№ 4
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20234110201121 по описа за 2023 година
Жалба срещу НП №РД-05-22/03.07.2023год. на Директора на
Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново.
Жалбоподателят А. А. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О., обжалва
цитираното НП, с което за административно нарушение на чл.56ал.1 от
Закона за здравето на основание чл.218ал.1 вр.чл.231ал.2 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба от 300 лева. В
жалбата, молителят отправя искане за отмяна на цитираното наказателно
постановление, поради това, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение относно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Отделно от това НП
било издадено при неизяснена фактическа обстановка, а твърдяното за
извършено нарушение недоказано. Отправя искане за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата Регионалната здравна инспекция
гр.В.Търново, чрез процесуалния си представител адв.Ал.Д., твърди, че НП е
законосъобразно, правилно и обосновано. Счита, че е налице точно и пълно
описание на нарушението, което се изразява в тютюнопушене на клиент на
заведението в закрито обществено място. При това същото било доказано от
1
свидетелските показания на служителите на РЗИ В.Търново и служителите на
РУ В.Търново. Осъществен бил състава на адм.нарушение по чл.56ал.1 от
Закона за здравето. Достатъчно било обстоятелството, че клиент е
осъществявал тютюнопушене. При това била наложена минималната глоба,
предвидена в закона. Случаят не бил маловажен, предвид обекта на
административното нарушение, а именно обществените отношения, свързани
със здравето. АУАН и НП били издадени от материално компетентни органи.
Отправя искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
НП №РД-05-22/03.07.2023год. е издадено от директор РЗИ В.Търново
срещу А. А. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О.. На 13.05.2023г., била извършена
планова съвместна проверка от служители на РЗИ В.Търново и РУ В.Търново
на заведения в гр.В.Търново с оглед контрол на законовата забрана за
тютюнопушене на закрити обществени места. Проверка била осъществена с
начален час 22:21 ч. в бирария „К", стопанисвана от „"П.", със седалище и
адрес на управление гр.В.Търново, от Н. Г. – гл. инспектор в отдел „Държавен
здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико Търново, в
присъствието на д-р Л. Б. – директор дирекция „Обществено здраве в РЗИ -
Велико Търново, съвместно с С. К., Я. Н. и Ц. П. – служители в РУ - Велико
Търново. Констатирано било, че бирария „"К."“ е с капацитет 150 места,
съгл.удостоверението за категоризация, издадено от Община В.Търново,
разположени на два етажа. Обектът представлява обществено място по
смисъла на § 1а., буква г) от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето (заведение за хранене и развлечение). В момента на проверката в
залата за консумация, разположена на втория етаж, представляваща закрито
обществено място с три остъклени витрини и масивна четвърта стена и таван,
се установило, че на една от масите с шестима клиенти, жалб. А. А. Д. пуши
тютюнева цигара марка Sobranie, slim, бяло. На масата е установен
1бр.пепелник с угарки от тютюневи цигари. В залата за консумация на втория
етаж е имало по това време 57 клиенти на 18 маси. Описано е, че в началото
на проверката в залата за консумация на втория етаж е била отворена само
малка част от едната стъклена витрина на южната страна на залата/срещу
масивната стена/.
2
Предвид описаното за извършено адм.нарушение от жалб. А. А. Д. по
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене
в закрити обществени места, на основание чл.218ал.1 вр.чл.231ал.2 от Закона
за здравето на същия е наложено адм.наказание глоба в размер на 300 лева
НП е издадено въз основа на АУАН №АН-01-17/12.06.2023год.,
съставен от св.Н. Г. – гл. инспектор в присъствие на св.Х. Х.-Г. и св.Л. Б..
Съставен е в присъствие на жалбоподателя, след покана и връчен срещу
подпис. Не са постъпили възражения по чл.44ал.1 от ЗАНН.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели - служителите на РЗИ
В.Търново - св.Г., св.Б. и св.Х.-Г., както служителите на РУ В.Търново св.К. и
св.А.. Проверката била извършена на 13.05.2023год. в бирария „"К."“ в
гр.В.Търново с начален час около 22.21 часа за спазване на забраната за
тютюнопушене на закрити обществени места. За последното е предприета
съвместно мероприятие между РЗИ и РУ В.Търново, като при проверката
служителите на РЗИ били придружавани от полицейски служители. На място
проверяващия екип установил 6 човека на една маса в закритата част на
заведението на втория етаж. Четиримата свидетели/Г., Б., К. и А./ са
категорични, че са възприели едно от тези лица да пуши запалена цигара. На
масата имало пепелник с угарки, където лицето угасило цигарата.
Установена била самоличността на момчето със запалената цигара в ръка –
жалб.А. Д.. Описана била пушената цигара по вид. Съставен бил на място
протокол за извършената проверка от 13.05.2023год.
Впоследствие е връчена покана на жалб.Д. на 09.06.2023год., като е
поканен в служ.помещение на РЗИ. Инспекторите преценили, че жалб.Д. е
извършил адм.нарушение, тъй като е нарушил забраната за тютюнопушене на
обществено място – обект за обществено хранене и развлечение по смисъла
на пар.1а б.г от доп.разпоредби на Закона за здравето. Това представлява
нарушение по чл.56ал.1 от Закона за здравето. Тази констатация не се оборва
от показанията на св.Й. Й., която твърди, че не си спомня жалб.Д. да е пушел
по време на проверката от инспекторите на РЗИ В.Търново. При това в
компанията имало малко пушачи, а пепелника бил донесен на масата от
служителка в заведението – сервитьор. Тази служителка е попитана от
компанията дали в заведението се пуши, като сервитьорката не отговорила
3
категорично, но заявила, че носи пепелник. Свидетелката твърди, че до
масата на компанията имало отворен прозорец, а тя забелязала на проверката
да присъстват служители на полицията и една жена – служител на РЗИ.
Съдът счита, че няма противоречия в показанията на служителите на
РЗИ и РУ В.Търново, с показанията на посочения от жалбоподателя
свидетел.Св.Б. твърди, че е присъствала на проверката, но се е качила на
втория етаж, след актосъставителя Г. и полицейските служители. При това е
видяла от известно разстояние, че жалб.Д. пуши. Причина за това били
действията по осъществяване на контакт с персонала на заведението. По
същество пушенето не се оспорва и от жалбоподателя, като същият твърди, че
е пушил преди момента на проверката.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама
свидетели.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание
на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, който е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му
– за нарушаване забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В
тази връзка ясно е отразено от актосъставителя, а оттам и в НП, че действието
по тютюнопушене е осъществено в помещение в самото заведение „"К."“, т.е.
4
в закритата му част. Това съдът намира за достатъчно описателно и точно
относно мястото на извършване на нарушението. За неоснователно се прие
посоченото от жалбоподателя несъответствие в показанията на свидетелите
от РЗИ и полицейските служители. От свидетелските показания става ясно, че
четиримата свидетели са възприели фактически действието на жалб.Д., а
именно тютюнопушене в заведението.
Правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали нарушението на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Посоченото правило за поведение гласи, че се забранява тютюнопушенето в
закритите обществени места.
Според настоящия съдебен състав въпросната закрита търговска зала
представлява "закрито обществено място" по смисъла на закона. Съгласно
пар. 1а, б. "г" от ДР към ЗЗ "Обществени места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения,
заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл.
3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. При това за заведението е издадено и
съответното разрешение от общинската администрация. Смисълът на нормата
на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е да се опази здравето както на непушачите, така и на
служителите в обектите и самите пушачи в моментите, когато не пушат.
Същевременно в закона не съществува понятие зона за пушачи.
Единственото изключение, което допуска тютюнопушенето за закрито е
уредено в чл. 56, ал. 3 от ЗЗ и се отнася до обособяването на такива
помещения в сградите на летищата. Настоящият случай не попада в тази
хипотеза.
Следователно жалбоподателя не е съобразил правилата на ЗЗ и не е
съобразил поведението си, така че да не нарушава забраната за
тютюнопушене на закрити обществени места.
Обстоятелството, че пепелника е донесен от служител на заведението,
не изключва виновното поведение на жалбоподателя . При това
съставомерни по ЗАНН са и непредпазливите деяния.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 1 от ЗЗ, която предвижда, че който
5
наруши чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 1000 лв. Правилно е
определена санкционната норма, тъй като именно чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е
нарушен.
АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, за което
са представени доказателства по делото.
Съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил
критериите за определяне на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
сред които е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил
санкция в минимален размер от 300 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, така че в минимален размер да въздейства
предупредително и възпитателно както на нарушителя така и на обществото,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.
е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства,
които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и
да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи. Затова и не може да се говори за
маловажност на случая.
6
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. При този
изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на
основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.1 от
Наредба №1/2004год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва
да уважи претенцията съобразно потвърдения размер на наложената глоба. В
случая на наказващия орган следва да се уважи претенцията за разноски в
размер на 400 лева, която е минимума.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-
22/03.07.2023год ., издадено от Директора на Регионалната здравна
инспекция гр.В.Търново, с което на А. А. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О., за
административно нарушение по чл.56ал.1 от Закона за здравето на основание
чл.218ал.1 вр.чл.231ал.2 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪДЖА А. А. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О., да заплати на
Регионална здравна инспекция – В.Търново сумата от 400.00
/четиристотин/лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд в
14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7