РЕШЕНИЕ
№478
20.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 128 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Мега
Ве Пет“ООД, гр.***(в жалбата е допусната техническа грешка при изписване
правно-организационната форма на жалбоподателя, която е изправена в първото по
делото о.с.з. като с определение на съда е допусната промяна в наименованието
на оспорващата страна) против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-386-0471516 от 29.11.2022г. издадена
от Началник отдел в дирекция“Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване" за срок от 14
дни на обект-склад на едро, находящ се в ***, стопанисван от оспорващото дружество, а на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана за достъпа до него, за срок от 14 дни.
Излагат се съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради постановяването
й като немотивирана, при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби.
Твърди се, че обжалваната заповед е
издадена без да е доказано наличието на предпоставките на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. В оспорения акт било посочено, че
се издава въз основа на извършена
проверка на дружеството, за която бил съставен ПИП сер. АА № 0471516 от
21.11.2022г. В екземпляра от последния, връчен на представител на
дружеството било посочено, че намиращото
се в обекта ФУ било в работен режим и има осъществена дистанционна връзка с
НАП, издадения ФБ съдържа реквизитите посочени в чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18,
в т.ч. QR код и са спазени разпоредбите на Наредба № Н-18. По отношение на наличното
в обекта ФУ пък било отразено, че е работещо в режим ЕКАФП, като са изпълнени
разпоредбите на пар.75, ал.6 от ПЗР на Наредба № н-18. Този протокол за
проверка, съставен на основание чл. 50, ал.1 от ДОПК по установения за това ред
и форма, от орган по приходите, при изпълнение на правомощията му, бил
доказателство за установените факти и обстоятелства, които съгласно чл. 50,
ал.2, т.8 от ДОПК следвало да се съдържат в него. В случая, процесният протокол
от проверка, със съдържащите се в него констатации, нямало как да бъде
доказателство за извършено административно
нарушение по чл.8, ал.1, т.1, вр. с чл.8, ал.2 от наредбата, във връзка с което
и на основание чл. 186, ал.1, т.2 от ЗДДС, действайки пори условията на
обвързана компетентност административният орган издал обжалваната ЗНПАМ. Ето
защо и само поради липса на установено и доказано наличие на правно основание,
налагането на ПАМ с оспорената заповед се явявало незаконосъобразно.
Наред с това заповедта била незаконосъобразна и поради това, че нарушението
било описано непълно, неточно и неясно. Сочи се също, че ЗНПАМ била
немотивирана от издателя й по отношение на продължителността на срока, за който
същата се прилага.
Излагат се доводи, че в следствие на
направените констатации от органите на НАП, в рамките на деня - 21.11.2022г.
оспорващото дружество предприело незабавни действия за отстраняване на
нарушението, като регистрирало и пуснало в експлоатация нов ЕКАФП, който
отговарял на законовите изисквания. Действието на наложена ПАМ било обосновано
и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица
предотвратяване и преустановяване на нарушението. От момента, в който не
съществувала вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или
от който противоправното поведение било
преустановено, действието на мярката не било фактическо основание и от този
момент насетне прилагането на принуда щяло да е в пряко нарушение на една от
проявните форми на принципа на съразмерност. Установен в чл.6, ал.2 от АПК. С
оглед приложените към жалбата доказателства за въвеждане на нов ЕКАФП отговарящ
на законовите изисквания при което административното нарушение, въз основа на
което е и приложена административната принуда е преустановено окончателно, то
крайната цел на издаване на ЗНПАМ била постигната. Това обстоятелство обаче не
било съобразено от административният орган, а и не било обсъдено в постановения
от него акт, дори и във връзка с определяне и обосноваване на срока, за който било постановено да бъде запечатан
обекта. Затварянето на обекта за определения от органа срок, създавало
предпоставки за причиняване на вреди на търговеца, които били явно несъизмерими
с преследваната цел при констатирано нарушение, което било отстранено веднага.
По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане
на сторените от жалбоподателя, в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр. Пловдив чрез пълномощник – в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.11.2022г. в 09.00ч., била
извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - находящ се в гр.***,
представляващ склад на едро, стопанисван
от „ МЕГА ВЕ ПЕТ“ООД. При проверката била извършена контролна покупка на 1 стек
вода“Девин“ на стойност 4.40 лева. За извършената покупка при заплащането бил
издаден фискален бон№ 076419/21.11.2022г. от намиращото се в обекта ФУ,
намиращо се в работен режим и имащо осъществена дистанционна връзка с НАП. Резултатите
от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка, сер.АА, №
0471516, съставен в присъствието на продавач-консултанта и представляващо
дружеството лице и същия бил подписан без възражения. В протокола е отразено, че че издадения
фискален бон не съдържа реквизитите посочени в чл. 26, ал.1от Нар. №
Н-18. Няма QR код. Неспазване разпоредбата на чл.25,
ал.9 от Наредба № Н-18. От съдържанието на протокола е видно, че в
същия са внесени преправки по отношение
посочените по-горе думи „не“, Няма“ и
„Неспазване“, като думата „не“ е прибавена, а думите „няма“ и „неспазване“ са
удебелени.
На 29.11.2022г.Началникът на отдел“Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на
НАП издал оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с № ФК-386-0471516, с която на основание чл.
186, ал.1 от ЗДДС е разпоредил налагането на принудителна административна мярка
"Запечатване“ за срок от 14 дни на стопанисвания от „Мега Ве Пет“ООД, гр***
склад на едро, находящ се в ***, а на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана за достъпа до него, за срок от 14 дни. За да издаде заповедта си административният
орган приел, че при извършената проверка се установява, че в посочения склад на
едро, в който се осъществява търговия на едро с напитки, не се използва
фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните
изисквания, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата, което се установява от
издаден фискален бон, който не съдържа двумерен QR код, съгласно
Приложение № 1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, който е задължителен
реквизит съгласно чл. 26, ал.1, т.16 от същия п.н.а.
Заповедта била връчена на законния представител на дружеството на 07.12.2022г.
Същата била обжалвана по административен ред с жалба вх. № ВхК-8500 от 19.12.2022г.(л.19). С Решение № ГДФК-212 от 29.12.2022г. Директорът на Дирекция“Оперативни
дейности“ в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП отхвърлил депозираната жалба. Решението било връчено на
адресата си на 14.01.2023г., а на 26.01.2023г. с вх. № ВхК-685 дружеството
депозирало, чрез административния орган
жалба срещу процесната заповед до съда.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото, като писмени доказателства документи съдържащи се в административната преписка.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в законоустановения 14-дневен срок при наличието на правен
интерес, предвид което е ДОПУСТИМА.Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ се прилага от орган по приходите или
оправомощено от него лице. В чл.187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето.Т.е.
мярката по чл.187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по чл.186, ал.1 от ЗДДС и се
прилага винаги в случаите, в които се установи наличие на хипотезите на тази
норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е делегирал
на началниците на отдели“Оперативни дейности“ в дирекция“ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на
НАП правомощия да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство
заповед, издателят й е изпълнявал именно
тази длъжност.Предвид това обжалваният акт се явява издаден от компетентен
орган.
Съставена е в изискуемата писмена форма и е подписана от издателя си,
като съдържа както фактически, така и
правни съображения обосноваващи мотивите
на органа да приложи съответният вид ПАМ. Дали действително изложеното в
заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и то за посочения срок, е
въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването на ЗПАМ, а
и наличие на такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална
законосъобразност на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, от ЗДДС,
като мотивите на заповедта обосновават наличието на хипотезата на т.2 от същата
норма.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което
използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за
одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Съдът намира, че от приложените доказателства по делото безспорно се
установява, че нарушението е извършено.
В чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите
издава наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност.
Редът и начина за одобряване
типа фискални устройства е уреден с Наредба Н-18/2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. Чл.8, ал.1, т.1 от наредбата предвижда, че фискалните
устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение
№ 1. В чл.26, ал.1, от наредбата е
посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 да съдържа задължително реквизитите посочени в т.1-т.17, сред които в
т.16 е посочен и двумерен QR код. Видно е от образеца на фискален бон съгласно
Приложение 1 към наредбата, че същия задължително следва да съдържа QR код. В чл.8, ал.2 от същия
подзаконов нормативен акт е посочено, че фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В чл.12, ал.1 от същия п.н.а.
сочи, че свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по
силата на закон. Този срок може да бъде продължен при условията и по реда на чл. 9, 10
и 11 с допълнение към свидетелството,
издадено от председателя на БИМ, когато производителят или вносителят подаде
писмена заявка-декларация преди изтичане на срока, посочен в свидетелството, а
ал.2 сочи, че след изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип не са от
одобрен тип.Изискванията на
наредбата по отношение на фискалните
устройства е следвало да бъдат изпълнени
в срок до 31 декември 2020 г. - § 75, ал.6 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г.
Във връзка са откритото производство по
оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК касателно протокол за извършена проверка, сер.АА, № 0471516, в частта на
осъществените преправки находящи се на стр.2 от него, е необходимо първо да се
посочи следното:
Посоченият документ е официален
удостоверителен документ, и обвързва съда с материална доказателствена сила, т.е.обвързва
съда да приеме както, че изявленията
съдържащи се в него са сторени от лицата които са го съставили, така и че
удостоверените в него факти лично възприети от изготвилото го длъжностно лица
са се осъществили от външна страна
именно така, както е посочил авторът на документа. При откритото производство по оспорване
верността на посочения документи, в частта на посочените преправки, а именно че
издадения фискален бон „не съдържа реквизитите
посочени в чл. 26, ал.1от Нар. № Н-18. Няма
QR код. Неспазване разпоредбата на
чл.25,
ал.9 от Наредба № Н-18“,
доказателствената тежест пада върху
страната оспорва документа(чл.193, ал.3 ГПК).Тази доказателствена тежест е надлежно указана от
съда на оспорващата страна, в проведеното по делото открито съдебно заседание
на 28.03.2023г. За установяване
твърдяната неистинност не е достатъчно да се установи преправка на документа.
Това е така защото съгласно чл.178, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
доказателствената сила на документ, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете, и други външни недостатъци се преценява с оглед всички
обстоятелства по делото. За да се изключи протокола от доказателствената
съвкупност и да се обори неговата материална доказателствена сила е необходимо
е да се докаже, че удостоверения в него факт, не се е осъществил в обективната
действителност, така както това е посочено в документа. В контекста на
откритото по делото производство по чл.193 от ГПК това означава, че оспорващата
страна трябва да докаже, че издаденият фискален бон съдържа реквизитите на
чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и има QR
код. В частта на осъществената преправка за „Неспазване“ разпоредбата на чл.25,
ал.9 от Наредба Н-18, този документ няма обвързваща сила, доколкото се касае за
правен извод на длъжностното лице извършило проверката и изготвило протокола, а
не за възприет от него факт от действителността. По делото е представен издадения при
проверката на 21.11.2022г. фискален бон № 076419, и от съдържанието му
безспорно се установява, че в същия липсва посочен двумерен QR код. По делото в качеството на свидетел е разпитан и
издателя на документа св. А., който посочи че при проверката е констатирал че
фискалният бон не съдържа QR код, и още хода й се е
знаело че апарата не отговаря на функционалните изисквания, тъй като е
регистрирано в НАП с тройка. Свидетелят посочи също, че лично е извършил
преправките на документа, тъй като е
установил че е допуснал техническа грешка при изготвянето му. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
доколкото именно последния е извършил проверката, има непосредствено
впечатление към установените факти и показанията му в частта касаеща
реквизитите на фискалния касов бон напълно съответстват на съдържанието на
последния, който е приет като писмено доказателство.
Ето защо, предвид
свидетелските показания и събраните по делото писмени доказателства и в
частност приетия и като заверен препис, и като оригинал фискален бон№ 076419/21.11.2022г. издаден от намиращото се в обекта на
оспорващото дружество фискално устройство, съдът приема за недоказано, че оспорения
протокол в частта на извършените в него преправки удостоверяващи,че издадения фискален бон не
съдържа реквизитите посочени в чл. 26,
ал.1от Нар. № Н-18. Няма QR код е
неистински документ. Отразеното неспазване разпоредбата на
чл.25,
ал.9 от Наредба № Н-18, както се посочи
е правен извод, които не обвързва съда с материална доказателствена сила, ето
защо и настоящия съдебен състав независимо от откритото производство по чл.193
от ГПК намира, че не следва да се произнася по истинността на протокола в посочената част.
За налагане на
ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице –
констатирано е използване на фискално устройство от неодобрен тип, неотговарящо
на функционалните изисквания съобразно приложение
№ 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което
нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя
от приложените към протокола доказателства. Нарушението обаче е преустановено в
деня на неговото констатиране, а именно на 21.11.2022 г., като видно от
приложената по делото справка на НАП за регистрирани промени на данните за
фискално устройство, на посочената дата в 14.06ч.часа дружеството е
регистрирало ФУ с номер ZK128433, със
свидетелство № 760.01, за обект – склад на едро находящ се в гр.***.
Горното
обстоятелство обаче не е отчетено от административния орган при издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, датираща от 29.11.2022г., т. е. след като
нарушението вече е преустановено и противоправното поведение е коригирано.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. В случая наложената с оспорената заповед мярка не
съответства на преустановителната цел на ПАМ, доколкото констатираното от
органите по приходите нарушение е отстранено непосредствено след приключване на
проверката. По делото липсват и доказателства за настъпили вредни последици от
установеното нарушение, поради което процесната ПАМ няма как да има функция,
целяща отстраняването на такива последици. При това положение, вместо постигане
на законово предвидените цели на административна принуда, в конкретния случай
процесната ПАМ, изразяваща се в запечатване на търговския обект, ограничава в
значителна степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява
търговска дейност за определен срок.
Наред с
това възражението за нарушаване на
принципа на съразмерност при определяне на срока на ПАМ е основателно.
Определеният
срок на действие на принудителната административна мярка – запечатване на
обекта за срок от 14 дни, е обоснован с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от лицето. Доколкото
обаче нарушението е преустановено на 21.11.2022 г., т. е. преди издаването на
заповедта за налагане на ПАМ от 19.11.2022 г., очевидно тази цел е била
постигната преди налагане на мярката, поради което определения от органа срок,
клонящ към средно установения, се явява необоснован и несъразмерен. В тази
връзка липсват данни за други нарушения от същия вид или за извършени от
търговеца други нарушения на финансовата дисциплина, относими към определянето
на размера на ПАМ. Всичко това обосновава извод, че процесната ПАМ за срок от
14 дни е прекомерна, налагането й за този срок предполага за търговеца вреди,
които са явно несъизмерими с преследваната цел, което е в разрез с изискванията
на чл.
6, ал. 2 от АПК.
По изложените
съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в
противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата цел и като
такава следва да бъде отменена.
Наред с това е
необходимо да се посочи, че СЕС в решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, приема че член 273
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че за описаното в ЗНПАМ нарушение,
по отношение дружеството е издадено и наказателно постановление № 701704-F688146/04.05.2023г.,
с което на същото е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Действително няма данни за влизане в сила на същото наказателно постановление, но
съдът е длъжен да съобрази приетото от Съда на Европейския съюз в
цитираното по – горе решение. Безспорно
е, че в случая по отношение на „Мега ВЕ Пет“ООД е наложена
имуществена санкция с издаване на НП,
именно във връзка с фактите, дали основание на административния орган да
предприеме спорната ПАМ. Изискването за
извършване на конкретна преценка относно тежестта на нарушението и последиците
от него, както и засягането на правната сфера на нарушителя е дължима във всеки
конкретен случай. Това разбиране формирано в съдебните актове се подкрепя и от
приетото в решение на СЕС по дело С-97/21, относно дължима от административния
орган преценка на тежестта на наложените мерки и извършеното нарушение. В
настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране
на посочените мерки - ПАМ и имуществена санкция с издаване на НП, в тежест на
търговското дружество, без да е извършвана горепосочената преценка от органа, а
такава национална уредба съобразно горецитираното решение на СЕС е недопустима.
При този изход
на спора основателно се явява своевременно заявеното искане на
дружеството-жалбоподател за присъждане на деловодни разноски. Доказани са
направени разходи в размер на 650лв., представляващи реално заплатено
адвокатско възнаграждение по съобразно договор за правна защита и съдействие от
18.01.2023г. и и 50 лв. – дължимо
внесена ДТ и следва да бъде съден ответникът да ги възстанови на оспорващото
дружество.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-386-0471516 от
29.11.2022г. издадена от Началник отдел в дирекция“Оперативни дейности“ – Пловдив
при ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите, гр. София да заплати на „Мега Ве Пет“ООД, гр.***
сторените по адм.дело № 128/2023г. по описа на АдмС-Хасково разноски в размер
на 650.00 лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия :