МОТИВИ към присъда № 260007 / 02.11.2021г по НЧХД №
131/2019г по описа на Районен съд Котел
Срещу
подсъдимата А.А.С. е повдигнато обвинение с частна жалба от А.З.К., затова че
на 20.08.2014г в град Котел, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала у частната тъжителка А.К. заблуждение и с това ù
причинила имотна вреда в размер на 5000.00 лева и затова че 02.06.2016г в град
Котел, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у
частната тъжителка А.К. заблуждение и с това ù причинила имотна вреда в
размер на 5000.00 лева, с което извършила две престъпления по чл.209, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частната тъжителка
лично и чрез повереника си адвокат М.Г. ***, поддържа тъжбата така, както е
предявена. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение и да ù бъде наложено наказание, каквото съдът прецени по
справедливост. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Претендира
и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Защитникът на подсъдимата А.С. – адвокат М.Г. ***,
оспорва описаните в частната тъжба фактически обстоятелства и твърди, че
липсват доказателства за каквито и да било измамливи действия от страна на
подсъдимата. Между подсъдимата, частната тъжителка, която е майка на
подсъдимата, както и техните близки съществувА.имуществени спорове, породени в
резултат на влошаване на отношенията им. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Заявява искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и всички
доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
Тъжителката А.К. е майка на подсъдимата А.С., както и на
свидетелите З. Се. и З.Х..
Към 2013г
тъжителката се е легитимирала като собственик на нА.чното тогава
застрояване в недвижим имот частна общинска собственост, индивидуА.зиращ се
като ПИ № 87031.502.40 по кадастралната карта на село Ябланово, община Котел, с
площ 939 кв.м.
На 08.08.2013г между Община Котел и тъжителката бил
сключен договор, по силата на който Община Котел учредила в полза на
тъжителката право на строеж върху имота за изграждане на сграда с характер на
допълващо застрояване – лятна кухна на един етаж със застроена площ 56 кв.м. В
договора е посочено, че е заплатена цената на правото на строеж, както и останА.те
парични задължения. Суперфициарят поел задължение да завърши строеж в срок от
пет години.
На 14.08.2013г Главният архитект на Община Котел издал
разрешение за строеж № 53.
На 30.07.2013г между „Банка ДСК“ АД клон Котел и тъжителката
бил сключен договор за кредит за текущо потребление за 5200 лева със срок на
погасяване 85 месеца.
Строежът на лятната кухня започнал, но парите от кредита
не били достатъчни за довършването му, затова в семейството била постигната
уговорка новостроящата се сграда да се финансира от подсъдимата, за да има и тя
собствен дом. Взело се общо решение майката А.К. да дари на подсъдимата старите
сгради, а след като новата сграда бъде построена, тъжителката да прехвърли и
нея на подсъдимата, а подсъдимата да ù прехърли обратно собствеността
върху старите сгради. Подсъдимата живеела и работела в Германия. Сумата, която
инвестирала в строежа, била около 15 хиляди евро.
В изпълнение на постигнатата уговорка и за да бъдат
подготвени документите за сделката, подсъдимата, тъжителката и свидетелката З.Х.
и нейният съпруг А.Ч. отишли в офиса на свидетелката Я.М. ***. Свидетелката М.
обясни, че е посредник при сделки с недвижими имоти и подготвя документи за сделки.
Обясни още, че към него момент единственият тогава нотариус на територията на
Община Котел бил М. В. , който изисквал всички документи първо да му бъдат
изпращани по електронната поща за одобрение. Ако имал забележки, ги нанасял и
едва след това се пристъпвало към извършване на дължимите заверки. Така се
случило и в настоящия случай. Било взето решение тъжителката да не се явява
лично по време на изповядване на сделката, а да упълномощи свидетелката М. да я
представлявлява. За целта било изготвено пълномощно, с което тъжителката
упълномощила свидетелката М. да я представлява пред нотариуса, както и пред
всички органи, служби и пр, като дари на подсъдимата, по преценка на
упълномощеното лице, недвижим имот, описан подробно, съобразно индивидуА.зацията
му по кадастралната карта : сграда с идентификатор № 87031.502.40.1 с площ 20
кв.м., на един етаж, НТП (начин на трайно ползване) селскостопанска сграда;
сграда с идентификатор № 87031.502.40.2 с площ 28 кв.м., на един етаж, НТП селскостопанска
сграда; сграда с идентификатор № 87031.502.40.3 с площ 58 кв.м, на един етаж,
НТП жилищна еднофамилна сграда, всички построени по силата на отстъпено право
на строеж в ПИ № 87031.502.40. Свидетелката М. била упълномощена с правото да
подпише от името на упълномощителката нотариалния акт, както и всички други
необходими за изповядване на сделката документи. Упълномощителката декларирала,
че върху дарявания имот не съществуват вещни тежести, подробно и неизчерпателно
изброени.
Свидетелката
М. дала проекта за пълномощното, както и декларации по чл.264 от ДОПК и чл.25,
ал.8 от ЗННД, на тъжителката и на близките ù и им обяснила, че трябва да
отидат при кмета на село Ябланово, за да бъдат извършени необходимите
нотариални удостоверявания.
На
29.11.2013г в кметството в село Ябланово тъжителката поставила отпечатък от
десния си палец върху първата страница на пълномощното в присъствието на двама
свидетели – А. Ч. и К.О.. Свидетелката Ч. обясни в съдебно заседание, че
тъжителката я видяла на пътя и я помолила да отиде в кметството, за да се
подпише на пълномощното, защото тъжителката е неграмотна. Обяснила на
свидетелката, че дарява имот на дъщеря си, която да си построи къща.
Свидетелката заявява, че се подписА.в
деловодството и си тръгнА.. Кметът не бил там. Никой не прочел текста на
пълномощното. На гърба на
пълномощното са изписани имената на свидетелите с посочване на трите им имена,
ЕГН, адресите им и свидетелите са се подписА.. Първият поставен щемпел е за
заверка на подписа на упълномощителката, без обаче да е изписано, че именно
нейният подпис са заверява, като е направено дописване, че е поставен отпечатък
от десния палец. Описано е, че отпечатък е поставен в присъствието на двамата
свидетели. Следващата заверка е на съдържанието на документа, като и там са
описани само имената и ЕГН на двамата свидетели, без да е посочено името на
упълномощителката. На двете заверки са поставени печатите на кметството и
подписите на кмета Ч..
Тъй като
заверяването на пълномощното е страдало от пороци, се е наложило заверяване на
второ със същото съдържание. На 19.06.2014г тъжителката пак отишла в
кметството, поставила отпечатък от десния си палец на първата страница на
пълномощното и на обратната страна двама свидетели са се подписА., че са
присъствА.при заверката – Х. А.ев Г. и А.С. К.. Поставени са двата щеплепа – за
заверка на подпис и за заверка за съдържание, като вече е посочено, че
упълномощителката е положила отпечатък от десния си палец. Заверени са и
подписите (чрез отпечатък от десния палец) под декларациите, пак в присъствието
на същите двама свидетели.
Подсъдимата
упълномощила сестра си – свидетелката З.Х., да я представлява по сделката.
Подписът ù и съдържанието на пълномощното са заверени от кмета на село
Ябланово на 29.11.2013г.
На
20.08.2014г упълномощените лица Я.М. и З.Х. подА.до нотаруис М. В. молба за извършване на нотариален акт за
дарение на описания имот. Същия ден нотариусът съставил нотариален акт № 180,
том І, рег. № 940, нотариално дело № 166/2014г, с който тъжителката, действаща
чрез пълномощника си Я.М., дарила на подсъдимата, действаща чрез пълномощника
си З.Х., описаните по – горе три сгради, построени в ПИ № 87031.502.40.
Нотариалният акт е подписан от двамата пълномощници и от нотариуса и вписан в
Службата по вписванията при РС Котел същия ден.
На
21.01.2016г Община Котел издала удостоверение, че лятната кухня е завършена на
100 % в груб строеж. Сградата била заснета и нанесена на кадастралната карта с
идентификатор № 87031.502.40.4.
След
като лятната кухня вече била нанесена в плана, предприели действия по
прехвърянето ù на подсъдимата. Възложили изготвяне на документите на
неустановено по делото лице от село Ябланово, което било строителен техник и
подготвяло и строителната документация на новопостроената кухня. Подготвени били пълномощните, както и
декларациите.
На
20.05.2016г тъжителката се явила в кметството в село Ябланово, където поставила
отпечатък от десния си палец под пълномощно, с което упълномощила свидетеля А.С.Ч.
да я представлява пред нотариус, като продаде от нейно име лятната кухна и да
подписва всякакви документи. Отпечатъкът от десния палец бил поставен присъствие
на двама свидетели – Ю. А. е. С. и Ю. С. К.. Поставени са два щемпела – за
заверка на подписа и на съдържанието на документа. Кметът на селото се подписал
и под двата щемпела и е поставен кръглият печат на кметството. С отпечатъкт от
десния палец били подписани и двете декларации, пак в присъствието на
посочените двама свидетели.
Подсъдимата упълномощила свидетелката З.Х.Ч. да я
представлява пред нотариус, като приема от нейно име дарения, купува и продава
от нейно име и за нейна сметка. Подписът на упълномощителката бил заверен на
18.04.2016г от завеждащ Консулска служба към Посолството на България в Берлин.
Свидетелите А.Ч. и З.Х. подА.до нотариус К. П. - с район
на действие този на РС Котел, молба, с която му представили проект за
нотариален акт за покупко – продажба и поискА.определяне на ден и час за
изповядване на сделката. С нотариален акт № 187/02.06.2016г тъжителката,
действаща чрез пълномощника си А.Ч., продала на подсъдимата, действаща чрез
пълномощника си З.Х., лятната кухня, срещу заплащане на 5000.00 лева.
Пълномощникът на купувача е заявил, че бил получил парите напълно и в брой от
купувача преди подписване на договора, като участниците в нотариалното
производство декларирА.лично пред нотариуса, че сумата е действително
уговореното плащане по сделката. Нотариалният акт е подписан от двамата
пълномощници и от нотариуса и е вписан в Службата по вписванията при РС Котел
на 03.08.2016г.
След около две години отношенията между подсъдимата, от
една страна, и останА.те членове на семейството, вкл. и тъжителката, рязко се
влошили и тъжителката започнала да пише жалби до РП Котел. В една от жалбите –
вх. № 404/06.06.2018г, тъжителката пише следното : за да не бъде провеждан търг
за правото на строеж, майка и дъщерята се разбрА.в полза на майката да се
учреди право на строеж върху същия имот и да бъде построена нова сграда,
строежът на която да бъде финансиран от подсъдимата. За да бъде сигурна подсъдимата,
че тъжителката ще ù прехвърлила новопостроената сграда, която ще се води
като собствена на тъжителката, се споразумели тъжителката да прехвърли на
подсъдимата вече построените сгради, като гаранция, че тъжителката ще прехвърли
на подсъдимата новата сграда. Уговорили се подсъдимата да прехвърли пак на
майка си старите сгради, след като майка ù ù прехвърли
новопостроената.
И към момента тъжителката, свидетелят З. С. и другият син
на тъжителката – М., продължават да живеят в старата къща – тази, заснета с
идентификатор № 87031.502.40.3.
С постановление от 18.09.2018г на прокурор от РП Сливен
било образувано ДП № 249/2018г на РУ на МВР Котел за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, затова че на неустановен ден през 2014г в село Ябланово, община
Котел, с цел да бъде набавена имотна облага, у А.К. било възбудено заблуждение
и с това ù била причинена имотна вреда в размер на около 5000.00 лева.
По ДП няма лице, привлечено като обвиняем. С постановление от 19.03.2019г
наказателното производство било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като е прието, че извършител на престъплението била
настоящата подсъдима – дъщеря на пострадалата, и съгласно чл.218в, т.2 от НК за
престъпление измама, когато предмет е частно имущество, наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадА.я, ако той е съпруг, възходящ,
низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния.
Тъжителката била уведомена за спирането на 07.03.2019г с изпращане на съобщение
от чл.50 и чл.8 от НПК – че може да упражни правата си като частен тъжител в
шестмесечен срок от получаване на съобщението.
Частната тъжба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е подадена на 10.06.2019г.
Съобразно указанията на съда, с постановление от
04.03.2020г наказателното производство е прекратено на основание чл.245, ал.4
вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК с постановление от 04.03.2020г, съобщено на
пострадалата на 09.03.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът изгради, след като
обсъди всички събрани по делото доказателства. Като свидетели по делото бяха
разпитани Я.М., изготвила документите, З.Х. – дъщеря на тъжителката и сестра на
подсъдимата, А. Ч. – съпруг на свидетелката З.Х., З. С. – син на тъжителката и
брат на подсъдимата, както и А. Ч. и Х.Г. – подписани като свидетели при
полагане от страна на тъжителката на отпечатък от десния палец върху някои от
документите.
Показанията на свидетелите З.Х. и А. Ч. са
непротиворичиви относно това, че в семейството била постигната договорка
тъжителката да прехвърли в полза на подсъдимата собствеността върху
съществуващите към 2014г три сгради, а впоследствие и лятната кухня, след като
бъде построена, а подсъдимата – да прехвърли обратно на тъжителката
собствеността върху старите сгради. Тези двама свидетели еднопосочно твърдят,
че тъжителката искала да дари старите постройки на подсъдимата : свидетелят А. Ч.
казва : „…отидохме при Я.М. за дарение на старата къща“; свидетелката З.Х. :
„майка каза на Я. да дадем на сестра ми имота и после да ù го върнем“.
Свидетелите са били участници и по двете сделки – З.Х. като пълномощник на
подсъдимата по договора за дарение от 2014г и по договора за покупко – продажба
от 2016г, а свидетелят А. Ч. – като пълномощник на тъжителката по договора за
покупко – продажба от 2016г. Свидетелката А. Ч. също разбрала при
упълномощаването, че тъжителката дарява на подсъдимата част от имота си, за да
си построи подсъдимата къща. В тази им част съдът кредитира показанията на тези
свидетели като логични и непротиворечиви.
В останалата им част са нА.це изобилни противоречия,
които съдът отдава на дългия период, изминал от събитията, за които се дават
показания, ниската правна грамотност на тези свидетели, влошените отношенията с
подсъдимата, които неминуемо са дА. отражение върху въпроизвеждането и
интерпретацията на фактите, за които свидетелстват. Свидетелят А. Ч. сочи, че
бил пълномощник на тъжителката, което очевидно не е така, предвид писмените
доказателства, обсъдени по – горе. След това той твърди, че вторият нотариален
акт – този за покупко-продажба от 2016г, бил направен без негово знание, което
твърдение също е недостоверно, а после твърди, че присъствал и на двете сделки
и се подписвал, което пак е невярно, тъй като е бил пълномощник само по втората
сделка. Невярно е твърдението му, че свидетелката М. била пълномощник на
подсъдимата.
Показанията на свидетелката З.Х. в частта им, в която
заявява, че не знаела за покупко-продажбата през 2016г и никой не им бил казал
за тази сделка, също са недостоверни, тъй като и тя, и нейният съпруг са били
пълномощници по тази сделка и лично са се подписА. пред нотариус К.П. в
кантората му в град Котел.
Показанията на свидетеля З. С. са като цяло недостоверни,
тъй като страдат от алогичност и си противоречат дори с показанията на
свидетелите З. Ч. и А. Ч.. Този свидетел сочи, че подсъдимата била откраднала
от майка си нотариалния акт за старата къща и без никой да разбере, я била
прехвърлила на себе си. Подобно твърдение е дотолкова лишено от разум, че не
следва да бъде подробно обсъждано. Недостоверни са и твърденията му, че
тъжителката изцяло била финансирала строежа на новата лятна кухня с банковия
кредит, който е 5200.00 лева. Очевидно е, че само с тези пари е било невъзможно
да бъде извършено строителство на нова сграда, колкото и икономично да се разходват.
В тази връзка следва да се даде вяра на показанията на свидетеля А. Ч., който
казва, че след като парите от заема свършили, подсъдимата инвестирала около 15
хил евро. От банковото извлечение се установява, че кредитът бил редовно
погасяван чрез извършване на месечни преводи от друга сметка. Не се събраха
данни дА. тъжителката погасявала кредита със собствени средства, дА.
подсъдимата ù е давала парите и дА. изобщо между тях има някаква
уговорка във връзка с погасяването на кредита. Тези факти останаха неизяснени,
но те са извън предмета на доказване и не беше необходимо да бъдат изяснявани.
Адвокат Г. е представила документ, наименован „Списък на
паричните средства общо в размер 25870 лева, приведени от А.С. – ответник по
делото, на А. С.Ч. и З.Х.Ч.“, без да е ясно от кого изхожда документът.
Посочени са датите, на които са правени преводите и също, че парите били
изпращани по шофьор на микробус от село Малко село. Този документ няма характер
на документ, тъй като не е установено от кого изхожда, поради което съдът не го
цени като писмено доказателство.
Показанията на свидетелката М., депозирани в съдебно
заседание пред настоящия състав на съда, както и тези, прочетени на основание
чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени пред друг състав на съда, съдът въприема и
кредитира, тъй като кореспондират с писмените доказателства.
Съдът
кредитира в цялост обемния писмен доказателствен материал, събран и приобщен по
делото чрез прочитането му по реда на чл.282 от НПК.
При така
приетото за установено, съдът стигна до правния извод, че подсъдимата А.С.
не е извършила престъпленията, за които ù е повдигнато обвинение с
частна тъжба.
Сложеният
за разрешаване спор по настоящото дело е изцяло гражданскоправен и следва да
бъде разрешен по исков ред. Не се доказа твърдението в тъжбата, че тъжителката
никога не била искала да дарява старите къщи на подсъдимата, не била разбрала,
че подписала такива документи и разбрала за дарението едва през 2017г, когато отишла
да си плаща данъците. Тези твърдения са изцяло горословни и имащи за цел да се
установи по наказателноправен ред измама, за да се ползва в исков процес. Тези
твърденията се опровергаха посредством свидетелските показанията и в частност
тези на свидетелите З.Х. и А. Ч. и най – вече от нейните собствени оплаквания в
жалбата, подадена на 06.06.2018г до РП Котел. Поради това е без значение дА.
тексовете на пълномощните са ù били прочени. Само за пълнота съдът
отбелязва, че за извършващото заверката лице не е нА.це задължение да прочете
текста на документа, който неграмотният подписва с отпечатък от десния палец и
не се прилагат правилата за действителност на нотариалното удостоверяване,
очертани в чл.583 от ГПК. Приложима е разпоредбата на чл.189, ал.1 от ГПК,
според която частен документ, какъвото безспорно се явява пълномощното, издаден
от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък от десния му палец и да
бъде приподписан от двама свидетели.
За да е
съставомерно деянието по чл.209 от НК, трябва да бъде доказано, че деецът е
използвал договорното правоотношение и изначално да е действал с намерение да
не се задължава по него – така решение № 728 от 30.01.2003г на
ВКС по наказателно дело № 612/2002г, I н. о. Такива данни по делото липсват.
Доказателствата
по делото по-скоро сочат, че дарението на старите постройки е извършено като
обезпечение на изпълнение на бъдещо задължение. Доколко това дарение е
действително е без значение за наказателния процес. Другото твърдение – за
липса на реално плащане по договора за покупко-продажба от 2016г, също не е
правнорелевантно. Тези твърдения следва да се релевират по гражданскоправен
ред, тъй като има данни сделката да е нищожна като прикриваща дарение.
И в обобщение, съдът не установи твърдените в
тъжбата измамливи действия да са били извършени от подсъдимата и то точно на
датите, когато са били извършени двете прехвърлителни сделки.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимия
направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :