Р Е Ш
Е Н И Е
№ _____________ от _______ януари 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл. с. БОГДАН
РУСЕВ
При участието на секретаря КАПКА ЛОЗЕВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 18551 от 2014-та
година по описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ ГПК.
Образувано е по Въззивна
жалба, вх. № 1036054/29.08.2014г. на СРС, подадена от ответницата в
първоинстанционното производство С.Д.Х. чрез адв. Н.Р. – АК-Пловдив, срещу
Решение № ІІ-119-8/21.07.2014г. по гр.д. № 22740/2012г. на Софийския районен
съд, ІІ ГО, 119 състав, с което е допуснато извършването на съдебна делба на
основание чл. 69 ЗН на тавански етаж от сградата, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4326.8, находящ се в
град София, район „О.К.“, кв. *********, с площ от около 82 кв.м и с описано в
решението разпределение, съставляващ третия етаж от сградата, с описани площ и
граници, между Б.Д.М. и С.Д.Х. при квоти: ⅚ идеални части за Б.Д.М. и ⅙ идеална
част за С.Д.Х..
С подадената въззивна жалба
описаният съдебен акт се оспорва като незаконосъобразен и неправилен,
необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че, въпреки описанието на сградата във всички книжа като двуетажна,
районният съд приел, че е построена жилищна сграда без да посочи на колко етажа
е тя. Същата била поделена още през 1995г. Таванът бил обща част на тази сграда
и попадал в предмета на договора за доброволна делба от 1995г. Неправилно били
тълкувани съдържанието и изразената в същия воля на страните, като в него
изрично било записано, че всеки от съсобствениците притежава по ½ от
общите части на сградата, а уравнение на дяловете нямало да се извършва, тъй
като Д.С.си запазвала правото на ползване върху по една стая на всеки етаж.
Оспорва се автентичността на представеното саморъчно завещание на Д.С.от
14.01.2006г., като в тази връзка се оспорва и съставеният констативен
нотариален акт за собственост в полза на Б.М.. В нарушение на процесуалния
закон първоинстанционният съд не открил процедура за оспорването на тези
документи. Възразява се и на констатацията, че процесният тавански етаж е
самостоятелен обект на собственост: никъде в книжата по делото не се
споменавало за трети тавански етаж на сградата, а, видно от позволителния билет
за строителството, третото надтеренно ниво „таван“ имало само обслужващо
предназначение. Затова и той следвало да се разглежда като обща част на
сградата, представляваща тавански и складови помещения. Освен това този
тавански етаж, независимо от останалите съображения, следвал собствеността на
земята като приращение, поради което всеки от съсобствениците притежавал по
½ от него. Сочейки данните от заключенията на вещите лица, въззивницата
твърди, че таванският етаж, дори и да има признаци на самостоятелен обект,
нямал качества за жилищен такъв, поради което не можело да бъде самостоятелен
обект на право на собственост. Липсвали и данни кога точно той е построен,
съответно преустроен. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено,
като предявеният иск за делба бъде отхвърлен. Претендират се разноски в
първоинстанционното и въззивното производства. В хода на съдебните заседания
пред въззивния съд въззивницата се представлява от адв. Р., който поддържа
въззивната жалба. Позицията си обосновава подробно както в хода на устните
състезания, така и в допълнително представената писмена защита, вх. №
150363/10.11.2017г. на СГС. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Уведомен за подадената
въззивна жалба на 22.10.2014г. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Б.Д.М.
чрез адв. И.Л. ***, е подал отговор на въззивната жалба, вх. №
1044231/03.11.2014г. на СРС, с който оспорва същата като неоснователна и
недоказана, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд – потвърдено. В хода на съдебните заседания пред
въззивния съд въззиваемият се представлява от адв. Л., който поддържа подадения
отговор на въззивната жалба. Становището си обосновава в хода на устните
състезания, както и в допълнително представените писмени бележки, вх. №
163722/05.12.2017г. Претендира разноски за депозит за вещо лице, като изрично
заявява, че не възразява относно размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е депозирана
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора
по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.
Първоинстанционното гр.д. №
22740/2012г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 119 състав, е образувано въз
основа на искова молба, вх. № 8233/08.05.2012г. на СРС, уточнена с молба от
04.06.2013г., предявена от Б.Д.М. срещу С.Д.Х. за делба на имот с идентификатор
68134.4326.8.1.1, представляващ тавански етаж с площ от около 82 кв.м., с
описано разположение на помещенията, находящ се в жилищна сграда с
идентификатор 68134.4326.8.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4326.8,
при описани граници и местонахождение. Иска се да се допусне делба при
съотношение на дяловете от ⅚ ид.ч. за Б.М. и ⅙ ид.ч. за С.Х..
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на описания имот, като
съсобствеността им е възникнала въз основа на наследствено правоприемство, а в
полза на ищеца е налице и завещание от наследодателката Д.Р.С.. По делото са
събрани писмени доказателства, като са изслушани и заключенията на вещо
лице-специалист по промишлено и гражданско строителство и на вещо лице –
архитект. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
страните са съсобственици на поставения за делба имот при съотношение на
дяловете от ⅚ ид.ч. за Б.М. и ⅙ ид.ч. за С.Х., включително и
въз основа на представеното завещание в полза на Б.М.. Основавайки се на
заключенията на вещите лица, съдебният състав е приел, че описаният тавански
етаж съставлява самостоятелен обект, а не принадлежност към сградата, поради
което подлежи на делба.
От събраните по делото пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че по силата на Нотариален
акт № 149/16.12.1953г., т. ХХ, дело № 3621/1953г. на І-ви Нотариус при
Софийския народен съд, Д.М. С. е придобил собствеността на недвижим имот с площ
от 400,00 кв.м. в м. „Подлозище“ в землището на столичния квартал Горна баня.
Видно от Позволителен билет за нова постройка № 270/19.05.1970г., на Д.М. и Д.Р.С.
е позволено да изградят жилищна сграда в описания имот. Доколкото това
обстоятелство не се оспорва по делото, а и, видно от отбелязването върху
проекта на жилищната сграда, собственици на същата са били Д.М. и Д. С.а,
негова съпруга (видно от представените удостоверения за наследници), при режим
на съпружеска имуществена общност.
Видно от Удостоверение за
наследници № 38/29.01.2008г. на СО – Район „О.К.“, Кметство „Горна Баня“, Д.М. С.
е починал на 23.12.1994г., като е оставил за свои наследници по закон Б.Д.М.
(син), С.Д.Х. (дъщеря) и Д.Р.С. (съпруга).
Видно от Удостоверение за
наследници № 31/07.03.2012г. на СО – Район „О.К.“, Кметство „Горна Баня“, Д.Р.С.
е починала на 28.01.2010г., като е оставила за свои наследници по закон Б.Д.М.
(син) и С.Д.Х. (дъщеря).
С Договор за доброволна делба
от 28.02.1995г., Д.Р.С., Б.Д.М. и С.Д.Х., като съсобственици на дворно място с
двуетажна жилищна сграда в град София, кв. Горна баня, ул. „********, са
постигнали съгласие за поделяне на съсобствения им имот, като С.Д.Х. получава
първия етаж от къщата, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и
дворното място. Б.Д.М. получава втория етаж от къщата, заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата и дворното място. Д.Р.С. си запазва пожизнено
правото на ползване върху южната стая на първия етаж и върху южната стая на
втория етаж. Страните са се договорили уравнение на дяловете да не се извършва.
Посочено е изрично, че се прекратява собствеността върху поделения имот и
страните нямат претенции помежду си.
Със Завещание (саморъчно) от
14.01.2006г. Д.Р.С. е завещала на Б.Д.М. собствената си идеална част от третия
етаж на описаната къща в кв. *********, заедно с дворното място, което ѝ
се полага, и стаята, която ползва на първия етаж от къщата. Завещанието е
обявено на 15.04.2010г. от Нотариус № 157 – П.П.(Протокол на л. 15, І).
Видно от заключението на
приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза от вещо лице –
специалист по промишлено и гражданско строителство (л. 61, І), таванът, предмет
на спора, представлява самостоятелен тавански етаж, като съответства на
изготвения проект за строителство с известни несъществени изменения.
Констатирано е наличие отделно и на подпокривно пространство.
Видно от заключението на
приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза от вещо лице –
архитект (л.72, І), строежът на таванския етаж е осъществен в известни отклонения
от изготвения проект, но тъй като е бил изграден преди 01.01.1978г., същият е
търпим строеж. Достъпът до таванския етаж се осъществява чрез отделена в
самостоятелно помещение двураменна стълба, поради което същият може да бъде
третиран като самостоятелен обект в сградата. Поради отклонения в изискванията
за реалната с. височина обаче, същият не може да бъде квалифициран изцяло като
жилищен обект. Вещото лице е приело, че в крайна сметка поради отклоненията от
проекта досежно височината и най-горното вертикално ниво на сградата, все пак
този тавански етаж може да бъде третиран като самостоятелен обект.
Пред въззивния съд е допуснато
изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза във
връзка с оспорване от страна на въззивника на завещанието от Д.С.от
14.01.2006г. в полза на Б.М.. Софийският градски съд кредитира изцяло това
заключение като изготвено от компетентен специалист,
подробно и задълбочено обосновано, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
на вещото лице въпроси и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение
неговата верност. От него се установява възможност да се допусне, че подписът
от името на Д.Р.С. върху саморъчното завещание от 14.01.2006г. е положен от Д.Р.С..
Пред съда вещото лице допълва, че е по-вероятно подписът да е положен от
завещателката, отколкото да не е, но не може да се ангажира с процент на тази
вероятност. Несигурността си обосновава основно с липсата на достатъчно сравнителен
материал.
Правилно районният съдия е преценил, че имотът, чиято
делба се иска, представлява самостоятелен обект в жилищната сграда. На първо
място това се установява от заключенията на вещите лица по съдебно-техническите
експертизи, които са единодушни в тази насока. На второ място, дали посоченият
тавански етаж съставлява самостоятелен обект следва да се преценява с оглед
това, има ли същият нужната височина, пространство и обем, нормален достъп до
стълби и възможност за наличие и оборудване на съответни санитарни и складови
помещения. От заключенията на вещите лица се установява, че процесният таван
има самостоятелен достъп до стълбищното помещение на къщата, състои се от
антре, ателие с тераса, склад, санитарни възли и две тавански помещения.
Строежът му е законен/търпим. Това дава основание да се приеме, че той е
обособен самостоятелно и е самостоятелен обект в сградата. Не води до противен
извод становището на вещото лице-архитект, което конкретизира, че таванският
етаж не може да бъде приет за изцяло жилищен обект. Не е пречка да се допусне
до делба нежилищен обект или такъв със смесен характер, доколкото нормативното
изискване е свързано с наличието на обособеност, без непременно да става дума
за жилище. В противен случай не биха могли да се делят обекти, които нямат
жилищен характер, примерно сгради-складове, промишлени сгради и т.н. В правната
теория е безспорно установено, че таванското пространство, което представлява
незастроен обем между последната етажна плоча или плочата над изградената част
и покривната конструкция и е неизползваемо, освен за изолация между последната
етажна плоча и покрива и за излаз към него, е обща част на сградата по
предназначение, няма статут на самостоятелен обект и не може да бъде предмет на
делба. Именно такова пространство се установява да е налице над процесния
тавански етаж, който, видно и от проектите, където на този тавански етаж е
предвидено наличие на ателие и санитарни възли, и от констатациите и
фотографиите на място от вещото лице-архитект, е проектиран, изграден и
оборудван като самостоятелна и обособена за обитаване част, а не такава за
обслужване на останалите етажи от сградата. Не е необходимо това обособяване да
бъде формално – то може да се осъществи и мълчаливо, с фактически действия, в
резултат на които таванският етаж се оформя като отделен обект в сградата. В
подкрепа на изложеното е и фактът, че в проекта, въз основа на който е
изградена тя, таванският етаж е проектиран с обособени за ползване помещения –
ателие, антре, складови и санитарни помещения, а реално са оборудвани и годни
за ползване стаи и кухня. Това изрично е заявено и от вещото лице – специалист
по промишлено и гражданско строителство при изслушването на заключението му,
като заявява, че приложеният по делото проект предвижда трети тавански етаж.
Горните съображения следват и по аргумент от ТР 34-1983-ОСГК, р.
163/17.09.2012г.-гр.д.1170/2010г.-Іг.о.,
р.313/05.04.2000г.-гр.д.793/1997г.-Іг.о.,
р.332/06.07.2010г.-гр.д.633/2009г.-ІІг.о. Неоснователно е възражението, че
таванският етаж не е самостоятелен обект, доколкото навсякъде в книжата по
делото сградата била описана като двуетажна. Действително в приложения по
делото проект (л. 10, І) става дума за двуетажна
жилищна сграда. От значение за решаване на делото и допускането на имота до
делба е дали фактически е налице обособен самостоятелен обект в сградата, а не
как е описана същата в касаещите я документи. Окачествяването на сградата като
двуетажна не значи, че същата не може да разполага със самостоятелни тавански
или сутеренен етаж, предмет на самостоятелно право на собственост.
Не може да бъде възприет и доводът, че договорът за
доброволна делба от 28.02.1995г. има за предмет и процесния тавански етаж.
Действително в него страните са посочили, че го сключват за делба на съсобствения им имот. След
уточняването на дяловете обаче е постигнато съгласие, че това съглашение
прекратява съсобствеността само върху поделения
имот. Следователно и съобразно чл. 20 ЗЗД изразената от страните воля
следва да се тълкува в насока, че страните са решили и прекратили доброволно
съсобствеността само върху първия и втория етаж от сградата с прилежащите общи
площи и дворно място. Мазето на къщата не е предмет на настоящия спор, поради
което съдът не следва да изследва обстоятелството дали същото би могло да бъде
самостоятелен обект. Освен това, доколкото по естеството си процесният тавански
етаж не съставлява обща част, както вече бе изяснено, той не следва да попада в
обхвата на този договор за доброволна делба. В тази връзка в последния няма
никаква индикация, че наследодателката Д.Р.С. се е разпоредила с притежавания
от нея дял в съсобствеността досежно таванския етаж към момента на съставяне на
завещанието от 14.01.2006г.
Следователно таванският етаж е самостоятелен обект, при
това вписан в кадастъра като такъв, макар и в хода на производството, и може да
бъде предмет на делба.
Що се касае до дяловете на страните, следва да се има
предвид, че след смъртта на Д.М. С. неговата ½ от имота е станала
собственост на неговите наследници Б.М., С.Х. и Д. С.а, съобразно чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН, а именно: Б.М. – ⅓,
С.Х. – ⅓ и Д.С.– ⅓. Тъй като имотът е бил съпружеска имуществена общност,
то ½ от него е била собственост на Д. С.а, като в крайна сметка обобщено
дяловете в собствеността са: ⅙ ид.ч. за Б.М., ⅙ ид. ч. за С.Х. и
Пред въззивната инстанция бе проведено производство по
чл. 193 ГПК вр. чл. 343 ГПК за оспорване автентичността на представеното
саморъчно завещание от 14.01.2006г. на Д.С.в полза на Б.М.. Същото е
представено от въззиваемия-ищец с исковата молба, като неговият процесуален
представител изрично е заявил, че ще се ползват от него (л. 30, І). Завещанието
е частен документ и не носи подписа на страната, която го е представила.
Изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза даде заключение за
вероятност завещанието да е подписано от Д. С.а. В гражданското производство
обаче такава експертиза, установяваща
само вероятност завещанието да е написано изцяло и подписано от
лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на завещателното
разпореждане. Това е така, тъй като според чл. 154, ал. 1 вр. чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване
автентичността на завещание е на страната, която се ползва от завещателното
разпореждане. Чл. 25, ал. 1 ЗН изисква като форма за действителност на
саморъчното завещание същото да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от
завещателя. При оспорване автентичността на завещанието или спазването на
формата му, страната, която се ползва от документа,
следва да проведе главно доказване, т. е. да установи по безспорен начин, че
завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор.
Експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето,
посочено като негов автор, не позволява направата на безспорен извод за
автентичността на документа или спазването на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН и
съответно не е достатъчно за установяване действителността на завещателното
разпореждане (р.166/08.05.2012г.-гр.д.65/2012г.-ІІг.о.).
Следователно ищецът-въззиваем не е доказал пълно и главно автентичността на
завещанието, а оттам и твърдяното от него наследствено правоприемство по
завещание. При това положение квотите в наследството, а оттам и в
съсобствеността върху таванския етаж, следва да се определят по правилото на
чл. 5, ал. 1 ЗН. Така след смъртта на Д. С.а, настъпила на 28.01.2010г.,
нейните наследници Б.М. (син) и С.Д.Х. (дъщеря) ще наследят по ½ от
притежавания от нея дял в съсобствеността (
Поради тази причина, като е
допуснал делба при квоти, различни от посочените по-горе, първоинстанционният
със е постановил неправилно решение, което в тази си част следва да бъде
отменено, а делбата – допусната при квоти по ½ ид.ч. за всеки съделител.
По
разноските пред първата и въззивната инстанция:
Доколкото настоящото
производство съставлява първа фаза на съдебната делба, то, по аргумент от
разпоредбата на чл. 355 ГПК, в същата страните не си дължат разноски.
Присъждането им става с решението по извършване на делбата. Затова и претенции
по присъждане на разноски не следва да бъдат разглеждани по настоящото дело. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд -
р.3/06.02.2012г.-гр.д.189/2011г.-Іг.о.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № ІІ-119-8/21.07.2014г. по гр. д. № 22740/2012г. на
Софийския районен съд, ІІ ГО, 119 състав, в частта му относно
делбените квоти на Б.Д.М. – ⅚ ид.ч., и С.Д.Х. – ⅙,
отнасящи се за допуснатия до делба имот, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА ДОПУСНАТАТА от Софийския районен съд ДЕЛБА НА ИМОТ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЯЛОВЕ:
– ½ идеална част за Б.Д.М., ЕГН
**********;
– ½ идеална част за С.Д.Х., ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски
съд в едномесечен срок от съобщението.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните в незаверен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.