Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-56                                 04.06.2019 година                                град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                               Трети състав

На четиринадесети май                                                                              година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева  

                                                                                                  2. Кремена Лазарова                

                                                                Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  597 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1458/22.03.2019г. на ПРС от Община Поморие със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Солна” № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев,  със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Княз Борис І” №10, вх.”Б”, ет.1 – адв.Л.Ангелова от АК-гр.Бургас, против решение № 31/26.02.19г. по гр.д.№ 384/18г. ПРС, с което е уважен предявеният от Е.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, Ш.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, К.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“С. п.“ № ** и С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., против Община Поморие, установителен иск за собственост на подробно описания в диспозитива на съдебното решение недвижим имот. Твърди, че искът е отчасти недопустим, поради факта, че Общината не оспорва изцяло собствеността на въззиваемите. Моли в тази част решението да бъде обезсилено и производството по иска – прекратено, като лишено от правен интерес. В останалата част оспорва решението като неправилно. Твърди, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства. Моли да бъде отменено и искът – отхвърлен. Излага подробни аргументи. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемите Е.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, Ш.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, К.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“С.п.“ № ** и С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: с.Д. общ.П., не изразяват становище по жалбата, нямат искания по доказателствата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС.

Преди да бъде обсъден спорът по съществото му, съдът намира за необходимо да разгледа въведеното от въззивника, Община Поморие, възражение относно допустимостта на иска за установяване на собственост на въззиваемите върху дворно място от 820кв.м., образуващо УПИ I – 32 в кв.8, представляващо самостоятелен урегулиран поземлен имот по плана на с.Дъбник от 1962г.  

Видно от исковата молба, въззиваемите твърдят собственост върху дворно място - неурегулиран ПИ с площ от 2320кв.м., представляващ им.пл.№ 109 в кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие, при описани в исковата молба граници, ведно с изградените в него постройки. Твърдят, също така, че за имота по действащия план на с.Дъбник е отреден парцел I-32 в кв.8 с площ от 820 кв.м., като останалата част е извън регулацията. Според изложеното в исковата молба, регулацията не е приложена по смисъла на пар.8 ПР ЗУТ. При снабдяването си с документи за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота, въззиваемите установили, че частта от него, попадаща извън регулация, е актувана за общинска собственост и е съставен акт за публична общинска собственост.

Като твърдят придобиване чрез давностно владение, упражнявано за период повече от 40 години – считано от 1960г. и до настоящия момент, въззиваемите молят съда да бъде установена собствеността им върху имота. Ангажират доказателства.

В отговора срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, Община Поморие е оспорила исковете. На първо място се позовава на недопустимост на исковете за частта от имота, попадаща в регулацията на с.Дъбник. Заявява, че не оспорва правата на собственост на въззиваемите върху УПИ I-32 в кв.8 по плана на с.село, ето защо относно този имот исковете не са допустими, като лишени от правен интерес. Моли в съответната част производството да бъде прекратено.

В останалата част оспорва решението като неправилно. Позовава се на разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ и на забраната за придобиване по давност на вещи, общинска собственост. Излага аргументи. Моли за решение в този смисъл.

За да прецени допустимостта на исковете и наличието на правен интерес за провеждане на съдебно производство за частта от спорния имот, който се твърди да е включен в УПИ I-32 в кв.8 по плана на с.Дъбник, съдът съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.II ГПК: „Всеки може да предяви иск, за да … установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това“. Установяването на право по съдебен ред и търсенето на съдебна защита са предпоставени най-малко от смущаване на това право на ищеца от страна на ответника. То следва да бъде оспорвано или да се манифестират действия от ответната страна, водещи до извод за незачитането му от страна на ответника.

В настоящия случай не се установи Община Поморие да оспорва правата на въззиваемите върху частта от имота, попадаща в УПИ I-32 в кв.8 по плана на с.Дъбник. Както става ясно от отговора срещу исковата молба, въззивната жалба и приложените пред районния съд скици и отразяване от страна на Служба Държавна собственост при Областна управа Бургас от 16.02.2018г., за цитирания УПИ не е съставен акт за държавна собственост. Следва заключение, че нито Държавата, нито Община Поморие имат каквито и да е претенции за собственост върху имота. Явно е, че спор между страните не съществува, затова в тази част съдът приема, че исковете не са допустими, като лишени от правен интерес. Решението на ПРС следва в тази част да бъде обезсилено и производството по исковете – прекратено.

Тук следва да се отбележи, че в исковата молба е изложено твърдение, че регулационният план на с.Дъбник, общ.Поморие не е приложен за съответния имот.

По този повод настоящият състав се съобрази със задължението си служебно да установи актуалния градоустройствен статут на спорния имот и да разреши спора, като го вземе предвид. Ето защо подробно се запозна с ангажираните от страните писмени доказателства и изготвеното и прието по надлежния ред експертно заключение и прецени следното:

Въззиваемите се легитимират като наследници на Н.А.Н., поч. на 01.01.****г., с удостоверение за наследници изх.№ 122/04.12.2017г. на Община Поморие, с.Дъбник – стр.8.

 Видно от н.а. № ***, т.* д.№ *** от 11 юли, 19**г. на ПРС, наследодателят Н.А.Н. е признат за собственик на основание влязъл в сила ДРП върху празно общинско място от 245кв.м., при граници: улица, А.Н.А., Н.А.Н. и мера (повдигнато в жълто по скицата към експертизата на в.л. на стр.75), както и върху празно дворно място от 130кв.м. от им.пл.№ 33 в кв.8 по плана на с.Дъбник (повдигнато в синьо на същата скица) които места са били заплатени от наследодателя.

Придаването е в резултат от изготвяне на първия кадастрален и първи регулационен план за с.Дъбник, общ.Поморие от 1962г. Както става ясно от заключението на в.л., за селото има изготвен и одобрен само един регулационен план – този от 1962г. Според него част от имота, записан по кадастралната основа като имот пл.№ 32, е урегулирана и е създаден п-л I – 32 в кв. 8 по плана на с.Дъбник с площ – 820кв.м., както следва: 375кв.м., придаваеми по регулация от съседните имоти и от общинска мера и 445кв.м. – от им.пл.№ 32 в кв.8 по плана на с.Дъбник.

Към експертното си заключение в.л. е приложило и още една скица – стр.76, представляваща извадка от изготвен нов кадастрален план на с.Дъбник от 2005г. На тази скица е графично изчертан имот пл.№ 109, отразяващ фактическото заемане на имоти към настоящия момент. Безспорно се установява от двете скици, че парцелните граници на УПИ I-32 в кв.8 по плана на с.Дъбник не съвпадат с имотните – заети са части, попадащи в УПИ II-33 в кв.8, както и части от общинската мера.

Изложеното, преценено в контекста на разясненията по ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК налага извод, че действително единственият регулационен план от 1962г. за селото не е приложен в частта си досежно УПИ I-32 в кв.8.

Това, обаче, не променя твърденията на страните за липса на спор относно частта от настоящия им.пл.№ 109 по кадастралния план от 2005г. за селото, а следва да бъде отразено, че става въпрос за терен, за който регулацията не е приложена.

По собствеността на въззиваемите за останалата част от процесния имот, съдът приема следното:

Безспорно е, че към завеждане на исковата молба останалата спорна част от им.пл.№ 109 по новия кадастрален план на с.Дъбник, общ.Поморие от 2005г. се владее от въззиваемите, макар и да е включена в терена по съставения АЧОС № ****/17.11.****г., с който са актувани 58.868дка земеделска земя – мера, като собствени на Община Поморие, придобити на основание чл.2, ал.2, т.4 ЗОС и в резултат от решение № 319/30.07.2003г. на ОС „ЗГ“ гр.Поморие. Със завеждане на иска въззиваемите са се позовали на придобиване на имота в резултат от упражнявано давностно владение – първоначално от техния наследодател, считано от 1960-та година и впоследствие от тях самите. Ангажирани са доказателства.

От разпита на св. М.Ю. и св.М.Ч. се установява, че имотът се владее от въззиваемите, а преди това фактическа власт е упражнявал баща им, като и двамата свидетели твърдят, че си спомнят имота и наследодателя Н. от деца, приблизително от 1960г.

По този повод от страна на Община Поморие е въведено възражение за забрана за придобиване по давност на вещ държавна, а впоследствие – общинска собственост, а освен това Общината се е позовала и разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.

Настоящият състав, след като подробно се запозна с експертното заключение и съобрази фактите по делото, приема следното: видно от експертизата, към 1962г., когато е изготвен първият кадастрален план на с.Дъбник, имот пл.№ 32, така, както е съществувал в конфигурацията по скица 1 към заключението на в.л., е записан по разписен списък като двор на Н.В.Ч. – печатно, а впоследствие името е зачертано и с молив е внесено „Н.А.Н.“. Имотът, според в.л. и свидетелите, никога не е внасян в ТКЗС или други земеделски организации и няма данни да е бил одържавяван. Към настоящия момент, както и през годините, в които е бил обработван и стопанисван от наследодотеля Н. и от въззиваемите, е ограден, т.е. представлявал е дворно място, а не земеделска земя.

За подобни имоти трайно установената съдебна практика приема, че не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото не са съставлявали земеделски земи. Още преди обобществяването на земята и масовизацията те са били дворища на частни лица, независимо от това дали са попадали в границите или извън регулационните очертания за съответните населени места. Затова за тях не се прилагат, според трайно възприетото от ВКС, забраните по чл.86 ЗС, вр. с чл.6 с.з., на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ да бъдат обект на своене и на упражняване на фактическа власт, годна да направи владелеца собственик, защото владението не е упражнявано спрямо държавен имот, а по отношение на такъв на частно лице. Общият принцип е, че с реституцията по реда на ЗСПЗЗ се цели възстановяване на положението отпреди одържавяването на земята, затова земи, които не са били земеделски, не е основателно да бъдат считани за такива, подлежащи на възстановяване, след провеждане на административната процедура по закона. В тази връзка са: Определение № 545 от 3.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 3443/2018 г., Определение № 156 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова и др.     

По изложените мотиви подобни терени не следва да бъдат преценявани като остатъчен незаявен и невъзстановен земеделски фонд, който по реда на чл.19 ЗСПЗЗ да бъде предаден на съответната Община, в чийто район попадат.

От събраните гласни доказателства се установи, че за период повече от 50 години – считано от около 1960г. наследодателят на въззиваемите, а впоследствие и те самите, са упражнявали непрекъснато владение върху имота, явно, спокойно и необезпокоявано, като са държали имота като свой, без някой да е оспорвал правата им до момента, в който са решили да се снабдят с титул за собственост.

При така описаната фактическа обстановка следва да се съобрази  правното разрешение на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Камелия Маринова, с което е възприето, че липсата на позоваване на придобиване по давност или липсата на снабдяване с нотариален акт от лице, упражнявало владение, годно да го направи собственик, не заличава правните последици от упражняваната фактическа власт и намерение за своене. Материално-правните последици от владението следва да бъдат зачетени, макар и към завеждане на спора то да не се е легитимирало като собственик с нарочен за това съставен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Ето защо се налага извод, че още към 1970-та година наследодателят на въззиваемите е станал собственик на процесното дворно място.

В заключение се налага извод, че в тази част решението на ПРС е правилно и съобразено със закона и установената съдебна практика и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноските ще бъдат разпределени между  страните както следва: 212лв. ще бъдат присъдени  на Община Поморие за първата инстанция, съобразно обезсилената част от съдебното решение, а в полза на въззиваемите се следват 685лв., съответно на уважената част от претенциите им. За настоящата инстанция въззиваемите не са претендирали разноски, а в полза на Община Поморие се следва съответната част от правените във въззивното производство разноски – 144лв.

 Водим от изложеното БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 31/26.02.19г. по гр.д.№ 384/18г. ПРС в частта, с която са уважени предявените от Е.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, Ш.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, К.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“С. п.“ № ** и С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., против Община Поморие със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Солна” № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, установителни искове за собственост върху 820 кв.м. дворно място, попадащо в парцелните граници на УПИ I-32 в кв.8 по неприложения в тази част регулационен план на с.Дъбник от 1962г., при граници: път, УПИ II-33 и от две страни – край на регулацията – мера и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 31/26.02.19г. по гр.д.№ 384/18г. ПРС в частта, с която Община Поморие със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Солна” № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, е осъдена да заплати на Е.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, Ш.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, К.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“С. п.“ № ** и С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., разноски за първата инстанция за сумата над 685лв. до 1060лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/26.02.19г. по гр.д.№ 384/18г. ПРС в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Е.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, Ш.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“П.“ № *, К.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П., ул.“С. п.“ № ** и С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: с.Д., общ.П.,  да заплатят на Община Поморие със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Солна” № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, сумата от 356лв. за направените в двете инстанции разноски по делото, съобразно изхода на спора

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: