Определение по дело №39/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба от “.Е. представлявано от Б.Й. чрез А.С. М. срещу решение № *** от **** год. по Г.д.№ *** год. по описа на Смолянски районен съд, като се твърди, че то е неправилно, моли да се отмени изцяло вкл. и в частта за разноските и постанови друго, с което да се намали размера на присъдените обезщетения общо до 17500 лева и се присъдят разноските по компенсация за двете инстанции. Развиват се в жалбата съображения, че решението противоречи на чл.201 ал.2 от КТ, тъй като всички доказателства сочат на проявена "груба небрежност" от пострадалия. Той при въртящ се вал самонадеяно е смятал, че ще избегне настъпването на нараняването. Не съществува фактор, който да го мотивира да не допуска настъпването на вредоносния резултат. На второ място се възразява по приложението на чл.200 ал.4 от ГПК, като от обезщетението е следвало да се извадят получените суми по договора за застраховка и едва тогава да се определи дължимата сума. И на трето място се посочва противоречие с разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК. Съдът неправилно не е присъдил следващите се разноски в размер на 757 лева при прекратяване на производството в съдебно заседание за разликата от 50000 до 80000 лева и сумата 404.20 лева в съответствие с отхвърлената част на иска от 40000 до 50000 лева, и да се присъдят разноските в тази инстанция.

В съдебно заседания не се явява представител на жалбоподателя. Постъпило е писмено становище от А.С. М., който подържа изложеното във възивната жалба .

Възиваемите страни чрез А.П. взеха становище да се остави в сила първоинстанционното решение. Няма доказателства за наличието на "груба небрежност" от страна на пострадалия.

Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището на възиваемите, след съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, внесена е ДТ , поради което е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

По същество възивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционният съд като е постановил решение №*** от ***** год. по Г.дело № *****/2008 год. по описа на Смолянски районен съд е приел в мотивите си, че на 25.02.2008 год. наследодателят на ищците М.Б. е починал при трудова злополука и на основание чл.200 от КТ следва да се ангажира отговорността на фирмата ответник за причинените неимуществени вреди на неговите наследници. Подробно е коментиран текста на чл.201 ал.2 от КТ, като е прието, че пострадалият не е допуснал "груба небрежност" при изпълнение на задълженията си и няма основание да се намали безвиновната имуществена отговорност. Не може да се направи извод за съзнавана непредпазливост /груба небрежност/, а по скоро за несъзнавана, т.е. за обикновена небрежност. Относно размера на причинените неимуществени вреди са преценени принципа на "справедливост", както и изплатеното застрахователно обезщетение.

Възивниятсъд също приема за безспорно доказани обстоятелствата, отнасящи се до наличието на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на ответната фирма и чл.201 ал.2 от КТ за липса на съпричиняване във формата на "груба небрежност" от страна на пострадалия при трудовата злополука. В КТ няма дефиниция на понятието "груба небрежност". За дефинирането не трябва да се прибягва и към понятията в наказателното право Съдебната практика е изяснила, че това е поведение при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Грубата небрежност обикновено се свързва с тежко дисциплинарно нарушение от страна на работника или на виновно неизпълнение на конкретно трудово правоотношение. Не всяко поведение в отклонение на посочения ред може да се приеме за груба небрежност и да довежда до намаляване отговорността за вредите. Данните по делото сочат, че пострадалият е извършвал действия по проверка на ходовата част на автомобила при работещ двигател. Вещото лице приема, че от техническа гледна точка е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Той е имал техническа възможност и е бил длъжен да спре двигателя и след това да извършва необходимите действия в близост или дори опрял се на спрелия въртенето си карданен вал. Това поведение на пострадалия следва да се прецени през призмата на неговото субективно мислене, за да се види дали има или не"груба небрежност". Правилна е трактовката на районния съд, че се касае за несъзнавана непредпазливост , т.е. обикновена небрежност от страна на пострадалия, който допускайки посочените нарушения не е предвиждал настъпването на вредоносните последици и неговата самонадеяност опира до обикновена небрежност. Да се мисли обратното /предвид малкото доказателства около настъпилата трудова злополука/ би означавало да се приеме, че пострадалият е допускал настъпването на вредоносния резултат и въпреки това е решил да допусне виновно неизпълнение на конкретно правоотношение, което не е логично за здравия човешки разум. Неговото поведение не съставлява тежко дисциплинарно нарушение, което може да се приеме като "груба небрежност" за съпричиняване на трудовата злополука и да довежда до намаляване отговорността на работодателя за вредите. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС. /виж.реш.№ № 1176 от 14.11.2008 год. ВКС по грд.№ 5228/07 год., реш.№ 792 от 6.12.1988 год. по Г.д.№ 674/88 год., реш.№ 130 от 29.03.1990 год. по Г.д.№ 32/90 год., реш.№ 690 от 14.11.1988 год. по Г.д.№ 657/88 год.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно начина на изчисляване на размера на дължимото обезщетение Първоинстанционният съд правилно е взел предвид полученото застрахователно обезщетение, но в никакъв случай то не следва да се изважда от размера на присъдените неимуществени вреди. Застрахователното обезщетение е получено на друго правно основание и то не бива да рефлектира върху размера на обезщетението по чл.200 от КТ. Спазен е принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Предвид изложеното ще следва да се потвърди решението в тази част.

Основателна е възивната жалба що се касае да неприсъдените разноски по компенсация в първоинстанционния съд.За прекратената част на иска от 80000 лева на 50000 лева се дължат разноски по чл.78 ал.4 от ГПК в размер на 757 лева. За отхвърлената част от 10000 лева при иск 50000 лева се следват разноски в размер на 181 лева. / при това изчисление се намаляват от общите разходи 2020 лева разноските от 757 лева и остава база 1263 лева/. Общо по двата пункта се следват разноски в размер на 938 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 606 лева, които следва да се приспаднат и фактически остават дължими разноски за първата инстанция в размер на 332.00 лева

За възивната инстанция не се следват разноски, тъй като възивната жалба не се уважава по същество.

Поради изложеното ще следва решението да се отмени частично в частта за разноските и остави в сила в останалата част и затова възивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № *** от ****.2009 год. по Г.дело № ***/*** год. по описа на Смолянски районен съд, в частта, с която са осъдени С. М. Б., А. М. Б. и С. М. Б. да заплатят на “.Е." Г. У. В. № *** с управител Б. Й. и едноличен собственик на капитала Р. Й. разноски за разликата от 606 лева до 938 лева и вместо него

ПОСТАНОВЯВА.

ОСЪЖДА С. М. Б., А. М. Б. и С. М. Б. да заплатят на “. Е. Г. направените разноски по компенсация пред районния съд в размер на 332.00 лева

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.