Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260290 28.09.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На
двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 7401 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на Д.
Д. П., ЕГН: **********, от гр. М…, с която е предявила срещу ответника Т.Н.М., ЕГН: **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител с
рег. № 707 на КЧСИ, с адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 32,
ет. 2, обективно съединени
искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от
ЗЧСИ вр. с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от общо 6998лв. - главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в
размер на платените от ищцата в полза на ответния ЧСИ такси и разноски по изп. дело № 20107070400001
по описа на ЧСИ Т.Н.М.- с рег. № 707
на КЧСИ във връзка с възложения й постановление от 22.03.2011г.,
издадено по същото изп. дело недвижим имот с идентификтор 51500.505.76.3.5 по
КККР на гр. Несебър, находящ се в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър,
представляващ апартамент №
5, находящ се във в.к. „…“, който впоследствие съгласно влязло в законна
сила съдебно решение №
488 от 17.11.2016г. по гр.д. № 502/2016г. по
описа на БОС е установено, че е собственост на трето
лице, от която сумата от 5792лв.-
получена от ответния ЧСИ
съгласно постановление от
19.04.2011г. за разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми,
сумата от 554.40 лв. – получена от
ответния ЧСИ съгласно преводно нареждане от
20.04.2011г. и сумата от 651.60
лв.- получена от ответния ЧСИ съгласно преводно нареждане от 06.04.2011г.,
причинени вследствие незаконосъобразните действия на ответния ЧСИ, изразяващи
се в нарушение на чл. 483 и чл. 484, ал. 2 от ГПК, както и сумата от 1080.61
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода от 15.01.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 12.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Представени са
писмени доказателства.
Ищцата
твърди, че с платената от нея по сметка на ответния ЧСИ сумата от 6998лв.,
представляваща продажбена цена за закупен чрез публична продан недвижимт имот,
който не е бил собственост на длъжника и от който тя е била впоследствие
съдебно отстранена съставлява имуществена вреда, която ответният ЧСИ й е
причинил поради незаконосъобразните си действия, и чиято обезвреда ищцата търси,
ведно с законната лихва за забава. Претендира присъждане на разноските по
делото. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът
да я уважи. Представени са писмени бележки.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен процесуален представтел е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил изцяло по основание и размер предявените
искове, за което е изложил подробни съображения, в т.ч. и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърлянето им като неоснователни, за което е
изложил подробни съображения. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен адвокатски
представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете
като неоснователни. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя писмени бележки.
По искане на ответника по делото, направено в срока по чл. 131 от ГПК по делото е конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството на трето лице –помагач на страната на ответника - ЗАД„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представляван от управителя Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова -Моллова като ответникът е обосновал правния си интерес от привличане на посочения застраховател с обстоятелството, че е налице сключена между него и посочения застраховател застрахователна полица от 25.06.2009г. и от 02.07.2010г. с покритие за периода от 26.06.2009г. до 02.07.2011г. по „Задължителна професионална отговорност на ЧСИ”, действаща към датата на постановлението за възлагане по изп.дело, а отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на ЧСИ при и по повод изпълнение на професионалната му дейност като ЧСИ.
Третото лице –помагач - ЗАД„АРМЕЕЦ АД, редовно призовано е изразило становище неоснователност на исковата претенция, като е оспорило твърденията на ищцата, че е претърпяла сочените от нея вреди, по съображения, че след възлагането на процесния имот тя е продала същия на трето лице. Застрахователят е посочил, че счита, че по отношение на ответника не е налице виновно противоправно поведение, като е оспорил всички елементи на твърдения деликт. Изложил е съображения за недобросъвестност на ищцата по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, като е заявил, че се присъдинява към всички оспорвания, възражения и искания на ответника.Направил е възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
По делото се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 03.11.2009г., издаден по гр.д. № 717/2008г. по описа на БОС, на
21.01.2010г. е образувано изп. д. № 20107070400001
по описа на ответния ЧСИ Т.М., впоследствие преобразувано от ЧСИ Янко Бъчаваров
под номер 2127090400438 от 11.09.2012г.за принудително събиране на вземанията
на взискателя Д. А. У. от длъжника „Съни Бийч инвестмънт“ ЕООД. От материалите по съдебно изпълнение е видно,
че с протокол от 15.07.2010г. ответния ЧСИ е извършил опис на недвижимото
имущество на длъжника, като в т.ч. като собственост на длъжника под номер 13 е
описан и процесния недвижим имот с идентификтор 51500.505.76.3.5
по КККР на гр. Н….., съгласно нот. акт за покупко-продажна на недвижим имот от
30.04.2008г. по нот.д. 5545/2008г. по описа на нотариус Стоян Ангелов-
РС-Несебър. По делото е приложена част от разпечатка /стр. 7 от общо 12/ по
партидата на „Съни Бийч инвестмънт“
ЕООД в Агенцията по вписвания, без данни за датата на която е извършена, като
под номер 20 от справката е видно, че нотариалния акт от 2008г., с който
длъжника е закупил процесния имот е вписан в Агенцията по вписване, с отбелязване в същата графа на ръкописен текст без дата и автор, че
съгласно справка под номер 15 -върху процесния имот е наложена възбрана
/вписана на 30.10.2008г. по допуснатато в полза на взискателя обезпечение на
бъдещ иск съгласно приложената обезпечителна заповед от 23.10.2008г. по ч.гр.д.
№ 698/2008г. по
описа на БОС/, а съгласно справката под номер 16- че, процесния имот е
продаден. Останалата част от справката, в т.ч. и вписванията за номер 15 и 16 не
е представена по делото. Видно от данните по изпълнителното делото, по искане
на ЧСИ от Община Несебър е представено удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот, от която е било видно, че същият е деклариран на името на
ответника и има неплатени данъчни задължения.
От данните по изпълителното дело става
ясно, че съдебния изпълнител е обявил, че е насрочена публична продан на
недвижими имоти на ищеца – длъжник за периода от 22.10.2010г. до 22.11.2010г.,
в т.ч. и на процесния недвижим имот с начална продажна цена в размер на
42 494 лв. Установява се, че поради проведени и нестанали два пъти
публични продани на процесния имот, впоследствие цената му е намалена на 80% от
първоначалната оценка, като ЧСИ е насрочил трета продан за периода от
14.02.2011г. до 14.03.2011г. при цена от 25 496 лв. Съгласно протокол от
15.03.2011г. на ЧСИ за купувач на процесния имот при цена в размер на 36200 лв.
е обявена ищцата, като след приспадане внесения на 09.03.2011г. задатът от 2550
лв. ищцата е следвало да внесе в едноседмичен срок от узнаването разликата. С
преводно нареждане от 21.03.2011г. ищцата е превела по сметка на ответния ЧСИ
сумата от 33650 лв. за покупка на процесния недвижим имот.
С постановление от 22.03.2011г. на ответния ЧСИ /с отбелязване, че същото е
влязло в законна сила на 13.04.2011г./, на основание чл. 495 и чл. 496 от ГПК е
възложил на ищцата процесния недвижим
имот. Въз основа на вмененото й в постановлението за възлагане на процесния
имот задължение, ищцата е заплатила с преводно нареждане от 06.04.2011г. по
сметка на ЧСИ дължимата такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ в размер на 651.60 лв. С постановление
от 19.04.2011г. за разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми,
ЧСИ е постановил, че общата платена от ищцата сума от 36200 лв. се разпределя,
както следва: сумата от общо 5792 лв. за
СИК /съдебно-изпълнителна кантора/,
от която сумата от 878.62 лв. с ДДС , представляваща такси и разноски по
ТТРЗЧСИ /без посочено основание/, сумата от 1613.38 лв. с ДДС, представляваща
пропорционална такса по т. 26 от от ТТРЗЧСИ
и сумата от 3300 лв.- допълнителни разходи /без конкретизация или посочено
основание/, сумата от 28008 лв. – на взискателя и останалата сума от 2400 лв-
платено възнаграждение на присъединен взискател. Впоследствие по повод молба за
въвод във владение на процесния имот и съгласно разпореждане на ответния ЧСИ с
преводно нареждане от 20.04.2011г. ищцата е заплатила по сметка на ЧСИ сумата
от общо 554.40 лв., от която сумата
от 434лв. –такса и сумата от 120 лв.- допълнителни разноски. По делото е
представен протокол от 17.05.2011г., по силата на който ответния ЧСИ е въвел
ищцата във владение на възложения им недвижим имот.
По делото се установява, че с нотариален
акт от 21.05.2014г. по нот. д. № 942/2014г. по описа на нотарис Стоян Ангелов – НРС ищцата е продала
процесния недвижим имот /останал в нейна лична собственост съгласно
споразумение по чл. 51 от СК, утвърдено с решение по гр.д. № 48/2011г. по описа на ЦРС/ на трето лице Л.
И. Л. по време на брака му с Е. Х. Л., като купувачите Л. са влезли във
владение на закупения имот.
По делото е представено влязло в законна
сила на 11.07.2017г. съдебно решение от 17.11.2016г., постановено по гр.д. № 502/2016г. по описа на БОС, по силата на
което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
ищцата и последващите купувачи Л…., че „Съни бийч интерн“ ЕООД е собственик на
процесния недвижим имот въз основа на покупко-продажба с нотариален акт от
16.09.2008г., поради което Л… са осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат
владението на имота на неговия
собственик „Съни бийч интерн“ ЕООД.
С нотариална покана от 06.10.2017г.,
връчена на ответния ЧСИ на 28.11.2017г. ищцата го е поканила в едноседмичен
срок от съобщението да й възстанови по посочена от нея банкова сметка ***о по
горепосоченото изп. дело суми в общ размер исковата сума от 6998 лв., от която
сумата от 5972 лв. – представляващи
разпределени такси и разноски в полза на СИК и сумата от 1206 лв.,
представляващи допълните заплатени от ищцата в полза на ЧСИ такси и разноски.
С оглед гореустановената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По делото страните дали с извършените
изпълнителни действия, завършили с постановление за възлагане от 22.03.2011г. ответният
съдебен изпълнител е нарушил закона и е извършил процесуално незаконосъобразно
действие, вследствие на което за ищцата са настъпили сочените имуществени вреди
в размер на платените от нея в негова полза като такси и разноски суми в общ
размер от 6998 лв. във връзка с възлагане на несобствен на длъжника недвижим
имот.
Съгласно чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Съдът не споделя възраженията на ищцата,
направени едва в писмения й отговор, а и такива възражения са липсвали при
обявяване за окончателен на проекто-доклада на съда, че квалификацията на
предявения иск за главницата е чл. 499 от ГПК. Посочения законов текст касае
друга хипотеза – възможността на купувача, който е съдебно отстранен да иска
връщане от длъжника, респ. взискателите полученото от публичната продан, ведно
с лихвите и разноски, а в случая доколкото предмет на делото съобразно
твърденията в исковата молба са вземанията на ищцата – купувач по възлагане на
несобствен на длъжника имот, произтичащи от неправомерни действия на ЧСИ, то
отговорността на ЧСИ се реализира именно чрез предявения иск с докладваната от
съда горепосочена и обявена в доклада на съда правна квалификация
-чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗСЧИ.
За да е налице сочения от ищеца фактически състав на твърдяното непозволено увреждане по смисъл на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗСЧИ следва същия да докаже по делото при пълно и главно доказване, че твърдяните действия на ЧСИ при изпълнение на дейността му по горепосоченото изпълнително дело, изразяващи се в принудително изпълнение, приключило с възлагане в полза на ищцата –купувач на несобствен на длъжника недвижим имот са незаконосъобразни, че за ищцата е настъпила сочената по вид и размер вреда и, че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и причинената на ищеца вреда. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника.
В материалите, изискани по изпълнителното дело липсват
доказателства ответния ЧСИ по
изпълнителното делото да е провел пълна проверка относно принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот, както към момента на описа
/15.07.2010г./, така и впоследствие – при извършване на публичните продани и
издаване на възлагателното постановление. С това си поведение ЧСИ е нарушил разпоредбите
на чл.483 ГПК и чл.484, ал.2 ГПК и е проявил професионална небрежност като е извършил опис и
е наложил възбрана върху процесния имот, без да извърши задълбочена проверка
кой е действителният собственик на имота и без данни кога е изискана и ако е
изискана дали е проверена в цялост информацията от Службата по вписвания за
прехвърляния и тежести върху имота. В
резултат на тези си бездействия ЧСИ е осъществил неправомерно продажба на чужд
недвижим имот - собственост на трето лице, а не на длъжника, което означава, че
възлагането не е имало вещно-транслативен ефект за ищцата. Предвид безспорния
по делото факт, установен с влязло в законна сила съдебно решение опо
гр.д. № 502/2016г. по описа н БОС, че към момента на
издаване на възлагателното постановление /22.03.2011г./ не длъжника, а трето
лице, считано от 16.09.2008г. е придобило собствеността върху имота следва
извода, че не е било налице законово основание за ЧСИ да извърши публична
продан на имота.
От горното следва, че е налице първата предпоставка на предявения от ищцата спрямо ответния ЧСИ иск, а именно наличието на незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ при изпълнение на дейността му по смисъла на чл. 441 от ГПК, изразяващо се в нарушение на чл. 483 и чл. 484, ал. 2 от ТЗ чрез извършване на публична продан на несобствен на длъжника недвижим имот.
За да бъде уважен иска по чл. 441 от ГПК вр.
с чл. 45 от ЗЗД следва да са налице и
останалите законови предпоставки, а именно вреда за ищцата и причинна връзка
между незаконосъобразните действия на ЧСИ и настъпилата вреда.
За
да е налице вреда, следва да е налице незаконосъобразно намаление на
имуществото на ищцата вследствие горепосочените действия на ЧСИ, респ. ако се
касае за пропусната полза – следва да е налице реална възможност за увеличение
на имуществото на длъжника с исковата сума.
В случая се вредата се претендира като претърпяна загуба, изразяваща
се в намаляване имущественото на ищцата ищеца със стойността платените в полза
на ЧСИ такси и разноски във връзка с възложения й несобствен на длъжника имот,
чиято собственост тя не е могла са придобие. Тъй като по аргумент от чл. 496 от ГПК публичната
продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване право на
собственост,следва, че купувачът придобива правото на собственост, само ако
длъжникът в изпълнителното производство е бил собственик на имота, след влизане
в сила на постановлението за възлагане /съгласно редакцията на чл.496, ал.2 от ГПК от ДВ
бр.49/2012 г./. Тъй като при продажбата на чужд недвижим имот правата на
действителния собственик са противопоставими на купувача по публичната продан, в случая без значение е обстоятелството, че преди съдебно
установяване на правата на действителния собственик на имота /2017г./, същата е
продала през 2014г. имота на трети лица,
тъй като по силата на съдебното решение на БОС последните също са евинцирани от
имота от действителния собственик. Действително за ищцата е била налице
възможността за претенция по чл. 499 от ГПК срещу длъжника и взискателите, но реализацията
или не на тази възможност не изключва пратото за настоящия й иск по чл. 441 от ГПК. Отделно от това съдът намира за неоснователно позоваването на ответника и
третото –лице помагач на разпоредбата на чл. 192 от ЗЗД, предвид липсата на
каквито и доказателства, установяващи знанието у ищцата, че е закупува чужд
имот.
От гореизложеното следва извода, че поради незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение са възникнали вреди за купувача- ищцата, която е платила разноски по възлагане, което не я е направила собственик на процесния имот. Затова за същата е налице твърдяното основание да се защити с иск срещу ответния съдебния изпълнител с настоящия предявен иск за обезщетение на причинените й имуществени вреди. Същите се изразяват в платените в полза на ЧСИ такси и разноски във връзка с възложения й недвижим имот, както съгласно постановлението му за разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело от 19.04.2011г., така и с отделни плащания, възлизащи в общ размер от 6998 лв. Това означава, че с процесната искова сума, същият е причинил за ищцата намаляване без правно основание на имуществото й, като прочинената вреда е в причинно-следствена връзка между с действията на ответника.
С оглед наличието на всички кумулативно изискуеми законови предпоставки от фактическия състав на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 о ЗЧСИ съдът намира, че по делото се доказа, че е налице твърдяното непозволено увреждане, поради предявения иск за търсената от ищцата обезвреда се явява основателен и следва да се уважи.
Поради дължимост на вземанието по главния иск следва да се разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземанията, произтичащи от непозволено увреждане се погасяват с изтичането на петгодишен срок. Съгласно указанията, дадени в ППВС № 2/81г. вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен- от деня на неговото откриване - чл.114 ал.3 от ЗЗД. В случая откриването на дееца е станало с влизане в законна сила на 13.04.2011г. на възлагателното постановление от 22.03.2011г., тъй като към този момент е завършен фактическия състав на непозволеното увреждане, чрез влизане в законна сила на възлагането от ЧСИ на несобствения на длъжника недвижим имот на ищцата. Това означава, че вземането за претендираното обезщетение за връщане на платените от ищцата такси и разноски във връзка с възлагането е станало изискуемо на 13.04.2011г. Тъй като исковата молба е подадена на 30.08.2019г., следва, че вземането й за търсеното обезщение е погасено с изтеклия преди завеждане на настоящото дело петгодишен давностен срок /в т. см. решение № 79/25.06.2020г. по гр.д. № 3151/2019г. на ВКС, ГПК, IV о./.
Пораги погасяване по давност на главното вземане за погасено на основание чл. 119 от ЗЗД следва да се считат и акцесорните вземания за лихви, макар за тях давността да не е изтекла, с оглед периода на заявените претенции.
С оглед изцяло отхвърляне на исковете, като погасени по давност в полза на ищцата не следва да се присъждат направените по делото разноски.
Въпреки отхвърляне на исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски не следва да се присъждат и в полза на ответника, с оглед липсата на искане и данни за направени такива, предвид осъщественото му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особено процесуалено представителство.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Д. П., ЕГН: **********,
от гр. М….., ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Т.Н.М., ЕГН: **********, в качеството му на частен съдебен
изпълнител с рег. № 707
на КЧСИ, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Екзарх Йосиф“ № 32, ет. 2, да
й заплати на основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл.
84, ал. 2 от ЗЗД сумата
от общо 6998лв. - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на платените от ищцата в полза на ответния ЧСИ такси и разноски по изп. дело № 20107070400001 по описа на ЧСИ Т.Н.М.- с рег. № 707 на КЧСИ във връзка с
възложения й постановление от 22.03.2011г., издадено по същото изп. дело недвижим
имот с идентификтор 51500.505.76.3.5 по КККР на гр. Несебър, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, общ. Несебър, представляващ апартамент № 5, находящ се във в.к. „….“, който впоследствие
съгласно влязло в законна сила съдебно решение № 488 от 17.11.2016г. по гр.д. № 502/2016г. по описа на БОС е установено, че е собственост на трето лице, от която сумата от
5792лв.- получена от ответния ЧСИ съгласно постановление от 19.04.2011г. за
разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, сумата от 554.40 лв. – получена от ответния ЧСИ
съгласно преводно нареждане от
20.04.2011г. и сумата от 651.60
лв.- получена от ответния ЧСИ съгласно преводно нареждане от 06.04.2011г.,
причинени вследствие незаконосъобразните действия на ответния ЧСИ, изразяващи
се в нарушение на чл. 483 и чл. 484, ал. 2 от ГПК, както и сумата от 1080.61
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода от 15.01.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 12.05.2014г. до окончателното й изплащане – поради погасяване на вземането й по
давност.
Решението е постановено при участието на ЗАД„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представляван от управителя Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова -Моллова като трето лице - помагач на страната на ответника Т.Н.М., ЕГН: **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 707 на КЧСИ, с адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 32, ет.2.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.