№ 103
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Г.П.- М” АД срещу решение №
20131545/ 03.06.2021г., постановено по гр. дело № 36700/2020г. в частта, в която е
признато за установено по отношение на жалбоподателя съществуването на вземането
на “Т.С.” ЕАД за сумата 1024,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. ******* ет. ******, за периода
01.12.2016г.- 30.11.2017г., с която сума “Г.П.- М” АД за сметка на обедняването на
“Т.С.” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.11.2018г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 47,52 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 31.05.2018г.- 13.11.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.12.2018г. по ч.гр.д. 73809/2018г. по описа на Софийския
районен съд, 27 състав. Въззивникът релевира искане за отмяна на решението в
атакуваната част, като се позовава на отменителните основания- нарушение на
материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните
по делото доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
1
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу ответника “Г.П.- М”
АД искове за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата
1024,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, бул. ******* ет. ******, за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., с която
сума “Г.П.- М” АД за сметка на обедняването на “Т.С.” ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 21.11.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 47,52 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2018г.- 13.11.2018г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи– 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответниците, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/.
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно
основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
2
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното възмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването– че топлинната енергия е доставяна до имот на
ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответниците по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане
(решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО). В настоящия
случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили разходи за доставената и
ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.
. За да е налице обогатяване от ответника, освен обстоятелството, че в имота е
доставена топлинна енергия, следва да се установи и това, че през процесния период
имотът се е ползвал именно от ответника. Конкретиката на случая сочи, че между
ответника и “М.-С.” ЕООД е сключен договор за наем на недвижим имот, с предмет
процесния имот, по силата на който “М.-С.” ЕООД е предоставил ползването на
ответника на процесния недвижим имот. Договорът е сключен на 07.12.2011г. за срок
от 3 години. С анекс № 1 от 27.11.2013г. към договор за наем от 07.12.2011г.
Процесният договор за наем е изменен по отношение на срока на същия, като е същият
е продължен с три години. Със споразумение от 01.02.2016г. към договор за наем от
07.12.2011г. сттаните са постигнали съгласие срокът на договора за наем да бъде
продължен до 31.12.2017г. Предвид изложеното, ответникът е ползвал процесния имот
за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., което обуславя извод, че същият се е обогатил,
като е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия и услугата дялово
разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на дружеството за дялово
разпределение. От заключението на назначената съдебно- техническа експертиза се
установява, че в имота е доставена топлинна енергия в размер на 1024,46 лева.
Изводите за стойността на реално потребената топлинна енергия почиват на
заключението на съдебно- техническата експертиза, при изготвяне на което са
съобразени както документите за главен отчет, така и прогнозно начислените и
фактурирани суми, и изравнителните сметки.
Изложеното обуславя извод, че ответникът в първоинстанционното
производство се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца в
първоинстанционното производство като е ползвал доставената от ищеца топлинна
3
енергия и услугата дялово разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на
дружеството за дялово разпределение, което обуславя извод за основателност на
предявения иск.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съдът не е взел
предвид възражението за изтекла погасителна давност. Такова възражение не е било
направено. За пълнота следва да се посочим че доколкото вземането на ищеца е на
базата на неоснователно обогатяване, следователно съгласно чл. 110 ЗЗД, същото се
погасява с изтичането на 5 – годишна давност, а не тригодишна. Тя започва да тече от
деня на получаване на престацията. В този смисъл е ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7. С
оглед факта, че се претендират суми за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК е подадено на 21.11.2018г., от която дата се счита предявен искът за
съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че
вземането не е погасено по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В случаите на претендирани суми от неоснователно обогатяване, за да
изпадне ответникът в забава се изисква нарочна покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е поканил ответника да плати цената на
доставената му топлинна енергия, поради което ответникът е изпаднал в забава.
Определен по реда на чл. 162 ГПК размерът на обезщетението за забава е 47,52 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131545/ 03.06.2021г., постановено по гр.
дело № 36700 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 27 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4