О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
гр.
Стара Загора
09.03.2020 год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година,
шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря........................., като разгледа адм. дело №162 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 и сл. от АПК, вр. с чл.188 от ЗДДС, образувано по жалба на „Еньо
Бончев“ООД, представлявано от управителя Д.С.Л.и Ф.Д.Л., против
Заповед за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС №ФК-88-0043196/03.02.2020 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция,
находяща се в с. Търничене, общ. Павел баня и забрана за достъп до него за срок от седем дена
на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от същия закон. В съдържанието
на жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта, съгласно
чл.166 от АПК.
Ответника по делото –
Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалният
си представител, в депозираното писмено становище, не изразява становище по
направено искане за спиране на основание чл.166 от АПК.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, направено в образувано съдебно
производство по оспорване на наложената ПАМ, поради което е допустима, а
разгледана по същество е недопустима.
Принципът в
административното правораздаване е за наличичето на суспензивен ефект на
подадена жалба, освен ако изпълнението на административният акт е допуснато с
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното изпълнение или
същото е допуснато по силата на специален закон. В конкретният случай, в
оспорената заповед не се съдържа разпореждане за допускане на предварителното й
изпълнение, нето пък това е допуснато по силата на специален закон.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, предвижда, че принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение при
условията на чл.60, ал.1–7 от Административно-процесуалния кодекс. Следователно
няма допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС.
В конкретния случай суспензивният
ефект е настъпил по силата на закона, поради което и е невъзможно спирането на
изпълнението на оспореният акт, доколкото с подаването на жалбата е спряно
изпълнението му. Не са налице предпоставките за изпълнение на акта, поради
което е съдът не може да се произнесе по това искане.
Искането за спиране по чл.166 от АПК на ЗПАМ №ФК-88-0043196/03.02.2020 год. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП
до приключване на производството по обжалването й не може да бъде квалифицирано
правно като искане по чл. 60, ал. 6 от АПК, тъй като разпоредбата визира
спиране на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение. Такова разпореждане не е допуснато в
оспорената заповед.
При
това положение, е налице хипотезата на
чл. 159, т. 4 АПК, а именно не е налице правен интерес от искането по
чл.166 от АПК, тъй като изобщо липсва годен предмет. Ето защо като процесуално
недопустима следва процесната жалба да се остави без разглеждане, в частта
относно искането за спиране на изпълнението на заповедта, а производството по
делото да се прекрати.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л
И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
спиране на изпълнението, съгласно чл.166 от АПК на Заповед №ФК-88-0043196/03.02.2020
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: