РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Русе, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000297 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Е. Т. Д. с ЕГН **********, представляван от адвокат К. И. Б. подава
жалба против решение №469/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4356/2021
г, VII състав, РРС, допълнено с решение № 470/19.04.2022 г., в частта, с която
районният съд е признал за установено, че Е. Т. Д., дължи на „П., сумата в
размер на 463,87 лв. - представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД - лихва за
забава за периода от 21.04.2020 г. - датата на изпадане на длъжника в
забава до 08.05.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост, както и
законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. - датата на
предсрочната изискуемост до 27.05.2021 г. - датата преди подаване на
заявлението от 28.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по ЧГД №2736/2021 г. на РРС
Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно,
постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и
задължителната съдебна практика на СЕС, поради което следва да бъде
1
отменено. Искането към въззивния съд е да се произнесе с решение, с което
да отхвърли като неоснователни установителните искове на „П. срещу Е. Т. Д.
за сумата в размер на 463,87 лв. - представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД -
лихва за забава за периода от 21.04.2020г. - датата на изпадане на длъжника в
забава до 08.05.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост, както и
законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. - датата на
предсрочната изискуемост до 27.05.2021 г. - датата преди подаване на
заявлението от 28.05.2021 г. по чл. 410 ГПК по ЧГД №2736/2021 г. на РРС,
както и да бъдат присъдени разноските във въззивно производство.
П. ЕИК ***** чрез юрисконсулт Р. И. подава отговор на въззивната
жалба с искане да бъде оставена без уважение.
П. ЕИК ***** чрез юрисконсулт Р. И. подава въззивна жалба против
решения № 469/18.04.2022г. и № 470/19.04.2022г. постановени по гр. дело №
4356/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, с които частично са
отхвърлени предявените искове от страна на „П. срещу длъжника по договор
за потребителски кредит № 30041379425 - Е. Т. Д.. Жалбоподателят счита
обжалваното решение за неправилно в частта, с което се отхвърля
претенцията на дружеството за неизплатена главница над присъдената с
решението и договорно възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени
решението в тази част и да постанови друго решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът Е. Т. Д. дължи главница над присъдената с
решенията в размер от 1488.33 лв. до 4846.78 лв. или сумата от 3358.45 лв.
договорно възнаграждение, ведно със законна лихва, както и въззивният съд
да приеме за действителен сключения между страните договор за
потребителски кредит.
Е. Т. Д. чрез адвокат М. Л. подава отговор, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
обжалвана част с присъждане на разноските.
Окръжният съд установи, че жалбите са подадени в законния срок от
надлежни страни по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд. Въззивните жалби са процесуално допустими.
Същите са редовни - съдържат реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7,
както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
2
събраните доказателства и доводите на страните и прие следното:
П. ЕИК ***** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу Е. Т. Д. ЕГН ********** за сумата 10223,48 лв., която
включва: неплатена главница 4846,89 лв. по договор за потребителски кредит
№ 30041379425/17.12.2019г., договорно възнаграждение 2019,77 лв. за период
20.04.2020г.-8.05.2021г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ 916,66 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ 1925,01 лв., лихва 463,87 лв. за забава от 21.04.2020г. /изпадане на
длъжника в забава/ до 8.05.2021г. /дата на предсрочна изискуемост/, законна
лихва 51,28 лв. от 8.05.2021г. /дата на предсрочна изискуемост/ до
27.05.2021г. /денят преди подаване на заявлението/.
Русенският районен съд с разпореждане № 2707 от 31.05.2021г. по ч. гр.
д. № 2736/2021г. е отхвърлил заявлението в частта за възнаграждение 916,66
лв. за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение
1925,01 лв. за закупена допълнителна услуга „Флекси“. За останалите суми по
заявлението съдът е издал заповед № 1367/31.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. След подадено възражение по чл. 414 от
Е. Т. Д., П. предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземанията по
заповедта за изпълнение и осъдителен иск за отхвърлените с разпореждане
суми.
Русенският районен съд с решение № 470/19.04.2022г. признава за
установено съществуването на вземанията на П., ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С. срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Р. както
следва: 1/за сумата 1488,33 лв.– главница, представляваща вземане по чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по
Договор за потребителски кредит № 30041379425 от дата 17.12.2019 г.,
сключен за срок от 36 м. между страните от общо 5000 лв.; 2/ за сумата в
размер на 463,87 лв., представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД лихва за забава
за периода от 21.04.2020 г. датата на изпадане на длъжника в забава до
08.05.2021 г. датата на предсрочната изискуемост, както и законната лихва в
размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. датата на предсрочната
изискуемост до 27.05.2021 г. датата преди подаване на заявлението от
28.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2736/2021 г. на РРС; 3/ ведно със
законната лихва върху главницата от 1488,33 лв.– считано от датата на
3
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 28.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението. Съдът отхвърля исковете в останалата част, като
неоснователни и недоказани. Решаващите мотиви на районния съд са, че
приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до ответника. Към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК 28.05.2021 г. не е изтекъл целия срок за
връщане на дълга, поради което претенцията за главница е приета за
основателна само за сумата 1488,33 лв. за вноските с падеж до 20.05.2021 г.
съгласно погасителния план, след приспадане на вноските платени от
ответника по главницата в размер на 153,11 лв.
Окръжният съд приема, че искът се основава на Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30041379425, по силата
на който П. предоставя на Е. Т. Д. кредит в размер на 5000 лв. за срок от 36
месеца. Годишният лихвен процент е 41%, годишният процент на разходите
49,17%, намален с анекса на 46,13%. Месечната вноска по кредита е 243,21 лв.
Общо дължимата сума за връщане е 8755,49 лв. Част от кредита 4381,37 лв. е
предвидена за рефинансиране на предходен кредит. Договорът за кредит
предвижда допълнителни услуги: „Фаст“ – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит срещу възнаграждение 1000 лв.;
„Флекси“ – право на промяна на погасителния план срещу възнаграждение
2100 лв. Размерът на вноската по закупени допълнителни услуги е 86,11 лв. и
е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общият
размер на месечната вноска става 329,32 лв., а общото задължение на
кредитополучателя – 11855,49 лв.
Ответникът оспорва рефинансирането в размер на 4381,37 лв. Ищецът
признава, че не може да представи документ за преводно нареждане на тази
суми, но твърди, че сумата е отнесена за погасяване на предходен кредит - №
30036163444/4.04.2019г. също за сумата 5000 лв. с вътрешнобанков превод.
Окръжният съд приема, че Е. Т. Д. с подписа си на всяка страница от
договора за потребителски кредит от 17.12.2019г. удостоверява, че
усвояването на кредита от 5000 лв. е станало по начина описан в раздели V и
VІ от договора.
„Профи Кредит“ твърди, че Е. Д. е заплатил по договора 840,50 лв. Към
дата 21.04.2020г. е изпаднал в забава с неплащане на две пълни вноски и
4
трета – частично. Предсрочната изискуемост на основание т. 12.2. от общите
условия е осчетоводена на 8.05.2021г. Изпратено е уведомително писмо до
длъжника на адреса, посочен в договора. Писмото не е получено. Договорът
съдържа клауза 13.4., че всяко известяване на адреса, посочен в договора, се
счита редовно. Следователно неполучаването на известието от длъжника на
посочения от него адрес е по негова вина /не е посочил актуален верен адрес/
и същият не може да използва предимство на основание това нарушение на
договора. Съдът приема уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем за редовно получено от длъжника.
Възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в размер общо 3100
лв. представлява 62% от главницата по кредита и 82,5% от уговорената лихва.
Видно е, че възнаграждението за тези услуги е несъразмерно високо и целта е
повишаване цената на предоставения кредит. Клаузите, предвиждащи
възнаграждение за услуги като приоритетно разглеждане на искане за кредит
или право да се иска промяна на погасителния план, директно противоречат
на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит - кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходът за възнаграждение за тези услуги със
сигурност не е включен в елементите, образуващи годишния процент на
разходите. Ако сумата от двете възнаграждения се включи при изчисление на
годишния процент на разходите, размерът му ще надхвърли ограничението по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК – годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Окръжният съд намира за правилни изводите на
районния съд по отношение възнагражденията за допълнителните услуги и
годишния процент на разходите. Нищожни на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.
11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит са както клаузите за
допълнителни услуги, така и целия договор, доколкото годишният процент на
разходите е съществен елемент на договора, без който не може. Съгласно чл.
23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на
кредита се изчислява така: главница 5000 лв. – платени 840,50 лв. = 4159,50
5
лв. Районният съд е присъдил 1488,33 лв. като решението в тази част се
потвърждава. Окръжният съд присъжда допълнително главница 2671,17лв. за
достигане на дължимия размер на чистата стойност на невърнатия кредит
4159,50лв.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 469 от 18.04.2022г. и Допълнително
решение № 470/19.04.2022г. по гражданско дело № 4356/2021г. на Русенския
районен съд в ЧАСТТА, с която съдът признава за установено на осн. чл. 422
от ГПК, съществуването на вземанията на П., ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С. срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Р. за сумата
1488,33 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за
потребителски кредит № 30041379425 от дата 17.12.2019 г., сключен за срок
от 36 м. между страните от общо 5000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 1488,33 лв.– считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и в осъдителната част за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 469 от 18.04.2022г. и Допълнително
решение № 470/19.04.2022г. по гражданско дело № 4356/2021г. на Русенския
районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с т. V от Договора за потребителски кредит и т.15.1 от Общите
условия към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ за
сумата 916,66 лв. и „Флекси“ за сумата 1925,01 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 469 от 18.04.2022г. и Допълнително решение №
470/19.04.2022г. по гражданско дело № 4356/2021г. на Русенския районен съд
в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за главница 2671,17лв. от размера
на кредитната сума като неоснователни и недоказани и в частта, с която е
уважен установителния иск за сумата в размер на 463,87 лв., представляваща
вземане по чл. 86 от ЗЗД лихва за забава за периода от 21.04.2020 г. /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 08.05.2021 г. /датата на предсрочната
6
изискуемост/, както и законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от
08.05.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г. - датата
преди подаване на заявлението от 28.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
2736/2021 г. на РРС.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването
на вземанията на П., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С.
срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Р. по Заповед № 1367/31.05.2021г. по
ч. гр. д. № 2736/2021 г. на Русенски районен съд, както следва: за сумата
2671,17лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемнадесет
стотинки/ – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за
потребителски кредит № 30041379425 от дата 17.12.2019 г., сключен за срок
от 36 м. между страните от общо 5000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата 2671,17 считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземанията на П., ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С. срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Р. по Заповед №
1367/31.05.2021г. по ч. гр. д. № 2736/2021 г. на Русенски районен съд за
сумата в размер на 463,87 лв., представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД лихва
за забава за периода от 21.04.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 08.05.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/, както и
законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. /датата на
предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г. -датата преди подаване на
заявлението от 28.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2736/2021 г. на РРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7