Решение по дело №330/2019 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 234

 

Гр.Сливен, 07.11.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 330 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във връзка с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от „Газтрейд Сливен“ ЕООД, ЕИК ………………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Драган Цанков“ № 2а, представлявано от К.М.М. – у., срещу Ревизионен акт № ВG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., издаден от митнически органи при ТД Южна Морска-Бургас, потвърден с Решение № Р-673 от 09.07.2019 г. на Директор на Агенция „Митници“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, с който на жалбоподателя са установени задължения за заплащане на акциз в размер общо на 585 801,35 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 111 449,60 лева към дата 15.04.2019 г..

В жалбата се твърди, че с обжалвания ревизионен акт неправилно са установени задължения за акциз и се иска оспореният РА, потвърден с Решение № Р-673 от 09.07.2019 г. на Директор на Агенция „Митници“ да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Оспорва се РА в частта, в която на „Газтрейд Сливен" ЕООД е установено задължение за акциз за периода от 01.09.2014 г. до 31.10.2016 г., както и начислената за същия период лихва за забава в общ размер 156 577,75 лева, като счита, че задълженията на дружеството за този период, са недължими, поради погасяването им на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. Посочва, че с Решение от 10.11.2016 г., постановено по търговско дело № 81/2016 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил е открито производство по несъстоятелност за „Газтрейд Сливен" ЕООД, обявена е неплатежоспособност с начална дата 31.05.2016 г., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, което било вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 15.11.2016 г. Счита, че тъй като в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от митническите органи не са предявени публични вземания за акциз, дължим за периода от 01.09.2014 г. до 31.10.2016 г., то правото тези вземания да бъдат удовлетворени по принудителен ред е погасено. Заявява, че по аргумент от чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, нито по реда на ДОПК, поради което счита, че вземания за акциз за процесния период не могат да бъдат предмет на установяване с РА. Оспорва се РА и в останалата му част до пълния установен размер на задълженията на дружеството, а именно начислените за  периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2018 г. задължения за акциз и лихви за забава, тъй като се отнасят за период, в който „Газтрейд Сливен" ЕООД е било с прекратена регистрация по ЗАДС. Посочва, че с Решение № 32-353583/16.12.2016 г. на началника на Митница Бургас регистрацията е прекратена с ИНРЛ BG001000S0014 на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 от ЗАДС.  Навежда доводи, че именно липсата на основание за подаване на акцизна декларация /прекратената регистрация/ е поставило в невъзможност данъчнозадълженото лице да внася начисления акциз.  Счита, че последният данъчен период за „Газтрейд Сливен" ЕООД е бил периодът от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. До тази дата дружеството е дължало подаване на декларация по чл. 87, ал. 3 от ЗАДС и плащане на дължимия акциз в срока на подаване на акцизната декларация. В тази връзка, възразява и за начислени лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК изразявайки становище, че считано от 01.01.2017 г. е недопустимо начисляването на лихви, поради липса на просрочени задължения, тъй като дружеството след 01.01.2017 г. не е имало задължение да подава акцизна декларация и добросъвестно е начислявало в счетоводните си книги акциз, но е било поставено в невъзможност да внася същия в държавния бюджет.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Г. от ***, която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли за отмяна на РА, потвърден с Решение № Р-673 от 09.07.2019 г. на Директор на Агенция „Митници“, като незаконосъобразен.

 Ответникът - директор на Агенция „Митници“ при ЦМУ се представлява от ст. юриск. М. Ф., която оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № ЗМ-1000-926/29.10.2018 г., издадена от К. С. С., в качеството й на о. в. ревизия, на длъжност н. на сектор в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии" на отдел „Акцизна дейност" в ТМУ Бургас, Митница Бургас, на основание чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, във връзка със чл. 104, ал 1 и ал. 3 от ЗАДС и Заповед № ЗМ-1000-75/29.01.2015 г. на Началника на Митница Бургас, за установяване на задължения за акциз за период от 01.09.2014 г. до 22.10.2018 г., в последствие изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № ЗМ-1000-1071/10.12.2018 г., като е изменен обхвата на ревизията, за периода от 01.09.2014 г. до 14.11.2018 г. включително.

С Решение № 32-9543/08.01.2019 г., издадено от Б. А. Г. – д. на ТД Южна Морска, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК и във връзка със Заповед № ЗМФ 1318 от 27.12.2018 г. на министьра на финансите е иззето производството по провеждане на ревизия на „Газтрейд Сливен" ЕООД от К. С. С., на длъжност н. на сектор в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии", отдел „Акцизна дейност" в ТМУ Бургас, Митница Бургас, в качеството й на о. в. ревизията и Н. А. М., на длъжност г. е. в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии", отдел „Акцизна дейност", ТМУ Бургас, Митница Бургас, в качеството й на р. на ревизията и са възложени правомощията по провеждане на ревизията на К. С. С., на длъжност н. на сектор в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии", отдел „Акцизна дейност" в ТД Южна морска - правоприемник на Митница Бургас, в качеството й на о. в. ревизията и Н. А. М., на длъжност г. е. в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии", отдел „Акцизна дейност", ТД Южна морска, в качеството й на р. на ревизията. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № ЗТД-1000-12/BG001000- РК12-ЗИ7/09.01.2019 г., са възложени правомощията за извършване на ревизията на членовете на ревизиращия екип, в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ДОПК, във връзка със Заповед № ЗМФ - 1318 от 27.12.2018г. на министъра на финансите и съгласно извършени структурни промени в Агенция „Митници", като със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № ЗТД-1000-72/BG001000- РК 12-ЗИ9/24.01.2019 г., е удължен с един месец срокът за извършване на ревизията, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а именно 31.10.2018 г. Всички заповеди са връчвани на К.М.М.,*** ЕООД.

В резултат на извършената ревизия, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад (РД) № ВG001000-РК12-РД1/14.03.2019 г., с който от ревизиращия екип е направено предложение за установяване на задължения за акциз в размер на 585 801,35 лв. (петстотин осемдесет и пет хиляди осемстотин и един лева и 35 стотинки) и лихва за просрочие в размер на 106 242,44 лв. (сто и шест хиляди двеста четиридесет и два лева и 44 стотинки изчислени към 14.03.2019г. Ревизионният доклад е връчен на К.М.М., в качеството му на у. на „Газтрейд Сливен" ЕООД с разписка на 18.03.2019 г.

Ревизираното лице, в законоустановения срок по чл. 117. ал. 5 от ДОПК, е депозирало възражение с per. № 32-98470/02.04.2019 г. на ТД Южна морска срещу констатациите и изводите в РД.

След запознаване със събраните в хода на ревизията доказателства, с направените в РД констатации, мотивите във възражението по доклада и преценка на фактическата и правна обстановка, от компетентните по издаване на РА органи, определени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден PA № BG001000-РК12-PA1/15.04.2019 г. Органите, издали РА, са възприели изцяло направените в РД предложения, констатации и изводи относно установяването на акциз и неговия размер. С PA № BG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г. са установени задължения за акциз в размер на 585 801,35 лв. (петстотин осемдесет и пет хиляди осемстотин и един лева и 35 стотинки) и лихва за просрочие в размер на 111 449,60 лв. (сто и единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и 60 стотинки) към дата 15.04.2019 г. дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С разписка на 19.04.2019 г. РА е връчен на К.М.М., в качеството му на у. на „Газтрейд Сливен" ЕООД.

На 07.05.2019 г., в законоустановения срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с вх. № 32-132265 от „Газтрейд Сливен" ЕООД е подадена жалба против РА до Директора на Агенция „Митници“.

При оспорването по административен ред, Директорът на Агенция "Митници", в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е възприел направените от митническите органи изводи, поради което е потвърдил РА № BG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., издаден от К. С. С., на длъжност н. на сектор в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии“, отдел „Акцизна дейност" в ТД Южна морска, в качеството си на о. в. ревизия и Н. А. М., на длъжност г. е. в Агенция „Митници", сектор „Проверки и ревизии", отдел „Акцизна дейност", ТД Южна морска, в качеството й на р. на ревизия. Решение № Р-673/09.07.2019 г. е съобщено на „Газтрейд Сливен" ЕООД на 11.07.2019 г.

 На 25.07.2019 г. е подадена жалба от дружеството с рег. № 32-218364/26.07.2019г. , чрез Директора на Агенция „Митници“ до Административен съд Сливен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена с Решение на  Директор на Агенция „Митници“ при ЦМУ, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

По валидността на акта: Съгласно препращащата норма на чл. 104, ал.1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121, чл. 153, ал.5 от ДОПК и на публични изпълнители. Съгласно чл. 104, ал.2 от ЗАДС, за целите на ал.1 митническите учреждения, определени в ЗМ, имат компетенциите на териториални дирекции на НАП, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Правомощията по чл. 112, ал.2 от ДОПК се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция "Митници", а тези по чл. 152, ал.2 от ДОПК от директор на Агенция "Митници" - чл. 104, ал.3 и ал.4 от ЗАДС.  Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разпоредбите на чл. 104, ал.1-4 ЗАДС, във вр. чл. 112, ал.2, чл. 118, ал.2, чл. 119, ал. 2 и чл. 120 ДОПК оспореният РА № BG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма и съдържание. Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. При извършването на ревизията не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила за издаването му.

По материалната законосъобразност на РА.

Спор между страните по отношение на фактите не съществува и същите правилно са отразени както в ревизионния акт, така и в решението на решаващия административен орган - директор на Агенция "Митници".

Спорът между страните е формиран по въпросите : приложима ли е нормата на чл. 739 от ТЗ в процесното правоотношение и дължи ли акциз жалбоподателя за периода 01.12.2016 г. до 31.10.2018 г., след като с Решение № 32-353586/16.12.2016 г. на началника на Митница – Бургас му е прекратена регистрацията на основание чл. 58, ал. 1, т. 3а от ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 от с.з.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с РА за периода 01.09.2014 г. до 31.10.2016 г. незаконосъобразно са установени задължения за акциз погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ вземания. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на непредявените вземания в производството по несъстоятелност. Нормата систематично е в раздел ІІ „Приключване на производството по несъстоятелност“ и крайният акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ е за прекратяване на производството по несъстоятелност, а в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ и за заличаване на търговеца. Поради това неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяването на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ, т.е. самото пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията не води автоматично до тяхното погасяване. В този смисъл е и решение № 9 от 06.06.2016 г. по т.д. № 3773/2014 г., ТК, І Т.О. на ВКС. За целта откритото производство по несъстоятелност следва да е преминало през всички предвидени в закона фази и в резултат на това да се е стигнало до изплащане на задълженията или да е изчерпана масата на несъстоятелността. Едва при наличието на някое от тези условия прекратяването на производството по несъстоятелността има погасяващо действие за непредявените вземания. В случая, видно от отразяванията в Търговския регистър, че откритото с Решение от 10.11.2016 г. по т.д. № 81/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил, производството по несъстоятелност не е прекратено по реда на чл. 735 от ТЗ, като с Решение от 06.12.2017 г. по същото търговско дело е утвърден план за оздравяване и е прекратено производството по несъстоятелност. В случаите на утвърждаване на план за оздравяване и прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 707 от ТЗ), правата на кредиторите се запазват и няма пречка да се предявяват нови вземания.

Независимо от изложеното, следва да бъде съобразено, че редът по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители е регламентиран в специален закон – ДОПК с оглед изричната формулировка на неговия чл. 1. Задължението за акциз е публично вземане, поради това, приложими по отношение на процесните вземания, са основанията за тяхното погасяване, установени с норма на този специален закон. Съгласно практиката на ВАС на РБ относно приложимостта на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на непредявените в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ публични вземания в производството по несъстоятелност / решения № 5390 от 28.04.2017 г. по адм.д. № 2820/2016 г. и № 7202 от 08.06.2017 г. по адм.д. № 2377/2017 г./ се приема, че с оглед характера на вземанията като публични, те попадат в приложното поле на специалния закон – ДОПК. Според чл. 168 ДОПК тези вземания се погасяват: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Основанията за погасяване на публичните вземания по чл. 168, т. 6 и т. 7 ДОПК потвърждават съответствието им с чл. 739, ал. 1 ТЗ. Следователно не е налице соченото основание за погасяване на вземанията и РА в тази му част не е незаконосъобразен като такъв, установяващ погасени вземания.

Относно установените задължения за акциз за периода 01.12.2016 г. до 31.10.2018 г. с оспорения РА, съдът приема следното:

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАДС данъчнозадължени лица са и лицата извън случаите по ал. 1, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. По силата на чл. 4, т. 1 от ЗАДС акцизни стоки са стоките, посочени в чл. 2 от закона. В чл. 2, т. 3 от ЗАДС е предвидено, че на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия. По силата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС освобождаване за потребление е производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично.

По делото е установено, че с Решение № 32-353586/16.12.2016 г. на началник Митница Бургас, връчено на 21.12.2016 г. се прекратява регистрацията с ИНРЛ BG001000S0014 на „Газтрейд Сливен" ЕООД на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, във връзка с чл. 57б, ал. 2 от ЗАДС. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАДС решението подлежи на предварително изпълнение. Не се оспорва от дружеството-жалбоподател, че от 21.12.2016 г. до 31.10.2018 г. е продължило дейността по продажба на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, като в РА са посочени конкретните дати на разпореждане за този период, както и за всеки месечен период е посочена и начислената на основание чл. 20, ал.2, т. 21 от ЗАДС невнесена сума дължим акциз.

Безспорно продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, съгласно чл. 2, т. 3 вр. чл. 13 ЗАДС, е акцизна стока. Съгласно  чл. 3, ал. 2 ЗАДС, лица, които в нарушение на този закон са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз са данъчно задължени лица. Съгласно чл. 20 ЗАДС предвижда, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 от с.з. освобождаване за потребление е производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично. Следователно са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС по отношение на начисления на акциз за периода от 21.12.2016 г. до 31.10.2018 г. и че отговорно за заплащането му е „Газтрейд Сливен" ЕООД, като данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, а именно като лице. разпореждало се с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. В този смисъл е и Решение № 1146 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2014 г., I о.

Относно оспорване дължимостта на начислените лихви, съдът намира, че правилно  и в съответствие с  разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, съгласно която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, а именно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ), в РА е начислена и законната лихва по чл. 1, ал. 1 ЗЛДТДПДВ. Съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК държавните вземания за данъци, включително акцизи, са публични вземания.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният РА е законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, предложение трето от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес - в размер на 697 250,95 лв. Поради това, и предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 9 503 лв.

 Във връзка с гореизложеното на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Газтрейд Сливен“ ЕООД, ЕИК ………………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Драган Цанков“ № 2а, представлявано от К.М.М. – у., срещу Ревизионен акт № ВG001000-РК12-РА1/15.04.2019 г., издаден от митнически органи при ТД Южна Морска-Бургас, потвърден с Решение № Р-673 от 09.07.2019 г. на Директор на Агенция „Митници“ при ЦМУ на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „Газтрейд Сливен“ ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Драган Цанков“ № 2а, представлявано от К.М.М. – у. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 9 503 /Девет хиляди петстотин и три / лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

              

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :