РЕШЕНИЕ
№ 803 / 20.09.2017г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесети
септември, две хиляди и седемнадесета година
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 219 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.435
ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Б.Д. –
длъжник по изпълнително дело № 20169120402034 по описа на частен съдебен
изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, с която обжалва насрочването на принудително
изпълнение срещу два поземлени имота, находящи се в с.Владимировци. Навежда
съображения за несеквестируемост по смисъла на чл.444 т.7 ГПК, поради липсата
на друго жилище. Моли съда да отмени действията на ЧСИ по насочване на принудителното
изпълнение спрямо тези имоти и конкретно насрочването на опис.
Взискателят „Балджиеви-91“ООД е депозирал писмено възражение,
в което излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.
М.Д.Д.и П.Д.Д.,
действащи чрез законен представител Г.С.,
уведомени от ЧСИ в качеството им на присъединени кредитори, депозират писмено
възражение, в което излагат становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Присъединените
кредитори Д.П.Д.и М.И.В.не депозират в предоставения им от ЧСИ срок възражения.
В представените писмени мотиви съдебният изпълнител счита
жалбата за недопустима, като непопадаща в кръга на чл.435 ал.2 ГПК. По същество
я намира за неоснователна, като излага аргумент, че длъжникът се е разпоредил с
идеални части от имотите.
Съдът, след
преценка на доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело и приложените
такива към жалбата и възраженията, констатира следното: По молба на "Балджиеви-91“ООД
е образувано изпълнително дело № 20169120402034 по описа на частен съдебен
изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Разград, за
вземане против ЗП Г.Б.Д. и Г.Б.Д., в размер на 5 463лв. главница по запис
на заповед и законна лихва върху сумата от 13.07.2016г. до окончателното й
изплащане, дължими в условията на солидарност.
По искане на
съдебния изпълнител, на 5.08.2016г. е вписана възбрана върху 1 / 8 ид.ч. от 12
/ 16 ид.ч. от поземлен имот с площ 860кв.м., находящ се в с.Владимировци, с
идентификатор 11449.73.36, заедно с построената в същия имот едноетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 11449.73.36.1 със застроена площ 96кв.м., с
прилежащо избено помещение, таван, едноетажна жилищна сграда с идентификатор
11449.73.36.3 и таван към нея с площ 86кв.м. и второстепенна едноетажна сграда
с идентификатор 11449.73.36.2 с площ 63кв.м. Със същото искане е вписана и
възбрана върху 1 / 8 ид.ч. върху поземлен имот с площ 1360кв.м., находящ се в
с.Владимировци, с идентификатор 11449.73.190, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, ведно с всички други настоящи и бъдещи подобрения и
приращения върху имота.
На 8.06.2017г.
длъжникът Г.Д. се е разпоредил с имотите си, като е продал на трето лице Л.Т.1
/ 4 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 11449.73.190, ведно с 1/4ид.ч. от построената в имота сграда с
идентификатор 11449.73.190.1, с предназначение селскостопанска сграда, и 13 /
128ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.73.36, заедно с 13 / 128ид.ч.
от построените в същия сгради с идентификатори 11449.73.36.1 – жилищна
сграда, 11449.73.36.2 – хангар и
11449.73.36.3 – жилищна сграда. Договорът за покупко-продажба е оформен с НА №
89, том ІІ, рег. № 2084, дело № 245 / 8.06.2017г. на нотариус с район на
действие РС Исперих.
С постановление от
22.07.2017г. съдебният изпълнител е насрочил за 30.08.2017г. опис на горните
два имота. В постановлението е отбелязал, че идеални части от имотите са
придобити от трето лице след вписване на възбраната. Призовката за принудително
изпълнение във връзка с насрочения опис е връчена на длъжника Г.Д. на
26.07.2017г.
При така установената фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: доколкото предмет на жалбата са действията по насочване
на принудителното изпълнение спрямо собствени на длъжника недвижими имоти чрез
насрочване опис на същите, те попадат в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. Съобразно
мотивите в т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, по смисъла на чл.435 ал.2 ГПК, принудителното изпълнение се насочва върху
отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху му, каквато в
случая е наложена върху процесните имоти. Релевираното от закона посредством
тази разпоредба основание за незаконосъобразност на действията по насочване на
изпълнението спрямо имущество на длъжника е единствено несеквестируемост на
същото, на каквато жалбоподателят се позовава. Същият излага конкретно искане за
отмяна на насрочването на описа на недвижимите имоти. По делото няма данни, че
описът е осъществен. Както бе посочено по-горе, предмет на жалбата е
насочването на изпълнението, а не отделните действия, поради което дали опис е
извършен или не, не е от значение за повдигнатия правен спор. Предвид изложените
съображения, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна. Тъй като разпоредбите относно
несеквестируемото имущество на длъжника са от публичен характер, съдебният
изпълнител има задължението да следи за тяхното спазване служебно. В процесната
хипотеза тази проверка е осъществена насрочването на опис на същия. В
постановлението за насрочване на описа съдебният изпълнител е отбелязал, че
длъжникът е прехвърлил части от имотите на трето лице след вписване на
възбраната. Установява се от представения НА № 89 / 8.06.2017г., че жалбоподателят
е извършил продажбената сделка на идеални части от двата имота след образуване
на изпълнителното производство и налагането на възбрана. Предвид това свое
поведение, жалбоподателят не може да противопостави възраженията за
несеквестируемост на имотите, предвидена с разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК. В резултат
на сделката, несеквестируемостта на двата имота отпада и жалбоподателят се
лишава от произтичащите от нея привилегии. Трайна е съдебната практика, че след
като длъжникът сам се е разпоредил със свое право, по отношение на което
процесуалния закон му предоставя гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което не
може да се ползва от тези гаранции. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, напр. решение № 456 от
26.05.2010 г. по гражданско дело № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
357/11.05.2010 г. по гражданско дело № 100/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Отделно от това, сградата
в имот с идентификатор 11449.73.190 е с предназначение на селскостопанска
такава. Няма данни същата да се ползва за жилищни нужди, поради което разпоредбата
на чл.444 т.7 ГПК не намира приложение за този имот на още едно основание.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорените действия на
съдебния изпълнител не попадат в хипотезата на чл.444 т.7 ГПК. Обжалваното
насочване на изпълнение върху двата имота е правилно и законосъобразно, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на Г.Б.Д.
против действия на съдебния изпълнител, предприети по изпълнително дело №
20169120402034 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, изразяващи
се в насочването на изпълнение срещу два поземлени имота, находящи се в
с.Владимировци.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ГО/ЛС