Решение по дело №256/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 267
Дата: 15 юни 2018 г.
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20184500500256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                     Р Е Ш Е Н И Е

267

 

гр.Русе, 15.06.2018 г.

 

Окръжен съд Русе, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател: Наталия Г.                                                                               Членове:  Аглика Гавраилова

                                                                                          Антоанета А.ова

 

като разгледа докладваното от съдия А.ова в. гр. д. № 256 по описа на РОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

               Постъпила е молба от Етажна собственост на *******, представлявана от М. К. М. чрез адв. А.Н. *** с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита, че разноските за държавна такса в размер на 60 лв. пред РРС и 30 лв. пред РОС следва да бъдат възложени на ищцата, алтернативно - да се разпределят между страните, съобразно с отхвърлената част от иска. В случай, че съдът приеме молбата по чл. 248 ГПК за недопустима, иска да се допусне поправка на ОФГ в така постановеното решение в частта, с която разноските за държавни такси са възложени само върху ЕС. Счита, че ищцата също следва да отговаря за тях, тъй като е налице отхвърлителна част на исковата й претенция.

           Ответникът по молбата не е подал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, респ. по чл. 247, ал. 2 ГПК.

           По молбата с правно основание чл. 248, ал.1, предл. 2 ГПК

           Искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Същото обаче се явява недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. Нормата на чл. 80, изр. 2

 вр. изр.1 ГПК изключва правото на страната, която е поискала присъждането на разноски, да иска изменение на решението в частта му разноските, ако не е представила най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция списък за разноските. Молителят не е представил списък за разноските в съдебното заседание, проведено пред въззивния съд на 15.05.2018 г. Ето защо той не разполага с процесуалната възможност да иска процедура по чл. 248, ал.1, предл.2 (да иска изменение на решението в частта за разноските).

            По молбата с правно основание чл. 247 ГПК

                Молбата изхожда от легитимирана странаответник, обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Поради спецификата на порока, искането за поправка на очевидна фактическа не е обвързано със срок, с оглед на което настоящият състав на Русенския окръжен съд приема молбата за допустима.

   За изясняване на спора не е необходимо насрочването на делото в открито заседание, по арг. от  чл. 247, ал. 3 от ГПК, затова съдът намира, че следва да разгледа молбата в закрито заседание.

           След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира молбата за неоснователна по следните съображения:

          Явна фактическа грешка съставлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящият случай е видно, че съдът е формирал воля по отношение на дължимите разноски, която воля ясно е изразил, както в своите мотиви, така и в диспозитива на постановеното решение. С Определение от 6.04.2017 г., постановено по гр. д. № 2177/2017 г. на РРС ищцата М.И.С. е освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавни такси и разноски. С Решение № 224/18.05.2018 г., постановено по в. гр. д. 256/18 г. на РОС по нейна жалба са отменени решенията на ЕС, обективирани в т. 6.1 и т. 6.2 от Протокол № 11/21.12.2016 г., т. е. частично е уважен предявеният от нея иск с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС. Съобразявайки частичното уважаване на претенцията й и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд е определил съгласно чл. 3 и чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 60,00 лв. пред първата инстанция и 30,00 лв. пред въззивната инстанция, които е възложил в тежест на ответника.  Действително исковата претенция не е уважена изцяло, но и присъдената държавна такса е съобразена с това /не е определена в максималния предвиден размер от 80 лв./. Неправилно молителят в настоящото производство се позовава на чл. 78, ал. 7 ГПК, която разпоредба урежда задължение за разноски на лицето, получило правна помощ, а не за такси. Неправилно е и позоваването на т. 7 от ТР № 6 от 2013 г. на ВКС, тъй като настоящата хипотеза е съвсем различна – не се касае до назначен особен представител, а до предоставена правна помощ на ищцата. Не е налице нито пропуск за отразяването на наличната воля на съда, нито нейното погрешно отразяване в диспозитива на решението, което да води до извода, че е налице допусната явна фактическа грешка.

         Ето защо след като не се установи да е налице допусната очевидна фактическа грешка в частта на присъдените разноски, съдът намира молбата за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.            

По изложените съображения, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ молбата на Етажна собственост на *******, представлявана от М. К. М. чрез адв. А.Н. *** за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в решение224/18.05.2018 г., постановено по в. гр. д. 256/18 г. на РОС в частта, с която разноските за държавни такси са възложени само върху ЕС като неоснователна.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Етажна собственост на *******, представлявана от М. К. М. чрез адв. А.Н. *** с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение224/18.05.2018 г., постановено по в. гр. д. 256/18 г. на РОС, в частта за разноските като недопустима.

Решението по молбата за поправка на ОФГ е окончателно съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК и не подлежи на обжалване, а в частта, в която съдът се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.         

Настоящето решение да се счита неразделна част от решение №  224/18.05.2018 г., постановено по в. гр. д. 256/18 г. на РОС.

 

                                                         

          Председател:                                            Членове:      1.

 

                                                          2.