Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1257 17.10.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХV наказателен състав
На седемнадесети септември
2019 година
В открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Грънчев
Секретар: Калина
Събева
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев НАХД
№ 2785 по описа за
2019 година, за да се произнесе намира следното :
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Ш., с постоянен адрес *** 69, ЕГН **********
срещу наказателно постановление №19- 0769-002145 от 05.06.2019 г., издадено
от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас, с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и
се претендира цялостната му отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната
преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.11.2018 около 11.34
часа, система за видеоконтрол ATCC TFR-1M №510/07 заснела товарен автомобил
“Мазда” с рег. номер СА****ХМ, движещ се в гр. Бургас по път 1-9 км. 253+500
посока от кв. Крайморие към пътен възел „Юг“, с превишена скорост 116 км/ч. при
разрешена в населено място – 60 км/ч. Участъкът бил сигнализиран с пътен знак В-26.
По делото е представена клип
№4595, снет от паметта на системата, от която са видни координатите, където е
бил засечен и заснет автомобилът, и самият автомобил.
След снемането на заснетия
видеоматериал от радарната система, служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Бургас изготвил справка за собствеността на автомобила, от която се установило,
че засеченият и заснет автомобил е предоставен от Община –Бургас за ползване от
Общински съвет Бургас и се ползва от К. Й. Л.. На К. Л. била предявена
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП, в която той отразил, че на същата дата и час автомобилът е бил управляван
от Г. Ш.. В декларация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят Ш. декларирал, че по
същото време и място автомобилът е управляван от него. Тези обстоятелства дали
основани на мл. автоконтрольор към
сектор ПП към ОДМВР – Бургас В.П. да състави срещу жалбоподателя Г. Ш. АУАН .
Описаната фактическа
обстановка се приема въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна
доказателствена сила, справка от база данни на КАТ, декларации по чл.188 от ЗДвП.
На основание съставения акт
началник-група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение
на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган
са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Акт за
установяване на административно нарушение
е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията
на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено на основание акта за
установяване на административно нарушение е съобразено с изискванията на чл.53
и 57 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти
по делото съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП.
С допустимото от закона
техническо средство – система за видеоконтрол TFR-1M №510/07, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство е изготвено годно веществено доказателствено
средство – клип №4595, с който е констатирано административното нарушение.
Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението.
Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този
участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на
вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на
движение на автомобила, а именно 116 км/ч, надвишаваща с 56 км/ч разрешената
скорост за движение в населено място.
Не се споделят възраженията, изложени в жалбата и в
съдебното заседание. Редовно съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното. Пред съда не бяха представени убедителни
доказателства, които да оборят доказателствената сила на акта за установяване
на административно нарушение.
Показанията на свидетелят
Луков и представената служебна бележка от Община Бургас не са достатъчни да
оборят доказателствената сила на акта за установяване на административно
нарушение. Чрез служебната бележка се удостоверява, че Община Бургас не е
монтирала пътен знак Д11“Начало на населеното място“. Показанията на свидетеля са
в същата насока, а именно, че не е имало знак за населено място - начало на град Бургас. В акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление е отразено, че
жалбоподателят е нарушил забраната на знак № В-26, който забранява движение със
скорост по висока от 60 км/ч. Общоизвестно е, че мястото на нарушението се намира
в границите на населеното място град Бургас, между централната част на града и
квартал Крайморие. Мястото на нарушението се установява и от координатите,
посочени на снимковия материал, приложен към делото.
Налице са материалноправните
и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същият е управлявал
автомобила, с който е извършено нарушението.
Фактически и юридически обвинението в АУАН е
формулирано ясно и точно. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. От това следва,
че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП №19- 0769-002145 от
05.06.2019 г. на началник група в
сектор „Пътна полиция" към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Г. Ш., с постоянен адрес *** 69, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
750 (седемстотин и петдесет ) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секрета: М.К.