Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4919 по описа на
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4919/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Л.А.В. ЕГН ********** *** срещу решение
№547818 от 28.11.2018 г по гр.д.№76538/17 г на СРС , 90 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да
му заплати разликата над 1200 лева до предявения размер от 20 000 лева неимуществени
вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми
състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на
сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част / , тъй като определеното
обезщетение е занижено . Не са взети предвид наличните доказателства за
претърпени големи болки и страдания – злепоставяне на доброто име на ищеца ,
безпокойство през продължило 5 години обвинение , наложило се затваряне на
магазин , пропуснати възможности да се започне работа в чужбина , промяна в
поведението и загубена връзка с близки и приятели .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.01.2019 г и е обжалвано в срок на 11.01.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1
от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В
случая решението на СРС е влязло в сила в частта , в която на въззивника е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лева . Пред настоящата инстанция се спори само за
размера на обезщетението за
неимуществени вреди , като въззивникът счита , че искът му следва да бъде
уважен в пълния размер от 20 000 лева.
Решението на СРС е частично
неправилно . Съгласно
задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – не е за тежки
престъпления ; ищецът не е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – общо около 4 години и 8 месеца общо в досъдебна и съдебна фаза . Проведени
са 12 о.с.з в СРС и едно заседание в СГС , продължителността на наказателното
производство леко надвишава разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – парична гаранция
в минимален размер , отменена още на 22.10.2015 г ;
- разгласяване в медиите – няма данни делото да е
разгласявано ;
- влошаване на здравословното състояние – не се
твърди директно , проблеми с алкохола са въпрос на личен избор на поведение ;
- наложено наказание – ищецът е оправдан и от СРС ,
и от СГС ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в търговската дейност и работата–
поначало не обуславят болки и страдания , а доказване на имуществени вреди във
връзка с тях , каквито не са претендирани.
Показанията на св.В. и св.Х., че наказателното
преследване може да има връзка с фалиране на магазина на ищеца и невъзможност
същият да работи в чужбина , съдът преценява като неубедителни и пристрастни .
Ищецът не е задържан /освен с полицейско задържане/ и не е бил под домашен
арест. Няма писмени или други убедителни доказателства /освен на
доведени от ищеца свидетели/ , че има някаква връзка между неуспех на
магазина на ищеца и наказателното дело . Магазини за търговия на дребно
фалират ежедневно и без да има наказателни дела срещу собствениците им . Няма
данни , че бизнесът на ищеца някога е бил успешен и е имал потенциал поне да
оцелее за продължителен период от време . Няма писмени доказателства и за
сериозни намерения ищецът да работи в чужбина .
И за останалите факти показанията на св.В. и св.Х.изглеждат
предварително заучени и пристрастни . Например , ищецът може да е станал
заядлив и сприхав и защото бизнесът му не е вървял и не е имал достатъчно
доходи , а не заради наказателното производство . Умереното пиене „на няколко
бири“ ако е ежедневно лесно може да прерасне в злоупотреба с алкохол и без да
се води наказателно дело и ищецът да е депресиран .
Св.Х.признава , че е присъствала на инцидента , за
който е водено наказателното дело , като се „опитала да защити“ ищеца .
Очевидно свидетелката е в близки отношения и пристрастна към ищеца , а и
показанията й са твърде общи и схематични . Не става ясно защо ищецът , който е
в най-активна възраст за труд и доходи , е принуден „да сади чушки и домати“ ,
вкл. дали е търсил сериозна работа и дали това , че е депресиран се дължи само
на воденото наказателно дело .
Крайно съмнително и пристрастно е твърдението на св.В.
за „залепена призовка на входната врата на ищеца“ , от което настъпват катастрофични
последици – разбира целия квартал , отдръпват се близки и приятели , фалира
бизнеса му и пр. Призовки се връчват ежедневно и то не само на подсъдими , но и
на свидетели , вещи лица , страни по граждански дела и пр. Една призовка
очевидно няма „капацитет“ да срине живота на адресата си . Ответникът не носи отговорност за слухове и
инсинуации .
Като цяло ищецът е претърпял болки и страдания
, които обосновават по-висок размер на
обезщетението от този присъден от СРС - основно поради продължителността на
наказателното преследване от около 4 години и 8 месеца и проведените множество
о.с.з . От друга страна обвинението не е
било за тежки престъпления и не са доказани тежки ограничения и реални последици
за живота на ищеца .
Според
настоящия съд на ищеца трябва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева т.е. след
частична отмяна на решението на СРС да му се присъдят допълнително още 2800
лева . В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3
изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са допълнителни деловодни разноски на
ищеца от 11 лева пред СРС и 5 лева държавна такса пред СГС – при частично
уважаване на иска или въззивната жалба държавна такса и банкова комисионна се
дължат в пълен размер . Неправилно СРС е присъдил тези разноски съразмерно на уважената част от иска - правилото
на чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ е специално спрямо чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №547818 от 28.11.2018 г по
гр.д.№76538/17 г на СРС , 90 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на Л.А.В.
ЕГН ********** *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на
РБ да му заплати разликата над 1200 лева до размера от 4000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на
СРС , НО , 7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на
сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Л.А.В. ЕГН ********** ***
на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 1200 лева до
размера от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми състав ; ведно
със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
да заплати още 11 лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение
на СРС в останалата обжалвана част , в която искът е отхвърлен за
разликата над 4000 лева до предявения размер от 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО ,
7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на
сумата .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.