РЕШЕНИЕ № 260149
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 16455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К.Г.
Д.и Г.А.Х. – в качеството им на н. на В. Г. П., против ЗК „Лев Инс“ АД, активно
субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от по 5 910, 50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, претърпени от В. Г. П. при настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на ***г. в гр. В. на ул. „Г. К. “ и бул. „Ц. О.“ между
автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***и лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ***,
които вреди се изразяват в сторени от В. Г. П. разноски за заплащане на медицински
консумативи в общ размер от 11 821 лв. по фактура № **********/***г.
(крос-конектор 2х895 „Кардио Медикал“ на стойност от 1 790 лв., стант
„Кардио Медикал“ на стойност от 2 180 лв. и RDS-7 „Глобал Медикал“ на стойност от 2 280 лв.; Торако-ломбален отдел.
Полисегментна стабилизация, включваща осем (моно-;полиаксиални или редукционни)
транспедикуларни винта; осем фиксиращи винта и две пръчки Flamenco (с 6-8 винта) с фирма – доставчик „Кардио Медикал“
ЕООД на стойност от 5 571 лв.), ведно със законната мораторна лихва,
считано от 26.10.2020 г. – датата на уведомяване на застрахователя от
наследодателката на ищците за имуществената й претенция, до окончателното
изплащане на задължението. При условията на евентуалност, предявява искане за присъждане
на законна лихва, считано от 13.11.2020 г. – датата на изтичане на 15-дневния
срок от предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищците
твърдят, че на ***г. настъпило пътно-транспортно произшествие в гр. В. на ул. „Г.
К. “ и бул. „Ц. О.“, като управляваният от И. В.М., автобус „Фолксваген
Крафтер“ с рег. № **, собственост на „Клеа“ ЕООД, в нарушение на правилата за
движение по пътищата преминава на червен сигнал на светофарна уредба и е
блъснат от движещия се на зелен сигнал на светофарна уредба лека автомобил
„Пежо 508“ с рег. № ***, управляван от С.П.Д.. Твърдят, че вследствие на
настъпилото пътно-транспортно произшествие наследодателката на ищците В. Г. П.
претърпяла множество телесни увреждания, вследствие на които последната е
починала на **г., като установената причина за смъртта е **, тежка **–
състояние след **, поради травма. Сочат, че виновен за настъпилото
пътно-транспортно произшествие е водачът на автобус „Фолксваген Крафтер“, което
обстоятелство се установявало от съставеният Протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1449/***г. Сочат, че управляваното от виновният водач моторно превозно
средство има валидно сключена имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД по силата на
застрахователна полица № **с период на застрахователно покритие от 12.02.2020
г. до 11.02.2021 г. Сочат, че това правнорелевантно обстоятелство е установено
по реда на чл. 574, ал. 12 КЗ, за което обстоятелство представят извлечение от
информационен център към Гаранционен фонд. Твърди, че вследствие на
пътно-транспортното произшествие наследодателката на ищците е претърпяла
имуществени вреди в общ размер от 11 821 лв. за заплатени медицински
консумативи – поставени винтове и плаки при оперативна интервенция, за което е
издадена фактура № **********/***г. от УМБАЛ „Св. Марина“ АД – В.. Твърдят, че
на 26.10.2020 г. наследодателката им отправила до застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, като представила пред застрахователя всички необходими
документи. В срок не последвало произнасяне по претенцията. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на законна
лихва, считано от момента на отправяне на поканата до застрахователя. При
условията на евентуалност законната лихва се претендира, считано от датата на
изтичане на законоустановения 15-дневен срок от предявяване на претенцията пред
ответника.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Счита
предявените искове за недопустими, тъй като ищците не са предявили пред
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ имуществената си претенция. Сочи, че това
е сторено от страна на наследодателката на ищците, като макар правото за
заплащане на имуществени вреди да е наследимо, ищците разполагат със собствени
материалноправни права, предмет на предявената искова претенция. При условията
на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на предявените
искове. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, механизма на
произшествието, претърпените вреди и наличието на причинно-следствена връзка
между вредите и произшествието. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че водачът на
автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателката на ищците, изразяващо
се в липса на поставен обезопасителен колан съобразно с изискванията за това.
Твърди, че поведението на наследодателката на ищцата е пряка и основна причина
за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като отговорността на застрахователя следва
да бъде намалена. Оспорва представения Протокол за ПТП по същество, като счита,
че последният не установява механизма на деянието и вината на водача. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на
21.10.2021 г. съдът е конституирал ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ответника. По делото е депозирано становище
от третото лице – помагач (л. 642), с което последното оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Оспорва посочения в исковата молба механизъм
на произшествието, който счита за невъзможен от техническа гледна точка.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
активно субективно и кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за
претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред
съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на
увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е
установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред
застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от
искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на
увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно
плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с
размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката
на Върховния касационен съд, напр. – Определение
№ 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото са
представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че
пострадалото лице В. Г. П. е предявила претенцията си за получаване на
обезщетение за имуществени вреди към застрахователя на делинквента на **г., с
представяне на документи – в случая Констативен протокол за ПТП, История на
заболяването и фактура.
От представените по делото доказателства се
установява, че В. Г. П. е починала на **г. като е оставила за свои законни н.
ищците - К.Г. Д.(**) и Г.А.Х. (**).
Съдът счита, че предявените
искове са допустими за разглеждане, тъй като от страна на наследодателката на
ищците е осъществена процедурата по чл. 380 КЗ, установяваща изискване за
предявяване на претенцията пред застрахователя и изтичане на срока за
доброволното й определяне от страна на застрахователя. В случая исковата
претенция е за претърпени имуществени вреди, които права са наследими.
От приложените по делото
доказателства не се установява застрахователното дружество да се е произнесло
по отношение на отправената към него претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение. Kъм датата на подаване на
исковата молба – 09.12.2020 г., тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е
изтекъл, но същият, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция и това обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл с Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. №
1614/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. №
1027/2018 г. на ВКС, II т.о. съставите на касационната инстанция са приели,
че съдът следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на
допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на
правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните
процесуални предпоставки. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на
иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка
както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така
и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай започнала
процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. При проверката за валидност на
процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно
производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Като
взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че предявеният иск е
допустим за разглеждане.
Възникването на имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската
отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
В
производството по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяното пътно-транспортно
произшествие гражданската отговорност на водача на автобус „Фолксваген Крафтер“
с рег. № **, е застрахована при ищцовото дружество ЗК „Лев ИНС“ АД по силата на
валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна
полица № **с период на застрахователно покритие от 12.02.2020 г. до 11.02.2021
г.
От
представеното в хода на досъдебното производство, което е представено в препис
по делото, Свидетелство за регистрация, Част I,
се установява, че автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **, е собственост на
„Клеа“ ЕООД, което дружество в качеството му на застраховащ е сключило
застрахователния договор с ответното застрахователно дружество. Това
обстоятелство се установява и от представената в досъдебното производство застрахователна
полица № ***.
От представения
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г. се установява,
че на ***г. в гр. В. на бул. „Г. К.“ и бул. „Ц. О.“ е настъпило
пътно-транспортно-произшествие между автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **,
собственост на „Клеа“ ЕООД, управляван от И. В.М. и лек автомобил „Пежо 508 SWC“ с рег. № ***, управляван от С.П.Д.. В протокола за ПТП
е посочено, че водачът на автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***преминава на
червен сигнал и е блъснат от лек автомобил „Пежо 508 SWC“ с рег. № ***. В Протокола е установено, че В. Г. П. е
пострадала при настъпване на произшествието, като е посочено, че последната има
следните травматични увреждания: 2 броя ***, 2 броя ***, като последната е била
пътник в МПС с рег. № **.
От
приложената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна – В.“ АД се
установява, че В. Г. П. е приета на ***г. в 03:39 ч. и изписана на 25.09.2020
г. в 09:55 часа с окончателна диагноза: „***, закрито“.
По делото е
представен заверен препис от влязла в сила на 18.04.2023 г. Присъда №
70/07.12.2022 г. по н.о.х.д. № 543/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., с
която И. В.М. е признат за виновен в това, че на ***г. в гр. В., движейки се по
бул. „Г. К.“ в посока към и на кръстовището с бул. „Ц. О.“, при управление на МПС
– автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл.
31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, като при избиране на скоростта на движението си не се е
съобразил със състоянието на превозното средство, с конкретните условия на
видимост и навлязъл при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, в
условията на независимо съпричиняване със С.П.Д. като водач на лек автомобил
„Пежо 508 SWC“ с рег. № ***, по
непредпазливост причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на **г., като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл. 343а, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Подсъдимият И. В.М. е признат за невинен, че по
същото време и място при управление на МПС да е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
С присъдата
подсъдимият С.П.Д. е признат за виновен в това, че на ***г. в гр. В., движейки
се по бул. „Ц. О.“ в посока към и на кръстовището с бул. „Г. К.“ при управление на лек автомобил „Пежо 508 SWC“ с рег. № ***, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 31, ал.
7, т. 4 ППЗДвП, като при избиране на скоростта на движението си не се е
съобразил с конкретните условия на видимост, не спрял и навлязъл при жълт
сигнал на светофарната уредба, в условията на независимо съпричиняване с И. В.М.
като водач на автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **, по непредпазливост
причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на **г., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което е отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно
присъдата обвързва гражданския съд относно вината на обвиняемия И. В.М. и противоправността на деянието му, изразяващо се в допуснато нарушение
на правилата за движение, установени в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“.
С
така постановеното решение И. В.М. е признат за виновен за престъпление по чл. 343а, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК като при управление на автобус „Фолксваген Крафтер“ с
рег. № ***по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на **г.
Установена е и вината при условията на независимо съпричиняване на водача лек
автомобил „Пежо 508 SWC“ с рег. № *** - С.П.Д..
От представените по делото
доказателства се установява, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил с рег. № ***, е застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД по силата на валидна
застраховка “Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие от 23.07.2020
г. до 22.07.2021 г. Това застрахователно дружество е конституирано в качеството
му на трето лице – помагач в производството по делото. Доколкото се установи,
че водачът на застрахования автобус е причинил виновно (при форма на вината –
непредпазливост) процесното пътно-транспортно произшествие, са налице част от
предпоставките за ангажиране на застрахователната отговорност на ищцовото
застрахователно дружество. Обстоятелството, че друг водач е допринесъл за настъпване на произшествието
при условията на т.нар. независимо съпричиняване, чиято отговорност е
застрахована при третото лице – помагач, не опровергава извода, до който
настоящия съдебен състав достигна, доколкото това е въпрос на вътрешните
отношения между застрахователите и не е предмет на настоящото производство.
Следователно и с оглед така установеното от
обективна страна от наказателния съд, настоящият съдебен състав намира, че в
производството е установена вината и противоправността на деянието на
делинквента И. В.М., който на ***г. в гр. В., движейки се по бул. „Г. К.“ в
посока към и на кръстовището с бул. „Ц. О.“, при управление на МПС – автобус „Фолксваген
Крафтер“ с рег. № **, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП,
като при избиране на скоростта на движението си не се е съобразил със
състоянието на превозното средство, с конкретните условия на видимост и
навлязъл при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, в условията на
независимо съпричиняване със С.П.Д. като водач на лек автомобил „Пежо 508 SWC“
с рег. № ***, по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на **г.
Това обстоятелство се установява и от
изслушаната в производството по делото съдебна авто-техническа експертиза,
която е изследвала скоростта на движение на двата автомобила, като е представила
многообразие от варианти на механизма на произшествието, които не следва да се
изследват от настоящия съдебен състав с оглед обвързващия характер на влязлата
в сила присъда на наказателния съд. Предвид изложеното не следва да се
пристъпва към обсъждане на показанията на свидетеля И.М..
За да достигне до този правен извод съдът
съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
177/06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, в която се възприема, че
с мотивите към присъдата наказателният съд обхваща цялостният предмет на спора
и установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на
гражданския съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл.
342, ал. 1 НК, поради което всичко, което присъства в изпълнителното деяние
като действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да
бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от присъдата. В този смисъл е и Решение № 138/03.01.2020 г. по т.
д. № 293/2019 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
По така изложените съображения в настоящото
производство подлежат на установяване вредата и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното деяние на застрахования
делинквент и вредата.
От изслушаната по делото и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, работила с приетите по
делото медицински документ, се установява, че на В. П. са причинени следните
травматични увреждания: ***, увреждане на ***на същото ниво, счупване на ***по
мишнична линия, контузия на белите дробове и ОДН. Вещото лице е достигнало до
извод, че констатираните травматични увреждания са пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното от пострадалата пътно-транспортно произшествие, настъпило
на ***г. Експертизата е установила. че описаните във фактура № **********/***г.,
издадена от МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В., медицински изделия са били необходими за
лечението на П. и по-конкретно на счупените ***, с цел стабилизация на гръбначния
стълб и предотвратяване на последващи усложнения от това.
Приетата по делото комплексна съдебна
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза е посочила няколко варианти на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Вещото лице – съдебен
лекар е дало отговор на поставените въпроси, които отговори са идентични с тези
по съдебно-медицинската експертиза. Комплексната експертиза е установила, че
най-общия механизъм на получаване на травматичните увреждания на В. П. е от
удар или притискане със или върху твърд тъп предмет. Посочено е, че последните
най-вероятно са причинени при преобръщане на автобуса на дясната му страна и
падането на пострадалата от седалката и удар на горната част на гърба й в
интериорни части на купето. Вещото лице – съдебен лекар е установило, че в
приложената медицинска документация не се установяват характерни и специфични
травматични увреждания, които да са оставени от действието на предпазен колан,
които задължително биха останали по кожата на тялото на пострадалата.
Експертизата е посочила, че ако пострадалата П. е била с правилно поставен
предпазен колан, то същата би останала на седалката в автобуса и не би се
ударила в интериорни части на купето, както и ако би настъпил удар, то силата
на последния би била значително по-слаба. Установено е, че ако пострадалата е
била с правилно поставен предпазен колан, то тежките травматични увреждания
като счупени *** и контузия на мозъка не биха се получили и биха се получили
други – по-леки травматични увреждания.
При разпита на вещите лица в съдебното
заседание вещото лице С. е посочило, че функцията на предпазния колан е да
задържа тялото на водача в автомобила към седалката, като в зависимост от
предпазния колан тялото не може да падне от седалката и да достигне предмети.
Вещото лице е посочило, че при механизма на произшествието не е установено къде
в автобуса е седяла пострадалата, но е установено мястото й след настъпване на
произшествието. Вещото лице е дало отговор на формулираните в молба от ищеца
въпроси, като е посочило, че съгласно данните, съдържащи се по делото и
направените от вещото лице справки, автобусът – като заводско оборудване, е
излязъл с поставени предпазни колани, като такива данни били налични и от
свидетелските показания. Вещото лице Б. е уточнил, че травмата при пострадалата
е такава, че за да се получи трябва да има удар отзад – в областта на
гръбначния стълб, т.е. означава, че трябва да се удари в интериорни части на
купето и най-вероятно е изпаднала от двойната седалка и се е ударила в дясната
единична.
Съдът цени заключенията на вещите лица като
компетентни и безпристрастно дадени и възприема констатациите на последните,
включително изясненото при изслушването им в съдебно заседание.
По така изложените съображения съдът намира,
че на ищцата са причинени следните увреждания: ***, увреждане на ***на същото
ниво, счупване на ***по мишнична линия, контузия на белите дробове и ОДН. Така
установените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на водача на застрахования автобус, което обстоятелство е установено от
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***- И. В.М., са
осъществени в обективната действителност.
Ищците претендират присъждане на обезщетение
за имуществени вреди – сторени разходи от пострадалата В. П. в общ размер от 11 821
лв., които ищците претендират в качеството си на н. на пострадала – от по
½ от посочената сума, съобразно наследствените им ид.ч.
По делото е представена фактура № **********/***г.,
издадена от МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД с получател В. Г. П. на обща стойност от
11 821 лв., представляваща стойността на 4 броя медицински изделия
съгласно талон с единична стойност, както следва: за сумата от 1 790 лв.,
за сумата от 2 180 лв., за сумата от 2 280 лв. и за сумата от
5 571 лв. Във фактурата е поставен подпис на „получател“ с посочени имена
„А. А.“.
По делото е представен талон от ***г., издаден
от лекар при МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД, в който са посочени следните медицински
изделия: крос-конектор 2х895 „Кардио Медикал“ на стойност от 1 790 лв.,
стант „Кардио Медикал“ на стойност от 2 180 лв. и RDS-7 „Глобал Медикал“ на стойност от 2 280 лв. Към
талона са представени фискални бонове, издадени от „Клиника по неврохирургия“
към МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД за посочените суми.
По делото е представен и талон за медицински
изделие „Торако-ломбален отдел. Полисегментна стабилизация, включваща осем
(моно-;полиаксиални или редукционни) транспедикуларни винта; осем фиксиращи
винта и две пръчки Flamenco
(с 6-8 винта) с фирма – доставчик
„Кардио Медикал“ ЕООД на стойност от 5 571 лв., към който талон е приложен
фискален бон, издаден от „Клиника по неврохирургия“ към МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД
за посочената сума.
По делото (л. 638) е представена квитанция към
приходен касов ордер № 2177/***г., издадена от Счетоводния отдел към МБАЛ „Св.
Анна – В.“ АД в полза на „Клеа“ ЕООД за внасяне на сумата от 11 821 лв. за
медицински изделия на пациент В. Г. П.. От приложената по делото справка от
Търговския регистър за „Клеа“ ЕООД, ЕИК *********, се установява че управител
на дружеството е А.А..
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, извършила проверка в счетоводството на
МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД се установява, че на ***г. в касата на болничното
заведение са постъпили последователно сумите: 1 790 лв. с касов бон №
009787, 2 180 лв. с касов бон № 009788, 2 280 лв. с касов бон № 009789 и 5 571
лв. с касов бон № 009790. Установено е, че сумата от общо 11 821 лв. е
постъпила в брой и с основание „медицински изделия съгласно талони“.
В производството по делото е прието
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че по данни от лечебното заведение в случаи, при които пациентът
няма физическа възможност да заплати лично на каса необходимата сума за
медицинско изделие, последната се заплаща от негов близък или друго лице.
Вещото лице е посочило, че видно от представената фактура, независимо дали
сумата се заплаща от пациента или друго лице, като получат във фактурата се
посочва пациентът. Вещото лице е посочило, че като доказателство, че сумата не
е заплатена лично, на лицето, внесло парите се издава приходен касов ордер, в
който се вписват данните на вносителя и името на пациента, като последният
става неразделна част от фактурата и касовите ордери. Вещото лице е установило,
че представения по делото приходен касов ордер № 2177/***г. е издаден от МБАЛ
„Св. Анна – В.“ АД, като фактурата е осчетоводена от страна на лечебното
заведение.
Следователно и при преценка на така събраните
в производството по делото писмени доказателства, включително заключенията на
вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи, съдът намира за установено, че
сумата от общо 11 821 лв. е заплатена в брой на касата на МБАЛ „Св. Анна –
В.“ АД в деня на постъпване на пациента В. П. – ***г., като сумата не е
заплатена лично от пациента, а от трето лице – „Клеа“ ЕООД. От представените по
делото доказателства - Свидетелство за регистрация, Част I, се установява, че
посоченото дружество е собственик на застрахования при ответното дружество автобус
„Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***– в качеството му на участник в
пътно-транспортното произшествие.
От представените по делото медицински
документи и издадените от лечебното заведение епикризи (л. 16-17 по делото) се
установява, че при хоспитализацията на пациента на ***г., поради наличието на
асоциирани травми на ребра, бял дроб и глава, тежко общо състояние, нестабилна
хемодинамика и диспнея, болната е приведена в „ОАИЛ“, като е взето решение за
оперативно лечение в спешен порядък. Следователно установява се, че
пострадалата от пътно-транспортното произшествие наследодателка на ищците е
била в невъзможност да заплати лично необходимите разноски за медицински
консумативни. Установява се, че последните са заплатени от дружеството –
собственик на увреждащото моторно превозно средство „Клеа“ ЕООД, в полза на
което дружество е издаден приходен касов ордер № 2177/***г., като издадената в
полза на пациента фактура е получена и подписана от вписания в Търговския
регистър управител на дружеството – А.А., доколкото до подписа на „получател“
са поставени инициали „А. А.“.
Имуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадали чрез намаляване на
неговото имущество – в случая изразяващо се в сторени разходи за лечение. От
представените по делото доказателства не се установява такива разходи да са
сторени от страна на пострадалата В. П. или от нейни близки, по който начин да
се е достигнало до намаляване на нейната имуществена сфера. По делото не са
представени доказателства, нито са изложени твърдения, че заплатените от третото
лице разходи са възстановени на последното от страна на пострадалата, респ. от
нейните н., поради което следва да се приеме, че сумата е заплатена от
собственика на увреждащото моторно-превозно средство с дарствено намерение,
доколкото данни в противната насока не бяха установени. Не се установява връзка
между сторените от третото лице „Клеа“ ЕООД разходи и имуществената сфера на
пострадалата, респ. на нейните н., поради което следва да се приеме, че
последните не са претърпели имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване
от страна на застрахователното дружество. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди е пряко обусловена от тяхното реално
настъпване в имуществената сфера на пострадалия. Доколкото това обстоятелство
не бе установено в производството по делото, предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни.
С оглед неоснователността на главния иск
следва да се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на законна мораторна
лихва върху главницата.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в производството по делото разноски. Ответникът е доказал
разноски в общ размер от 1 044, 50 лв., от които 60 лв. – депозит за
изслушване на свидетел по делегация, сумата от 100 лв. – депозит за
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 884, 50 лв. – депозит за
изслушване на комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза
(формиран както следва: сумата от 160 лв. – първоначален депозит, сумата от 395
лв. – допълнителен депозит за в.л. С. и сумата от 329, 50 лв. – допълнителен
депозит за в.л. Б.).
В производството по
делото ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В трайната практика на Върховния касационен
съд е възприето становището, че съгласно тази разпоредба ищците, отговарящи на
посочените в нея условия, са освободени от заплащане на такси и деловодни
разноски, но не и от отговорност спрямо насрещната страна за направените от нея
в съдебното производство разноски. В този смисъл е Определение № 268 от
27.05.2015 г. по ч. т. д. № 1072/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; Решение №
148/19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 130 от
04.07.2013 г. по т.д. № 669/12 на ІІ т.о.; Определение № 209 от 08.04.2014 г.
по т. д. № 3295/2013 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 264 от
04.04.2014 г. по т. д. № 3851/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС и др.
Следователно ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от по 522, 25 лв.,
представляваща ½ част от сторените от ответника разноски в общ размер от
1 044, 50 лв. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с Определение
№ 41 от 27.01.2016 г. по ч. т. д. № 2788/2015 г., Т. К., І т. о. на ВКС е
прието, че ищците нямат качество на солидарни длъжници по отношение дължимите
на ответника разноски, както и нямат такова качество по отношение на
предявените от тях искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), поради което и
разноските следва да бъдат разпределени и присъдени поотделно в тежест на всеки
от тях. В този смисъл ищците следва да заплатят в полза на ответното
застрахователно дружество сумата от по ½ от сторените разноски –
доколкото исковата претенция е отхвърлена за по ½ от общата сума, която
се претендира от ищците съобразно наследствените им права.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г. Д., ЕГН **********, с адрес ***, и
Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** – в качеството им на н. на В. Г. П., против
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, активно субективно и кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 5 910, 50 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от В. Г. П. при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г. в
гр. В. на ул. „Г. К. “ и бул. „Ц. О.“ между автомобил „Фолксваген Крафтер“ с
рег. № ***и лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ***, които вреди се изразяват в
сторени от В. Г. П. разноски за заплащане на медицински консумативи в общ
размер от 11 821 лв. по фактура № **********/***г. (формиран както следва
– крос-конектор 2х895 „Кардио Медикал“ на стойност от 1 790 лв., стант
„Кардио Медикал“ на стойност от 2 180 лв. и RDS-7 „Глобал Медикал“ на стойност от 2 280 лв.; Торако-ломбален отдел.
Полисегментна стабилизация, включваща осем (моно-;полиаксиални или редукционни)
транспедикуларни винта; осем фиксиращи винта и две пръчки Flamenco (с 6-8 винта) с фирма – доставчик „Кардио Медикал“
ЕООД на стойност от 5 571 лв.), ведно със законната мораторна лихва,
считано от 26.10.2020 г. – датата на уведомяване на застрахователя от
наследодателката на ищците за имуществената й претенция, до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪДЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Г. Д., ЕГН **********,
да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата в размер от 522, 25 лв. – съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 16455/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪДЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.А.Х., ЕГН **********,
да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата в размер от 522, 25 лв. – съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 16455/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника
- ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице - помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК