Решение по дело №16489/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.05.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16489 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №178037 от 21.07.2017г., постановено по гр.дело №28990/2012г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е прекратено производството по предявения от „Т.С.” ЕАД срещу А.З.Р. иск за установяване дължимостта на сумата 1952,35 лева- стойност на ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2007г. до м.04.2010г. ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 08.08.2011г. до окончателното плащане. Със същото решение е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД, че А.З.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 215,61 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 08.08.2008г. до 23.03.2011г. на сумата 1952,35 лева- стойност на ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2007г. до м.04.2010г., за топлоснабден имот- апартамент №11 в гр.София, ул.“Д-р ********аб.№377358, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 435,12 лева и за периода от 01.07.2007г. до 07.08.2008г. като погасен по давност и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 330,02 лв в исковото и заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 151,34 лева- разноски съобразно отхвърлената част от исковете.  

Срещу решението в частта с която исковете са уважени, както и в частта с която производството относно главницата е прекратено, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.З.Р.. Жалбоподателката поддържа, че е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК както в частта за лихвите и разноските, така и в частта за главницата. Независимо от обърканото формулиране на възражението по чл.414 ГПК, намерението и било именно такова. Представените от ищеца писмени доказателства не били фактури, а частни документи по смисъла на ГПК и не установявали количеството доставена топлоенергия. Липсвал валиден договор за доставяне на топлоенергия между страните. Общите условия на ищеца за доставка на топлоенергия съдържали множество неравноправни клаузи. Неправилно били определени разноските по делото. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове – отхвърлени изцяло. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. В подадена преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото молба оспорва въззивната жалба, моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.Н.и.“ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Не може да бъде споделено изложеното във въззивната жалба на ответника относно допустимостта на установителния иск за главницата и съдържанието на подаденото възражение по чл.414 ГПК. В последното ответницата ясно и недвусмислено, след разпореждане за уточняване и с допълнителна молба от 10.05.2012г. е заявила, че оспорва издадената заповед за изпълнение само в частта за лихвата и разноските, т.е. не възразява и не оспорва заповедта в частта за главницата. Именно затова с разпореждане от 10.05.2012г. по ч.гр.д.№10866/2011г. на СРС, 84 състав, на заявителя- ищец е указано да представи доказателства за предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК само относно претендираните лихви, но не и за главницата. При това положение правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че производството по установителния иск в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. Приемането на иска за разглеждане и включването му в доклада по делото от първия съдия- докладчик по делото, както и продължителността на производството и смяната на докладчика не променят по никакъв начин извода за недопустимост на иска в тази му част.

Предвид акцесорния характер на иска за мораторна лихва и липсата на доказателства за плащане на главницата, първоинстанционният съд правилно го е уважил частично, съобразявайки своевременно направеното възражение от ответницата за изтекла погасителна давност.

При това положение разноските по делото следва да се разпределят съобразно уважената, респективно- отхвърлената част от исковете, което е и сторено законосъобразно от СРС. В тази част и съгласно чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на определение от 14.11.2017г. по гр.дело №28990/2012г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №178037 от 21.07.2017г., постановено по гр.дело №28990/2012г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.Н.и.“ООД.

Решението е окончателно.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/