МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 217 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА
ЗА 2019 ГОДИНА
На 27.02.2019
г. с определение №24/25.02.19г. на състав на Второ наказателно отделение при
ВКС на Р България е изпратено във ВОС прекратено НОХД №13/19г по описа на
Разградски ОС за разглеждане от състав на ВОС предвид определящо условие
визирано в чл.43 т.1 от НПК - подсъдимата и свидетелите живеят в район
обслужван от ВОС. Делото е с внесен обвинителен акт срещу подсъдимата:
С.В.М. - родена на ***г***, български
гражданин, с основно образование, пенсионер по болест, разведена, неосъждана,
ЕГН - **********,
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че за периода
28.12.2016 г. - 16.01.2017 г. в град Разград в
качеството на търговски пълномощник на „СПВ СТРОЕЖИ" ЕООД с.Д.,
обл.Разград, в условията на посредствено извършителство, чрез използване на Т.
П. Д. от гр.Варна /счетоводител/ е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения- данък за внасяне по чл.89, ал.1 от ЗДДС в големи размери-
10 200 лв. /десет хиляди и двеста лева/, като потвърдила неистина в подадена
Справка- декларация на „СПВ СТРОЕЖИ" ЕООД с.Дряновец, обл.Разград за данъчен
период 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., с вх.№ 17001142563/ 16.01.2017 г. на ТД
на НАП-Варна-офис Разград /, която се изисква по силата на ЗДДС и правилник за
приложението му (Чл. 125, ал.1 от ЗДДС и Чл. 116, ал.1 от ППЗДДС), с която
декларирала данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51178,71 лв. и ДДС
за внасяне 35.74 лв. при реално дължим 10 235.74 лв., които представляват
начислен ДДС по неистинските данъчни фактури, като невярното съдържание в
декларацията се изразява в описаните суми по раздели и графи, както следва:
в
раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит, в клетка 31 - с право на
пълен данъчен кредит - декларира 51000,00 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 41 ДДС
с право на пълен данъчен кредит - декларира 10200,00 лв., вместо 0,00 лв., в
клетка 40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) -декларира 10200,00
лв., вместо 0,00 лв.
в
Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35,74 лв., вместо
10235,74 лв.
в
Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50, внесен
ефективно: - декларира 35.74 лв., вместо 10235,74 лв., като използвала
неистински документи - данъчни фактури с № **********/28.12.2016 г., №
**********/29.12.2016 г. и № **********/ 30.12.2016 г. при водене на
счетоводство - престъпление по чл. 255 ал.1 т.2, пр.1 и т.6 от НК.
При проведеното РЗ по искане на подсъдимата и неъната защита делото
е разгледано при условието на
съкратено съдебно следствие пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, при условието на чл.371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителя на ВОП поддържа обвинението. Счита че
обвинението е доказано по безспорен начин. Предлага да бъде призната за виновна
и да и се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден
за това престъпление, като наказанието да бъде условно.
Адв.А. - защитник на подс.М. в
съдебно заседание изтъкна тезата, че при налагането на наказанието, следва да
бъдат съобразени всички събрани по делото данни по отношение на подсъдимата,
нейното здравословно състояние и критичното отношение към извършеното. Пледира
се, че справедливо наказание по отношение на М. е минимално предвиденото в
закона, което да бъде отложено с минималния изпитателен срок.
Подсъдимата в пратото и на лична защита се придържа към тезата и доводите
на защитника и.В последната дума моли за минимално наказание.
Предвид реда на провеждане на делото, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят
самопризнанията на подсъдимата.
Подсъдимата
С.В.М. е родена на ***г***. С основно образование. Пенсионер по болест.
Разведена. Неосъждана- реабилитирана по право за извършени две престъпления по
чл.255 ал.1 от НК.
В
края на 2016г. обв. М., която била пенсионер по болест решила да реализира
допълнителни доходи. Тъй като до пенсионирането си работела в сферата на
строителството, тя преценила, че е най - добре да . регистрира фирма с такъв
предмет на дейност. Тя споделила тези свои намерения с дъщеря си Пенка В.,
която се съгласила да й помогне като регистрира в Окръжен съд - гр. Варна
дружество "СПВ Строежи" ЕООД.
На
14.11.2016г. дружеството било регистрирано със седалище и адрес на управление в
с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна. Основният предмет на дейност бил
строителство, строително-монтажни и строително-ремонтни дейности,
хидроизолации, ремонт на покриви и улици, покупка, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба и др.
Впоследствие
дружеството било прехвърлено на св.Г. И. - зет на М.. С договор за покупко - продажба от
28.11.2016 г. св. Г. И. прехвърлил собствеността на дружеството на св. С. М.,
която била близка приятелка на подсъдимата М.. След прехвърляне на
собствеността, основният предмет на дейност на дружеството не бил променен,
но били вписани
ново седалище и адрес на управление - с.Дряновец, област Разград,
ул."Комсомолска" №2.
На
16.12.2016г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Независимо, че управител на
дружеството била св. С. М., цялата стопанска дейност реално се осъществявала от
подсъдимата. Счетоводството на дружеството било водено от св. Т. Д. от гр.
Варна, която работела в „Прокаунт" ООД. С.М. лично предоставяла всички
фактури и други необходими документи на св.Д., която от своя страна ги
осчетоводявала и включвала в справките- декларации за данък върху добавената
стойност и в дневниците за покупки и дневниците за продажби към тях за
съответния месец.
Във
връзка с дейност осъществявана от подсъдимата, същата разбрала, че „Простор
005" ЕООД гр. Варна търси подизпълнител за извършване на СМР възложени от
„Флотски арсенал". Управител на „Простор 005" ЕООД гр. Варна била С.
Р., но реално търговската дейност се осъществявала от нейния син Р. Й.. След
проведени разговори последният се съгласил СМР да бъдат извършени от "СПВ
Строежи" ЕООД. Така през периода 19.12.2016 п-29.12.2016 г. между двете
дружества били изготвени следните документи: Договор № 14/19.12.2016г. за обект
„Частичен ремонт на покрив цех „дървени корпуси" във Флотски арсенал гр.
Варна / на стойност 25000 лв. без ДДС/ и Протокол обр. 19 от 29.12.2016г. за
извършени СМР на стойност 24 741,45 лв.; Договор № 15/19.12.2016г. за обект
„Частичен ремонт на покрив сграда на „Нова административна" във Флотски
арсенал гр. Варна / на стойност 26 437,26 лв. без ДДС/ и Протокол обр. 19 от
29.12.2016г. за извършени СМР на стойност 31 724,71 лв.
Издадени
били Фактури № 2 от 28.12.2016г. и № 3 от 29.12.2018г. за извършени СМР. По
тези две фактури сумите постъпили по сметката на "СПВ Строежи" ЕООД в
Банка „ДСК" ЕАД.
С
Пълномощно per.
№ 23210/28.12.2016 г., св.С. М. упълномощила подсъдимата С.М. с права подробно
изброени в пълномощното.
Впоследствие
М. предоставила на св. Т. Д. следните фактури: № **********/28.12.2016г., на
стойност 17000 лв., ДДС 3400 лв., сума за плащане 20 400 лв. за услуга
„СМР"; - № **********/29.12.2016г. на стойност 14000 лв., ДДС 2800 лв.,
сума за плащане 16800 лв.; - № **********/30.12.2016 г. на стойност 20 000 лв.,
ДДС 4000 лв., сума за плащане 24000лв., с вписан доставчик "АБ
ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД гр.Варна. Освен това тя й предоставила и електронния
подпис на дружеството, за да подава справките -декларации по електронен път.
При
така създадената организация на работа само подсъдимата знаела каква е реално
извършената и осчетоводена дейност на търговското дружество. Това било така,
защото св. Д. работела само с представени от нея документи, без да знае какви
са реално извършените сделки.
На
16.01.2017г. по електронен път с електронен подпис св. Т. Д. подала пред ТД на
НАП - Варна, офис Разград справка-декларация
за данък върху
добавената стойност с вх.№ 17001142563/16.01.2017 г. за „СПВ СТРОЕЖИ"
ЕООД. В дневника за покупки за м. декември 2016 г. били включени фактура №**********/28.12.2016 г.,Фактура№**********/29.12.2016 г. и
Фактура № **********/30.12.2016 г., а в дневника за продажби фактура № 2 от
28.12.2016г. и фактура № 3 от 29.12.2018г.
За
да избегне плащането на дължими задължения по ЗДДС за данъчния период
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., М. решила
в изискуемата справка- декларация по ЗДДС да отрази недействителни сделки. В
изпълнение намисленото предоставила на св. Д. Фактури: № **********/28.12.2016
г., №**********/29.12.2016 г. и № **********/30.12.2016 г. с доставчик "АБ
ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД - гр.Варна. Тъй като нямала никаква представа, че по така
представените й от М. фактури нямало
реално осъществени сделки, св. Д. ги включила в дневника за покупки и ги
осчетоводила.
В
месечната справка -декларация за данък върху добавената стойност били посочени
следните данни: в раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит, в
клетка 31 - с право на пълен данъчен кредит - декларира 51000,00 лв., в клетка
41 ДДС с право на пълен данъчен кредит - декларира 10200,00 лв., в клетка 40
Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) -декларира 10200,00 лв.,
в
Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35,74 лв., вместо
10235,74 лв.
в
Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50, внесен
ефективно: - декларира 35.74 лв., вместо 10235,74 лв.
Била
вписана данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51178,71 лв. и ДДС за
внасяне 35.74 лв.
Със
заповед за възлагане на ревизия № Р-03001717001186-020-001/02.03.2017г.,
изменена със Заповед № Р-03001717001186-020-002/3.04.2017г. от ТД на НАП Варна
било възложено на свидетелите М. А. и Е. Г. извършване на ревизия на "СПВ
СТРОЕЖИ" ЕООД, относно данък върху добавената стойност за периода от
16.12.2016 г. - 31.12.2016 г.
Ревизията
приключила със съставянето на Ревизионен доклад № Р-03001717001186-092-001
/09.05.2017г. и Ревизионен акт №Р- 03001717001186-091-001/02.06.2017г. По време
на ревизията било установено, че от "СПВ СТРОЕЖИ" ЕООД неправомерно е
приспаднат данъчен кредит в размер на 10 200лв. по фактурирани доставки от „АБ
ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД за данъчен период м. 12.2016 г.
„АБ
- ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД било регистрирано на 07.01.2010 г. с управител М. Г. и
Съвет на директорите в състав - свидетелите Ц. Д. и Д. Д. От същата дата била й
регистрацията на дружеството по ЗДДС. Основен предмет на дейност бил
проектиране, строителство, обзавеждане, покупка и продажба на недвижими имоти,
обработка, внос, износ, покупка, продажба, реализация и транспорт на стоки от
всякакъв произход, обработени или преработени в Република България или чужбина.
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебно -счетоводната
експертиза е видно, че за месец декември 2016 г. дружеството не е декларирало
правилно данъчните основи и начисления данък за покупките / данъчен кредит/ и
данъка за внасяне. В дневниците си за покупки за м. декември 2016 г. и
съответно в справката - декларация за ДДС, включва стойностите за данъчна
основа и начислен ДДС за покупките по 3 бр. фактури с доставчик "АБ
ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД за извършени строително - монтажни работи, по отношение на
които в РА №Р- 03001717001186-091 -001/02.06.2017г. е отказано основание на
възникване на право на приспадане на данъчен кредит. От служителите на НАП бил
направен извод за липса на реално осъществена доставка по тези фактури, тъй
като същата не била доказана с неоспорими доказателства. За да има право на
приспадане на данъчен кредит, по отношение на задълженото лице следва да е
изпълнено следното: да притежава данъчен документ / чл. 71, т. 1 ЗДДС/; да е
настъпило данъчното събитие, т.е. стоката да е прехвърлена или услугата да е
извършена / чл. 25 ЗДДС/; да има реално изпълнена облагаема доставка или услуга
/чл. 68, ал. 1 ЗДДС/.
Извършена
била проверка на доставчика "АБ ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД, при която е
установено, че дружеството не е декларирало продажби и не е получавало покупки.
То не е осъществявало стопанска дейност, съответно не е декларирало приходи и
не е извършвало разходи.
Нарушенията
по декларираните обстоятелства в справка-декларация за данък върху добавената
стойност с вх.№ 17001142563/16.01.2017г. за „СПВ СТРОЕЖИ" ЕООД, за данъчен
период декември 2016г. се изразява в некоректно попълнени данни в нея както
следва: била вписана данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51178,71
лв. и ДДС за внасяне 35.74 лв. при реално дължим 10 235.74 лв., които
представляват начислен ДДС по включените данъчни фактури.
В
декларацията били посочени следните данни: в раздел Б: Данни за упражнено право
на данъчен кредит, в клетка 31 - с право на пълен данъчен кредит - декларира
51000,00 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен кредит
- декларира 10200,00 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит
(кл.41+кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) - декларира 10200,00 лв., вместо 0,00 лв.
в
Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35,74 лв., вместо
10235,74 лв.
в
Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50, внесен
ефективно: - декларира 35.74 лв., вместо 10235,74 лв.
Със
заключението на вещото лице по назначената по съдебно-почерковата експертиза се
установява, че подписът положен за „Получател" във Фактури №
**********/28.12.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/ 30.12.2016
г. е положен от св. С. С. Г., а подписът, положен срещу „съставил" в
същите фактури не е изпълнен от М. Г. В.
Според
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) когато е налице
резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе
данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията
за този данъчен период.
С
нормата на чл. 125, л. 1 ЗДДС е регламентирано, че за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 - дневник за покупки и дневник за продажби.
С
оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно за
всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона
по образец - приложение №13.
Престъпното
укриване на данъци е възведено в престъпление по чл.255 от НК. Обект на
престъпните посегателства са обществените отношения, свързани със
законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от
постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените от органите по
приходите (по вид и размер) или неплатените данъчни задължения.
Субект
на престъплението по чл. 255 може да бъде както физическото лице,
представляващо по закон данъчно задълженото лице -търговско дружество/едноличен
търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго
физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски
представител,счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност
и функции на данъчно задълженото лице - търговец./ аргумент TP № 4/12.03.2016г./
С
гореописаното подсъдимата обв. С.М.
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.255, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 от НК.
Данъчните
задължения са в големи размери по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 от НК, тъй като
надхвърлят 3000 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: показания на
свидетелите М. Г. А. - А.
(п. 3, л. 72-74, п. 4, л.204-205), Е. Г. (п. 3, л. 75-76), Ц. Д. (п. 3, л.
83-85), Т. Д.а (п. 3, л. 94-96), Д. Д.а (п. 3, л. 122-125), Стелияна Г. (п. 3,
л. 160-161), както и от приложените по делото доказателства и доказателствени
средства - копия на фактура № **********/28.12.2016г. (п. 1, л. 55), фактура №
**********/29.12.2016г. (п. 1, л.55), фактура № **********/30.12.2016 г. (п. 1,
л. 64), всички с доставчик "АБ ПРОПЪРТИЙЗ" ЕАД гр.Варна, учредителни
актове на „СПВ СТРОЕЖИ" ЕООД (п. 1, л. 72-74, л. 75-77, л. 78-80),
пълномощно (п. 1, л. 209), справка -декларация за данък върху добавената
стойност вх. № 17001142563/16.01.2017г. (п. 1, л. 121), заключение по съдебно -
счетоводната експертиза (п. 4, л. 75-82), диск CD-R, марка „hp" 700 MB (п. 4, джоб 74), справка за съдимост
(п. 4, л. 83-85), заявление за регистрация по ЗДДС (п, 4, л. 138), протокол за
извършена съдебно - почеркова експертиза № Н-17 от 16.08.2018г. (п. 4, л.
234-239).
Съдът възприема изцяло заключенията на
изготвените експертизи, като убедителни, компетентно
изготвени,обосновани и подкрепени и от останалите събрани по делото
доказателства.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание
съда прие като, смекчаващи отговорността обстоятелства:недоброто здлавословно
състояние на подсъдимата.
Като отегчаващо обстоятелства съда отчете недобрите
характеристични данни и склонността към извършване на подобни престъпления.
Независимо от настъпилата реабилитация по право за извършени подобни две
престъпления е видно че същото продължава с проттивоправния си начин на живот.
При отчитане на наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съда наложи на подсъдимата
М., при превест на смекчаващите обстоятелства, по чл.255, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 ,
вр. чл.54 от НК наказание от две години
лишаване от свобода и глоба в размер
на 1000лв.
Предвид протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК и
на основание чл.58а от НК това наказание бе редуцирано и определено окончателно
наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца и глоба в размер на 1000лв.
Тъй като М. е е неосъждан,/реабилитирана по право/ макар
и с недобри характеристични данни но съообразявайки недоброто и здравословно
състояние, съдът прецени че с оглед изпълнение на предвидените в чл.36 от НК
цели не е наложително тя да изтърпява ефективно наложеното и
наказание.Налагането на условно наказание с три годишен изпитателен срок ще
изпълни генералната и частна превенция.
В резултат от извършеното
от подсъдимата М. престъпление,на държавата са причинени имуществени вреди в
размера на обвинението, а именно 10 200 лв. , които тя следва да заплати заедно
със законната лихва считано от 16.02017 год. до окнчателното изплащане на
сумата а също и 408лвв ДТ върху уважения гр.иск.
Разноските
по делото в размер на 287.39лв. съда възложи на подсъдимия.
С
присъдата съдът се произнесе и по веществените доказателства.
По тези съображения , съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: