№ 1252
гр. Перник, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720100301 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. М. ЕГН **********
гр.П. кв.***** ул.******* 58 срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България
с предмет на главния иск чл.26 ал.1 ЗЗД
за сумата 5409.84лв. като иска от съда да се признае за установено, че Договор за
потребителски кредит № 2461111 от 22.10.2021 г.сключен с ответната страна е
нищожен и поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на
правилен размер на ГПР – на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД в. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на
ГПР –на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.22 и чл.19 ал.4 ЗПК и евентуален иск-
да се приеме, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2461111
от 22.10.2021г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД чл.143 ЗПК чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.19 ал.4 вр. чл.21 ал.1 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 22.10.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит
№ 2461111 с ответника в размер на 3300 и застрахователна премия 383.98лв.
срок на кредита -24 месеца
брой погасителни вноски 24
40 % лихвен процент
48.21 % ГЛП
като общо дължимата по договора сума е в размер 5409.84 лева.
Признава, че сумата е усвоена изцяло.
Намира Договора за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД поради
неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК
Сочи, че при условията на евентуалност намира и клаузата на чл. 5 от Договора
за нищожна на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
1
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и
по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Излага своето разбиране от правна страна за твърдяната нищожност на
Договора, като подчертава, че е налице противоречие с чл. 19 ал.4 ЗПК, тъй като
сумата за гарант в размер на 3080.00 лева не е включена в ГПР и ГЛП, поради което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на кредита.
Намира така уговорените клаузи за неравноправни, тъй като за да бъде отпуснат
кредит е необходимо да се сключи договор за гарант и то с предварително посочено
дружество, като се позовава на съдебна практика в тази насока.
Приема също, че с тази клауза се накърнява принципа на „добри нрави” по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи
Договор за потребителски кредит за нищожен, а при условията на евентуалност, че
съотв.клауза от Договора, съгласно използваната от страната формулировка.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
неоснователен като оспорва твърдението на ищеца
Излага от правна страна липса на нарушение на чл. 143 ЗЗП, чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с
размера на ГПР, начина на неговото формиране, както и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит на електронната поща на
ищеца при кандидатстването за кредита, с която той се е запознал.
Намира, че в Договора пределно ясно е уговорен общо дължимия размер като
главница и лихва
Поддържа, че посоченият ГПР от 48.21 % в Договора за кредит е в съответствие
с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута.
Допълва, че ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК - да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да
дължи обезщетение и неустойки, но той не го е упражнил.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Предявене насрещен иск - от ответната страна срещу ищцата - като
осъдителен –за сумата 431.75лв. чиста главница по процесиня договор за кредит,
както и рзаноските по делото.
Ищцата чрез адв.пълн. е депозирала отговор на насрещния иск в срока
Налице е признание на факти –а именно, че ищцата не е спирала да плаща
задължението си, и признава, че не е заплатила сумата 431.75лв. чиста главница.
Съдът, при това ПРИЗНАНИЕ на факти, което е индиция за признание на
насрещния иск, счита, че следва да уважи така предявения насрещен иск за
2
претендираната сума, като на основание чл.241 ГПК да допусне разсрочване на
задължението на 4 месечни вноски.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 22.10.2021г. между „Кредисимо“ АД и
ищцата, е сключен договор за потребителски кредит № 1219163, по силата на който
„Кредисимо“ АД се задължава да предостави на ищцата потребителски кредит, в
размер на 3300 лв. размер на застрахователна премия 383.98лв. със срок за връщане 24
месеца, брой погасителни вноски 24 и размер на погасителните вноски 225.41лв.
лихвен % на кредита 40 %, ГПР 48.21% и общ размер за връщане 5409.84лв.-при
условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя
заявление и Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора.
В чл. 4.2. от Общите условия за предоставяне на кредита е уговорено правото на
кредитополучателя да се откаже от договора, срока в който може да стане това, както и
последиците при упражняване на това право.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно
договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за
изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички
последици от неизпълнението му а именно -връщане на предоставената сума по
кредита , възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на
плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дълживъзнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно
Приложение1, както и възнаграждение в същия размер за всеки нов период на
револвиране.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество „потребител“ по
3
смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, коетопри сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамкитена своята професионална или
търговска дейност. Макар да е със срок на погасяване до три месеца дължимите по
кредита разходи за лихва и обезпечение не могат да се приемат за незначителни,
съпоставени със стойността на предоставената в заем сума, което да изключи
приложението ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6. Като потребител ищцата разполага и със
защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити.
Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен
процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита. В
представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на
задължението.
Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в
който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по Договора за кредит/.
Неоснователен е доводът, че договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.
9 ЗПК.
Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя
за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е
свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент от страна на кредитора.
Неоснователно е възражението, че непочването на лихвения процент на
ден влече нищожност на договор, защото за кредитополучателят е поставен в
невъзможност да разбере размера на възнаграждението, което ще заплати при
ползване на заетата сума, ако упражни правото си на предсрочно
прекратяване на договора.
4
Доколкото в случая е посочен общо лихвения процент и срокът на договор е
един месец, размерът му на ден може да бъде лесно изчислен с елементарни
математически пресмятания. Ето защо, съдът счита, че договорът не страда от
сочените от ищцата пороци и искането й за прогласяване на неговата нищожност, на
тези основания е неоснователно.
Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора , съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където
нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника
„Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 22.10.2021г. След като
съгласно чл. 4, ал. 1 ДПК усвояването на сумата по кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното
възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2,
т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита , без в нея да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да
плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна
информация относно общия размер на кредита на получателя.
По този начин потребителката била лишена от възможността разбере
5
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да
сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го
включи в ГПР.
Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума от 3300лв..
Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането
му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му
е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със
сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“
ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за
предоставяне на поръчителство.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.
Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ АД.
В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и
погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения от Георгиева Договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ООД е посочена една и съща
банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на
поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ АД е
овластен да получава плащане на възнаграждението по него.
Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се за обиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК
в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който
те несъмнено се отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане
и усвояване на кредита.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит № 2461111
от 22.10.2021г. е недействителен на осн. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.
6
По предявения насрещен иск :
Предявеният насрещен иск е осъдителен –за сумата 431.75лв. чиста главница по
процесиня договор за кредит, както и рзаноските по делото.- предявен от ответниците
срещу ищцата.
Видно от доказателствата по делото – ищцата не е спирала да плаща
задължението си, и признава, че не е заплатила сумата 431.75лв. чиста главница.
Съдът, при това ПРИЗНАНИЕ на иска, счита, че следва да уважи така
предявения насрещен иск за претендираната сума, като на основание чл.241 ГПК да
допусне разсрочване на задължението на 4 месечни вноски.
Разноски:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
разноски за държ.такса 216.39 лв. внесени по главния иск
На основание чл.38 ал.1 п.т.3 пр.2 З.Адв. ответната страна дължи адвокатски
разноски на адв.Д. М. в размер 841лв. по главния иск .
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски на ответната страна по
уважения насрещен иск в размер 360лв. адв.разноски и д. такса 147.35лв.
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд Перник
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения
между С. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.***** ул.******* 58 и „КРЕДИСИМО“ ЕАД
с ЕИК ********* гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България
Договор за потребителски кредит № 2461111 от 22.10.2021 г.сключен с ответната
страна - поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на
правилен размер на ГПР – на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД в. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на
ГПР –на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.22 и чл.19 ал.4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения НАСРЕЩЕН ИСК от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК
********* гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България СРЕЩУ С.
М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.***** ул.******* 58.
ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН ********** гр.П., кв.***** ул.******* 58 ДА
ЗАПЛАТИ НА от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София бул.Витоша 146
сграда А ет.4 Бизнес център България по предявения насрещен иск – сумата 431.75лв.
чиста главница по Договор за потребителски кредит № 2461111 от 22.10.2021 г,
ДОПУСКА на основание чл.241 ГПК разсрочване на задължението на 4
месечни вноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, "Кредисимо" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бел. „Витоша“ 146
7
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България Да заплатят на адв. Д. М. САК сумата 841
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
гр. д. 301/2022г. на Районен съд Перник по главния иск.
ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.***** ул.******* 58 ДА
ЗАПЛАТИ НА от„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София бул.Витоша 146
сграда А ет.4 Бизнес център България РАЗНОСКИ по насрещния иск -360лв.
адв.разноски и д. такса 147.35лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, " Кредисимо" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2,
Бизнес център „България ДА ЗАПЛАТИ на С. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.*****
ул.******* 58 - разноски за държ.такса в размер 216.39лв. направени по главния иск
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8