Определение по дело №2197/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 433
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20227040702197
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  433/24.02.2023 г.,  град Бургас

 

  Административен съд – гр. Бургас, XXIV-ти състав, на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                                                                      Съдия: Нели Стоянова

 

като разгледа адм.дело № 2197 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).

  Образувано е по жалба с вх. № 11785/23.12.2022 година по описа на Административен съд-Бургас (АдмС-Бургас), уточнена с молба с вх. № 1070/01.02.2023 г. на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ № 10, вх.Б, ет.2, офис № 23 представлявано от управителя Д.Р.Г. чрез адвокат Т.И.Т. *** и съдебен адрес ***, офис 18, против констативен протокол № 70/28.09.2022 година на служители при Дирекция „УТИПЕП“ при Община Созопол, издаден на осн. чл.181, ал.2 от ЗУТ, с който е удостоверено, че ВТОРИ ЕТАП – СГРАДА 2 от строеж „Жилищни сгради за сезонно обитаване – СГРАДА 1 (блок D, E, F) и СГРАДА 2 (A, Б, C) с площадкови ВИК мрежи и ВИК отклонения“ – етапно строителство – първи етап – сграда 1 и втори етап – сграда 2 в ПИ с идентификатор 67800.10.726 по КККР на гр.Созопол, Община Созопол, Област Бургас е изградена в „груб строеж“.

  В жалбата се твърди, че издадения административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона, както и че същия е необоснован, поради факта, че изводите на проверяващия орган не кореспондират с доказателствата събрани в административното производство.

  Сочи се, че жалбоподателя, като собственик на ПИ 67800.10.726 по КККР на гр.Созопол е учредил в полза на дружеството „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж за изграждане на: „Жилищни сгради за сезонно обитаване – СГРАДА 1 (блок D, E, F) и СГРАДА 2 (A, Б, C) с площадкови ВИК мрежи и ВИК отклонения“ – етапно строителство: първи етап сграда 1 и втори етап сграда 2, както и че на 24.10.2019 година е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация за сграда № 1, като сграда 2 била на етап все още строителство и към настоящия момент на обекта не се извършвали никакви строителни дейности. Посочва се още, че на 01.03.2022 година жалбоподателя е уведомил Община Созопол, че учреденото в полза на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж е изтекло по давност и следва да не се предприемат действия по издаване на констативен протокол удостоверяващ степен на завършеност на строежа, както и, че е образувано гр.дело № 947/2022 година по описа на Окръжен съд – Бургас, с предмет иск по чл.67, ал.1 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Въпреки това от общинската администрация бил издаден констативен протокол № 70/28.09.2022 година, с който била удостоверена степента на завършеност на сграда 2 – блок А, Б, С - „груб строеж“. Сочи се още, че констативния протокол бил издаден по заявление на лице, което не се легитимирало като носител на вещни права върху имота, тъй като същите били погасени по давност. Иска се от съда да прогласи нищожността на констативен протокол № 70/28.09.2022 година, или да отмени същия, като незаконосъобразен и да установи действителния етап на завършеност на сградата. В допълнителна молба - уточнение вх.№ 1070/01.02.2023 година жалбоподателят посочва, че има правен интерес да оспорва процесният констативен протокол, тъй като изпълнените СМР от „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД в собствения му имот не представляват „груб строеж“ и учреденото право на строеж е погасено по давност. Ангажира доказателства.

От административния орган е представен оспорения административен акт и административната преписка по издаването му. Не е изразено становище по жалбата.

  Бургаският административен съд, след като се запозна с жалбата и с постъпилата по нея административна преписка, намира за установено следното:

Процедурата по издаване на констативен протокол и удостоверение за степен на завършеност на строеж  по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, като при обжалването е приложим редът за индивидуалните административни актове, съобразно § 8 от ПЗР на АПК. С оглед съдържанието на посочената разпоредба, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия случай производството е по реда на ЗУТ, където не е предвиден специален ред за оспорване, т. е. приложими са общите разпоредби на АПК.

Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден по заявление вх.№ УТ-4012-36 от 12.09.2022 година на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД, гр.София до Кмета на Община Созопол в производство по извършване на административна услуга за издаване на протокол (удостоверение) за степен на завършеност на строеж - чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Към Заявлението са приложени: документ за собственост – Нотариален акт № 79, том ІІ, дело 336/2007г. на нотариус с рег.№ 396 на НК и район на действие РС, гр.Бургас и Нотариален акт № 56, том ІV, дело 612/2014г. на нотариус с рег.№ 290 на НК и район на действие РС, гр.Бургас; Решение № 54/06.10.2015г. на гл.арх. на Община Созопол; Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г.; Акт за приемане на конструкцията на сграда А, В и сграда С; протокол за откриване на строителна линия и ниво; КА от 29.01.2019г. и от 12.04.2022 г. (л. 86-150).

В разпоредбата на чл.181, ал.2 от ЗУТ (редакция – ДВ, бр. 65/2003 г.) е предвидено, че след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. След измененията на чл. 181 от ЗУТ (редакция – ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.) е създадена нова ал. 3, в която е регламентирано, че завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2. С разпоредбата на § 87 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е предвидено, че до одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването на грубия строеж се констатира по досегашния ред. Към датата на подаване на заявлението не е имало одобрен такъв образец, поради което старата редакция на  чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е била действаща към този момент и общинската администрация е била компетентна да издаде искания протокол (удостоверение). Документът, удостоверяващ степен на завършеност на строеж, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение.

Удостоверението за степен на завършеност на строежа се издава в производство, в което страни са заявителя и административния орган. Заинтересована страна в производството по издаване на удостоверението е единствено лицето, поискало административната услуга. Правните последици от акта настъпват само в неговата правна сфера, а на съдебно оспорване, и то - отново от заявителя, би подлежал отказът да се удовлетвори искането, тъй като именно той би рефлектирал неблагоприятно върху него. Всеки извън молителя и административния орган е трето за правоотношението лице, чийто права позитивното по съдържанието си волеизявление не засяга, независимо от качеството на собственик на имота, в който е реализиран строежа, предмет на удостоверението.

На следващо място следва да се отбележи, че удостоверяването по чл.181, ал.2 от ЗУТ, се ограничава единствено до нотариалното производство по прехвърляне на собствеността върху строежа. То само поражда право на собственика на имота да се разпореди с построената сграда или със самостоятелни части от нея и затова никой, дори заявителят по издаването му, няма правен интерес да иска отмяната или обявяването на нищожността му. В производството по  чл. 181, ал. 2 от ЗУТ административният орган действа при условията на обвързана компетентност и една от основните материалноправни предпоставки, които следва да прецени при разглеждане на искането, е дали заявителят, по чиято инициатива е започнало производството, притежава право на собственост върху съответната сграда или върху част от нея.

Неотносими към съществуването на твърдяната легитимация за оспорване по чл. 147, ал. 1 АПК са обосноваващите интереса на жалбоподателя доводи в жалбата. Удостоверението не би могло да накърни възможността му да упражнява правото си на собственост. Доколкото удостоверението не разрешава въпросите относно степента на завършеност на строежа (освен като условие за прехвърлянето му), обсъждането на възраженията на жалбоподателя е вън от обсега на настоящото производство. В случая степента на завършеност на строежа в етап „груб строеж“ не се установява с издаването протокола по чл.181, ал.2 от ЗУТ, а със съставянето на Акт обр.14 за приемане на конструкцията - съгл.чл.7, ал.3, т.14 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Същият съставлява свидетелстващ документ с материална доказателствена сила за обстоятелствата отразени в него. В тази връзка ирелевантен към настоящото производство е спорът за собственост по който е образувано гр. дело пред Окръжен съд-Бургас, което не е приключило.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице правен интерес у оспорващият, доколкото същия не е заявител. Представените към заявлението документи не обосновават право на собственост на жалбоподателя върху сградата, чиято степен на завършеност ще се удостовери.

           С оглед на горното, съдът намира, че жалбата по настоящото дело против констативен протокол № 70/28.09.2022 година по чл.181, ал.2 от ЗУТ, е подадена при липса на правен интерес от обжалване, поради което и на основание чл. 159, т.4 от АПК се явява процесуално недопустима. Ето защо, същата следва да се остави без разглеждане, като производството по делото бъде прекратено.

 

            Мотивиран от горното,  на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 11785/23.12.2022 година по описа на Административен съд-Бургас на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ № 10, вх.Б, ет.2, офис № 23 представлявано от управителя Д.Р.Г. чрез адвокат Т.И.Т. *** против констативен протокол № 70/28.09.2022 година на служители при Дирекция „УТИПЕП“ при Община Созопол по чл.181, ал.2 от ЗУТ.

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2197/2022 година по описа на Административен съд - Бургас.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                                                СЪДИЯ: