№ 616
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110146035
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника АН. П. ЦВ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода
май 2017 г. – април 2020 г. на ответника топлинна енергия в собствения му недвижим имот.
Поддържа, че купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение за
периода февруари 2018 г. – април 2020 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Ето
защо претендира следните суми: 1855,28 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 58025, 51,39 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 05.8.2021 г. до погасяване на
задълженията, 177,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.2.2021
г. и 9,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение периода 31.3.2018 г. –
23.2.2021 г. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, както и
количеството доставена в имота топлинна енергия. Оспорва вземането за такса за
предоставяне на услугата дялово разпределение. Счита, че вземанията са погасени по
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца поддържа, че в процесния период не е
извършвало услугата ДР.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата, вкл. от
декларация, подписана от името и за сметка на ответника, иеоспорена от него/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения от ищеца нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот се установява, че от 2000 г. ответникът е титуляр на
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като не се твърди и
установява да се е разпоредил с него, както и да е учредил вещно право на ползване на
трето за спора лице. Следователно установено е съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Ирелевантно е дали
имотът, респ. доставената в него топлинна енергия, се ползва от ответника или от
трето лице. Подобно обстоятелство не може да се противопостави на ищеца, а е
основание за възникване на вземане за ответника по чл. 59 ЗЗД срещу ползвателя на
имота. Съдържанието на този договор за доставка на ТЕ е уредено в представените общи
условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
2
единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съдът кредитира заключението на СТЕ в
неговата цялост поради следните съображения:
Както беше посочено по-горе, искът е доказан по своето основание, като и самият
ответник признава, че в процесния период имотът се ползва /от баща му/, респ. в него се
ползва и топлинна енергия – за отопление и за битово горещо водоснабдяване. Ето защо и
съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да определи размера на иска, включително и
посредством заключение на вещо лице. Макар да не са представени по делото документи за
главен отчет и подробни изравнителни сметки, вещото лице в посочило в заключението си,
а и в обясненията в откритото съдебно заседание, че такива са му били представени от ФДР,
като се е запознал с тях и е посочил в заключението данните от тези документи. Ответникът
от своя страна не направи адекватни доказателствени искания да обори заключението – да се
изискат от „Бруната“ ООД документите, които твърди да е получило вещото лице. Отделно,
от документите за главен отчет в случая се установяват само показанията на 3-те водомера в
имота. Останалата част от начислената в имота топлинна енергия се определя не на база
реален отчет, а по формула. Поради което и за установяване на потреблението на тази ТЕ не
се налага представяне на документ за отчет. Ето защо съдът намира, че изводите на СТЕ не
се опровергават и могат да бъдат използвани за определяне размера на претенцията по реда
на чл. 162 ГПК.
Съгласно заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция,
като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от трето за спора лице – „Бруната“ ООД, съобразно
договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в
имота на ответника е имало щранг лира в банята, транзитни щрангове и 3 броя водомери за
топла вода. За процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена на база реален отчет на водомерите, като протоколите са представени на вещото
лице, според което данните от тях са нанесени коректно в подробните изравнителни сметки,
респ. в общите фактури. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
щранговете, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007
г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса има ли погасени чрез плащане
суми. Видно от представената от ищеца обща фактура от 2018 г., за периода май 2017 г.-
април 2018 г. задължението за цена на ТЕ възлиза на 710,23 лева, от които погасени чрез
плащане са 60,46 лева. Данни за момента на плащането няма, поради което и предвид
3
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД съдът намира, че с плащането са погасени вземанията за
прогнозно начислена цена на ТЕ за периода май 2017 г. – август 2017 г., които възлизат
общо на 55,82 лева /колона 6 от таблица № 3 от заключението на СТЕ – л. 70/, както и част
от вземането за цена на ТЕ за септември 2017 г. в размер на 4,64 лева /като неплатени за м.
септември 2017 г. остава горницата над 4,64 лева до начисленото от 17 лева/.
На второ място следва да се разгледа своевременно направеното възражение за
погасяване на вземането по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
05.8.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
(обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 31.5.2018 г. са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията
за периода от септември 2017 г. до март 2018 г. включително са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.5.2018 г.,
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата
молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. април 2018 г. е
станало изискуемо на 14.6.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 21.8.2021 г., при
съобразяване спирането на срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
4
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода април 2018 г. – април 2020 г., както и вземането за
доплащане по общата фактура за 2018 г. в размер на 70,38 лева /колона 7 от таблица № 3 от
заключението на СТЕ/. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ се установява, че дължимата
за посочения период цена на ТЕ е 1431,79 лева /сборът от прогнозно начислените суми за
отопление на имот и БГВ за април 2018 г.; от сумата за доплащане от 70,38 лева, както и
сумите по ФДР за останалите два изравнителни периода – май 2018 г. – април 2020 г./.
Видно от общата фактура за 2019 г. /л. 30 от делото/ част от това вземане също е погасено –
чрез плащане на сумата 60,50 лева. Следователно и след отчитане на погасяване на
вземанията чрез плащане и по давност, към момента на приключване на устните състезания
дължимата сума за периода април 2018 г. – април 2020 г. възлиза на 1371,29 лева. За
посочените сума и период искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 1855,28 лева и за периода май 2017 г. – март 2018 г. – отхвърлен.
Частично основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги и заключението на СТЕ сумите за такса за ДР не са включени в стойността на
потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От заключението на
СТЕ се установява, че в процесния период „Бруната“ ООД е извършвало дяловото
разпределение, като няма данни работата да не е приета.
За периода февруари 2018 г. – април 2018 г. вземането е погасено по давност /не се
твърди да е уговорен падеж/, като тригодишната погасителната давност за таксата за април
2018 г. е изтекла на 07.7.2021 г. /като е съобразено и спирането на давността/ – преди
подаване на исковата молба. Вземането за непогасения по давност период май 2018 г. –
април 2020 г. възлиза на 46,14 лева, за които сума и период искът следва да бъде уважен. За
разликата до пълния предявен размер от 51,39 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главниците за цена на потребена енергия и такса за ДР за периодите, погасени по давност.
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи,
тъй като отчитането на ИРРО/водомерите, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на ОФ за 2018, 2019 и 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. Следователно не се
доказва и ответникът да е изпаднал в забава, поради което и искът за мораторна лихва върху
цената на ТЕ следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
6
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и
възнаграждение за юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на
ищеца се следват разноски в размер на 344,83 лева /като следва да се има предвид, че
платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй като тези
искове са изцяло неоснователни, а таксата по иска за цена на ТЕ и депозитът за СТЕ са
намалени съобразно отхвърлената част от иска за цена на ТЕ/.
Макар на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът да има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, такива не следва да му бъдат присъждани. Съгласно т. 1 от
ТР № 6 /6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане
– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Доколкото в процесния договор за правна защита и съдействие от
17.8.2021 г. няма данни за плащане на уговореното възнаграждение от 400 лева, нито са
представени други доказателства за установяване на този факт, разноски на ответника не се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АН. П. ЦВ., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1371,29 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода април 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. №
58025, както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.7.2018 г. и сумата 46,14
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода май 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 05.8.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 344,83 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1855,28 лева и за периода май 2017 г. – март 2018
г., иска за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода
февруари 2018 г. – април 2018 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 177,89 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.2.2021 г. и за сумата 9,17 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение периода 31.3.2018 г. –23.2.2021 г.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8