М О Т
И В И по НОХД № 294/2011 год. по описа на ІІ н.с. на ПРС
Районна
прокуратура - П. е повдигнала обвинение
срещу Д.М.П., за това, че след
като е осъден да изпълни парично задължение в размер на 72 000 лв с влязъл
в сила съдебен акт на 04.01.2008 г. по присъда по НОХД № 198/2006 г. на Районен съд – П. и в продължение на
една година от влизане на присъдата в сила не е изпълнил задължението си към
кредитора ЗК “Б.” – с. Б., обл.В., представлявана от Р.А.С., въпреки наличието
на имущество за това – възнаграждение от “К.” ООД, дялове от “К.” ООД, “Х.”
ООД, “З.” ЕООД – К. и ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул. “Г.” в
режим на СИО с площ 97,89 кв.м – престъпление по чл.293 а от НК.
Досъдебното производство е образувано в Районна прокуратура – П. и след
внасяне на обвинителния акт в Районен съд – П., делото е прекратено и
препратено по подсъдност на Районен съд – П., като са изложени мотиви в тази
насока. Настоящият състав счита, че именно Районен съд – П. е компетентен да
разгледа повдигнатото на подс.П. обвинение по този текст, по следните съображения:
С присъда по НОХД № 198/2006 г. на Районен съд – П. е уважен граждански иск в размер на
72 000 лв срещу подс.П., като този съдебен акт е влязъл в сила на
04.01.2008 г. Доколкото за принудителното изпълнение и въобще за изпълнението
на такъв вид решения приложимо е гражданското законодателство, то и съгласно
разпоредбите на чл. 427 от ГПК принудителното изпълнение се насочва по
местонахождение на движимите или недвижимите вещи, срещу които е насочено
изпълнението. Видно от диспозитива на обвинението, принудителното изпълнение е
насочено срещу недвижим имот на подс.П. притежаван в СИО и местонахождението му
е именно в гр.П., докато дяловете в посочените дружества, както и получаваното
трудово възнаграждение са обвързани от местонахождението на длъжника, т.е.
отново в гр. П.. Ето защо и с оглед тези обстоятелства именно Районен съд-П. се
явява компетентен за разгледа настоящото производство срещу подс.П..
Районна
прокуратура- П. поддържа обвинението при фактическата обстановка и
квалификацията, изложени в обвинителния като, като счита, че в частта, касаеща
обстоятелството, че подс.П. за инкриминирания период е имал собственост върху
½ идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.” в режим на СИО с площ
97,89 кв.м следва да бъде оправдан, доколкото по делото са налице данни в
обратна насока. По отношение на наказанието, което обвинението счита, че следва
да се наложи на П., прокурорът намира, че наказание “лишаване от свобода” в
размер към средния би изиграло своя поправително-превъзпитателен ефект върху
подсъдимия с оглед данните и за предходни негови осъждания, което да бъде
изтърпяно от него ефективно.
Защитникът
на подсъдимия адв.К. счита, че той трябва да бъде оправдан, тъй като не бил
извършил деянието от обективна и субективна страна.
Подс.П.
дава обяснения, счита, че не извършил деянието, за което е обвинени и моли съда
да го оправдае.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Д.М.П. е роден на *** ***.
Живее в гр. П., ул. “Г.", български гражданин, българин, с висше
образование, женен, работи като управител на „К.” ООД и „Х." ООД – К.,
осъждан, ЕГН **********.
С присъда от 25.04.2007 г. по НОХД №
198/2006 г. на РС – П., влязла в сила на 04.01.2008 г. подс. Д.П. бил признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му било наложено
наказание „лишаване от свобода за срок от три години", изпълнението на
което на основание на чл.66, ал.1 от НК отложено с изпитателен срок от пет
години. С присъдата подс. П. е бил осъден да заплати на ЗК "Б." - с. Б.,
общ. П., обл. В., представлявана от Р.А.С., сумата от 72000 /седемдесет и две
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претендирани
чрез предявен граждански иск в производството, настъпили в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на задължението. След влизане на присъдата в сила ЗК "Б." -
с. Б. се снабдила с изпълнителен лист от
РС – П. и инициирала изпълнително производство срещу подс. Д.П. след изтичане
на едногодишен срок от влизане в сила на присъдата, като било образувано ИД № **/2009
г. от ДСИ при РС - гр. К. на 13.04.2009 г., като на 25.05.2009 г., т.е. година и
почти пет месеца след влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 198/2006 г. на
РС – П. до П., била изпратена призовка за доброволно изпълнение във връзка със
задължението му от 72 000 лв. Във връзка с изпълнителното производство са
били изискани справки относно наличие на имущество на длъжника. Наложена е била
възбрана върху имота, намиращ с в режим на СИО - ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.” в
режим на СИО с площ 97,89 кв.м. Наложен бил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и върху дружествени дялове на същия в
капитала на “К.” ООД. По искане на взискателя изпълнителното производство пред
ДСИ при РС – К. било прекратено и изпратено по подсъдност – за извършване на
опис и продажба на възбранен недвижим имот на държавен-съдебен изпълнител при
Районен съд – П.. Изпълнително производство № ****/2009 г., ІХ р. на СИС при РС гр. П. е било
образувано на 17.07.2009 г. при Държавен съдебен изпълнител П., във връзка с
молба на взискателя – ЗК “Б.”, село Б., община П. за извършване на опис на
недвижим имот, възбранен като собственост на подс.П.. При постъпване на делото
при държавния изпълнител при ПРС, последният е изискал необходимите справки за
установяване собствеността върху този имот. При извършване на опис на същия и с
оглед информацията, съдържаща се в тези справки, се установило, че
собствеността върху апартамент в
гр.П., ул.”Г.” не
е в режим на съпружеска имуществена общност, а се явява само лична собственост
на съпругата на подс.П., която е недлъжник – Б. А. П.. Последното обстоятелство
е наложило и с разпореждане от 20.10.2009 г. изпълнителното производство пред
ДСИ П. да бъде прекратено и изпратено отново на ДСИ при Районен съд К. за
извършване на други принудителни действия срещу вземанията и имуществото на
подс.П.. По делото са налични данни, че не са постъпвали никакви плащания по
това вземане на взискателя. По делото са налични справки, от които е видно, че
подс.П. към 16.10.2009 г. в АИС- КАТ на
сектор “Пътна полиция” П. има данни за регистриран л.а. “Пежо 404” с рег.№ ****,
негова собственост, който не е включен като имущество в обсега на повдигнатото
му обвинение. Освен това съгласно справка от НАП на л.39 от д.п. папка 2 подс.П.
е имал сключен от 29.08.2008 г. трудов договор, регистриран по надлежния ред в
ТД на НАП, съгласно който е получавал
трудово възнаграждение в размер на 260 лв, По делото е налична и друга
справка от ТД на НАП – П., касаеща осигурителните права на подс.Д.П. за периода
01.01.2008 – 31.12.2009 г. с осигурител “К.”, от която е видно, че са му били
внасяни осигуровки първоначално въз основа на осигурителен доход от 260 лв, а
впоследствие и от 320 лв. Също така видно от приложени по делото справки е
видно, че подс. П. притежава като едноличен собственик капитала на “З.” ЕООД
дан. № **********, също така има дял в “Х.” ООД БУЛСТАТ *********, както и
дялово участие в “К.” ООД. Въпреки това налично имущество подс.П. за времето от
влизане на присъдата на Районен съд –П., с която е бил осъден да заплати
паричната сума от 72 000 лв, ведно с лихви и разноски, не е предприел
никакви действия за изпълнение на задължението си.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин най-вече от приложените по делото и цитирани от
съда по-горе писмени доказателства, а наред с това и от справката съдимост на П.,
както и от заварени копия на присъда № 38/25.04.2007 г. по НОХД № 198/2006 г.
на Районен съд – П. и от решение № 1/04.01.2008 г. по ВНОХД № 1295/2007 г. на
Окръжен съд – В., характеристична справка, в която дори е описано, че той
работи като управител на едно от дружествата си и други. Обстоятелствата по
делото се установяват и от разпита на св.Р.А.С., чиито показанията са в унисон
с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се възприемат и
кредитират от състава.
По отношение на обясненията на
подсъдимия П. – на първо място той твърди, че не бил научил кога била влязла в
сила присъдата на въззивната инстанция и срокът по чл.293 а от НК за него бил
течал от 02.12.2009 г., когато всъщност бил получил и съобщението, че присъдата
му е потвърдена и е влязла в сила. В уверение на това прилага и копие от
съобщение, изпратено до него от Варненски окръжен съд, на което има отметка”
пол. 02.12.2009”. При внимателния прочит обаче на същото е видно, че с това
съобщение П. се уведомява за хода на производство с номер ВНОХД 1604/2005 г.,
приключило с решение от 13.04.2006 г. и делото е върнато на РС – гр.П.. При
съпоставяне номерата на първоинстанционното дело на РС- П., с което П. е осъден
и номера на въззивното НОХД, с което присъдата е проверена, става ясно, че това
съобщение не се отнася за това производство, като и самите дати, на които са
постановени двата съдебни акта, също не съответстват на тези, отразени в
съобщението. Отделно от изложеното, видно е, че производството пред Варненския
окръжен съд по обжалване на присъдата от страна на подс.П., е инициирано от
неговия защитник, т.е. той е бил наясно, че обжалва първоинстанционния акт. На
следващо място решението на ВОС е произнесено в публично заседание, за което се
призовават страните и доколкото разпоредбите на НПК в тази насока са
категорични, след като са били налице предпоставките на чл.334 т.6 от НПК и
първоинстанционната присъда е потвърдена, същото решение е окончателно.
Въззивната инстанция няма задължение да уведомява молителя в лицето на подс.П.,
доколкото производството е публично и у него е инициативата да се интересува от
изхода на процеса, който сам е започнал. Липсата на съобщение, доколкото отново
следва да бъде отбелязано, такова не се изисква, не може и не прегражда по
никакъв начин влизането в сила на съдебния акт, с който е потвърдено осъждането
на подсъдимия включително и по гражданския иск. Противното би означавало при
укриване на подсъдим, такъв акт да не може въобще да влезе в сила.Също така по
образуваното изпълнително производство пред ДСИ при РС-К.,подсъдимият е получил
поканата за доброволно изпълнение на 21,05,2009год,т.е научил е за воденото
срещу него изпълнително поризводство далеч по рано отколкото твърди. На
следващо място относно това, че подсъдимият не бил знаел, че му се внасяли
осигуровки и имал сключен трудов договор. Последните твърдения са изцяло
направени с оглед упражняване правото на защита на подс.П.. Видно и
от справката за регистрация на трудовия договор на подс.П. и от тази за
внасяните му осигуровки е, че като работодател е посочено дружеството “К.” ООД,
чиито управител се явява именно подсъдимият. Освен това в чл.62 ал.3 от Кодекса
на труда е посочено, че в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице
е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. На
следващо място в чл.63 от КТ е посочено,
че работодателят е длъжен да предостави
на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, както и че няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави тези документи. Обстоятелството, че подс.П. е
съвместявал и двете качества, а именно като управител на цитираното дружество
работодател очевидно е подписал или упълномощил някого да подписва и изпраща тези
документи до НАП, както и да внася осигуровки по своята партида, логично
обосновават и това, че той е бил наясно, че има сключен трудов договор и
внесени осигуровки за посочения период, които представляват и негови вземания,
които следва да се възприемат като имущество, могло да послужи за изпълнение на
задължението по влязлото в сила съдебно решение.
По мнение на съда и с оглед последните изложени
обстоятелства става ясно, защо и въпреки наложеното запорно съобщение от ДСИ
върху това възнаграждение, суми по изпълнителното дело така и не са постъпвали.
Коментарите и отношението към осъдителната присъда срещу подс.П., които той сам
се опитва да предложи на съда, не могат и не следва да бъдат обсъждани,
доколкото същата е проверена по съответния ред, влязла е в сила, поради което и
всички органи, длъжностни и физически лица са длъжни да се съобразяват с нея.
Ето защо и
съдът възприема обясненията на подсъдимия единствено като израз на неговата
защитна позиция.
Предвид
обстоятелството обаче, че по делото са събрани безспорни данни, съдържащи се в
Постановление от 15.09.2009 г. на ДСИ при СИС- ПРС заедно с посочените в него
релевантни за случая писмени доказателства, съдържащи се по делото, въз основа
на които се установява, че към инкриминирания момент подс.П. не е притежавал в
режим на СИО ½
идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.”, то и съдът счита, че в тази част
на обвинението той следва да бъде оправдан, тъй като не е имал възможност да се
разпорежда самостоятелно с това недвижимо имущество с цел на удовлетвори
взискателя – ЗК “Б.” с. Б., общ.П..
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съгласно
решение № 265/2009 г на ВКС на І н.о. и теорията престъпният състав по чл.293 а
от НК изисква от обективна страна наличието на влязъл в сила съдебен акт,
установяващ парично задължение за дееца
– такъв в случая се явява присъда № 38/25.04.2007 г. по
НОХД № 198/2006 г. на Районен съд – П., потвърдена с решение № 1/04.01.2008 г.
по ВНОХД № 1295/2007 г. на Окръжен съд – В.,
с който подс.П. е осъден да изпълни парично задължение в размер на 72 000 лв. На
второ място се изисква наличието на парични средства или имущество у дееца,
позволяващи изпълнение на задължението – такива по делото безспорно се
установиха, изразяващи се в получавано трудово възнаграждение за периода
01.01.2008 до 31.12.2009 г. включително и начислявани осигуровки на подсъдимия.
Установи се също по безспорен начин и че той притежава дялове в търговски
дружество, които макар и да не извършват стопанска сделка, могат да бъдат
предмет на разпоредителни сделки, вследствие на които да се сдобие с парични
средства за погасяване на задължението си, доколкото няма данни тези дружества
да са обявени или да са в процедура по несъстоятелност. От изброените
обстоятелства е видно, че въпреки, че е разполагал с възможност – имущество да
изпълни задължението си подс.П. не е предприел никакви действия за това като за
времето от 04.01.2008 г. до 04.01. 2009 г. е осъществил деяние по чл.293 а от НК с бездействието си, а и понастоящем.
От
субективна страна подс.П. е съзнавал, че срещу него има влязъл в сила съдебен
акт, тъй като той сам е инициирал обжалването му и това, че не е проявил
инициатива да научи дали първоинстанционния акт, не може да обоснове липса на
умисъл относно знанието, че е осъден да плати определена сума, още повече, че
след това е получавал и призовки за доброволно изпълнение. Самият подсъдим има
и съзнанието, че притежава дялове в търговски дружества, липсата на дейност
обаче на които не може отново да обоснове липсата на съзнание, че тези дялове
сами по себе си представляват имущество, с което той може да удовлетвори
кредитора си. По отношение на вземанията за трудово възнаграждение, съдът
изложи своите съображения, че самата регистрация в НАП на трудовия договор и
внасянето на осигуровки от името на дружество, чиито управител се явява именно
подсъдимия, не може за пореден път да обоснове липса на умисъл за това, че
разполага с имущество. Предвид на горното и съдът счита, че деянието е
осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът
като взе предвид санкцията за деяние по чл.293 а от НК – “лишаване от свобода”
до една година или пробация, както и останалите обстоятелства от значение за
определяне на наказанието, счита, че последното следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК към средния предвиден размер на наказанието “лишаване
от свобода”, а именно ШЕСТ месеца “лишаване от свобода”. Съображенията на съда
в тази насока са следните: на първо място
подс.П. веднъж е осъждан за деяние по чл.227 б ал.2 вр. ал.1 от НК на
“Глоба”, явяващо се престъпление против кредиторите, също така осъждан на
“лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване е отложено с
ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок за измама по см. на чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1
от НК, като това осъждане е в сила от 04.01.2008 г. Очевидно е, че настоящото
деяние се явява извършено в изпитателния срок, определен от съда, което пък е
показателно относно поведението на подс.П., съпоставено и с осъждането му за
престъпление против кредиторите, че той е склонен и ескалира в това по всякакъв
начин да осуетява и не изпълнява задължения, които е поел или за които е осъден
в дейността си, както като физическо лице, така и като търговец. Изложеното
дотук дава основание на съда да счете, че наказание, различно от “лишаване от
свобода” не би изиграло своя поправително-превъзпитателен ефект по отношение на
него самия като индивид, който ако би получил наказание “пробация”, предвидено
като алтернативно в случая, за пореден път би счел, че може да продължава да
бъде некоректен и да уврежда в случая интересите на правосъдието, като осуетява
изпълнението на влязло в сила спрямо него осъдително съдебно решение. Освен
това макар и със сравнително малка наказуемост, деянието по чл.293 а от НК е престъпление
против правосъдието и налагане на наказание, различно от “лишаване от свобода”
за деяние, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, не би изиграло
и превантивния ефект върху останалите членове на обществото, а и би показало
неоправдано и съмнително снизхождение от страна на съда, което би поставило под
съмнение и неговата справедливост, както и чувството му за адекватност на
наложеното наказание за конкретния случай.
Предвид изложеното и на подс.П. беше определен “строг” режим на изтърпяване
на наложеното от съда наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.
С оглед
наличието на предпоставките на чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс.П. да
изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното наказание от ТРИ ГОДИНИ “лишаване от свобода”
по НОХД №198/2006 г. на Районен съд- П. при първоначален “строг” режим.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ