№ 498
гр. Бургас, 19.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря Г.С., като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 3001 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.5, т.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба, подадена
от С.Г.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ателие 2 против Решение №
3034/22.10.2018 год. на Секретаря на Община Бургас, с което на основание чл.
59, ал.1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението е ОТКАЗАНО предоставянето на удостоверение за родствени връзки по
произход – по права и по съребрена линия, до шеста степен включително, поискано
със заявление от С.Г.Г. вх. рег. № ЕД-3584/06.06.2018 год. на Община Бургас.
Жалбоподателят оспорва
решението като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон. Обосновава своя интерес от
узнаване на автентичния си биологичен произход с обстоятелството, че е
диагностициран като страдащ от ****** - тежко, прогресиращо, хронично и
инвалидизиращо заболяване, чието точно и пълно диагностициране и развитие
зависят от наличието на данни за подобни проявни форми в рода на жалбоподателя.
В тази връзка обосновава правния си интерес с правото си на живот, защитено от
Конституцията на Република България и по-конкретно разпоредбите на чл. 4, ал.
2, чл.28 и чл.57, ал.3 от Конституцията, разтълкувани подробно в Решение № 10
от 10.07.1995 г. по к.д. № 8/95 год. на Конституционния съд на Р. България.
Разяснява, че за да получи необходимата му информация е провел производство по
реда на чл.105, ал. 1 от СК, като с Решение № 76/20.07.2015 год. по гр.д. № 152/2015г.
по описа на Апелативен съд Бургас, е било допуснато предоставяне на информация
за биологичния произход на жалбоподателя. Позовава се на разпоредбите на Закона
за гражданската регистрация /ЗГР/ и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Позовава се
на практика на ЕСПЧ по делото Гаскин срещу Обединеното кралство - решение от
07.07.1989 г., както и на разпоредбите на КЗПЧОС.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изпраща
писмена защита в представения от съда срок.
Ответникът – секретарят на
Община Бургас, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който
пледира за отхвърляне на жалбата, като отрича да са били допуснати твърдените съществено
нарушение на административно-производствените правила и противоречие с
материално-правната разпоредба.
Бургаският административен съд,
осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Административното производство
е образувано по повод подадено от С.Г.Г. заявление с вх. № ЕД - 3584/06.06.2018
г., адресирано до Кмета на Община Бургас, с което Г. е инициирал производство
за получаване на административна услуга, а именно: издаване на удостоверение за
родствени връзки по произход (биологичен, кръвен) за лицето В.В.Д., роден на ***г.
в гр. Бургас от В. Х. Д.(понастоящем В.) с ЕГН ********** от гр. Враца,
съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена линия до шеста
степен включително по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Заявено е, че
документите са необходими във връзка с налично у заявителя заболяване ******.
Изрично е подчертано, че правото му да получи заявената информация е с оглед превенция
на заболявания и получаване на здравна информация.
С Решение № ЕД-3584-(4)/15.06.2018
год. на Кмета на Община Бургас, административното производство, образувано по
заявление с вх. № ЕД - 3584/06.06.2018 г. от С.Г.Г. е било спряно /л. 41-42/,
предвид факта, че по аналогично искане за предоставяне на удостоверение за
родствени връзки е бил постановен отказ, оспорен пред Административен съд –
Бургас, като във връзка с оспорването е било образувано адм. дело № 2539/2018
год. по описа на Административен съд Бургас.
С Определение № 1659/16.07.2018
год. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1609/2018 год. по описа на
съда, Решение № ЕД-3584-(4)/15.06.2018 год. на Кмета на Община Бургас е
отменено /л. 79-80/, като е прието, че двете искания са направени на база различни
нормативни актове – настоящото по Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, а това по
адм. дело № 1609/2018 год. по описа на Административен съд – Бургас по ЗЗЛД,
като се касае за две отделни и независими производства.
С Определение № 10832/13.09.2018
год. на Върховен административен съд по адм. дело № 10490/2018 год. по описа на
съда, частната жалба на Кмета на Община Бургас срещу Определение №
1659/16.07.2018 год. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1609/2018
год. по описа на съда е оставена без разглеждане.
От наличните по делото копия на
съдебни актове се установява, че с Решение № 76/20.07.2015 год. по гр. дело №
152/2015 год. /л. 63-68/, Апелативен съд Бургас е допуснал да бъде предоставена
информация на жалбоподателя Г. за биологичния му произход на основание чл. 105,
ал. 1 от Семейния кодекс, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от
приложените по делото Решение № 1472 от 19.12.1977 год. по гр. дело № 3024/1977
год. по описа на БРС за допускане на осиновяване и Акт за раждане № ІІ-822 от
22.10.1977 год., вписан в регистъра на населението, т. 74, стр. 165.
От приложеното Решение №
394/09.03.2016 год. по адм. дело № 1931/2015 год. /л. 76-78/, е видно, че
състав на Административен съд Бургас е отменил отказ, оформен в писмо №
94-01-32725/24.09.2015 год. на директора на дирекция „Гражданска регистрация на
населението“ в Община Бургас и е задължил същия административен орган в
7-дневен срок от влизане в сила на решението да издаде на Г. заверено копие от
Акт за раждане № ***год.
По преписката не са налични данни
за извършване на каквито и да е действия от страна на административния орган,
като Секретарят на Община Бургас е постановил оспореното Решение №
3034/22.10.2018 год., с което на основание чл. 59, ал.1, предл. 2 от АПК във
вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението е ОТКАЗАНО предоставянето
на удостоверение за родствени връзки по произход – по права и по съребрена
линия, до шеста степен включително, поискано със заявление от С.Г.Г. вх. рег. №
ЕД-3584/06.06.2018 год. на Община Бургас.
В мотивите на Решението е цитиран чл. 3 от
Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, съгласно който удостоверенията се издават въз основа
на регистъра на населението по утвърдени образци за данните, поддържани по чл.
25 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). По изключение могат да се
издават удостоверения и в друг вид, в свободен текст, когато исканите данни не
могат да бъдат удостоверени с удостоверение по утвърден образец.
Удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в Национална
база данни „Население", Локална база данни „Население", като за
издаването им може да се ползват и данни от регистрите на актовете за гражданско
състояние. Отбелязано е, че на основание влезли в сила съдебни решения №
394/09.03.2016 г. по адм. дело № 1931/2015 г. по описа на Административен съд
Бургас и Решение № 76/20.07.2015 г. по гр. дело № 152/2015 г. по описа на
Апелативен съд Бургас, е разкрита тайната на осиновяването, като е получена
информация за биологичния произход на заявителя чрез предоставяне на заверено
копие от акт за раждане № 1-2716/25.10.1977 г., предвид което, на заявителя е
известно, че В.В.Д., роден на *** г., са неговите рождени имена и дата на
раждане. Посочено е, че въз основа на допуснатото със съдебно решение пълно
осиновяване, е съставен нов акт за раждане и имената са променени на С.Г.Г. по
реда на Наредбата за гражданското състояние 1975 г. (отменена 18.05.2004 г.),
действала към датата на съставяне на акта за раждане във връзка с
осиновяването, с посочени в него за рождени родители - осиновителите Георги Г.
и Руска Гайдова. Направен е извод, че в регистъра на населението не се съдържат
данни и запис за лице В.В.Д., роден на *** г., като наличието на подобен запис
би бил в противоречие с принципите за идентификация и гражданска регистрация на
лицата по смисъла на чл. 1, ал. 2 и 3 от ЗГР във връзка с чл. 54, ал. 1 от
Семейния кодекс (СК 1968г., отм.). Изрично е цитиран приложимият към датата на
съдебното решение за допускане на пълно осиновяване чл. 54, ал. 1 от СК от 1968
г. (отменен 1985г.), който установява следните правни последици „....между
осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите
низходящи, от друга, възникват права и задължения като между роднини по
произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от
една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват". В тази
връзка, е посочено, че съдът разпорежда да се състави нов акт за раждане, в
който осиновителят да бъде вписан като родител, което е и направено. Предвид
изложеното е заключено, че искането не може да бъде уважено.
Решението е връчена на С.Г.Г. на 24.10.2018 г.
/л. 98/
Г. е подал жалба по електронната поща с вх. № ЕД
- 3584/13/29.10.2018г. срещу Заповедта, адресирана до Административен съд –
Бургас, чрез административния орган, по повод на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА
за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.
146 от АПК.
Инициираното производство
представлява такова за извършване на административна услуга по смисъла на
Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти
с правно значение, какъвто безспорно е удостоверението за родствени връзки, е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, защитата
срещу който се осъществява по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107 от
ЗГР.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012г. удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация.
Съгласно чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА, във вр. чл.4, ал.3 и чл.35, ал.3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно
лице по гражданското състояние на територията на общината, като той може да
възлага тази функция с писмена заповед на други длъжностни лица, както е
сторено в настоящия случай с издаването на Заповед № 1621/16.06.2016 год. на
Кмета на Община Бургас /л. 102/, с която същият възлага на Секретаря на Община
Бургас част от своите функции /л. 102/,
детайлно описани от т.1 до т. 7.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, администратор
на лични данни, наричан по-нататък „администратор“, е физическо или юридическо
лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който
сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на
личните данни. В случая и в съответствие с чл. 38, ал. 1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, Кмета на Община Бургас покрива
признаците за „администратор“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.
С оглед приложената Заповед №
1621/16.06.2016 год. на Кмета на Община Бургас /л. 102/, при служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав намира, че същият е произнесен от компетентен орган.
Спазена е и предвидената от
закона писмена форма, като в решението се съдържат изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК.
При издаването на акта, обаче,
съдът намира, че са били нарушени административнопроизводствените правила за
неговото издаване, като същият е бил постановен и в несъответствие на приложимия
материален закон. Този извод се налага по съображения, че при постановяването
на процесния отказ административният орган не е изпълнил вменените му с чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения, а именно да издаде акта, след като изясни
всички факти и обстоятелства от значение за казуса и обсъди обясненията и
възраженията на страните. Налице е задължение за административния орган да
събере служебно доказателства, преди да се произнесе по искането, а при
необходимост и да поиска от заявителя, по чиято молба е започнало
административното производство, да му окаже съдействие при събиране на
доказателства. Наред с изложеното, в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е предвидена изрично възможността за длъжностното
лице да направи пълна проверка и в регистрите на актовете за гражданско
състояние, която от съдържанието на процесния отказ не личи да е правена. В
този смисъл актът се явява и немотивиран, като обстоятелството, че в Решението
е цитиран чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. не означава че
административния орган е изложил своите основания за постановения отказ. От
оспореното решение не става ясно кои регистри са били проверени от длъжностното
лице и каква информация е установена въз основа на тях.
Изисканите от жалбоподателя Г. данни
покриват признаците на понятието гражданска регистрация по смисъла на чл. 1,
ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, което включва съвкупност от данни
за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството
му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. Предоставянето на информация и на
документи каквото е формулираното от жалбоподателя искане, в които се съдържат
лични данни на физически лица е действие по обработване на съдържащите се в тях
лични данни и същото следва да се извърши при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗЛД са регламентирани условията, при наличието на които е допустимо
обработването на лични данни, а именно, обработването на лични данни е
допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1.
обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на
администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят
данните, е дало изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за
изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се
отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на
договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се
защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5.
обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в
обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия,
предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се
разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните
интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се
разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите
на физическото лице, за което се отнасят данните.
Действително в разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД е указано, че всяко физическо лице има право на достъп до
отнасящи се за него лични данни. В текста на ал. 2 на същата правна норма е
предвидено, че в случаите, когато при осъществяване правото на достъп на
физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице,
администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до
частта от тях, отнасяща се само за него. От друга страна, според чл. 36з, ал.1
от същия закон „администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, може да ги
предостави на трето физическо или юридическо лице само в случай че:
1. предоставящият данните е дал
съгласие за предоставянето им;
2. предоставянето на данните
няма да засегне законни права на лицето, за което те се отнасят;
3. предоставянето е от
съществено значение за:
а) изпълнение на
законоустановено задължение на предоставящия данните;
б) предотвратяване или
разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или
изпълнение на наказания;
в) предотвратяване на
непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред;
г) предотвратяване на сериозно
нарушение на конституционни права на физически лица.“
Според разпоредбата на ал.2
„При предоставянето на данни по ал. 1 третото физическо или юридическо лице се
уведомява от предоставящия данните за целите, за които могат да бъдат
обработвани данните, като тези данни могат да бъдат обработвани само за тези
цели.“
В конкретния случай пряко
приложение намира и разпоредбата на чл. 6, §1, б.“г“ от регламент 2016/679
цитиран и от самия жалбоподател /на стр. 18/.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
административният орган, въпреки заявеното наличие от страна на Г. на
жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни, а
именно: запазване в максимална степен на живота и здравето на жалбоподателя във
връзка с проявеното у него тежко, прогресиращо, хронично и инвалидизиращо
заболяване ****** и превенция на заболяването, нито е обсъдил така
представените доказателства нито е изложил мотиви за това счита ли същите за
достатъчни да обосноват наличието на жизненоважен интерес и ако не, какви са
мотивите на органа за това. В този смисъл решението е напълно немотивирано.
Анализът на събраните по делото
доказателства по скоро обосновава извод, че в случая е налице хипотезата на
наличие на жизненоважен за Г. интерес. Макар заболяването да е ******, то от
медицинските документи може да се приеме, че е налице възможност диагнозата да
не е точна, поради наличие и на други подобни на ****** заболявания с
наследствен произход, което безспорно би повлияло на реда и начина на лечението
му и ако не за излекуване на жалбоподателя, то поне за поддържането му до
възможния предел. Що се касае до гарантирането на интересите на субекта на
личните данни, то на първо място, тези субекти е следвало да бъдат уведомени за
точното правно основание за иницииране на административното производство от
страна на Г., както и за съпътстващите го фактически обстоятелства – т.е. за
сочените от заявителя С.Г. жизненоважни негови интереси, които следва да бъдат
защитени. Уведомяването на засегнатите субекти на данните практически е било
необходимо, доколкото евентуално тяхно съгласие за опериране би обосновало
наличието на хипотезата на чл.6, §1, б.а. от Регламента, който случай по
естеството е безспорен за разлика от този по б“г“, който предпоставя условия за
възникване на несъгласие от страна на някои субекти на данните.
Задължението за надлежно
уведомяване е съществено и решаващо за наличието или липсата на основание за
отказ, респ. за удовлетворяване на заявлението на Г., като констатираните
пропуски представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават
пълноправното и ефективно участие както на жалбоподателя, така и на
заинтересованите лица в административното производство и са неотстраними на
настоящия етап на развитие на спора.
Така изложено мотивира
настоящият съдебен състав да отмени оспореното решение и върне производството
на административния орган за изпълнение на указанията, дадени по-горе.
При новото разглеждане на
искането следва да се вземе предвид, че всяко физическо или юридическо лице
може да поиска извършването на административна услуга, съответно издаването на
документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване,
упражняване или погасяване на негови права и задължения. Безспорно разпоредбите
на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. дава възможност да се издаде
удостоверение за родствени връзки и за по-далечни по степен роднини по права и
съребрена линия, когато това е поискано от заявителя, но предоставянето на
такива данни на физически лица се извършва при наличието на условията по
чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, във вр. чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД – когато данните са
от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. За установяване наличието на тази предпоставка по
отношение на жалбоподателя е допустимо използването и на експертни медицински
знания.
С оглед изложеното, съдът
намира, че оспореният отказ, постановен от Секретаря на Община Бургас следва да
бъде отменен, поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения
и неправилно приложение на материалния закон, като преписката бъде върната за
процедиране по молбата на оспорващия,
съгласно дадените указания.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
3034/22.10.2018 год. на Секретаря на Община Бургас, с което на основание чл.
59, ал.1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението е ОТКАЗАНО предоставянето на удостоверение за родствени връзки по
произход – по права и по съребрена линия, до шеста степен включително, поискано
със заявление от С.Г.Г. вх. рег. № ЕД-3584/06.06.2018 год. на Община Бургас.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Секретаря на Община Бургас, за процедиране по
молбата съобразно с настоящите указания в законоустановените срокове по АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
СЪДИЯ: