№ 83
гр. Смолян, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500365 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60441/14.07.2020г., постановено по гр.д.№ 20/2020г. по описа на
Смолянския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР гр.Смолян, с адрес гр.Смолян, бул.
България“ № 67,представлявана от директора Николай Димов да заплати на Н.А. К. с ЕГН
********** от гр.Девин, ул.“Цветан Зангов“ № 1А,ап.15 сумата от 818,60 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положени от ищеца 98 часове нощен труд, от които 1 час по
време на официални празници за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., сумата от 69,28 лева на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата
молба-08.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 806,40 лева на
основание чл.181,ал.3 от ЗМВР, представляваща левовата равностойност на неосигурена
безплатна храна за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба-08.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 136,81 лева, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., както и 350 лева разноски на
основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Областна дирекция на МВР гр.Смолян да заплати по
сметка на СмРС държавна такса в размер на 150 лева и разноски за експертиза в размер на 100,00
лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 606171/21.07.2020г. от Областна
дирекция на МВР гр.Смолян, представлявана от директора старши комисар Николай Димов с
оплаквания за неправилност.Излагат се доводи,че решението е постановено при неправилно
1
тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че районният съд е смесил недопустимо
понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, от една страна, а от друга е приел, че за
процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по
неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му
като извънреден, поради което е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за
организация на работната заплата. Сочи се , че съгласно 142,ал.2 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМВР, поради което по отношение на държавните служители
- полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение намират специалните нормите,
регламентиращи труда и работното време на ЗМВР.Твърди се, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР (във
всички редакции през процесния период) изрично е регламентирано полагането на нощен труд в
размер на 8 часа, на 12-часов период (за разлика от чл. 136, ал. 3 и 140, ал. 1 от КТ), а в случая
ищецът е работил именно на 12-часови смени, от които 8 часа нощен труд.В разпоредбата на
чл.140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал.2 е
предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00часа до 06.00часа. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР. Различно обаче е уреден въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд, като в чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че последния не следва
да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. В тази
връзка предвид специфичните обществени отношения, които урежда ЗМВР се явява специален по
отношение на КТ, респективно - последния се прилага само за неуредени в специалния закон
въпроси. В ал.9 на чл.187 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по
делото за процесния период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з -
592/25.05.2015г. и наредба № 8121з- 776/29.07.2016г., доколкото Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. е отменена с решение по адм.дело №5450/16г. на ВАС, като в периода от отмяната
до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. приложима е била наредба №8121з-
407/11.08.2014г. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР и в трите наредби в чл.3, ал.3 е предвидено,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00часа и 06.00 часа ,
като работните часове не следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2
от наредба №8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време
общия брой часове положен труд между 22.00 - 06.00 ч. за отчетния период се умножават по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Действително в Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г., но това
само по себе си е законодателно решение, с което е уреден един конкретен въпрос по различен
начин чрез отпадане на преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че
отработеното време между 22.00 - 06.00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които
го изготвят, сроковете за това и начина на отчитане на броя на отработените часове. Освен това и в
трите наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и
редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд. Неправилно първоинстанционният
съд е приел, че на ищеца се дължи заплащане на„своеобразен извънреден труд“, който се образува
чрез превръщане на положените часове нощен труд в дневен труд, с коефициент 1,143, в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Легалното определение на понятието „извънреден труд“ се
съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага
2
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и
приетите в съответствие с чл.187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка с
полагането, отчитането и заплащането на полагания от държавните служители в системата на МВР
както нощен / по 0.25лв. на час/, така и извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2
/извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. В
тази връзка липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на
НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира
ЗМВР, респективно от спецификата на работа. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични
условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и работещите получават редица
други привилегии.В ЗМВР (чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал.1) законодателят изрично е направил
разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на
нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред е това е делегирал на
министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на
допълнителни възнаграждения в тези случаи.Неприложимостта на КТ и НСОРЗ спрямо
изчисляване на правото на допълнителен годишен отпуск по ЗМВР, поради надхвърляне на
нормалната продължителност на работното време в рамките на тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време е приета и в Решение №197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г. на
IV г.о. ВКС, в което изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното
приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В случая положеният от
ищеца нощен труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за отчитане на работното време, в
т.ч. и между 22,00 и 06,00 часа, заплатен е своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период наредба от 2015г и наредба от 2016г. Твърди се, че неправилно
районният съд е приел, че положения от ищеца нощен труд следва да се преизчисли с коефициент
1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. В случая приложение намират разпоредбите
на ЗМВР и посочените по-горе подзаконови нормативни актове , действащи паралелно по време с
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за
системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсва текст, който да
урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, което е решение на министъра на
вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., за разлика
от решението на същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съгласно
действаща в системата на МВР за целия процесен период наредба съотношението между дневен и
нощен труд е 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както е по Кодекса на
труда и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са
издадените от министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-
1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от
него между 22.00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поради това не е налице празнота в специалната уредба, която
да налага прилагането по аналогия на общи разпоредби. Превръщането на нощните часове труд в
дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за
3
заплащане на извънреден труд. Твърди се, че решението е неправилно в с частта, с която е уважен
иска по чл.181,ал.3 от ЗМВР. Предвидената в посочената разпоредба безплатна храна при
извършването на дейности свързани със специфичния характер на труда е с целево
предназначение и самия закон предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика
между безплатната храна по чл.181ал.1 и предпазната храна по ал.3 от същата разпоредба. Първата
представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.3
е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента губи своя смисъл и не следва да
бъде изплащана левовата й равностойност. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира за разноски .
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.А. К. чрез
пълномощника му адв.В.П., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че
неправилно в жалбата се твърди, че посочените в ЗМВР текстове дерогират общите правила на КТ
относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден
труд, при условие, че е положен такъв. Сочи се, че следва да се отчете статутът на ищеца като
държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и
отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КТ е
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона,
както и наредбата, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин, различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с положението на тези, чието положение се урежда от КТ.
Твърди се, че е неправилно направеното от жалбоподателя тълкуване, че времето между 22.00ч. и
6.00 ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143, основаващо се разпоредбата,
според която: "За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период".Липсата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение
на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде
приравнен с дневния, като се прилага коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на
нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването
му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. При наличието на празнота в съответния нормативен акт
следва да се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно - на КТ. Още повече, че в чл.31, ал.2 от
предходно действалата Наредба № 8121 з-11.08.2014г. изрично е предвидено преобразуването на
положените часове нощен труд чрез умножаването им по коефициент 0,143, но при прилагане на
различен алгоритъм.Неоснователни са и оплакванията, че положените от ищеца часове нощен
труд не следва да се трансформира в дневен такъв, а единствено да бъде заплатени само с по 0,25
лева на час, съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно т.1 от Заповед № 81213-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв.
Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което, за
4
всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-
малък от 0, 25 лв. В чл.9,ал.2 от НСОРЗ се предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и
едновременно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в който смисъл
е съдебната практика. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011г., IV г. о., ГК).
Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че работодателят
е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта. Правилен е извода на първоинстанционния
съд, че липсата на изрична разпоредба в действалата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. , съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з- 11.08.2014 г., представлява
празнота в уредбата, която води до ограничаване правата на държавните служители и ги поставя в
неравностойно положение спрямо служителите, чиито трудови правоотношения са уредени по КТ.
Преодоляването на тази празнота, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, следва да стане чрез субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/.Този
подход е в съответствие и с прогласените в чл. 5 от ГПК принцип за законност и в чл.1, ал.3 от
КРБ принцип за закрила на труда, който е насочен към подпомагане на работниците и
служителите. Още повече е налице и изричната разпоредба на чл.188, ал.2 от ЗМВР, която
директно препраща към чл.140 от КТ. В нея е посочено, че държавните служители, които полагат
труд за времето от 22.00 до 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, елемент от която е и
установената намалена продължителност на работното време през нощта в сравнение с дневната
такава. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая, горепосочените
наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, поради което
процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на
нормативния акт от по-висока степен-чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователно е и твърдението в
жалбата по отношение на иска по чл. 181, ал.3 от ЗМВР, че тази храна е с целево предназначение и
законът не предвиждал изплащане на нейната левова равностойност. Действително целта на
предпазна храна, е същата да бъде предоставена в точно определен момент- по време на нощно
дежурство, но тъй като тя не е своевременно предоставена, то към настоящия момент иск за реално
изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено.
Липсата на възможност за реално изпълнение, не означава, че длъжникът следва да се освободи
от това си задължение чрез неговото неизпълнение.Още повече, съгласно чл. 7 от Наредба №
5
8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна
на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., действаща и към настоящия момент,
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чийто служители имат право на безплатна храна
в натура, организират доставката й съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и в
случаите когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то съгласно §3 от ПЗР от
Наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна следва да бъде осигурена от
работодателя.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят ОД на МВР –Смолян чрез пълномощника си
главен юрисконсулт К.В., поддържа жалбата си.
Въззиваемият Н.А. К. чрез пълномощника си адв.В.П. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от представената и приета служебна
бележка, издадена от ОД на МВР-Смолян, че страните са обвързани от служебно правоотношение
по силата на което през процесния период 08.01.2017г.-08.01.2020г. ищецът Н.А. К. заема
длъжността "Младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ –Девин към ОД на
МВР-Смолян и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител. Не е спорно
също, че е полагал труд на 12-часови смени, съгласно предварително изготвени и утвърдени
графици, като е полагал и по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От представената служебна бележка от 05.12.2019г., изздадена от ОД на МВР-Смолян е
видно, че на ищеца за периода от м.11.2016г. до м.11.2019г. се е полагала храна в натура на обща
стойност 831,60 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена
от страните, се установява,че за процесния период от 13.12.2016г. до 13.12.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Преди това е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,обн.в ДВ бр.40 в
сила от 02.06.2015г. като текстовете в двете наредби относно полагането и заплащането на
"извънреден труд" в системата на МВР са идентични. Преди Наредбата от 2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. , в която е било предвидено положения нощен труд да се
преизчислява в дневен с коефициент 1,143, като коефициент представлява съотношението на
нормата на дневен труд (8 часа) към нормата на нощен труд (7 часа). В посочените наредби е
определено, че работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се
6
предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в
дневни с коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като продължителността е регламентирана и в чл.140,ал.1 от КТ.
Работното време на държавните служители, какъвто е ищецът се изчислява и отчита сумарно по
месеци, като отработените часове нощен труд се отчитат с протоколи (Приложение № 5) към
посочената наредбата от 2016г. За целия период от 08.01.2017г. до 08.01.2020г. ищецът е
отработил 681 часа нощен труд, които са начислени по ведомост и са му заплатени на основание
заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-
1429/23.11.2017г.издадени на основание чл.179,ал.2 от ЗМВР с които за всеки отработен през
нощта час се изплаща допълнително възнаграждение от 0,25 лева за час. Положените часове
нощен труд не са преобразувани в дневен. При преобразуване на отработените часове нощен труд
в дневен, съгласно посочената в заключението таблица по месеци, се получава разлика от 97 часа
извънреден труд, който не му е заплатен и е на стойност 807,56 лева. Законната лихва за забава
върху тази сума е 69,06 лева. Положеният нощен труд по време на официални празници за
процесния период е 7 часа,като при преизчисляването на нощния труд в дневен се получава 1 час
извънреден труд, който е на стойност 10,60 лева, а законната лихва за забава върху тази сума е 0,22
лева. За процесния период на ищеца се е полагала храна в натура ,която е на стойност 806,40 лева
и чията равностойност в левове ищецът не е получил.. Законната лихва за забава върху тази сума е
в размер на 136,81 лева.
С протоколно определение от 15.06.2020г. районният съд по молба на ищеца е
допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като
искът за заплащане на извънреден труд се счита предявен за главница в размер на 818,16 лева и
лихва за забава в размер на 69,28 лева, а искът по чл.181,ал.3 от ЗМВР се счита предявен в
размер на 806,40 лева главница и 136,81 лева лихва за забава.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред СмРС по реда на
чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд в дневен
през периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както по реда на чл.181,ал.3 от
ЗВМР за левовата равностойност на неосигурена полагаща се безплатна храна за същия период,
ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на
исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на
положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове
нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото
прилагане, а по втория иск допустимо ли е заплащане на левовата равностойност на неосигурена
предпазна безплатна храна, която е с целево предназначение и ако не е осигурена не е предвидено в
7
закона да бъде изплащана нейната парична равностойност.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Районна служба "Пожарна безопасност и защита
на населението"-Пампорово по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за
процесния период, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г.
(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР.
За процесния период от 08.01.2017г. до 08.01.2020г. е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр. 60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Преди това са действали
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от
02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., последната
приложима към процесния период от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в действащата за процесния период
наредба е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен , правилно първоинстанционният съд е
приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
8
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.
23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба-чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР
към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е
коефициентът 1,143. Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143 за целия претендиран период , след като с разпоредбата
на чл.188,ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., е налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а такава се
съдържа именно в чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди
във въззивната жалба, че в действащата за процесния период Наредба № № 8121з-
776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да предвижда заплащането на положен нощен труд
да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е
предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би
довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните
ритми и е свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ
и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане
от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат,
че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата
9
и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В същия смисъл е и
Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл. 290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси
целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на законовите
разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната
повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Нощният труд, положен от служителите на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че
предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от българските съдилища
(в това число и настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността
и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки
за защита. В т.79 от решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий , всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
10
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел. Както е
установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не са предвидени
поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на въззивника "компенсационни
механизми“ като това, че служителите, които са първа категория труд ползват привилегиите по
чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена година получават по 1
ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително възнаграждение за
прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд, че имат
право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и почивка в празнични дни, че
получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи напитки. Така посочените
допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМВР за служителите не
може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което на тях не може да се
придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към категорията
служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР.
Следователно с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по
неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е
имало в отменената Наредба от 2014г. В решението на СЕС е изложено, че липсата на механизъм
в последващите Наредби от 2015 и 2016г. за преобразуване на нощните часове в дневни се
обясняват със съображения от правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не
отразява допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането на работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и
пожарникарите.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ, като сумата от 818,16 лева за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г. се явява
дължима от въззивника, както и сумата от 69,28 лева, представляваща мораторна лихва за забава,
за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска-08.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Поради това
решението в тази му част като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗМВР, редакциите й ДВ бр.14/2015 и ДВ бр.
97/2017г. за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3 се осигурява безплатна храна. Размерът на доволствията и
условията и реда за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.
на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен
характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност.
11
Съгласно заключението на вещото лице на ищеца за процесния период му се е полагала храна в
натура, на стойност 806,40 лева, чиято равностойнот в пари не е получил. Дължимата мораторна
лихва върху тази сума до завеждане на иска е в размер на 136,81 лева. Действащата за процесния
период редакция на разпоредбата на чл.181,ал.3 от ЗМВР не предвижда заплащане на левовата
равностойност, но именно поради нейната несправедливост същата е изменена, и влязла в сила от
01.08.2020г. На основание чл.181, ал. 5 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 21 от 9 март
2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, а въз основа на нея е издадена Заповед №
8123з-57/09.01.2017 г., която предвижда да бъде осигурявана безплатна храна в натура при работа
при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з904/30.07.2015 г. изчерпателно са изброени
дейностите, определени за специфични, като в т.7 са предвидени и дейности, извършвани при
средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по
метеорология и хидрология към БАН. Няма спор по делото, че по повод на изпълнение на
служебните му задължения ищецът е извършвал специфични дейности, предвидени в чл. 2, т.7 от
Наредбата, за което от ОД на МВР му е издадена и посочената по-горе служебна бележка.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд
през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чиито
служители имат право на безплатна храна в натура, организират доставката й съгласно
изискванията на ЗОП и в случаите, когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то,
съгласно § 3 от ПЗР на наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна
следва да бъде осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна храна е същата
да бъде предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но в настоящата
хипотеза последната не е своевременно предоставена, към настоящия момент иск за реално
изпълнение не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато едно
задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води
до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата
на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до крайно несправедливия резултат
длъжникът да може да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение,
което не е целта на предвидените облекчения за служителите , полагащи труд при специфични
условия или през нощта,тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване
на работодателя. Ето защо решението, с което е уважен искът на Н.А. К. и е осъдена ОД на МВР-
Смолян да му заплати левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна, със
съответната лихва за забава е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60441/14.07.2020г., постановено по гр.д.№ 20/2020г. по
описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Смолян, бул.“България“ № 67 да заплати на
Н.А. К. с ЕГН ********** от гр.Девин, ул.“Цветан Зангов“ № 1А,ап.15 съдебни разноски за
въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13