Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
25.03.2021 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и втори март |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
38 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000799/30.12.2020 год. на Директора
на РД “АА” гр.В., с което на нарушителя В.С.В.
*** е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер
на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на
чл.43 т.2 б.”б” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС като незаконосъобразно,
съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В.С.В. *** е обжалвал
в срок Наказателно постановление № 26-0000799/30.12.2020 год. на
Директора на РД “АА” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява. Същият се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема
становище да бъде отменено атакуваното НП, поради обстоятелството, че така
описаното не съответства на действително настъпилата фактическа обстановка.
Процесният лек автомобил е бил технически изправен, предвиди извършеният му
ремонт в съседно хале и извършен цялостен преглед както на ходовата част, така
и на спирачната му система, включително проведено измерване на спирачка за
паркиране. На второ място се визира, че е налице условие за приложение на чл.28
от ЗАНН, а именно да се приеме, че случаят е маловажен.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил,
нито е взел становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна.
Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя
на 08.01.2021 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 14.01.2021
год. и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 281784/01.12.2020
год. е съставен на жалбоподателя, затова че 01.12.2020 г. около 14.25 часа в
гр.М., ул.”Б.Ш.” № 3, при извършена комплексна проверка на Фирма „М.” ЕООД,
притежаваща Разрешение за годишен технически преглед № 1394, валидно до
04.06.2024 год., се е констатирало, че Председателя на комисията е издал
документ за техническа изправност и Удостоверение № 22427374/01.06.2020 г. на
лек автомобил „А.” с рег.№ *****, като МПС-то не отговаря на изискванията,
определени в Наредбата. На 01.06.2020 г. на горепосоченото МПС не е извършено
измерване на спирачката за паркиране и не е използван стационарния подемник,
видно от видеозапис от Информационната система за електронно регистриране на
извършените периодични прегледи на ППС на ИА „АА”. С това е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл.43 т.2 б.”б” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Въз
основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: АУАН № 281784/01.12.2020 г., НП №
26-0000799/30.12.2020 г., писмо под рег.индекс 52-00-13-9417/30.12.2020 г. на
Директора на РД „АА“ гр.В., пощенски плик с рег.индекс 52-00-13-9417, резултат
от проверка на емисия на отработени газове в пункт за ГТП № 1394 от 01.06.2020
г., резултати от технически преглед на ППС в пункт за ГТП № 1394/01.06.2020 г.,
Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
22427374/01.06.2021 г., пощенски плик в оригинал с който е изпратена жалбата,
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и заверено копие от Стокова разписка за получените
стоково материални ценности № 133/30.05.2020 г., касателно лек автомобил „А.“ с
рег.№ *****. По делото е приет и приложен като веществено доказателствено
средство 1 брой СД, съдържащ видеозапис на магнитен носител на извършен
периодичен преглед на МПС с рег.№ ***** в ПГТП „М.“ ЕООД № 1394. Съответно са
разпитани свидетелите К.К. и А.А. и двамата работещи като инспектори в РД
„Автомобилна администрация” гр.В., съответно свидетелят А. е актосъставител, а
свидетелят К. е такъв при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се
установява, че след прегледан видеозапис се установило, че на 01.06.2020 г.
Председателя на комисията, в лицето на жалбоподателя е издал документ за
техническа изправност, който не отговаря на изискванията, определени в
цитираната по-горе Наредба, като по време на проверката за техническа
изправност на процесния лек автомобил не е упражнил контрол върху техническия специалист.
Видно от приложения по делото видеозапис от проверката за техническата
изправност на лекия автомобил, не са направени измервания на спирачката за
паркиране и не е използван стационарния подемник, с който е оборудван пункта за
годишни технически прегледи. От показанията на посочените свидетели също по
категоричен начин се установява, че акта е съставен на 01.12.2020 г. в
присъствието на жалбоподателя. Същият се запознал със съдържанието му, подписал
го и му бил връчен препис от него Показанията на свидетелите А. и К. се
подкрепят и доразвиват и от показанията на свидетеля В.П., работещ като главен
експерт в пункта за ГТП. Свидетеля П. установява, че действително на 01.12.2020
г. органите на ДАИ са извършили проверка в процесния пункт и действително са
констатирали от видеозаписа, че не е извършен правилно прегледа на процесния
лек автомобил. Вещественото доказателство по делото е било показано на
жалбоподателя и на свидетеля П., който констатира, че действително процесния
лек автомобил не е бил вдиган на стационарния подемник и не е било извършено
измерване на спирачката за паркиране. В показанията си свидетеля П. уточнява,
че това не е сторено, поради причината, че преди това процесният лек автомобил
е бил на сервиз в съседно хале. В подкрепа на гласните доказателства по делото
е и писменото такова, каквото
представлява заверено копие от Стокова разписка за получените стоково
материални ценности № 133/30.05.2020 г., касателно лек автомобил „А.“ с рег.№ *****.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното НП е издадено в
съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен
орган, като в тази насока е приложената по делото
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В конкретния случай АУАН е съставен от А.А. на длъжност “инспектор” при РД „АА“
гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля К.К., който е участвал при извършване на проверката и
констатиране на нарушението.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено по следните съображения:
Както акта, така и Наказателното постановление са издадени
срещу жалбоподателя в качеството му на председател на комисия и е прието, че
същият на основание чл.178а ал.10 пр.първо от ЗДвП виновно е нарушил чл.43 т.2
б.”б” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Следва да се посочи, че нормата
на чл.178а ал.10 пр. първо от ЗДвП е обща и тя се прилага единствено и тогава,
когато не е налична специална санкционна норма. В конкретния случай приложимата
специална норма е тази по чл.178а ал.7 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.178а
ал.7 от ЗДвП е визирана отговорност за председател на комисия или технически
специалист, който допусне извършването на годишен технически преглед за
проверка на техническата изправност в нарушение на изискванията, определени в Наредбата
по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Касае се за допустителство, по смисъла на чл.10 от ЗАНН,
по силата на която при административните нарушения, допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния Закон или Указ. В АУАН и НП са описани
факти за това, че жалбоподателя, в качеството му на председател е издал документ
за техническа изправност и Удостоверение № 22427374/01.06.2020 г. на процесния
лек автомобил, като МПС-то не отговаря на изискванията, определени в Наредбата,
т.е. вменена му е отговорност на извършител, а не на допустител.
Допустителството е обективен признак от състава на нарушението и се свързва с
бездействие на едно лице да се противопостави на извършването на определено
действие или бездействие на друго лице, когато допустителят е правно задължен
да стори това. Факти, сочещи на допустителство от страна на председателя на
комисията в случая не са изложени в наказателното постановление, а при
положение, че такива са изискуеми от санкционната норма на чл.178а ал.7 от ЗДвП е налице противоречие между
текстовото и цифрово формулиране на административното обвинение, което
препятства възможността на наказаното лице да разбере фактическите и правни
рамки на вмененото му нарушение и поради това обуславя отмяната на издаденото
НП. Следва да се отбележи, че законът вменява на Председателя на комисията
задължението да следи за качествено и пълно обемно провеждане на периодичните
прегледи. Видно от посочената като нарушена норма и нейното съдържание е
отразено, че председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС не трябва да допуска извършването на
периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в Наредбата. На първо място в текстовата част на
поддържаното обвинение не се съдържат никакви данни председателя да е в
качеството на допустител. Съответстващата санкционна норма на чл.43 е тази по
чл.178а ал.7 т.1 пр.първо от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500
лева за Председател на комисия, извършваща прегледи или технически специалист,
който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
Наредбата по чл.147 ал.1 или със съоръжения или средства за измерване, които не
отговарят на изискванията, определени с Наредбата по чл.147 ал.1. От съдържанието
на последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателя
на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на
изискванията, определени в Наредбата. Както бе отразено и в по-горните абзаци,
в настоящия случай нито в акта, нито в НП е посочено като елемент от изпълнителното
деяние допустителството, т.е. никъде не се твърди председателя на комисията да
е допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
Наредбата по чл.147 ал.1. В конкретния случай с издаденото НП
административнонаказващия орган е приложил несъответен в смисъла на чл.2 ал.1
от ЗАНН закон при определянето на наказанието. Наказателното постановление е
издадено за нарушение по чл.43 т.2 б.”б” от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., за
който е приложена санкцията по чл.178а ал.10 пр.първо от ЗДвП, която не е приложим
закон за описаното противоправно поведение. Административнонаказателното
производство е започнато и водено срещу жалбоподателя като председател на
комисия за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, но същевременно за установеното неспазване на
изискванията на Наредбата е приложена санкцията по чл.178 ал.10 от ЗДвП, в
чиито предметен обхват попадат всички нарушения на изискванията за извършване
на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, но за които не е предвидено
друго наказание. За описаното поведение на жалбоподателя законодателя е предвидил по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗАНН
наказание, което е посочено в разпоредбата на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП.
Посоченото противоречие между нарушеното правило за поведение и наложената
санкция за отклонение от него е съществено и накърнява основен принцип на
административното наказание – този по чл.2 ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от ЗАНН. Отново
следва да се акцентува, че след като за осъщественото от наказаното лице нарушение
е налице специална разпоредба в чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП, то няма как нарушението
да бъде квалифицирано по разпоредбата на чл.178а ал.10 от ЗДвП. Налице е
неправилна правна квалификация от страна на административнонаказващия орган на
извършеното деяние от наказаното лице, тъй като деянията, които са определени
от законодателя за административни нарушения и съответните им наказания са
определени в закон или указ видно от нормата на чл.2 ал.1 от ЗАНН. В контекста
на изложеното отново следва да се подчертае, че санкционната норма на чл.178а
ал.7 т.1 пр.1 от ЗДвП съдържа наказание глоба за председател на комисия, извършваща
прегледи или за технически специалист, който допусне извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на изискванията, определени с Наредбата, като по
този начин с тази норма законодателя санкционира допустителство, а не пряко
извършване на периодичен преглед при неспазване изискванията на Наредбата.
Както в акта, така и в НП обаче изрично е посочено, че жалбоподателя като
Председател на комисията е извършил, т.е. издал документ с конкретното
съдържание, като по този начин е наказан като пряк извършител на нарушение с
налагане на глоба за допустителство и то както е посочено с бланкетната норма
на чл.43 от Наредбата, без да се посочи конкретизираща такава. Не са налице
основания за изменение на атакуваното НП, тъй като правилната санкционна норма
предвижда глоба в размер на 1 500 лева, докато наложената му глоба, видно
от представеното по делото Наказателно постановление в оригинал е 500 лева.
Съгласно дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2010 г. ОСК, предвид изричните
разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на
административнонаказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради
което не може да се прави аналогия на Наказателните постановления с
обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания
за доразследване, поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес
касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да
остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354
ал.2 т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се
налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че
това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по
административнонаказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления, включително и за
касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния
ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и
то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за Районния съд, така и
за Административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222 ал.1
от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за
изменение на Наказателното постановление, респективно Електронен фиш, при
решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да
измени Наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за
санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако
се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за въззивния,
респективно касационния състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ
респективно НП като подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия
състав. В конкретният случай това е неприложимо.
За
правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отбележи, че не са
налице основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Направеното в
тази насока възражение от жалбоподателя и неговия процесуален представител, че
автомобилът преди въпросния технически преглед е преминал сервизно обслужване и
регулиране именно в съседно хале, не се възприема от съда. В тази насока следва
да се отбележи, че дали и къде е преминало сервизно обслужване проверяваното
МПС е ирелевантно обстоятелство. Периодичните прегледи се извършват в КТП.
Безспорно
по делото е установено, че с така съставения акт и впоследствие издаденото въз
основа на него НП липсва годно повдигнато обвинение за извършено съставомерно
административно нарушение. Посоченото съществено затруднява правото на защита
на наказаното лице и е неотстранимо в съдебната фаза на производството, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление.
Затова
и съда отмени обжалваното Наказателно
постановление № 26-0000799/30.12.2020 год. на Директора на РД “АА” гр.В..
От
страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос. Действително жалбоподателя е
реализирал разноски и при този изход на спора следва да му бъдат присъдени, но
такива не са претендирани от последния.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: