РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1426

 

гр. Пловдив,  25.07.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1194 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от „ДИМПАЛ-Д.П.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 95, вх. „Б“, ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя – Димитър Трифонов П., чрез адвокат Н.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0252-000041/13.04.2023 г., издадена от  началник на Районно управление /РУ/ - Девин  при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, товарен автомобил Мерцедес „Спринтер 318“ с рег. № РВ8397РС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания за приложената административна принуда, тъй като оспорващият е правоспособен водач. Сочи се, че органът не е изложил мотиви за съразмерността на приложената принуда. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник на РУ - Девин  при ОДМВР – Смолян, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски.

 

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 556611/12.04.2023 г. от Стефан Иванов Маджаров – младши инспектор при ОДМВР – Смолян, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 12.04.2023 г. в 16:55 часа в гр. Доспат, ул. „Тракия“ до хотел ‚Диамант“  в посока на движение от бензиностанция СЕВА 3 към центъра на гр. Доспат, Димитър Трифонов П., управлява товарен автомобил Мерцедес модел „Спринтер 318“ с рег. № РВ8397РС, собственост на „ДИМПАЛ-Д.П.“ ЕООД, с чуждо национално свидетелство за управление без да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. Английско СУМПС номер PALIY811230DT9KG25 е издадено на 09.10.2019г. и е валидно до 08.10.2024г. От извършена справка в ОДЧ при РУ Девин в АИС – Граничен контрол се установява, че водачът е влязъл в България на 24.07.2022г. през ГККП Капитан Андреево. Срокът, в който може да управлява с националното свидетелство е 24.10.2022г. Считано от 31.12.2020г. Великобритания не е страна - член на ЕС.

6. Въз основа на така установеното била издадена заповед № 23-0252-000041/13.04.2023 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП приложил спрямо „ДИМПАЛ-Д.П.“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № РВ8397РС за срок от 6 месеца.

7. По делото се представи СУМПС № *********, издадено в България на Д.П. на дата 27.04.2023г. със срок на валидност 27.04.2028г.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 345з-1695/22.12.2022г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени началниците на РУ, в качеството им на длъжностни лица от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 556611/12.04.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/,  според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС  без полагане на изпит.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая не се спори по обстоятелството, че Димитър Трифонов П. след влизането на територията на страната – 24.07.2022г., в срок до три месеца, не е подменил чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания. Тоест не може да има съмнение, че на датата 12.04.2023 г. П. като водач на товарен автомобил Мерцедес „Спринтер 318“ с рег. № РВ8397РС, е управлявал, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното МПС. Този факт се потвърждава и от датата на издаване на СУМПС № *********.

Установено е управление на автомобил от водач без валидно СУМПС, поради което мярката правилно е насочена срещу собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава правата на оспорващия в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

10. Претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.  

Ето защо, Съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИМПАЛ-Д.П.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 95, вх. „Б“, ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя – Димитър Трифонов П., чрез адвокат Н.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0252-000041/13.04.2023 г., издадена от  началник на Районно управление - Девин  при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: