Р Е Ш Е Н И Е
№ 260509
гр. Русе, 08.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и
осми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 5339 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Я.Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби”
АД твърди, че С. Заил Е. е абонат на дружеството с клиентски номер **********,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен №********** в гр.Р.,
ул.“О.“№…., бл….., вх….., ет……. Пояснява, че облигационните правоотношения
между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на
електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.
Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не
се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която
да удостоверява моментът на изпадане в забава.
На 14.03.2016г. С.Е. поискала да бъде
разсрочено незаплатеното от нея към този момент задължение.
Към 23.06.2020г. по посочената партида
неизплатените задължения възлизали на: 974.43 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.11.2019г. – 19.02.2020г. и 25.81
лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 04.06.2020г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал
заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ЧГД №2389/2020г. по описа на РРС срещу С.З.Е.. Тъй като заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса.
Я.Н. моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено че С.З.Е., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 974.43
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода
20.11.2019г. – 19.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020г.
до окончателно изплащане на сумата и 25.81 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 04.06.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1016/26.06.2020г.,
издадена на по ЧГД №2389/2020г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Вл.Л. –
особен представител на ответника С.З.Е. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че не са налице
доказателства, установяващи валидна договорна връзка между страните, както и
такива, от които е видно, че СТИ отговаря на техническите и метрологични
изисквания, съгласно Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на
метрологичен контрол.
Намира претенцията за недоказана по
размер.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.
От представеното „искане“
№4094161/14.03.2016г. е видно, че през м.март 2016г. С.Е. е отправила молба до
ищеца, задължение за предходен период, което не е погасила да бъде разсрочено.
С протокол №7001228/17.06.2015г. се
установява, че на посочената дата, СТИ е заменено с ново, чиито показания са
нулирани.
Съгласно извлечение от сметка по
партида с кл.№**********, обект с абонатен №********** в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, ……., вх….., задължението на клиента възлиза на 974.43
лева – общ размер на главница по фактури, издадени в периода 20.11.2019г. – 19.02.2020г. и 25.81 лева – мораторна лихва.
Електроразпределителното дружество е предоставило
фактурите, издадени в процесния период, с които установява задължението на
потребителя.
За събиране на вземането, ищецът депозирал
заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №2389/2020г. и се снабдил
със заповед №1016/26.06.2020г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу С.З.Е.,
ЕГН ********** за сумите: 974.43 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени в периода 20.11.2019г. – 19.02.2020г. за обект с аб. №**********
в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, …., вх……, клиентски №**********, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020г. до окончателно
изплащане на сумата; 25.81 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 04.06.2020г. и 75 лева – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок
от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът признава, че след предявяване на иска,
ответникът е заплатил дължимата главница и лихви, във връзка с което прилага
актуално извлечение от фактури и плащания. Претендира единствено разноските.
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумите: 974.43 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени в периода 20.11.2019г. – 19.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 23.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата и 25.81 лева
– мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 04.06.2020г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1016/26.06.2020г., издадена на по ЧГД №2389/2020г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано частно гражданско дело е видно, че на 15.10.2020г. заявителят
е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен.
Принципно положение в гражданския процес е, че
съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в
производството по чл.422 ГПК, по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В този смисъл са и
разясненията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК. При
така установеното, съобразявайки извършеното от ответника плащане, което
ищцовото дружество признава, съдът счита, че искът следва да се отхвърли,
поради погасяване на задълженията в хода на производство.
По отношение разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД
№4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С поведението си, ответникът е дал повод за
завеждане на иска, с оглед което следва да му се възложат направените от ищеца
разноски, както следва:
по ЧГД №2389/2020г. по описа на РРС – 75 лева;
по ГД №5339/2020г. по описа на РРС – 475 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258 срещу
С.З.Е., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:
974.43 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.11.2019г. –
19.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020г. до окончателно
изплащане на сумата и 25.81 лева – мораторна лихва за периода от падежа на
всяко задължение до 04.06.2020г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №1016/26.06.2020г., издадена на по
ЧГД №2389/2020г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
С.З.Е., ЕГН **********
да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* направените по ЧГД №2389/2020г. по описа на
РРС разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА
С.З.Е., ЕГН **********
да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* направените по
настоящото производство разноски в размер на 475 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: