№ 637
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260147/28.06.2021г., постановено от
Районен съд–Несебър по гр. д. № 220/2021г. С това решение съдът е изменил на основание
чл.150 от СК размера на издръжката, определена със спогодба № 260092/24.09.2020г. по гр.
д. № 202/2020г. на Районен съд – Несебър, с която СЛ. Й. Й., ЕГН: ********** от гр.
София, ж.к. „**“, бл.*, вх. В, ет.6 е осъден да заплати на СТ. СЛ. Й., ЕГН: **********,
действащ със съгласието на майката и законен представител Г. АЛ. Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес в гр. Несебър, кв. „**“ № *, ап. А – 19 издръжка в размер на 152,50 лева
като увеличава издръжката от 152,50 лева месечно на 200 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.02.2020г. и определя срок и начин на плащане, както
следва: до 5-то число на месеца по банкова сметка IBAN BG 07 RZBB 9155 1009 7607 31 в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. С това решение
СЛ. Й. Й. е осъден да заплати на СТ. СЛ. Й. чрез неговата майка и законен представител
съдебни разноски в размер на 400 лева и на Районен съд – Несебър държавна такса в размер
на 73,40 лева.
Подадена е въззивна жалба от СЛ. Й. Й. против решение № 260147/28.06.2021г.,
постановено от Районен съд–Несебър по гр. д. № 220/2021г. В жалбата Й. твърди, че липсва
изменение на обстоятелствата, което да е основание за изменение на издръжката. Молбата
за увеличаване на издръжката е подадена само четири месеца след като е постигната
спогодбата за издръжка в размер на 152,50 лева. Жалбоподателят подчертава, че през по-
голямата част от годината детето е било на on-line обучение, а майката Г.Б. е увеличила
доходите си, тъй като е преминала от половин на пълен работен ден. Жалбоподателят
подчертава, че има киста в коляното и други заболявания, поради което е в невъзможност
да заплаща по-висока издръжка. Жалбоподателят оспорва решението в частта, в която съдът
е приел, че издръжката на детето осигурява възможността му да учи, да има социални
1
ангажименти и въпреки че С.Й. Няма заявени такива ангажименти, не бива да се лишава от
тези възможности за развитие. В тази връзка, жалбоподателят подчертава, че правото не се
основава на хипотези, а на факти и обстоятелства, които подлежат на доказване. В подкрепа
на оплакванията си, жалбоподателят представя медицински документи за здравословното си
състояние. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение за сумата над
минималната издръжка, определена в закона и да му присъди съдебни разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Димитрова от БАК,
която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за
уважаването й. Адвокат Димитрова прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – СТ. СЛ. Й. чрез своята майка и законен представител представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът
твърди, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постигната спогодбата и
са се увеличили нуждите му от дрехи, обувки, храна, участие в социални дейности. С.Й.
иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
Въззиваемият Й. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Производството през Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на СТ.
СЛ. Й. със знанието на своята майка и законен представител Г. АЛ. Б. против СЛ. Й. Й. с
правно основание чл.150 от Семейния Кодекс. Ищецът твърди, че с определение от
24.09.2020г., постановено по гр. д. № 202/2020г., Районен съд – Несебър е одобрил
спогодба, с която е увеличил издръжката, дължима от бащата Й. на 152,50 лева до
навършване на пълнолетие или до настъпване на друга причина за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът
посочва, че след постановяването на определението е изминал период от време, през който
условията, при които е одобрена спогодбата, са се изменили, тъй като са увеличени нуждите
му от дрехи, храна и учебни материали. Поради това, С.Й. счита, че издръжката, определена
в размер на 152,50 лева е недостатъчна и иска увеличаване на същата в размер на 200 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна твърди, че от одобряването на
спогодбата до подаването на исковата молба са изминали само четири месеца, през които
нуждите на ищеца не са се увеличили значително. Ответникът оспорва факта, че е налице
значително изменение на условията, при което е одобрена издръжката и иска от съда да
отхвърли иска.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства – удостоверение № 001/02.02.2021г., издадено от „Ем Ди Комерс“ ЕООД за
доходите на Г.Б., майка на ищеца, фискални бонове и квитанция за заплатени вода,
електричество транспортни разходи и мобилни разговори, справка от НАП за трудовата
заетост на ответника, рецептурна книжка на С.Й., погасителен план и допълнително към
договор за кредит, сключени с Г.Б., удостоверение № 1547/19.02.2020г. за доходите на Г.Б.,
социален доклад изх.№ ПРД-С-О/60-001/24.03.2021г. и социален доклад изх.№ ПР/Д-А-
П/17-004/07.04.2021г., трудов договор № 001/01.06.2020г. и допълнително споразумение към
него, сключени с Г.Б., нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот, собственост
на Г.Б.; справки за трудовата заетост на С.Й., издадена от НАП. По делото да събрани
показанията на свидетеля Теодора Б. – леля на ищеца, според която Г.Б. сама отглежда
детето си и често взема заеми от сестра си, за да осигури нормална издръжка на себе си и на
Стилиян. Изслушани са и показанията на свидетеля Камелия Тодорова, която сочи, че от
името на ответника е плащала издръжката на Стилиян за минали периоди и че са водили
детето в Турция и на почивка по българското Черноморие.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Несебър формира извод за
2
основателност на иска и увеличава издръжката на С.Й. от 152,50 лева на 200 лева. За да
постанови това решение, съдът приема, че минималният размер на издръжката към датата на
постановяване на решението е 162,50 лева и са съществуват обективни фактори за
нарастналите нужди на детето като увеличаване на минималната работна заплата,
израстването на детето и променените социално-икономически условия. Тези изводи, съдът
формира след задълбочен и подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260147/28.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Размерът на издръжката и дължимостта й на лица, които не са навършили
пълнолетие, е разписан в чл.142 и чл.143 от Семейния кодекс. Според правилата на
цитираните норми, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на
своите ненавълшили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат се
издържат от имуществото си. Според Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на
Върховния съд, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая. Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е
винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията
на задълженото лице. В Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за
изменение на Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се
определя като се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят
нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер
издръжки. В конкретния случай въззивната страна Й. не твърди, че няма възможност да я
заплаща в претендирания от ищеца размер, а оспорва нуждата му от издръжка в увеличен
размер. От съдържанието на събраните по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелите Б. и Тодорова се установява, че въззивникът не е лишен от възможността да
заплаща издръжка в посочения размер. От тези доказателства се установява също и
обективно изменение на обстоятелствата, при което е определена предходната издръжка –
израстването на детето и увеличаването на минималната работа за страната. Отделно от
3
това, при постановяването на настоящия съдебен акт, съдът отчита промяната в социално-
икономическия живот в страната, и по-специално, повишаването на инфлационния индекс
по данни на Националния статистически институт. Обсъдени отделно и в съвкупност,
събраните по делото доказателства обосновават извод, че С.Й. има възможност да заплаща
претендираната от ищцата издръжка в размер на 200 лева, която е с 37,50 лева по-висока от
определената в чл.142, ал.2 от СК минимална издръжка в размер на ¼ от минималната
работна заплата, която към датата на постановяване на първоинстанционното решение е в
размер на 162,50 лева. Като е уважил иска до този размер, районният съд е постановил
правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, развити във
въззивната жалба. Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на Районен съд –
Бургас касателно размера на издръжката и задължението на родителя да я заплаща
независимо от неговата работоспособност и възможност да се издържа от имуществото си
(чл.143, ал.2 от СК) и препраща към тези мотиви на основание чл.272 от СК без да ги
преповтаря и доразвива.
Възражението на въззивната страна, че не е налице изменение на обстоятелствата,
при които е одобрена предходната издръжка, е неоснователно. Обстоятелството, че майката
на ищеца, Г.Б., е преминала от половин на пълен работен ден, не води до извод за намалени
нужди на детето Стилиян. Фактът, че през по-голямата част от учебната година Стилиян
провежда дистанционна форма на обучение, също не е равнозначен на намаляване на
необходимостта от издръжка. Така е, защото онлайн обучението е предвидено като
временна мярка в условията на извънредна епидемиологична обстановка без тенденция за
постоянното му прилагане.
По изложените съображения, въззивната жалба на С.Й. е неоснователна и трябва да
се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с нормата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разноски за процесуално представителство пред Окръжен съд –
Бургас в размер на 400 лева
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260147/28.06.2021г., постановено от Районен съд–
Несебър по гр. д. № 220/2021г.
ОСЪЖДА СЛ. Й. Й., ЕГН: ********** от гр. София, ж.к. „**“, бл.*, вх. В, ет.6 да
заплати на СТ. СЛ. Й., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Г. АЛ. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес в гр. Несебър, кв. „**“ №
*, ап. А – 19 съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4