РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1692
гр. Пловдив, 11 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1589 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е във връзка с Решение № 5711/13.06.2022 г., постановено по административно
дело № 492/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, с
което е отменено Решение № 2046 от
01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2231 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
При
новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд
изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производството e оспореното
от Н.М.Е., ЕГН ********** с адрес ***, Решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. срещу Разпореждане №
РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, а
посоченото разпореждане е потвърдено.
Навеждат
се навеждат доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт. В тази връзка жалбоподателката счита, че сумите са добросъвестно получени
и не следва да се иска тяхното възстановяване. Претендират се сторените по
делото разноски.
4. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в
писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
6. С Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, е постановено Н.М.Е. да възстанови
недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020
г. до 31.12.2020 г. в размер на 5415.89 лв., от които 5159.60 лв. главница и
256.29 лв. законна лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на процесното разпореждане (13.05.2021 г.).
7.
Последното е
оспорено от Е. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение
№ 2153-15-259/28.07.2021 г.
е отхвърлил жалбата му.
За да постанови този резултат,
решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:
Съгласно данни от ПП „ПОПДОО“ и
справка за постъпили данни в ИСЕОДД за Н.М.Е. *** е представено удостоверение
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. № Р
14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. от осигурител "м+в Медиа
Нетуъркс" ЕООД, ЕИК *********. Паричното обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО е за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021
г. включително и е изплатено за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително.
Съгласно декларираните данни в
удостоверението, Н.М.Е., в качеството му на баща на детето А.Н.Е., ползва
отпуск по чл. 163, ал. 7 от КТ, по чл. 163, ал. 1 от КТ и по чл. 163, ал. 8 от КТ и ще получава паричното обезщетение по чл. 53 от КСО при определени
обстоятелства, изрично посочени в декларацията, а именно че има необходимия
12-месечен осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и
майчинство по безсрочно правоотношение, че детето А.Н.Е. не е дадено за
осиновяване, не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, не се
отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството, не е настанено
за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и че
правоотношението/осигуряването на майката не е прекратено.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.
53, ал. 1 (според
която след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време
на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на
2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в
размер, определен със ЗБДОО)
и ал. 2 (според
която, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от
майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето
(т.е. от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ), се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със ЗБДОО)
от КСО, ответният административен орган е приел, че майката е правоимащото лице
с право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Отпускът на лицата по
чл. 163, ал. 3 от КТ, в случая на бащата, е производен от правото на отпуск на
майката. Бащата Н.М.Е. може да ползва отпуск за отглеждане на малко дете само,
ако майката на детето има право на такъв.
Посочено е, че съгласно чл. 46, ал. 7,
т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът
по чл. 164 се прекратява и когато трудовото правоотношение/осигуряването на
майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по
чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати.
От 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. Е.,
в качеството си на баща на детето А.Н.Е., е ползвал отпуск за отглеждане на
малко дете по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, съгласно Заповед № 1 от
08.09.2020 г. за разрешения от работодателя отпуск.
На 22.04.2020 г. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/22.04.2020
г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от
НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 6 от КСО
от 10.03.2020 г.
Със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/08.09.2020
г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от
НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 и чл. 51
от КСО от 08.09.2020 г.
На 15.09.2020 г. с вх. №
Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. осигурителят е подал заличаване на
подаденото заявление/декларация за изплащането на парично обезщетение по чл. 50,
ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 08.09.20209 г. На същата дата със справка вх.
№ Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. е представено удостоверение приложение
№ 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 50, ал.7 от КСО, считано от 08.09.2020 г.
Установено е по данни от
информационната система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите
се лица, че майката А.М.Е., ЕГН ********** се е осигурявала като самоосигуряващо
се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г.,
като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********. Към момента
няма прекъсване на дейността.
Установено е също така, че съгласно
регистър "Приход" за А.М.Е. липсват внесени осигурителни вноски за
фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г. включително, а съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО.
Тези съображения са дали основание на
ответния административен орган да обоснове извода си, че Н.М.Е. няма право на
отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, както и на парично обезщетение по чл. 53 от КСО
за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително. Следователно паричното
обезщетение в размер на 5159,60 лв., изплатено неправомерно (в нарушение на чл.
53, ал. 2 от КСО) от ТП
на НОИ - Пловдив за посочения период, следва да бъде възстановено от Н.М.Е., тъй
като същият го е получил недобросъвестно.
ІV. За
правото:
8. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения 114, ал. 3 от
КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ – гр. Пловдив.
За
пълнота на изложението, следва да се посочи, че Решение № 2153-15-259/28.07.2021
г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, но това
обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално
компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че
оспореният административен акт е издаден от името на Директор
ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от лицето Р.П.на длъжност Началник отдел „Административен“
в ТП на НОИ– Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д.е в платен
годишен отпуск за периода 23.07.2021 г. - 30.07.2021 г. /така писмени
доказателства на лист 32 по делото/, поради което последната е била замествана
при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при
осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото
учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, с оглед необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр се замества от друго, подчинено нему лице. В случая,
безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Директорът на ТП на НОИ – Пловдив Р.Д.,поради
обстоятелството, че е в платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да
изпълнява правомощията си за период от пет работни дни, поради което с нарочна
заповед е възложено на Началника на отдел „Административен“ в ТП на НОИ –
Пловдив, да замества титуляря при осъществяване на функциите му, вкл. и при
упражняване на компетентността му по чл. 117 КСО.
9. Впрочем
спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните. Спорът е правен и се концентрира във въпросите: 1. осигурено лице по смисъла
§ 1 т. 3 от ДР на КСО ли е майката – А.М.Е. към началния момент на изплащане на
обезщетението по чл. 53, ал. 2 от КСО на бащата Н.М.Е., и до крайната дата на
плащанията, и 2. добросъвестен или недобросъвестен
е бил оспорващият при получаването на паричното обезщетение за периода от 08.09.2020
г. до 31.12.2020 г.
10. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобрази следното:
Според
чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), след използване на отпуска поради
бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско
заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за
отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст
и 6 месеца за всяко следващо дете. В ал. 3 е предвидена възможност отпускът по
ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) да се разреши на бащата
(осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово
правоотношение. За лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ, ползващо допълнителния
платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо майката, възниква правото по
чл. 53, ал. 2 от КСО на месечно парично обезщетение в размер, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В
чл. 54к от КСО, в приложимата редакция, е предвидено, че отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от
държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет.
Този
акт е Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО), чиито относими в случая разпоредби се свеждат до
следното:
Паричните
обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна
възраст от бащата (осиновителя) се изплащат на осигурените лица при ползване на
отпуск и представяне на документите изчерпателно изброени в чл. 4 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО), сред които и заявление-декларация по образец съгласно приложение № 4
за паричните обезщетения при
раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до
410 дни по чл. 50, ал. 7 КСО (по т. 3, на чл. 4 от наредбата). Документите по
чл. 4 от наредбата се представят от осигурените лица на осигурителя (чл. 6, ал.
1 от наредбата). За
всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения и
осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно
приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение (чл. 9, ал. 1 от
наредбата). Според чл. 29, ал. 1 от НПОПДОО, когато след приема на документи за
изплащане на парични обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или
липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства,
свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ
уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените
по чл. 19, ал. 1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите,
като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за
изясняване на фактите и обстоятелствата. Ако в срок до 7 работни дни от
уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени
липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на
обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни
документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните от регистрите по чл. 1,
ал. 2 (чл. 29, ал. 5 НПОПДОО).
11. Между страните не е спорно, а и от
данните по делото се установява, че жалбоподателят Н.М.Е., баща на детето А.Н.Е.,
е работил по трудово правоотношение с "м+в Медиа Нетуъркс" ЕООД, ЕИК
********* и има необходимия 12 месечен осигурителен стаж.
На
08.09.2020 г. същият е подал до осигурителя заявление-декларация Приложение № 4
към чл. 4, т. 3 от НПОПДОО, с което е декларирал ползването на отпуск по чл.
164, ал. 3 от КТ, както и че осигуряването на майката не е прекратено. При
извършената проверка от органите на ТП на НОИ - Пловдив в информационната
система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, е
установено, че майката А.М.Е. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за
периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик
"БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********. Към момента няма прекъсване на
дейността. Установено е обаче, че съгласно регистър "Приход“ за А.Е.
липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до
м.12.2020 г. вкл.
12. По първия спорен между страните въпрос
– качеството на осигурено лице на А.М.Е. към 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г.,
следва да се съобрази, че съгласно § 1, т. 3, изр. III - то от ДР на КСО самоосигуряващите се
лица се смятат за „осигурени лица“ за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Доколкото в случая от събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че за А.М.Е. в качеството
й на самоосигуряващото се лице като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, липсват
внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020
г. включително, то следва да се приеме, че към 08.09.2020 г. (от която дата на
жалбоподателя е изплащано обезщетението по чл. 53, ал. 2 от КСО), същата като майката на отглежданото
малко дете, не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3, изр. III- то от ДР на КСО.
При
това положение, процесното обезщетение се явява неоснователно получено от Н.Е.,
тъй като неговото право на обезщетение за отглеждане на малко дете е производно
от това на майката. Така Решение № 5711/13.06.2022 г., постановено по
административно дело № 492/2022 г. по описа на Върховен административен съд,
Шесто отделение (т. 2 от настоящото решение).
13. В случая обаче, липсата на
предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 53 ал. 2 от КСО не е
достатъчно за издаване на административния акт по чл. 114 ал. 3 от КСО,
доколкото осигурителният орган е обосновал дължимостта на възстановяването на
платените суми поради недобросъвестност на получилото ги лице. В тази насока е
необходимо да се посочи, че за да бъде задължено лицето, получавало
осигурителните плащания да възстанови същите не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получени
суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с
изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите
на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи
възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Под
недобросъвестност по смисъла на чл. 114 ал. 1 от КСО следва да се разбира знанието
или задължението за знание на получилото осигурителното плащане, че последното
не му е дължимо. В случая Е. не е укрил
факти и е представил всички относими документи във връзка с придобитото право
на обезщетение в размера по чл. 53, ал. 2 от КСО. Проява на недобросъвестност
би била налице, ако Е. бе подал невярна информация относно релевантните за
осигурителните плащания обстоятелства или бе затаил такава. Анализът на
установените обстоятелства във връзка с осигурителния статус на майката А.М.Е. не
водят до извод за недобросъвестно поведение на бащата Н.М.Е., изразяващо се в
съзнателно укриване на правнорелевантни факти. В разглеждания случай се
установява, че за целия процесен период от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. А.М.Е.
е била собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, респ. по силата на чл. 4, ал.
3, т. 3 от КСО Енева би следвало да
притежава качеството на осигурено лице за процесния период, което
обстоятелство е декларирано от жалбоподателя и посочено в представеното
удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. № Р
14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. от осигурителя "м+в Медиа
Нетуъркс" ЕООД. У оспорващият обаче, не е налице нито задължението, нито
възможност да преценя осигурителния статус на основното правоимащо лице,
доколкото в случая се касае за правоотношения между осигуреното лице и
осигурителния институт. По
делото липсват данни, че ползващият отпуска е знаел, че липсват внесени осигурителни вноски за
фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г. вкл. за А.М.Е., в
качеството й на самоосигуряващо лице. Добросъвестността се предполага до
доказване на противното. Недобросъвестното
поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО следва да бъде доказано,
което в случая не е извършено от органите на ТП на НОИ - Пловдив, които носят
доказателствената тежест да обосноват фактическите констатации в оспорения
административен акт. Доводите, че Е. е затаил правно относими обстоятелства, респ.
са декларирани неверни обстоятелства, е предположение, което не е мотивирано
като извод от страна на осигурителните органи.
До
извод в противната насока не води и представеното по делото Разпореждане №
О-15-000-00-01391481/20/05/2020 г., с което на А.М.М. е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. По делото
липсват дори твърдения, че въпросното разпореждане е стигнало до знанието на
жалбоподателя, а само фактът, че А.М.Е. и Н.Е. са родители на детето А.Н.Е. не
е достатъчен да обоснове знание на жалбоподателя за съществуването на
коментираното разпореждане. Не може да не бъде констатирано, че въпросното
разпореждане е издадено на А.М.М., а не на А.М.Е., както и обстоятелството, че
същото (Разпореждане
№ О-15-000-00-01391481/20/05/2020 г.)
не е коментирано нито в процесното разпореждане, нито в потвърждаващото го
решение. Впрочем, както вече бе казано, в нито един от посочените актове не са
изложени каквито и да било конкретни, мотиви обосноваващи недобросъвестност на
жалбоподателя.
Все
в тази насока следва да се добави, че относимата в случая нормативна уредба,
цитирана в т. 10 от настоящото решение, сочи, че отпускането на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО, както и на
данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от държавното обществено осигуряване. Следователно, законът не допуска
отпускане на обезщетения само въз основа на декларирани от лицето данни. Казано
с други думи, ако органът бе извършил проверката на данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 КСО, така както е предвидено в чл. 54к от КСО, не би се стигнало до отпускане
на процесното обезщетение.
Необходимостта
от извършване на коментираната проверка е обусловена и от факта, че твърде
често гражданите, макар и да са запознати с конкретната нормативна уредба,
поради липса на специални знания в областта на правото, тълкуват и прилагат
неправилно закона.
14.
В обобщение следва да
се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира недобросъвестни действия
от страна на Е., които биха могли да обосноват приложението на чл. 114, ал. 1
от КСО.
15. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение
№ 2153-15-259/28.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, поради
което същите ще следва да бъдат отменени. Това
налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО и чл. 226, ал. 3 АПК, на жалбоподателя, се
дължат извършените разноски по производството за всички съдебни инстанции. Те
се констатираха в общ размер на 1594 лв., в това число държавна такса в размер
на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1584 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-259/28.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, постановяващо Н.М.Е. да възстанови недобросъвестно
получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020 г. до
31.12.2020 г. в размер на 5415.89 лв., от които 5159.60 лв. - главница и 256.29
лв. - законна лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане (13.05.2021
г.).
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София,
да заплати на Н.М.Е., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1594 лв., представляваща сторените от
последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: