Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
Гр.П.,11.02.2019г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 753 по описа на 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по реда
на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД
, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София, твърди, че на на 24.08.2017г. между „И.А.М.“
АД, като заемодател, и С.Й.Й., като заемател бил сключен Договор за паричен
заем №*****. По силата на този договор
заемодателят се задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 500,00лв., представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал
кредита на кредитополучателя се уреждали от договора и Общите условия към него.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора, и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 568,82 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 68,82 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до
22.03.2018г., на 7 равни месечни погасителни вноски в размер на 81,26лв. всяка.
В случай че заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело
да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв.
Освен това, в договора било
уговорено, че заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора,
като при непредставяне на някое от изброените обезпечения на заемателя
се начислявала неустойка. Твърди се,
че заемателят нее представил на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което
на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 402,15лв.,
която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 57,45лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на
138,71лв.
Твърди се, че за периода от
24.09.2017г. до момента на подаване на заявлението в съда на длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на 16,82лв., като съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не бил заплатил дължимия
паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 22.03.2018г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На 01.12.2017г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.”
АД, произтичащо от договор за паричен заем № ****/24.08.2017г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК **** била правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК ****.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „И.А.М.” АД,
изпратено с известие за доставяне, получено лично от длъжника.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - П. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр дело №382/2018г. по описа на
съда. Била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.Й.Й.. Длъжникът не бил
намерен на установените адреси, поради което заповедта била връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило и предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата 1005,79лв., дължима по договор за паричен заем № ***/24.08.2017г., от
която сума: 500,00лв.-главница;
68,82лв.-договорна лихва за периода от
23.09.2017г. до 22.03.2018г.; 18,00лв.-такса
разходи; 402,15лв.- неустойка, за периода от 23.09.2017г. до 22.03.2018г.; 16,82лв.-
лихва за забава за периода от
24.09.2017г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №382/2018г. по
описа на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените
разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото
дружество е постъпила молба, с която
заявява, че поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника С.Й.Й.-адв.Ц.Х.от
ТАК, не представя доказателства, не прави доказателствени искания. Редовно
призован за с.з., се явява назначения особен представител на ответника и
оспорва процесният договор като недействителен по см. на чл. 22 ЗПК. Счита, че предявения иск е основателен само за претендираната главница. По същество пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №382/2018г. на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу ответника била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение № 340/02.05.2018г.
за заплащане на сумата 500,00лв.-главница; сумата 68,82лв.-договорна лихва за периода от 23.09.2017г. до 22.03.2018г.; сумата
18,00лв.-такса разходи; сумата 402,15лв.-
неустойка, за периода от 23.09.2017г. до
22.03.2018г.; сумата 16,82лв.- лихва за забава за периода от 24.09.2017г. до подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението
– всички суми дължими по Договор за паричен заем № ****/24.08.2017г.,
сключен между длъжника и „И.А.М.“АД, вземането по който е прехвърлено по силата
на Приложение № 1/01.12.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г. на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на което е „Агенция за
събиране на вземания“ АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на 24.08.2017г.
е сключен договор за паричен заем с № **** между „И.А.М." АД като
заемодател и С.Й.Й. като
заемател. Видно от договора за заем ответника е получил сумата от 500,00лв.,
като подписването на договора удостоверява, че заемателят е получил изцяло
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената и получена
сума- чл. 3, ал. 2 от процесния договор. Посочен е размер на дължимата
договорна лихва- 40.00 %, годишен размер на разходите по заема 49.00 % и общ
размер на всички плащания -568,82 лв. Заемателят се задължил да върне сумите по кредита, така,
както е уговорено - на 7 месечни погасителни вноски, считано от 23.09.2017г. до 22.03.2018г., всяка
една от които в размер на 81,26лв.
Съобразно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок от три дни
от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения : 1/две физически лица –поръчители с поставени изисквания към тях;
2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за сумата от 568,82 лв., като
съгласно ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 402,15лв., която се изплаща разсрочено с
всяка погасителна вноска, към която се добавя сума в размер 57,45лв.
Съгласно чл.8 от договора при
забава в плащането на някоя от погасителните вноски заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно от писмените доказателства, представени по делото, на 16.11.2010 г. в
гр. С. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „И.А.М."
АД с ЕИК ********* в качеството му на цедент и „Агенция за събиране на
вземания" ООД с ЕИК **** - цесионер, като последната е преобразувана с
промяна на правната форма в „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ****.
Предмет на договора за цесия е прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде
неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Приложение № 1 ще бъде съставяно във вид на електронен документ по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при
спазване условията на този договор на месечна база. Следващите вземания се
индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата,
като с неговото съставяне, то става неразделна част от договора. За целите на
Рамковия договор всяко поредно Приложение № 1
има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо
го съответно.
На 01.12.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по силата на което вземането на „И.А.М."
АД от ответника С.Й. по договор за паричен заем№ **** от 24.08.2017г., в размер
на 500,00лв. е прехвърлено на ищеца. От това приложение се установява, че остатъка на дължимата сума към 01.12.2017г.
е в размер на 970,97лв.
По делото е приложено и потвърждение
за сключената цесия от 01.12.2017г., подписано от законния представител на „И.А.М." АД. На л.19 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, подписано от законния
представител на „И.А.М." АД, с
което „Агенция за събиране на вземания“ АД е упълномощено да уведоми от името
на дружеството всички длъжници по вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., във връзка с изпълнение на законовото
задължение по чл. 99,ал.3 от ЗЗД.
По
делото е
приложено и заверено копие на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането от
„И.А.М." АД чрез „АСВ“ ЕАД,
изХ.№ ****/**** от 17.07.2019г. с което, в изпълнение разпоредбата на чл.
99,ал.3 от ЗЗД, С.Й. е уведомена за прехвърлянето на вземането срещу него по
договор за кредит ****, в полза
на новия кредитор – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Уведомлението е получено, лично от ответника на
19.07.2018г., видно то приложената обратна разписка.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради
което ищецът има правен интерес от предявяването му, и предвид обстоятелството,
че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия;
валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че цедента е бил изправна страна по договора за заем, като
е изпълнил всички свои задължения по договора за заем; че между
страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение се
дължи неустойка в определен размер, че е налице виновно неизпълнение на
договора от страна на ответника, и забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № ****/24.08.2017г.,
сключен между ответника и „И.А.М.“АД, което вземане е било предмет на
договор на цесия, със цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника С.Й.Й. и
"И.А.М. АД е сключен договор за паричен заем ****/24.08.2017г., по силата на който
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 500,00лв., срещу
задължението на заемателя да я върне на 7 месечни вноски, с първа погасителна вноска на 23.09.2017г.,
и последна погасителна вноска на 22.03.2018г. Не се спори, че
заемателят е подписал договорът
за заем. В чл.3 от договора страните са се съгласили, че с подписването му
заемателят удостоверява реалното получаване в брой на заемната сума, а договорът има характер на разписка за
получаването й.
От изложеното
съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото облигационно
правоотношение между ответника и "И.А.М." АД, основано на цитирания
по-горе договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да
предаде реално в заем паричната сума, което предпоставя насрещната престация на
заемателя- ответник да върне заетата сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден, и в Приложение №1/01.12.2017г. фигурира вземането, което „ И.А.М.“АД има от ответника по договор за паричен заем № ****/24.08.2017г. Няма спор е по отношение на това, че длъжника е уведомен за извършеното прехвърляне, посредством изпратеното до него уведомление. В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договори за потребителски кредити за извършеното прехвърляне на вземанията. Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на цесионера,
на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Основното възражение на назначения
особен представител на ответника, че процесния договор за паричен заем е недействителен, по см. на чл.22 от ЗПК.
Безспорно между страните по договора за
паричен кредит са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит
по силата на чл.9 и сл. ЗПК, по
отношение на който са субсидиарно приложими и правилата за заема, уредени в
чл.240 и сл. ЗЗД.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на
финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на "потребител" по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а заемодателят - "кредитор" по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК – юридическо лице, което предоставя потребителски
кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Ето защо за да се
установи наличието на вземане на ищеца против ответника, именно на основание
сключения между тях договор следва да се установи, че същия съдържа
задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК и дали са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9 от ЗПК, обуславящи валидността на договора.
От
приложения като писмено доказателства – договор за заем се установява, че по –
голяма част от императивно определеното съдържание на договора съгласно
цитираните по-горе законови текстове не е изпълнено. Липсват доказателства по
делото, че ищеца е предоставил на ответника цялата необходима информация преди
сключването на договора, с оглед възможността на последния да прецени отделните
клаузи относно начина на формиране на плащанията по главница и лихва, крайната
сума, която следва да върне и своите възможности и да вземе информирано решение
при сключване на договора – чл.5 от ЗПК. Не са на лице и задължителни, императивно определени
реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Така, в процесния договор липсва методика за
изчисляване на лихва – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, липсват условия за издължаване
на кредита, липсва погасителен план, тъй като
в чл.5 от договора изрично е уговорено, че заемателя погасява
задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план, липсва разпределението на вноските и как се
отнасят към погасяване на отделните пера – главница и лихва, договора не съдържа информация за правото на
заемополучателя да се откаже от договора и условията при които може да стори
това – чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК и т. н. Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, във вр. с чл. 5 и чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 20 от ЗПК, и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Тъй като съдът приема, че
договора между страните е недействителен, то съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Доколкото обаче
производството е за установяване на вземане, възникнало от договор за кредит,
за което има издадена заповед за изпълнение, съдът счита, че при установената
недействителност на договора няма как да възникне валидно вземане за ищеца и
задължение за ответника, а дължимата сума по главницата следва да се установи в
друго производство, и може да се
претендира от ищеца, но на друго
основание.
Предвид всичко изложено
предявения установителен иск по чл.415 от ГПК,
във вр. с чл.99 от ЗЗД , във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД,
вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, макар и
ищцовото дружество да има искане за присъждане на разноски, то такива не му се дължат
нито по заповедното производство, нито
по настоящото дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*****,
представлявано от М.Д.Д., против С.Й.Й.,
ЕГН**********,***, иск за признаване за установено, че С.Й.Й. *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С., сумата 500,00лв.
(петстотин лева и 00ст.)-главница; сумата 68,82лв. (шестдесет и осем лева и
82ст.)-договорна лихва за периода от
23.09.2017г. до 22.03.2018г.; сумата 18,00лв. ( осемнадесет лева и 00ст.)-такса разходи; сумата 402,15лв. ( четиристотин и
два лева и 15ст.)- неустойка, за периода
от 23.09.2017г. до 22.03.2018г.; сумата 16,82лв. ( шестнадесет лева и
82ст.)- лихва за забава за периода от
24.09.2017г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 382/2017г. по
описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: