Р Е Ш
Е Н И Е
№
07.08.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на шести юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №991
по описа на СРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 вр. ЗЗД вр. с
чл. 141, ал. ТЗ, вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
А.Г.С. твърди, че на 21.06.2019 г. с ответника „П.Н.И.“ ЕООД е сключил договор
за управление, по силата на който ответникът се е задължил да му заплаща
месечно възнаграждение в размер на 11 000,00 лева. Твърди, че последното му
платено възнаграждение по договора е на 15.11.2019 г., с която е платена част
от дължимото възнаграждение за м. ноември 2019 г. Сочи, че на 03.12.2020 г. е
взето решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – „Б.“ ЕАД за
освобождаване на управителя от длъжност, от който момент договорът за
управление се счита прекратен.
Твърди,
че в периода м. ноември 2019 г. – 03.12.2020 г. е изпълнявал точно задълженията
си по договора за управление, поради което претендира дължимото му се
възнаграждение за този период в размер на 141 374 лева, като предявява иска
като частичен за сумата от 9374,00 лева.
Ищецът
твърди, че в чл. 9.5 от договора за управление е предвидено, че при
прекратяване на договора за управление от дружеството на управителя е дължимо
обезщетение в размер на четири месечни възнаграждения, като сочи, че същото не
му е заплатено и претендира сумата в размер на 44 000,00 лева.
Претендира
и лихва за забава върху незаплатените месечни възнаграждения в размер на
1101,00 лева за периода 30.11.2019 г.- 25.01.2021 г., както и върху
обезщетението при прекратяване на договора в размер на 660,00 лева – за периода
03.12.2020 г. – 25.01.2021 г.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че на 15.10.2019 г. е сключен договор за управление и
реализиране на приходи от притежаваните недвижими имоти в България между
едноличния собственик на капитала на „П.Н.И.“ ЕООД - „Б.“ ЕАД и „Р.А.М.“ ЕООД,
в предмета на който се включват всички действия по управление, продажби и
реализиране на приходи от продажби на имоти. Сочи, че този договор изрично е
включена клауза за привличане на персонала на „П.Н.И.“ ЕООД в „Р.А.М.“ ЕООД.
Сочи, че в предмета на договора за управление, сключен с ищцата не са били
включени действията по управление, продажба и реализиране на приходи от
продажба на имоти, а единствено представителните функции, произтичащи от
вписването на ищеца като управител на дружеството, както и че от 07.11.2019 г.
ищецът е започнал да изпълнява задълженията си по трудовия договор с „Р.А.М.“
ЕООД. Твърди, че с подписване на този трудов договор с ищеца е отпаднало
основанието, на което „П.Н.И.“ ЕООД му дължи възнаграждение по договора за
управление, тъй като всички условия на договора за управление са пренесени в
сключения с нея трудов договор с „Р.А.М.“ ЕООД. Сочи и че фактически след
сключване на трудовия договор ищецът се е подписвал под цялата си
кореспонденция във връзка с управлението на недвижимите имоти на „П.Н.И.“ ЕООД
като служител на „Р.А.М.“ ЕООД. Твърди, че ищецът е бил наясно, че функциите,
правата и задълженията по договорът за възлагане на управлението ще преминат в
сключения трудовия договор, във връзка с което представителните му функции,
като управител на „П.Н.И.“ ЕООД ще се осъществяват безвъзмездно. За това сочи,
че на ищеца е изпратен за подпис анекс към договора за управление за
подписване, като той недобросъвестно неподписвал, включително създал
впечатление у ответника, че се е съгласил с него, тъй като до предявяване на
исковата молба не е поставял въпроса за изплащане на дължимото му се месечно
възнаграждение по договора за управление. Сочи, че ищецът е получил дължимото
му се в същия размер месечно възнаграждение, както и обезщетение при
прекратяване на договора в претендирания размер по
продължилото възмездно трудово правоотношение между него и „Р.А.М.“ ЕООД,
поради което твърди, че липсва основание за плащане на дължимите суми.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че на 21.06.2019 г. са сключили договор за управление,
при който е уговорено месечно възнаграждение на управителя в размер на 11
000,00 лева – чл.8 от Договора. Видно от представения Договор за управление от
21.06.2019г. А.Г.С., като управител на „П.Н.И.“ ЕООД е поела задължението да
представлява дружеството /чл.3.2/, да следи за спазване изискванията за водене
на документооборота на дружеството
/чл.3.6/, приела е да сключва трудовите договори с работниците и служителите в
Дружеството, като налага и съответните дисциплинарни наказания по КТ, да
уведомява Съвета на директорите за всяка нередовност в работата /чл.3.7 и 3.8/.
в чл.4 са изброени задълженията на управителя – да разработва и предлага
финансовия план и бюджета, да контролира паричните потоци и приема отчетите за
изпълнението на финансовите планове, организира и контролира отчетността по
МСС, разработва презентации на фирмата, организира работата на дружеството,
предоставя на СД отчет за работата си, следи за изпълнението на решенията на СД. Съгласно чл.9.1 Договорът
се прекратява автоматично без предизвестие и отговорност от страна на
Дружеството от момента, в който Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала вземе
решение за освобождаване от длъжност на
управителя, като в този случай му се дължи
обезщетение в размер на 4 месечни възнаграждения – чл.9.5.
Съгласно
чл.10.1 всички изменения и допълнения към договора се извършват по взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма. По делото, както от ищеца, така
и от ответника е представен Анекс №1 към Договор за управление от 21.06.2019г.,
в който е посочена дата на сключване 07.11.2019г. В Анекса е вписано, че
страните - „П.Н.И.“ ЕООД и А.Г.С., приемат и се съгласяват, че считано от
07.11.2019г. Управителят ще изпълнява задълженията си по Договор за управление
от 21.06.2019г. без да получава възнаграждение от дружеството и в тази връзка
клаузите на чл.5, чл.6, чл.8 и т.9.5 от чл.9 на договора се заличават и няма да
се прилагат. В нито едно от копията обаче не е поставен физически подпис на
нито една от страните. Към Отговора на
ИМ е представена имейл кореспонденция, от която се установява, че на
28.11.2019г. А.Р.е изпратила писмо до А.С., с което й е изпратила проект на
нейния договор за управление, в който текстовете, които подлежат на промяна са
оцветени в червено, като е поискала мнението на ищцата дали това са текстовете
и за съгласието й за предприемане на по-нататъшни действия, а именно „Ж. да
подготви анекс“. Представен е Отговорът на А.С. от същата дата, от който се
установява, че е съгласна и че следва да се изясни дали договорът да бъде
подписан от П.н.и. или от Б.. На същата дата е изпратено писмо от А.Р.до Ж.К.,
с копие до А.С., в което е посочено, че по повод назначаването на А.С. в Р. на
трудов договор, следва да се направят промени в договора й за управление,
изпращача е изпратила драфт на договора, където е
маркирала текстовете, които пораждат задължения, които били прехвърлени от ПНИ
към Р.. Изпращача на съобщението моли получателя да подготви анекс към договора
за управление, който да влезе в сила от 07.11.2019г.
На
14.01.2020г. проект за Анекса е изпратен като текст на ищцата и на А.Р., но
няма писмо, в което А.С. да изразява съгласие със самия анекс или да е изразила
желание да го подпише. Имейлите са изрично оспорени от страна на ищцата. От
изслушана по делото Компютърна експертиза се установява, че се касае за
служебен имейл адрес, използван от
ищцата за кореспонденция със служители на ответника.
По
делото са депозирани показания от свидетеля Ж.И.К., който след м.10.2019г. е сключил
граждански договор с „Б.“ ЕАД за извършване на правно обслужване. Посочва, че
ищцата е била вписана като управител на „П.Н.И.“ ЕООД е подписвала пълномощни,
за да може свидетеля да представлява дружеството при продажби на недвижими
имоти. Заявява, че при обявяване на Ковид-19 извънредно положение А.Г.С. е
заминала в Гърция, писали са си имейли, изпращала е подписани документи от там.
До м.12.2020г. ищцата е подписвала пълномощни.
Посочва,
че края на месец октомври 2019г. бил подписан рамков договор, по силата на
който „Б.“ ЕАД заедно с „П.Н.И.“ ЕООД възложили на „Р.А.М.“ ЕООД ексклузивно да
извършва действия по продажба и управление на всичките недвижими имоти, които
се притежават от Групата в България. Свидетеля е участвал при изготвянето на
договора, поради което знае, че е бил поет ангажимент от страна на „Б.“ ЕАД и „П.Н.И.“
ЕООД, целия персонал, който се занимава с имоти, заедно с А.С., да преминат на
работа в „Р.А.М.“ ЕООД, като бъдат запазени условията на работа и размера на
възнагражденията им. Спомня си, че е бил помолен да изготви анекс по повод на
това, че А.С. се е била съгласила да отпаднат финансовите условия в нейния
мениджърски договор, предвид преминаването си на трудов договор в „Р.А.М.“
ЕООД. Посочва, че от счетоводството получил искане за изготвяне на анекс,
изготвил го, изпратил го на А.С., тя не възразила.Не знае дали ищцата е
подписала анекса поради това, че тя била казала, че директно ще отиде да го
обсъди с г-н А.. Разбрал по-късно, че не е подписала. Поискала да бъде изменен
с добавяне на 4 месечно обезщетение. Свидетеля отново изготвил анекс, но ищцата
отказала да го подпише. Не знае дали в Р. на ищцата са възлагани други
задължения.
Свидетелката
Т.Н., работила в дружество което водило счетоводството на „П.Н.И.“ ЕООД
заявява, че им било съобщено, че А.С. е преминала на работа в Р. и от ноември
2019г. не са й изплащали възнаграждение като управител на „П.Н.И.“ ЕООД.
От
Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Б.“ ЕАД, проведено на
03.12.2020г. е взето решение за освобождаване на А.Г.С. от длъжност като
Управител на „П.Н.И.“ ЕООД , както и от отговорност за дейността й от
избирането й до датата на приемане на решението. Избран е нов управител. От
представена справка от ТР е видно, че едноличен собственик на капитала на „П.Н.И.“
ЕООД е именно „Б.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че ищцата е
освободена от заемане на длъжност Управител на ответното дружество, считано от
03.12.2020г.
По
делото е представен Трудов договор, без дата, от който е видно, че „Р.А.М.“
ЕООД е назначил А.Г.С. на длъжност ръководител/началник сектор, със задължения
и функции, каквито са определени в длъжностната характеристика за
заеманата позиция, с работно време от
09.00 до 18.00ч., по осем часа на ден, пет дни в седмицата, с основно месечно
трудово възнаграждение от 11000лв.
Представено
е Допълнително споразумение към Трудов договор от 06.11.2019г., сключено на
13.01.2020г. с „Р.А.М.“ ЕООД, от което се установява датата на сключване на
трудовия договор и е уточнено съдържанието на месечното възнаграждение. По реда
на чл.192 ГПК от „Р.А.М.“ ЕООД е представена Длъжностна характеристика за
„ръководител/началник сектор“ от която се установява, че служителя следва да
подпомага развитието на дружеството, да осъществява срещи и води преговори с
купувачи на имоти, управлявани от дружеството, да следи съдебни процедури,
свързани с портфейла от имоти на бившата Банка Пиреос
България, следи за съдебни дела на „П.Н.И.“ ЕООД и др. На 17.11.2020г. до
ищцата е изпратено предизвестие за прекратяване
на трудовия договор. Със заповед от 15.01.2021г. трудовото
правоотношение на А.Г.С. с „Р.А.М.“ ЕООД е прекратено и е определено изплащане
на обезщетение в размер на 4 кратния размер на последното получено трудово
възнаграждение и обезщетение за
неизползван отпуск.
От
ищцата се представят документи с цел установяване, че е продължила да изпълнява
задълженията си по Договор за управление и в периода на сключен трудов договор
– Протокол за решение от заседание на СД на „Б.“ ЕАД от 21.10.2020г., за
вземане на решение „П.Н.И.“ ЕООД да продаде собствен на дружеството недвижим
имот, подписано от А.Г.С., като член на СД, Пълномощно, подписано от ищцата
като упълномощител от името на „П.Н.И.“ ЕООД, с дата
20.11.2020г., Протокол за решение от заседание на СД на „Б.“ ЕАД от 25.11.2020г.,
за вземане на решение „П.Н.И.“ ЕООД да продаде собствен на дружеството недвижим
имот, подписано от А.Г.С., като член на СД, Годишен индивидуален финансов отчет
02.05.2019г.-31.12.2019г. на „П.Н.И.“ ЕООД, подписан от ищцата, Декларации,
подписани от ищцата, от името на „П.Н.И.“ ЕООД и др.
При така
установените факти от значение за спора, съдът намира от правна страна
следното:
По силата на договора за
управление и на основание чл. 141, ал.1 и ал.2 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрания, отговаря за
дружествените работи и осъществява неговото представителство в отношенията с
трети лица. Съгласно ал.7 на разпоредбата Отношенията между дружеството и управителя
се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в
писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено
от общото събрание на съдружниците, или от едноличния
собственик.
По делото не се спори, че между
страните е сключен валиден Договор за управление от 21.06.2019г., в изискуемата
съгласно посочената разпоредба форма и с определени лимити на задълженията и
правомощията на управителя. От показанията на св.Ж.К. се установява и, че А.Г.С.
е изпълнявала задълженията си по договора, като това се установява и от
представените от нейна страна писмени документи, носещи подписа й именно в
качеството на управител на „П.Н.И.“ ЕООД.
Управителя на дружеството освен представителство на същото, следи за
дружествените работа и за стриктно спазване на решенията на управителния орган,
като съгласно чл.145 от ТЗ отговаря
имуществено за причинени на дружеството вреди. Поради комплексността
на извършваната дейност и наличието на отговорност за управителя, отношенията с
дружеството се уреждат със специфичен договор, който има определена форма и
следва да има своята стабилност, доколкото представителството по силата на
такъв договор има и оповестителен режим на вписване
на данни в Търговски регистър. Нуждата от стабилност при конкретния вид договор
се отразява и в предвидения начин на изменение на клаузите на съшия и реда за
прекратяването му.
В случая се твърди изменение на Договор за управление от 21.06.2019г. в частта относно определения размер на възнаграждението,
като считано от 07.11.2019г. А.Г.С., като управител на „П.Н.И.“ ЕООД следва да изпълнява задълженията си по
договора за управление, без да получава възнаграждение от дружеството. Изключването на дължимост
на възнаграждение представлява изменение на размера на възнаграждението, т.е. представлява
изменение на установените при сключването условия на договора, която по общото
правило на чл. 20а,
ал.2 ЗЗД произвежда действие от момента на постигане взаимното съгласие. По
аргумент от чл. 141,
ал.7, изр.2 ТЗ изменението трябва да е обективирано
в писмена форма, доколкото в закона е предвидена такава за самия договор, като
това е изрично предвидено и в самия Договор за управление от 21.06.2019г. –
чл.10.1. Представения по делото Анекс не носи подпис на нито една от страните.
Не се установява изискуемото съгласие за изменение на договора да е дадено от
страна на А.Г.С..
От показанията на св.К. е видно, че А.С. два пъти е отказала да подпише
анекса. Нейно съгласие не е обективирано и в
изявление, направено в разменената служебна кореспонденция, посредством имейли,
със свидетеля и трето лице. Видно е, че след получаване на копие от анекса, А.С. не е
изразила никакво становище, което не може да се приеме за съгласие, доколкото
изискуемото такова следва да е изрично. Предвид изложеното съдът намира за
недоказано изменението на договора за управление в частта за възнаграждението,
поради което по отношение неговото изпълнение от ответника следва да се отчете
уговорения размер при сключването.
Не се установява основателност
на възраженията на ответника за наличие на основание, освобождаващо го от
задължението за заплащане на възнаграждение. На първо място следва да се
посочи, че в показанията на св.К. се съдържат данни, че в края на месец октомври
2019г. бил подписан рамков договор, по силата на който „Б.“ ЕАД заедно с „П.Н.И.“
ЕООД възложили на „Р.А.М.“ ЕООД ексклузивно да извършва действия по продажба и
управление на всичките недвижими имоти, които се притежават от Групата в
България. Свидетеля е участвал при изготвянето на договора, поради което знае,
че е бил поет ангажимент от страна на „Б.“ ЕАД и „П.Н.И.“ ЕООД, целия персонал,
който се занимава с имоти, заедно с А.С., да преминат на работа в „Р.А.М.“
ЕООД, като бъдат запазени условията на работа и размера на възнагражденията им.
Тази уговорка обаче не е намерила отражение в представения по делото Договор за
управление и реализиране на приходи от притежаваните недвижими имоти в България
и управление на активите и имуществото на Варна Тауърс,
България от 15.10.2019г., сключен между „Б.“ ЕАД и „Р.А.М.“ ЕООД. От договора е
видно, че „Р.А.М.“ ЕООД предоставя услуги във връзка с притежаваните недвижими
имоти от „Б.“ ЕАД, дъщерните й дружества и контролираните от нея дружества,
каквото е и „П.Н.И.“ ЕООД. В този договор обаче никъде не е поето задължение за
назначаване на служители на ответника.
От представения трудов договор,
сключен между „Р.А.М.“ ЕООД и А.Г.С. е видно, че задълженията й, съгласно
представена трудова характеристика са напълно различни от тези по Договор за
управление от 21.06.2019г. Съгласно трудовия договор А.Г.С. има определено
работно място и работно време, като са и вменени някои задължения, свързани с „П.Н.И.“
ЕООД, които не са предвидени в Договора за управление. С оглед различните
условия на полагане на труд, предвидени в договора с „Р.А.М.“ ЕООД, не може да
се приеме, че същия включва и правата и задълженията на А.Г.С. по Договор за
управление от 21.06.2019г. Не са ангажирани никакви доказателства, че А.Г.С. не
е полагала труд по договора с „Р.А.М.“ ЕООД, като св.К. не знае дали й е
възлагана допълнителна работа по трудовия договор. Безспорно е обаче, че ищцата
е продължила да изпълнява задълженията си по Договор за управление от
21.06.2019г. и след сключване на трудов договор с „Р.А.М.“ ЕООД. Не може да се
приеме, че трудовия договор изменя условията на договора за управление, нито се
доказа поемане на задължение за заплащане на възнаграждението по Договор за
управление от „Р.А.М.“ ЕООД, т.е. не се установи съгласие между А.Г.С. и „П.Н.И.“
ЕООД плащането по трудовия договор,
което се извършва от „Р.А.М.“ ЕООД, да се приема за плащане на
възнаграждението по договора за управление.
Поради изложеното следва да се
приеме, че Договор за управление от 21.06.2019г. е имал действие между страните
за целия исков период. Не се доказа в полза на А.Г.С. да е изплащано
възнаграждение по Договор за управление от 21.06.2019г., не се установи
изменение на договора в частта за възнаграждението, нито наличието на
заместваща престация – т.е. плащането от „Р.А.М.“
ЕООД да се счита за плащане по договора за управление, поради което предявения
иск за присъждане на възнаграждението по договора за управление за периода от м.
ноември 2019 г. – 03.12.2020 г. в размер на 141 374 лева се явява основателен,
като следва да се уважи до въведения частичен размер от 9374,00 лева.
Следва да се посочи, че
действително, с оглед показанията на св.К. и изразеното съгласие на А.С. в
имейл кореспонденция, че клаузи на Договора за управление следва да се изменят,
като дори е указала, че следва да се изясни кой да подпише анекса, че ищцата е
знаела за конкретна политика на
дружествата от групата на Пиреос по отношение
на преназначаването и възнагражденията, но това знание не установява изменение
на Договор за управление от 21.06.2019г., без каквото иска е винаги
основателен. Изцяло в задължение на ответника е било да употреби определени
правни конструкции, за да изключи отговорността си за заплащане на
възнаграждение на ищцата.
Доколкото Договор за управление
от 21.06.2019г. е действал без изменение и в частта по чл.9, а именно реда за
прекратяване - съгласно чл.9.1 Договорът се прекратява автоматично без
предизвестие и отговорност от страна на Дружеството от момента, в който Съвета
на директорите на едноличния собственик
на капитала вземе решение за освобождаване от длъжност на управителя, като в този случай му се
дължи обезщетение в размер на 4 месечни
възнаграждения – чл.9.5, то следва да се приеме, че и втория предявен иск се
явява основателен.
Основателни, включително и по
размер са и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора право
на разноски има ищцата. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на същата следва
да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 2025,40лв., 40лв. за депозит за призоваване на свидетели и 500лв.
депозит за възнаграждение на вещо лице. Претендира
се и адвокатско възнаграждение в размер на 19200лв., срещу което обаче е
направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа.
Минималния размер на адвокатско възнаграждение при цена на исковете от 55135лв.,
определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й след изменение с ДВ бр. 88 от
4.11.2022 г., доколкото договорите за определяне на размера му са сключени след
изменението, е 6072,96лв. с ДДС.
Делото има известна фактическа
и правна сложност, поради което не
следва да се определя минималния размер на възнаграждението, но претендирания такъв от 18000лв., надхвърля значително
минималния и следва да се намали до размер на 6500лв.
Производството е протекло в 6
заседания и съгласно чл.7, ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към минималния размер следва да се добави сума в
размер на по 250лв. за всяко заседание след второто, поради което допълнителното възнаграждение от
1200лв. с ДДС се явява дължимо.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1, да заплати на А.Г.С., родена на ***г., гражданин на
Република Гърция, с постоянен адрес ***, Переа, Тесалоники, РГърция, със съдебен
адрес:*** чрез адв.К.Б., по искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. ЗЗД вр.
с чл. 141, ал. ТЗ, вр. с чл. 286 ЗЗД сума в размер на
9374,00 лева, претендирана частично от общо дължима
сума в размер на 141 374 лева, представляваща възнаграждение по Договор за
управление от 21.06.2019г., сключен между страните, дължимо за периода от м.
ноември 2019 г. до 03.12.2020 г. и сума в размер на 44 000,00 лева,
представляваща дължимо обезщетение в размер на четири месечни възнаграждения по
Договор за управление от 21.06.2019г., дължимо при едностранно прекратяване на
договора, на основание чл.9.5 от същия, ведно със законната лихва върху сумите
считано от подаване на исковата молба на 25.01.2021г. до окончателното
изплащане, както и по искове с правно основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава
върху главницата за незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019г. по
Договор за управление от 21.06.2019г. в размер на 1101,00 лева, дължима за
периода 30.11.2019 г.- 25.01.2021 г. и лихва за забава върху обезщетението при
прекратяване на Договор за управление от 21.06.2019г. в размер на 660,00 лева –
за периода 03.12.2020 г. – 25.01.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото в размер на 10265,40лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: