Р Е Ш Е Н
И Е
№ 267
гр.Русе, 15.06.2018 г.
Окръжен съд Русе, Гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Наталия Г. Членове:
Аглика Гавраилова
Антоанета А.ова
като разгледа докладваното от съдия А.ова в. гр. д.
№ 256 по описа на РОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Постъпила е
молба от Етажна собственост на *******, представлявана от М. К. М. чрез адв. А.Н. *** с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК
на постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита, че разноските
за държавна такса в размер на 60 лв. пред РРС и 30 лв. пред РОС следва да бъдат
възложени на ищцата, алтернативно - да се разпределят между страните, съобразно
с отхвърлената част от иска. В случай, че съдът приеме молбата по чл. 248 ГПК
за недопустима, иска да се допусне поправка на ОФГ в така постановеното решение
в частта, с която разноските за държавни такси са възложени само върху ЕС.
Счита, че ищцата също следва да отговаря за тях, тъй като е налице отхвърлителна част на исковата й претенция.
Ответникът по молбата не е подал
отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, респ. по чл. 247, ал. 2 ГПК.
По
молбата с правно основание чл. 248, ал.1, предл. 2
ГПК
Искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Същото обаче се явява недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. Нормата на чл. 80, изр. 2
вр. изр.1 ГПК изключва правото на страната, която е поискала присъждането на разноски, да иска изменение на решението в частта му разноските, ако не е представила най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция списък за разноските. Молителят не е представил списък за разноските в съдебното заседание, проведено пред въззивния съд на 15.05.2018 г. Ето защо той не разполага с процесуалната възможност да иска процедура по чл. 248, ал.1, предл.2 (да иска изменение на решението в частта за разноските). По
молбата с правно основание чл. 247 ГПК
Молбата изхожда от легитимирана
страна – ответник, обвързан от силата
на пресъдено нещо на решението.
Поради спецификата на порока, искането за поправка
на очевидна фактическа не е обвързано със срок, с оглед на което настоящият
състав на Русенския окръжен съд приема
молбата за
допустима.
За
изясняване на спора не е необходимо
насрочването на делото в открито заседание, по арг. от чл. 247, ал.
3 от ГПК, затова съдът намира, че следва
да разгледа молбата в закрито заседание.
Явна фактическа грешка съставлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящият случай е видно, че съдът
е формирал воля по отношение на
дължимите разноски, която воля ясно
е изразил,
както в своите мотиви, така и в диспозитива на постановеното решение.
С Определение от 6.04.2017 г., постановено по гр. д. № 2177/2017 г. на РРС ищцата М.И.С. е освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавни такси и разноски. С Решение № 224/18.05.2018 г., постановено по в.
гр. д.
№ 256/18 г. на РОС по
нейна жалба са отменени решенията на ЕС, обективирани
в т. 6.1 и т. 6.2 от Протокол № 11/21.12.2016 г., т. е. частично е уважен
предявеният от нея иск с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС. Съобразявайки
частичното уважаване на претенцията й и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд е определил съгласно
чл. 3 и чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 60,00 лв. пред първата инстанция и
30,00 лв. пред въззивната инстанция, които е възложил в тежест на ответника. Действително исковата претенция не е уважена
изцяло, но и присъдената държавна такса е съобразена с това /не е определена в
максималния предвиден размер от 80 лв./. Неправилно молителят в настоящото
производство се позовава на чл. 78, ал. 7 ГПК, която разпоредба урежда
задължение за разноски на лицето, получило правна помощ, а не за такси. Неправилно
е и позоваването на т. 7 от ТР № 6 от 2013 г. на ВКС, тъй като настоящата
хипотеза е съвсем различна – не се касае до назначен особен представител, а до
предоставена правна помощ на ищцата. Не е налице нито пропуск
за отразяването на наличната воля
на съда, нито нейното погрешно
отразяване в диспозитива на
решението, което да води до
извода, че е налице допусната явна фактическа грешка.
По изложените съображения, Окръжният съд
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Етажна
собственост на *******, представлявана от М. К. М. чрез адв.
А.Н. *** с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 224/18.05.2018 г., постановено по
в. гр. д. № 256/18 г. на РОС, в частта за разноските като недопустима.
Решението по молбата за поправка на ОФГ е окончателно
съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК и не подлежи на обжалване, а в частта, в която съдът
се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок
от връчването му.