№ 36278
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140300 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена на искова молба от М. Д. К.
срещу „***, с която срещу ответника е предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2420 лв. по кредит с идентификатор 41823.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“
се установява, че настоящият адрес на ищеца е в с. Левски, община
Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „****.
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за отричане със сила
на пресъдено нещо на съществуване на вземането на ответника, възникнало по
договор за кредит.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения,
обосноваващи предявеното спорно материално, ищецът представлява
потребител по смисъла на определителната правна норма, уредена в § 13 т.
1от ДР на ЗЗП. С изменението на правната норма, уредена в чл. 113, изр. 1
ГПК /ДВ, бр. 65/2016 г., в сила от 07.08.2018 г./, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК /в
сила от 07.08.2018 г./, законодателят регламентира правилата, уреждащи
местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, предявен от или срещу
потребител. Следователно, съдът служебно до приключване на първото по
делото заседание, следи за обстоятелството дали по нормативните правила,
уреждащи кой измежду равни по степен съдилища е местно компетентен да
разгледа предявения иск за защита на потребителски права. Отрицателният
установителен иск, предявен от ищеца за оспорване на вземането, е насочен
към отричане на изпълняемо право, породено именно от процесното
договорно правоотношение, по което притежава качеството на потребител по
договор за кредит по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а основанието за
възникване на вземането, в случая потребителския договор, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, което запазва това свое
качество, независимо от прехвърляне на вземането по този договор на друго
лице. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема за безспорно, че
М. Д. К. има качество на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Поради съотношението между нормите на чл. 113 от ГПК и чл. 108 от
ГПК като специална към обща, първата следва да намери приложение при
разрешаване на процесуалния въпрос за определяне на местната подсъдност
1
на спора.
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата
по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен
състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на
компетентния съд **. Доколкото настоящият състав не се явява компетентен
да разгледа делото, същият не следва да дава указания за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 40300/2024 г., по
описа на Софийски районен съд, 39 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на **.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2