Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 08 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на 08.09.2020г. / осми септември две хиляди и двадесета година/ в
състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гр.д. №225 по описа за 2020г.
на РС – Козлодуй и за да се произнесе взе предвид следното.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр. чл.124 ГПК от М.Г.И., ЕГН **********, Г.М.И., ЕГН
**********, Ц.М.С., ЕГН ********** и С.М.Б., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв.М.С. ***, против В.и К.” ООД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
си Александър Престойски, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 68.64лева – главница, представляваща стойността на
консумирана питейна вода за периода от 24.09.2015г. до 05.02.2016г., мораторна
лихва в размер на 2.89лв. за периода от 24.10.2015г. до 20.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.06.2016г. до окончателното
изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 25.00лева, като погасени по давност.
Ищците
твърдят, че въз основа на издаден в полза на ответното дружество изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 814/2016г. на КРС, било образувано
изп. дело № 74/2017г. по описа на ДСИ при РС –
Козлодуй. Поддържат, че вземанията на ответника били погасени с изтичането на
3-годишна давност и че по изпълнителното дело не били извършвани действия,
които да прекъсват давността. Твърдят още, че при издаването на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание, определението на съда имало изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо. Молят за
уважаване на исковата претенция.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „В.и
к.” ООД ***, със становище за неоснователност на предявения иск, като излагат
подробни мотиви. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна следното.
Не е
спорно между страните, че за периода от 24.10.2015г. до 20.06.2016г. наследодателят на ищците – Михаил С. Илиев, бил
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Козлодуй, ул.”Добруджа” №
10. За същият период ответникът доставил на ищеца питейна вода на стойност 68.64лв.
Не е спорно
между страните, че титулярът на партидата – Михаил С. Илиев починал на
24.02.2019г., като ищците са негови наследници при равни права – по една
четвърт идеални части.
Не е
спорно между страните и че на 17.08.2016г. „В.и к.” ООД ***
се снабдило по ч.гр.д. № 814/2016г. по описа
на РС – Козлодуй с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за
сумата от 68.64лева – главница, представляваща
стойността на консумирана питейна вода за периода от 24.09.2015г. до
05.02.2016г., мораторна лихва в размер на 2.89лв. за периода от 24.10.2015г. до
20.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
27.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в
процеса в размер на 25.00лева
От
приложеното като доказателство по делото изпълнително дело №74/2017г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, се
установяват следните обстоятелства:
- на
06.03.2017г. „В.и к.” ООД подал молба до ДСИ при РС – Козлодуй за образуване на
изпълнително дело срещу Михаил С. Илиев въз основа на издадения изпълнителен
лист на извънсъдебно изпълнително основание от дата 17.08.2016г., като в молбата за образуване не е посочен
способ за изпълнение;
- на 03.07.2019г. от взискателя „В.и к.” ООД е подадена молба до ДСИ
при РС – Козлодуй за извършване на справка в НАП за сключен трудов договор на
длъжника;
- на
19.08.2019г. от взискателя „В.и к.” ЕООД е подадена молба до ДСИ при РС –
Козлодуй за конституиране като длъжници на
настоящите ищци в качеството им на наследници на Михаил С. Илиев.
Молбата е уважена от съдебния изпълнител, който с разпореждане от 22.08.2019г.
е конституирал М.Г.И., Г.М.И., Ц.М.С. и
С.М.Б., като длъжници по изп.
дело № 74/2017г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй в качеството им на
наследници на починалия длъжник Михаил С. Илиев. След конституирането им на
длъжниците била изпратена ПДИ, която те получили лично.
При така
установените обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства, съдът по правилата на чл.235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна.
Спорът
между страните от правна страна се концентрира относно това дали при така
посочената и безспорна между страните хронология на взаимоотношенията им
вземанията на „В.и к.” ООД спрямо длъжниците М.Г.И., Г.М.И., Ц.М.С. и С.М.Б., предмет на изпълнителния лист от 25.05.2016г. са погасени
по давност.
За
да се отговори на този въпрос, следва да се проследи процесуалното развитие на
отношенията между страните. Както вече се отбеляза, през 2016г. кредиторът „В.и
к.” ООД се е снабдил срещу длъжника Михаил С. Илиев с изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание.
Според разпоредбите на ГПК за длъжника
съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, в рамките на който да предяви всички свои възражения, които е могъл да релевира
в рамките на процеса-тоест всички свои правоизключващи, правопроменящи и
правопогасяващи възражения, относими както за периода, предшестващ издаването
на изпълнителния лист на несъдебно изпълнително основание, така и следващи този
момент. В посочения смисъл са Решение № 41 от 22.04.2010г. по т.д. № 575/
2009г. на ВКС, ТК, Решение № 23 от 20.05.2011г. по гр. д. № 744/2010г. на ВКСР
решение №143 от 12.04.2011г. по т. д. № 634/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 331/17.06.2015г. по ч.т.д. № 1476
/2015г. ВКС и др.
Точно такъв е и настоящият иск - отрицателен установителен с
правно основание чл.124 ГПК,
Предвид изяснения предмет на иска и с оглед направеното общо
възражение за погасяване на вземането по давност, съдът дължи проверка дали не
са възникнали основания за погасяване на вземането във всеки един момент от
възникването му до настоящия момент.
Както вече нееднократно се отбеляза, процесното вземане е за
предоставени комунални водоснабдителни услуги за периода от 24.10.2015г. до 20.06.2016г. След приемането на Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд не
съществува съмнение нито в теорията, нито в практиката, че вземанията на ВиК
операторите са такива за периодични плащания, които се погасяват с три годишна
давност. Така изрично относно вземанията на ВиК операторите са следните решения
- Решение № 134 от 01.07.2013г. на ВКС по т. д. №135/2011г., II
т.о, Решение № 13 от 24.01.2015г. по гр. д. № 4071/2014г. на ВКС, Решение № 25
от 27.03.2013г. на ВКС по т. д. № 1198/2011г., I т. о.
Съдът
следва да разгледа изрично наведеният довод в исковата молба, че процесното
вземане е погасено по давност и след издаване на изпълнителния лист в рамките
на висящия изпълнителен процес.
Съгласно
трайната съдебна практика издаването на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание не превръща тригодишната давност в пет годишна на
основание чл.117, ал.2 ЗЗД, тоест и след издаването на изпълнителния лист
вземането за периодично плащане се погасява с тригодишен давностен срок. /вж. Решение
№ 94 от 27.07.2010г. на ВКС по т. д. № 943/2009г., I т. о., Решение №
42/26.02.2016г., IVг.о., гр.д. № 1812 по
описа за 2015г., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012г. на II т.о./
С ТР №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС е обявено за загубило действие ППВС № 3/1980г. и е
прието, че давност по време на изпълнителния процес тече, като тя се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ). В решението неизчерпателно са изброени
примерните действия, които прекъсват
давността-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че
молбата до ЧСИ за събиране на вземането, придружена с искане да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Примерно
и неизчерпателно са изброени и действията, които не прекъсват давността, а именно образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В т.10 от
ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието също така, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Прекратяването или т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От изложената по-горе хронология на
предприетите в рамките на изпълнителния процес действия е видно, че за период,
надвишаващ две години, а именно 06.03.2017г. - 19.08.2019г. не са предприемани
конкретни действия по реализиране на предвидени в ГПК изпълнителни способи,
нито са отправяни искания от взискателя до ДСИ за прилагане на конкретен
изпълнителен способ. При изпълнение на задължителните указания дадени с ТР №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че на дата 06.03.2019г. е настъпила
перемцията, или прекратяването по право на изпълнителното производство. Всички
изпълнителни действия по конкретното изпълнително производство (доколкото нито
едно от тях не засяга правата на трети лица),
последващи датата 06.03.2019г., се считат за обезсилени по право и не са
в състояние да прекъснат течащата по време на процеса изпълнителна давност. Това
е посочено изрично и в Решение № 42/26.02.2016г. по гр.д. № 1812 по описа за
2015г. ВКС, IV г.о.
В
настоящия случай изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение № 480 от 28.06.2016г. по ч.гр.дело № 814/2016г. на РС –
Козлодуй.
Както бе
посочено по - горе, съгласно т.14 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист, на несъдебно изпълнително
основание по чл.242 ГПК /отм./ не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността за вземането на „В.и к.” ООД
не е прекъсната нито с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито с влизане
в сила на издадената от РС – Козлодуй, Заповед № 480 от 28.06.2016г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Това е
така, тъй като ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т.14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по
делото не са представени доказателства, от които да е видно, че след издаването
на заповедта за изпълнение е предявен иск за установяване съществуването на
процесното вземане. Ето защо се налага изводът, че след настъпване
изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поради това
възражението на ответника, че от датата на влизане в сила на Заповед № 480 от
28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е започнала
да тече нова погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, се явява
неоснователно. Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение
в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се
разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на
присъдено нещо. Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши
принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански
права. Съдът в това производство признава права, но това не става, въз основа
на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на
заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се
ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо съдът намира, че е неудачно да се
прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение. В
смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила,
а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл.422 ГПК, каквито са
и мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
От
приложеното изпълнително дело е видно, че след като е образувано изпълнително
дело № 74/2017г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй на 06.03.2017г. по него не
са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника до
19.08.2019г.
Неоснователно е и възражението, направено с отговора на исковата молба
от процесуалния представител на ответното дружество, че докато трае
изпълнителното производство погасителната давност не тече. Съгласно
разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - прекъсването на давността с предявяването
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са
уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече
докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато,
давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност
започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В
исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши
никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид
горното, съдът приема, че погасителната давност за задълженията на ищеца по
изпълнителен лист от 17.08.2016г., издаден по ч.гр.дело № 814/2016г. по описа
на РС - Козлодуй е тригодишна, като същата е започнала да тече от края на
м.07.2016г., т.е. месеца следващ м.06.2016г., за който се претендира последното
вземане за питейна вода и за който е издадена последната фактура. Така
започнала да тече погасителната давност от края на 31.07.2016г., същата е
изтекла на 31.07.2019г., тъй като по образуваното изпълнително производство
срещу длъжника не са извършвани изпълнителни действия, съгласно посочените в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
и същото е прекратено на 06.03.2019г.
С
погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения
за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД, а също и всички задължения за такси и
разноски, свързани с главното задължение.
По
разноските.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски за производството има ищците
на които следва да се присъди сумата в общ размер от по 4.00лв. за всеки от
тях, представляваща заплатена такса за издаване на удостоверение за адресна
регистрация.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА в случаите на
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя. Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА е функция на установените в
чл.78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива
разноски се присъждат съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на пълномощника на ищците дължимото
на основание чл.38, ал.2 вр. чл..38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на по 300.00 лева. за всеки един от ищците, доколкото същия е
представлявал всички ищци по делото с отделни пълномощни. Съдът оставя
без уважение възражение за прекомерност на адвокатският хонорар доколкото
възнаграждението се дължи на осн.чл.38, ал.2 от ЗА и е определен от съда в минимален
размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
Тъй като ищците са
освободени от съда от първоначалното внасяне на държавна такса, то при този
изход на спора, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавната такса за
образуване на делото вносима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 50.00лв.
Водим от гореизложеното
Р Е Ш И:
Признава за установено на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че М.Г.И., ЕГН **********, Г.М.И., ЕГН **********, Ц.М.С., ЕГН ********** и С.М.Б., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖАТ на „В.и К.” ООД, ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя си Александър Престойски,
вземането по изпълнителен лист от 17.08.2016г. по ч.гр.дело № 814/2016г. на PC
– Козлодуй издаден за сумата от 68.64лева /по ¼ част за
всеки/ – главница за неплатени ВиК услуги за периода
от 24.09.2015г. до 05.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 27.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 2.89лв. за периода от 24.10.2015г. до 20.06.2016г., и направените
разноски в процеса в размер на 25.00лева, претендирани по изпълнително
дело № 74/2017г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд -
Козлодуй, като погасени по давност.
Осъжда В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на М.Г.И., ЕГН **********
*** сумата от 4.00лв.
/четири лева/, представляващи направени от ищеца разноски.
Осъжда В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на Г.М.И., ЕГН ********** ***, сумата от 4.00лв. /четири лева/,
представляващи направени от ищеца
разноски.
Осъжда В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на Ц.М.С., ЕГН ********** ***, сумата от 4.00лв. /четир Осъжда и лева/,
представляващи направени от ищеца
разноски.
Осъжда В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на С.М.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 4.00лв. /четири лева/,
представляващи направени от ищеца
разноски.
Осъжда „В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на адв. М.М.С., съдебен адрес:***, сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) –
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Осъжда
”В.и к.” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на Районен съд Козлодуй
държавната такса за образуване на делото в размер на 50.00лв. /петдесет лева/.
Обезсилва изпълнителен лист издаден на 17.08.2016г. по частно
гражданско дело № 814/2016г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за което да се
уведоми служебно ДСИ при Районен съд - Козлодуй след влизане на решението в
сила,
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчването на преписи на страните.
Районен съдия: