Решение по дело №8488/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №8488/2019г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- М.С.П., ЕГН **********, твърди, че на 02.11.2018г. се е возила като пътник в автобус марка „Сетра“, модел „СЗ15ХДХ“ с peг.№ . Около 10:40ч. на същата дата, в гр. София,  товарен автомобил марка „Даф“, модел „ЦФ 85.460“ с peг. № ****, с прикачено полуремарке марка „Кохлер“, модел „СТФ2Д32ЦА“ с peг. № ****, управляван от Ц.Г.Н., ЕГН **********,***, с посока на движение от гр. Самоков към гр.София,  на около 1700м. след ресторант „Златната рибка“, водачът загубил контрол над МПС и се ударил в насрещно движещия се автобус марка „Сетра“, модел „С315ХДХ“ с peг. № , управляван от Н.Д.К.е ЕГН **********. Излага, че след ПТП е  откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна- Исул“ ЕАД със силни болки, оток, хематом и без възможност за движение в областта на лява гривнена става, болки в областта на главата, рана на горната устна, деформация, оток, хематом и кръвотечение от носа. При извършени рентгенографии са установени фрактура на носни кости с дислокация и фрактура на дисталния край на лъчевата кост, както и рана на горната устна. Предвид тежестта на получените травматични увреди е приета в УМБАЛ „Царица- Йоанна“ Исул ЕАД за болнично лечение. Досежно фрактурата на носните кости е извършено репозицио нази- под МА с помощта на елеватор е наместена цялата носна пирамида, гърбът на носа е моделиран, поставени са и са прошити назални сплинтове. Що се касае до счупването на лъчевата кост- поставена е гипсова имобилизация за срок 35 дни. След извършените манипулации и болничен престой е освободена от болничното заведение за продължаващо домашно лечение с препоръка за режим на покой без натоварване на увредения крайник. Навежда, че посочените травматични увреждания са й причинила болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първия месец след ПТП. С оглед характера на получените травми е следвало да спазва щадящ режим, което я е поставило в затруднение при посрещане обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. Изпитваните силни болки в областта на носа и при най-малко движение- мимика, дишане, хранене, както и поставената гипсова имобилизация на горен крайник са повишили усещаните дискомфорт и неразположение, пречили са на съня й. Последиците от ПТП са се отразили изключително тежко на емоционалното й състояние - станала е напрегната и неспокойна, чувствала е силно безспокойство и е загубила съня си. Случилият се инцидент е довел до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, като възвръщането към обичайните делнични занимания е коствало дълъг период от време, провеждане на активна рехабилитация и търпение. Ищцата излага, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден договор за риска „гражданска отговорност“  при ответното застрахователно дружество. Предвид това сезирала същото с искане за изплащане на обезщетение, но  получила отказ. Намира, че за нея  е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като претендира ответника да бъде осъден да и заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2019 г. (датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя) до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ****, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение- претенция за изплащане на обезщетение вх. № ЦУ /5-247/11.02.19г.; молба вх. № 99-2020/14.05.19г.; писмо изх. № 99-2009/13.05.19г- се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ,  ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на носните кости; закрито счупване на лявата лъчева кост в долния й край. Счупването на лявата лъчева кост в долния й край наложило обездвижване с гипс за 35 дни, при оздравяване без усложнения, е довело до трайно затруднение в движенията на горни крайник за около 2 месеца. Счупването на носните кости е довело до извършване на оперативно лечение и е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Претърпените телесни увреждания са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Травмите са причинили на пострадалата болки с голям интензитет за около 20 дни, болки с умерен интензитет до края на втория месец, след което болките са намаляли значително за около 3-4 месеца. Ищцата е изпитала страдания поради затрудненото дишане след операцията на носа за около 20 дни, невъзможност да се обслужва и да извършва ежедневните си задължения поради обездвижването с гипс на левия горен крайник за около 2 месеца.

От приетато и неоспорено по делото заключение на комплексната СМЕ и АТЕ се установява следният вероятен механизъм на процесното  ПТП:

на 02.11.2018 г., около 14.40 ч., товарен автомобил „Даф" с per. № ****с прикачено полуремарке „Кохлер" с per. № С 9424 ЕН се движил по „Самоковско шосе" в посока от гр. Самоков към гр. София. На разстояние от 1700 метра след ресторант „Златна рибка" скоростта на товарната композиция е била от порядъка на 35 км/ч. При движението си с тази скорост и преминаването през участък с радиус на кривата 43 м. водачът на товарния автомобила е предприел маневра по заобикаляне на намиращ се на платното за движение камък, вследствие на което е загубил управление и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент със скорост от 36 км/ч в посока към гр. Самоков се е движил автобус „Сетра" с per. № **** Настъпил е челен удар между двете превозни средства, при който са нанесени щети по превозните средства и телесни увреждания на шофьора на автобуса и пътниците в него. Процесният автобус не е бил оборудван с предпазни колани за пасажерските седалки. По време на престоя на ищцата от 02 11 до 08 11 2018 г е установено „ старо изкривяване на носната преграда" , което не е повлияло на възстановителния период. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди, проведеното лечение и липсата на медицинска документация за настъпили усложнения в състоянието на ищцата може да се приеме, че е настъпило пълно възстановяване.

По делото са събрани и гласни доказателства с оглед на механизма на процесното ПТП, които са взети предвид при изготвяне заключението на АТЕ.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на споразумение), постановено от по НОХД №11752/2019г. по описа на СРС, НО-135 състав. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното  споразумение от съда има последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия  е неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания, пълното възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  10 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. 13.05.2019г.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 830 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 2082лв. от 2 776 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 400 лв., както и 300 лв.  Разноски на съда за възнаграждение на вещо лице.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,  да заплати  на  М.С.П. с ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.- САК, съдебен адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „****, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  10 000 лв.  (десет хиляди лева), като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. (десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 40 00лв.(четирдесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 13.05.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, да заплати на адв. Я.Д.- САК, съдебен адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „****на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. (осемстотин и тридесет лева).

ОСЪЖДА - М.С.П. с ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.- САК, съдебен адрес и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „****, да заплати на „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 2082лв.(две хиляди  и осемдесет и два лева.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  400 лева(четиристотин лева), както и 300лв.(триста лева) разноски на съда

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

    

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: