Р Е Ш Е Н И Е
№2896, 14.06.2013г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН А.
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №4749 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от П.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Я.Д.Р., с
ЕГН **********, с п.а. в гр.Варна и Р.Д.С., с ЕГН **********, с п.а. в
гр.Варна, всички със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”М.Л.” №33, чрез адв.Т.Р.З., против Г.Г.С., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Д-р П.” №**, ет.*, оф.12,
чрез адв.А.Н. и К.И.К., с ЕГН ********** и Г.И.К., с ЕГН **********, двамата с
адрес *** и със
съд.адрес: гр.Варна, ул.”Ал.К.” №**, чрез адв.М.К.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот, с административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.” №**, ет.1, ап.1, представляващ Жилище, съставляващо самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда, разположено на първия етаж, със застроена площ от 49.85кв. метра, състоящо се от две стаи, салон, тоалетна, и ½ ид.част от прилежащото избено помещение, както и 24.50 ид.част от дворното място, в което е изградена тази сграда, съставляващо УПИ № ХI-2, 17, кв.317 по плана на 9-ти м.р. на гр.Варна. Твърди се, че гореописаният имот е съсобствен между ищците при квоти 4/6 ид. части за ищцата П.К.П. и по 1/6 ид. част за останалите две ищци. Твърди се, че П.К.П. е придобила 3/6 ид. части от имота, чрез покупка извършена по време на брака й с Д.С. П., и 1/6 по наследяване по закон в качеството й на преживяла съпруга. Твърди се, че Я.Д.Р. и Р.Д.С. притежават по 1/6 ид. част за всяка от тях на основание наследяване по закон на баща си Д.С. П.. Твърди се, че чрез сделка обективирана в НА №40, т.III, д.№594/1958г., ищцата П.К.П. *** П., по време на техния брак в условията на семейна имуществена общност, купуват от Н. П. Ж. и М.Й. Ж.а ”Първи етаж от къща на ул.”Д.С.” №4, състоящ се от две стаи, салон, клозет и 1/2 ид. част от избеното помещение, и ¼ ид. част от дворно място, цялото с площ от 208кв. метра в парцел II от квартал 842 по плана на гр.Варна”. Твърди се, че Н. и М. Ж.и са притежавали продаваемия имот, по силата покупко-продажба, от Н. С. Х., Х. С. Х. и Р. П. Д., обективирана в НА №136, том VII, д.№1632/1957г. Твърди се, че при продажбата по НА №136, том VII, д.№163/1957г., продавачите Н. С. Х., Х. С. Х. и Р. П. Д. са се легитимирали като собственици на продаваемия имот с НА №94, т.II от 1931г., издаден по реда на Закона за издаване на нотариални актове върху общински места, дадени на бездомници. Твърди се, че при изброяване на представените пред нотариуса документи в номерацията на акта е допусната техническа грешка, като всъщност документът, легитимиращ продавачите като собственици е констативният НА №14, том II, регистър 1499, д.312/1931г., издаден на С. Х. Д., съгласно който това лице е признато за собственик на дворно място, в гр.Варна, м-т ”Стара планина”, в кв.842, парцел 2, от 208кв.м., от което 54кв.м. застроено с постройка, при съседи по нотариален акт: П. Ц., А. Ж., С. Х. ***. Твърди се, че към момента на издаване на Нот.акт, в цитираното по-горе дворно място е имало изградена жилищна сграда със ЗП от 54кв.м. Твърди се, че впоследствие към тази сграда се изгражда пристройка, състояща се от две стаи и антре, която пристройка е изградена въз основа на архитектурен проект, одобрен на 21.04.1934г. Твърди се, че след смъртта на С. Х. Д. неговите законни наследници извършват три разпоредителни сделки с притежавания от тях недвижим имот, с първата от които с НА №20, том II, д.№276/1956г. тримата наследници продават на И. К. Р. 134.50кв.м. ид. части от гореописаното дворно място, ведно с част от изградената в имота сграда, която продаваема част включва една стая, кухня, вестибюл, килер с пристройките откъм ул.”Д.С.”. Твърди се, че след тази сделка в патримониума на тримата законни наследници на С. Х. Д., са останали 73.50/208 ид.части от дворното място и непродадената част от съществуващата в местото сграда. Твърди се, че втората сделка е обективирана в НА №33, т.V, д.№ 961/1956г., като само двама от наследниците-Х. С. Х. и Р. С.а Х.а, продават на Н.Д.К. и Л. В.К. следния недвижим имот: Втори етаж на къщата, състоящ от стая, кухня и антре и килер, с правоползване на избените помещения, ведно с ½ ид. част от цялото дворно място. Твърди се, че тъй като при тази сделка не е взел участие единият от тримата съсобственици, то вещно-прехвърлителният й ефект е настъпил само за 2/3 ид. части от имота, описан в НА №33, т.е. за 2/3 ид.части от втория етаж и 2/3 ид.част от продаваемата част от дворното място. Твърди се, че след първата разпоредителна сделка са останали 73.50/208 ид.части, поради което с НА №33/1956г. са прехвърлени само 49/208 ид.части от дворното място, което е равно на правата на двамата продавачи Х. Х. и Р. Х.а, като квотата на неучаствалия в сделката съсобственик Н. Х. е останала непродадена. Твърди се, че с решение по гр.д.№972/1961г. на ВРС, постановено на основание чл.202 от ППЗПИНМ /в действащата към онзи момент редакция/ е прието за установено, че Л. и Н.К. са собственици на 73.50/208 ид.част. Твърди се, че ищците не са били в страна по този процес и решението по това дело няма установително действие в отношенията между Л. и Н.К., от една страна, и ищците от друга страна. Твърди се, че впоследствие с НА №161, том II, д.№601/1968г. Л. и Н.К. продават на Я.Г.Я. 73.50/208 ид.части от дворното място, ведно с целия втори етаж от къщата. Твърди се, че последната сделка не е произвела вещно-прехвърлителен ефект върху 24.50/208 ид.части от дворното място, въпреки цитираното по-горе съдебно решение. Твърди се, че с НА №8, том XXVI, д.№9164/1975г., Я.Г.Я. дарява на сестра си Г.Г.С. имота, който сам е придобил въз основа на НА №161/1968г. Твърди се, че тази сделка също не е произвела вещно-прехвърлителен ефект върху 24.50/208 ид.части от дворното място, които не са били надлежно прехвърлени с продажбата по НА №33, том V, д.№161/1956г. с посоченото по-горе неучастие на единият съсобственик. Твърди се, че при направена справка в СГКК-гр.Варна, ищците са установили, че кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Варна в частта за отразяването на дворното място са неправилно попълнени, като съсобственият УПИ ХI-2.17 в кв.317 на гр.Варна, е отразен в кадастралната карта с два идентификатора, вместо с един общ. Твърди се, че осен това сградата, в която се намира жилището на ищците, не е попълнена в кадастралната карта, както и самото жилище не е попълнено като самостоятелен обект в сграда. Твърди се, че ищцата П.П. е инициирала попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри, като в рамките на административното производство по повод попълването на КККР по заявление с вх.№94-10327/21.04.2011г. на П.К.П., от страна на отв.Г.Г.С. е постъпило възражение и същата е отказала изрично да подпише акта за непълноти. Твърди се, че другите двама ответници, са били редовно уведомени от административния орган за висящата административна преписка по повод попълването на КККР, също не са подписали акта за непълноти, с което мълчаливо са отказали да дадат съгласие за провеждане на административната процедура. Твърди се, че административният орган е постановил Заповед №КД-14-03-63/09.01.2012г., по заявлението на П.П., с която е отказал да бъде извършено изменение на КККР на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ.Варна, одобрена със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АГКК, в това число и за отразяване на самостоятелни обекти на собственост и вписване на собственост на П.К.П.. Твърди се, че мотивите в заповедта са, че в случая се касае за спор за материално право, което обосновава правния интерес на ищците да установят спрямо останалите съсобственици на УПИ №ХI-2, 17 в кв.317 по плана на 9-ти м.р. и спрямо другите собственици на самостоятелни обекти в сгради, изградени в този парцел, правото си на собственост върху имота. Твърди се, че ищците са собственици на горе описаното Жилище, с административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.” №**, ет.1, ап.1, на основание покупко-продажба за притежаваните 3/6 ид. части от първата ищца и наследяване по закон за останалите идеални части. В условия на евентуалност относно припадащите се 24.50кв. метра ид.части от цялото с площ от 208кв.метра, се твърди, че тази идеална част е придобита от ищците на основание давност и наследяване по закон, тъй като П.К.П. *** П. са владели тази идеална част с намерение за своене необезпокоявано, със съзнанието, че тя е тяхна собственост, и това тяхно владение е било явно, спокойно и необезпокоявано, през периода от датата на придобИ.е-17.04.1958г. до предявяване на иска, като след смъртта на Д.П. на 27.09.1999г., владението е продължено от неговите наследници. Твърди се, че изключение от горното представлява тоалетна, находяща се на първия етаж под стълбището, която е прилежаща към имота на ищците помещение. Твърди се, че това помещение е било временно предоставено за ползване на отв.Г.Г.С. по силата на устен договор за послужване, като уговорката е била след изграждане на тоалетна на втория етаж, тази на първия етаж, под стълбището да бъде освободена. Твърди се, че с нотариална покана, връчена на 24.09.2003г. на Г.Г.С. от Нотариус П.Д., с район на действие района на ВРС, рег.№332, ищцата П.П. е поканила отв.Г.С. да й предаде ключовете от тази тоалетна. Твърди се, че това помещение, което има характер на обслужващо, понастоящем се владее неправомерно от отв.Г.Г.С.. В уточняваща молба от ищците се твърди, че правата на собственост на ответниците К.И.К. и Г.И.К. са основани на наследяване по закон от техните родители И. К. Р. и А. Г. Р.а, починали на 10.12.2004г., тъй като имота по горепосоченият НА №20, т. II, д. №276/1956г. е придобит в условия на семейна имуществена общност по време на техния брак. Твърди се още, че ПИ с идентификатор №10135.1501.812, с площ от 121кв.м. и ПИ с идентификатор №10135.1501.813 с площ от 101кв.м., с обща площ от 222кв.м., при общи граници ПИ №10135.1501.811, ПИ №10135.1501.810, ПИ №10135.1501.814, ПИ №10135.1501.1188, ПИ №10135.1501.1220 и ПИ №10135.1501.818 /ул.”Д.С.”/, е идентичен с УПИ ХI-2.17 в кв. 317 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна. Твърди се, че в скицата на сграда с идентификатор ПИ №10135.1501.813.1 по кадастралната карта на гр.Варна, в която се намира процесния жилищен имот, неправилно е отразена като едноетажна-същата е разположена на два етажа, като жилището на ищците е разположено на първия етаж.
Съдът е сезиран с искане, след
установяване на истинността на горните твърдения да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици, при квоти от 4/6 ид.ч. за
първата и по 1/6 ид.ч. за другите две, на Жилище, с
административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.” №4-А, ет.1, представляващо
самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.1501.813.1, с административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.”
№4-А, изградена в ПИ с идентификатор №10135.1501.813 по актуалната кадастрална
карта на гр.Варна, представляващ идеална част от УПИ № ХI-2.17, в кв.317 по
плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна, което жилище е разположено на първия етаж
от тази сграда, със застроена площ от 50кв.м. по кадастрална скица, а по
документи за собственост от 49.85кв.м., състоящо се от две стаи, салон,
тоалетна, ведно с ½ ид. част от прилежащото
избено помещение, както и ведно с 24.50/208 ид. част
от дворното място, в което е изградена тази сграда, съставляващо ПИ
№10135.1501.812 и ПИ №10135.1501.813, с общ бивш идентификатор-УПИ № ХI-2.17,
кв.317 по плана на 9-ти м.р. на гр.Варна, както и да се осъди ответницата Г.Г.С. да предаде на ищците владението върху обслужващото
помещение-тоалетна, находяща се на първия етаж под
стълбището, процесната жилищна сграда.
В отговора на ответницата Г.Г.С., се твърди, че исковете са неоснователни и се моли за
отхвърлянето им, тъй като изложеното в исковата молба не отговаря на
действителната фактическа обстановка. Твърди се, че ответницата черпи правото
си на собственост по силата на НА №8, том 26, дело 9164/75г., по силата на
който, чрез дарение от брат й Я.Г.Я., тя е придобила собствеността върху Втори
етаж от къща, находяща се на ул.”Д.С.” №4, в
гр.Варна, състояща се от външно стълбище, входно антре, стая, кухня, клозет,
тераса, идеална част от входно стълбище за избата и идеална част от избата,
заедно с 73.50кв.м. ид.ч. от застроеното и
незастроено дворно място, цялото с пространство от 208 кв.м., представляващо
дворище 2, в кв.317, по плана на 9 подрайон на
гр.Варна. Твърди се, че Я.Г.Я. е придобил описания недвижим имот, чрез
покупко-продажба по силата на НА №161, том 2, дело №601/1968г. от Н.Д.К. и Л. В.К..
Твърди се, че чрез
покупко-продажба, обективирана в НА №33, том 5, дело
№961/1956г. К. са придобили имот-втори етаж на къща ведно с 1/2 ид.част от цялото
застроено и незастроено дворно място цялото с площ от 208 кв.м. Твърди се, че в
резултат от обстоятелството, че праводателите на
имота, извършват няколко разпоредителни сделки касаещи първия и втория етаж от
къщата и дворното място, в действителност те продават повече земя отколкото
имат. Твърди се, че с НА №20, том 2, дело 276/1956г. Р. П., Х. С. и Н. С.
продават 134.50 кв.м. ид.ч. от дворното място на И. К.
Р., и с НА №33, том 5, дело 961/1956г. продават на К. ½ ид.ч. от дворното място. Твърди се, че в последствие с НА
№136, том 7, дело №1632/1957г. същите лица се разпореждат с ¼ ид.част от описаното дворно място, като първоначално го
продават на Н. и М. Ж.и, а в последствие същите се разпореждат с имота по
силата на НА №40, том 3, дело №9594/1958г. в полза на ищцата П.К. Ж.а, в
следствие от което тя придобива ¼ ид.част от
дворното място. Твърди се, че тъй като имотът с площ от 208кв.м. не може да
бъде разпределен между съсобствениците, поради недостатъчна площ, между
страните се водят дела, за част от които ищцата не споменава в исковата си
молба. Твърди се, че с Решение от 19.02.1962г. по гр.д.№972/1961г. е признато,
че Л. Клисаров и Н. Клисарова
са собственици на 73.50кв.м. от процесното дворно
място, като в мотивите на решението е прието, че вторите ответници
по делото Д.С. и П.К. изобщо не са могли да придобият част от дворното място,
тъй като те са купили след К. от праводатели, които
са придобили имота пак след К.. Твърди се, че ответниците
И. Р., Д.С. и П.К. обжалват горното решение пред Варненски Градски съд, като е
образувано в.гр.д.№1420/1962г., който с Решение от 27.07.1962г. оставя в сила
решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че
решението на ВГС в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Твърди се, че с оглед на изложено ищците не са собственици на 24.50 кв.м. ид.части от процесното дворно
място, тъй като горните решения имат силата на присъдено нещо, спрямо всички
страни участвали в процеса /решение
от 15.04.11г. гр.дело 13798/10г. СГС/. На следващо място се твърди, че след
разпореждането с 134.50кв.м. с НА №20, том 2, дело №276/1956г. за Р. Д., Х. С.
и Н. С., в качеството им на наследници на С. Х.в Д., остават в съсобственост
73.50кв.м. ид.части от дворното място, като 1/6 се
равнява на 12.25кв.м. ид.части. Твърди се, че дори
тази сделка да няма вещно транслативен ефект към
момента на извършването й имотът от 12.25 кв.м. следва да остане в
съсобственост на всички наследници на С. Х.в Д., а не в полза на ищцата. Твърди
се, че ако НА №33, том 5, дело №961/1956г., а в последствие и НА №8, том 26,
дело №9164/75г., не са породили права, в частта на Н. С., ответницата
претендира, че е придобила собствеността по давност, като добросъвестен
владелец, въз основа на продължило непрекъснато владение на тази идеална част в
периода 1968г. до настоящия момент. Твърди се, че с оглед на съдържанието на НА
№33, том 5, дело №961/1956г., лицето Н. С. е участвал при покупко-продажбата обективирана в този нот.акт, тъй
като в същия на мястото на продавач фигурира неговият подпис. Твърди се, че при
изписването на нот.акт е пропуснато да бъде вписано
името на Н. С., но същият е участвал в сделката и е положил подписа си. Твърди
се, че ищците не биха могли да придобият собствеността върху 24.50кв.м. ид.части от дворното място въз основа на давностно владение, тъй като тези ид.части
не са обособени като самостоятелна вещ. Твърди се, че ищците не са
демонстрирали пред останалите съсобственици намерението си да своят имота,
съответно да са отблъснали владението им. Твърди се, че ищците никога не са
полагали каквито и да било грижи за имота, т.е. в случая не е налице явно,
несъмнено, непрекъснато владение, което те да са демонстрирали по отношение на
първата ответница като собственик на вещта, че упражняват собственически
правомощия само за себе си. Твърди се, че при закупуване на имота-дворно място
от ответницата, същия е представлявал сметище, което тя облагородява, огражда и
чисти, като ползва същия, без противопоставянето на когото и да е. Твърди се,
че ответницата владее имота от 1968г., тъй като закупуването му името на Я.Г.Я.,
неин брат, е станало по причина, че купувачът е следвало да бъде жител ***.
Твърди се, че между ответницата и Янакиев
е подписан договор от 23.02.1968г., който може да се счита за обратно писмо и
съгласно който сумата за закупуването е дадена от ответницата и съпругът й, т.е. имота е купен за тях, с
техни средства. Твърди се, че ответницата и нейният съпруг са внасяли данъци за
имота и такса смет от 1969г. до настоящия момент, като са декларирали същия през
1998г., с притежаваната от тях земя, съгласно притежавания от тях нот.акт и съгласно влязлото в сила съдебно решение. По
отношение на процесното подстълбищно
пространство-тоалет, се твърди се, че същото е собственост на ответницата,
която го придобила като прилежащото пространство на стълбището. Твърди се, че
още при закупуването на имота ответницата е разполагала с тоалет на втория
етаж, поради което не се е налагало помещението да и бъде предоставено за
послужване. Твърди се, че първата ищца е придобила тоалетна на първия етаж,
която съществува и ползва и към настоящия момент, и че тоалетна в подстълбището не съществува, т.е. няма такъв обект. Твърди
се, че ищците не притежават права на собственост върху помещение-тоалетна, находяща се на първия етаж, под стълбището. В условията на
евентуалност се твърди, че ответницата е придобила посоченото помещение въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в
периода 1968г. до настоящият момент.
В отговора на исковата молба подаден
от К.И.К. и Г.И.К., се поддържа, че претенциите на ищците са неоснователни.
Твърди се, че ищците притежават единствено жилище, разположено на първи етаж, с
площ 49.85кв.м и 1/2 ид.част от избено помещение, но
не и ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата. Твърди се, че претенцията основана на твърдението за придобИ.е по давност и наследяване на 24.50кв.м. идеални
части от цялото дворно място с площ 208кв.м., е неоснователна, тъй като тези
части не са припадащи се части, като същевременно съгласно чл.59 от ЗТСУ
(отм.), не е възможно да се придобива по давност реална част от парцел. Твърди
се, че такава забрана се съдържа и в и чл.200 от ЗУТ, ако не са спазени
изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ, както и че не могат да се
придобиват и идеални части от парцела чрез владението на реални части. Твърди
се, че ответниците са собственици на 134.50кв.м.
идеални части от дворно място в гр.Варна, ул.”Д.Станчев” №4, кв.842, парцел 2
цялото от 208кв.м., ведно с построената жилищна сграда, останал в наследство от
баща им И. К. Р., починал на 03.06.1979г. Твърди се, че наследодателят е купил
имота с НА №20/1956г., като частта на ответниците е
оградена с отделен вход от 1956г. Твърди се, че в случая са неприложими правилата
за етажната собственост, с третиране на мястото като обща част, тъй като това
изисква съсобственост върху дворното място, каквато ищците не притежават. Твърди се, че ищците имат единствено
правото по чл.64 от ЗС-да ползват земята само доколкото е необходимо за
ползване на постройката според предназначението й.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните
си представители поддържат становището си за основателност, съответно за
неоснователност на претенциите. Претендират съдебноделоводни
разноски. С писмени бележки пълномощниците на ищците
и на ответницата Г.Г.С. доразвиват доводи в подкрепа
на становищата си.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приетия по делото заверен препис от
НА №14, том II, регистър 1499, д.312/1931г. издаден по Закона за издаване на
нотариални актове върху общински места, дадени на бездомници
се установява, че С. Х. Д. е признат за собственик на дворно място, в гр.Варна,
м-т ”Стара планина”, в кв.842, парцел 2, с площ от 208кв.м., от което 54кв.м.
застроено с постройка, при съседи: П. Ц., А. Ж., С. Х. ***.
Приетото по делото Удостоверение за
наследници на №120545 от 30.05.2012г. установява, че наследници по закона на С.
Х. Д. са неговата съпруга Р. П. Д. и синовете му Х. С. Х. и Н. С. Х..
Видно е от приетия заверен препис от
НА №20, том II, д.№276/1956г., че на 16.03.1956г. Р. П. Д., Х. С. Х. и Н. С. Х.,
в качеството им на наследници на С. Х. Д., са продали на И. К. Р. една стая,
кухня, вестибюл, килер с пристройките откъм ул.”Д.С.”, застроени на 75.50кв.м.
и 134.50кв.м. ид. части от гореописаното дворно
място, цялото с площ от 208кв.м.
Представеното по делото Удостоверение
за наследници на №61039 от 19.05.2012г. удостоверява, че починалия И. К. Р. е
оставил законни наследници: А. Г. Р.а /съпруга/, също починала на 10.12.2004г.
и К.И.К. /син/ и Г.И.К. /син/.
От приетия по делото заверен препис от
НА №33, т.V, д.№961/1956г., се установява, че на 13.07.1956г. Х. С. Х.,
действащ лично и като пълномощник на Р. С.а Х.а, продава на Н.Д.К. и Л. В.К.
недвижим имот-втори етаж на къща, на ул.”Д.С.” №4, състоящ от стая, кухня и
антре и килер, с правоползване на избените помещения,
ведно с ½ ид. част от дворно място, цялото с
площ от 208кв.м. в парцел II от квартал 842 по плана на гр.Варна.
Установява се представения препис от
НА №136, том VII, д.№163/1957г., че Н. С. Х., Х. С. Х.
и Р. П. Д. продават на Н. П. Ж. и М.Й. Ж.а, първи етаж от къща на ул.”Д.С.” №4,
състоящ се от стая, кухня, салон, клозет и ½ ид.
част от избеното помещение, и ¼ ид. част от
дворно място, цялото с площ от 208кв. метра в парцел II от квартал 842 по плана
на гр.Варна”.
Видно е от приетия заверен препис от
НА №40, т.III, д.№594/1958г., че Н. П. Ж. и М.Й. Ж.а са продали на Д.С. П. и П.К.
Ж.а, собственият си първи етаж от къща на ул.”Д.С.” №4, състоящ се от две стаи,
салон, клозет и ½ ид. част от избеното
помещение, и ¼ ид. част от дворно място,
цялото с площ от 208кв. метра в парцел II от квартал 842 по плана на гр.Варна”
Установява се представения препис от
Удостоверение за наследници на №62747 от 07.03.2012г., че Д.С. П. е оставил за
наследници по закон съпруга-П.К.П. и дъщери-Я.Д.Р. и Р.Д.С..
От приетите по делото преписи от
Решение от 19.02.1962г. по гр.д.№972/1961г. на Варненски народен съд, Решение
от 27.07.1962г. по в.гр.д.№1420/1962г. Варненски Градски съд и Решение №1111 от
24.04.1963г. на ВС се установява, че Н.Д.К. и Л. В.К. са признати за
собственици на 73.50кв.м. от дворно място в гр.Варна, ул.”Д.С.” №4, цялото с
площ от 208кв.м., като от съдържанието на въззивното
решение и по конкретно от диспозитива на същото е
видно, че страни в производство са били И. К. Р., Д.С. П. и П.К. Ж.а.
Видно е от приетия заверен препис от
НА №161, том 2, дело №601/1968г., че Н.Д.К. и Л. В.К. са продали на Я.Г.Я.
собствеността върху втори етаж от къща, находяща се
на ул.”Д.С.” №4, в гр.Варна, състоящ се от външно стълбище, входно антре, стая,
кухня, клозет, тераса, идеална част от входно стълбище за избата и идеална част
от избата, заедно с 73.50кв.м. ид.ч. от застроеното и
незастроено дворно място, цялото с площ от 208 кв.м., представляващо имот пл.№2,
в кв.317, по плана на гр.Варна
С
НА №8, том 26, дело 9164/75г., препис от който е приет по делото, Я.Г.Я.
надарява Ганка Г.С. със собствеността върху втори етаж от къща, находяща се на ул.”Д.С.” №4, в гр.Варна, състоящ се от
външно стълбище, входно антре, стая, кухня, клозет, тераса, идеална част от
входно стълбище за избата и идеална част от избата, заедно с 73.50кв.м. ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с
площ от 208 кв.м., представляващо дворище 2, в кв.317, по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна
От приетия препис от Удостоверение
№123 от 20.05.1982г. на Кметство Толбухин се установява, че имената Ганка Г.С.
и Г.Г.С., са имена на едно и също лице.
Установява се от приетите по делото
заверени преписи от Заповед №КД-14-03-63/09.01.2012г. и Уведомление
изх.№94-10327-03-10-200 от 09.01.2012г., че ищцата П.П.
е инициирала попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е
поискано обединяване на ПИ 10135.1501.812 и 10135.1501.813 в граници на УПИ
№ХI-2, 17 в кв.317 по плана на 9-ти м.р., отразяване на самостоятелни обекти на
собственост и вписване на собственост. Установява се още, че Г.Г.С., чрез пълномощник е изразила несъгласие с исканото
изменение, поради което е отказано извършването на промяна в КККР.
По делото е приет препис от Нотариална
покана, с която ищцата П.П. е поискала от ответницата
Г.С. връщане на владението върху находящия се на
първия етаж клозет, който е бил предоставен от първата за временно ползване на
втората. От съставения във връзка с поканата Протокол от 29.09.2003г., препис
от който е представен по делото, се установява, че ответницата С., чрез
пълномощник е отказала да предаде държането на помещението.
Видно от приетите по делото заверени
преписи от Скици /л.55-л.57/ издадени от
СГКК-гр.Варна, е че за процесното дворно място са
отредени идентификатор №10135.1501.812 и идентификатор №10135.1501.813. Видно е
още, че в дворното място има изградени Масивна жилищна сграда, с идентификатор
№10135.1501.813.1.
От представените по делото
/л.133-л.152/ писмени доказателства се установява, че в периода от 1969г. до
2012г. ответницата С. е заплащала данъци и такса смет за
притежавания от нея недвижим имот в
гр.Варна, ул.”Д.С.” №4. Установява се още, че същата е декларирала, че е
притежаваната от нея площ от дворното място е в размер на 73.50кв.м.
От заключението на изслушаната по
делото СПЕ се установява, че положеният подпис като втори ”Продавач” в НА №33,
т.V, д.№961/1956г. принадлежи на Н. С. Х..
По делото са изслушани и приети
единична и тричленна съдебно технически експертизи. От заключението на
тричленната СТЕ, което се кредитира от съда като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в пространството под стълбището
водещо към втория етаж на жилищната сграда има изградена баня-тоалет с площ от
1.94 кв.м. /оцветена в жълт цвят на скица-приложение №2/ и помощно
помещение-склад с площ от 1.**кв.м. /оцветено в червен цвят на скица-приложение
№2/. Установява се, че помощно помещение-склад има височина от 0.90м. в най
ниската част и 2.45м. в най високата си част, като размерите на вратата на
същото са 0.65м.-ширина и 1.35м.-височина, както и че в помещението няма
функционираща канализация. Установява се още, че понастоящем на първия и на
втория етаж от сградата има изградени и функциониращи тоалетни. Установява се
още, че подстълбищното пространство обслужва
стълбището на втория етаж и не е включено застроената площ на жилищната сграда.
В заключението вещите лица са дали подробно описание на процесното
дворно място и на сградите изградени в същото.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели, съдът
възприема и кредитира в частта, в която съдържат данни за наведените от
страните факти, имащи значение за спора, базиращи се на непосредствени
впечатления на свидетелите, и отчитайки тяхната възможна заинтересованост.
В показанията си свидетелката Христина
С. Денева, сочи, че жилището на ищците се състои от кухня, салон и стая, и
клозет, като тоалетната се намира под стълбите. Сочи, че до 1962г. тоалетната
се ползвала от всички, тъй като в сградата нямало канали. Сочи, че до
тоалетната има помещение, което е собственост на ищцата, но се владее и ползва
от собствениците на жилището на втория етаж. Сочи, че това помещение се ползва
така още от преди ответницата Г. да закупи жилище в къщата. Сочи още, че ищцата
притежава земя в двора.
Свидетеля
Йордан Х.в Хаджиев сочи, че жилището на ищцата П. включва антре, една стая и един килер на първи
етаж и тоалетната под стълбите за втория етаж, която е била обща за цялата
къща. Сочи още, че ищцата притежава част от дворното място, в което е изградена
сградата.
Свидетелката
Николинка Петкова Янакиева в показанията си сочи, че през 1968г. ответницата С.
закупила имотът на втори етаж на сграда в гр.Варна, ул.”Д.Станчев” №4, който
включва две стаи, салон, тоалетна и преддверие /коридор/ до тоалетната, и
стълбище. Сочи, че при закупуване на имота тоалетната на втория етаж била
действаща, като на първи етаж нямало тоалетна. Сочи, че собствениците, от които
ответницата закупила имота, ползвали помещението под стълбището за склад. Сочи,
че купувачите направили стабилна врата на това помещение и го заключвали, тъй
като съхранявали буркани и други неща. Сочи, че в помещението не е имало канал
и извод за чиста вода. Сочи, че ответницата С. полагала грижи дворното място,
което към момента на закупуването му
имало вид на сметище. Сочи, че ответницата С. и съпругът и почистили двора,
като и че ищцата П. не е
участвала при почистването. Сочи още, че ищцата П. не е притежавала право на
собственост върху дворното място, а имала само право на преминаване.
В
показанията си свидетеля Дурян Хампарцунов
Капрелов сочи, че съсед на страните, като познава
ответницата С. от 1967-68г., когато е закупила жилището на втория етаж. Сочи, че към този момент на втория етаж имало
действаща тоалетна. Сочи, че под стълбището за втория етаж не е имало тоалет, а
помещение с дървена врата, което се ползвало за склад. Сочи още за двора
основно се грижи ответницата С..
Свидетеля
Кольо Георгиев Грудев не дава релевантни за спора показания.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна съдът прие следното:
По установителният
иск за собственост върху жилището:
С оглед признанието на иска направено
от пълномощниците на ответниците
в първото по делото съдебно заседания следва, че липсва спор относно факта, че
ищците са собственици на Жилище, с административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.”
№4-А, ет.1, представляващо самостоятелен обект в многофамилна
жилищна сграда, разположен на първия етаж от тази сграда, със застроена площ от
50кв.м. по кадастрална скица, а по документи за собственост от 49.85кв.м.,
състоящо се от две стаи, салон, тоалетна, ведно с ½ ид.
част от прилежащото избено помещение. Наред с това правото на собственост на
ищците се установява и от представените по делото документи за собственост. Ето
защо иска в тази му част се явява основателен и следва да бъде уважен.
По установителният
иск за собственост върху ид.ч. от дворното място:
За основателността на иск с правно
основание чл.124 от ГПК ищците следваше при условията на пълно и главно
доказване да установят, че са собственици на спорната площ, която да е придобита по установените
от закона способи.
В разглеждания случай от решенията по
гр.д.№972/1961г. на Варненски народен съд и по в.гр.д.№1420/1962г. Варненски
Градски съд се установява, че спора за собственост по отношение на процесното дворно място между ищцата П. и праводателят на другите две ищци, и праводателите
на ответниците е разрешен с влязъл сила съдебен акт,
като от същия става ясно че ищците в настоящото производство не притежават
собственически права придобити чрез разпоредителна сделка с дворното място.
На следващо място дори да се приеме,
че съдържанието на цитираните по горе съдебни решение не е достатъчно да се
приеме еднозначно, че спора за собственост е разрешен със сила на присъдено
нещо, то ищците не доказаха правото си на собственост върху 24.50 ид. части от дворното място. От гореописаните титули за
собственост се установи, че Р. П. Д., Х. С. Х. и Н. С. Х., в качеството им на
наследници на С. Х. Д., са прехвърлили на 16.03.1956г. собствеността върху 134.50кв.м. ид.
части от процесното дворно място, цялото с площ от
208кв.м., на праводателят на ответниците
К.И.К. и Г.И.К.. Ето защо ответниците Костадинови
понастоящем са собственици на тази част от имота.
На 13.07.1956г. Х. С. Х. и Р. С.а Х.а, с НА №33, т.V, д.№961/1956г.,
са прехвърлили на Н. Д. и Л. К. останалата част от притежаваната от тях
собственост върху дворното място, т.е. по 1/3 ид.част
или 49/208 кв.м. ид.части от двора, като за разликата
до описаната в акта ½ ид.ч. от имота сделката
не е породила вещно правен ефект, тъй като продавачите не са били собственици
на такава площ. Факта, че Н. С. Х. е подписал НА №33, т.V, д.№961/1956г. не
води до различен извод, тъй като в нотариалният акт липсва отразено
волеизявление на лицето, че желае да се разпореди с притежаваната от него
собственост.
Със сделката обективирана
в НА №161, том 2, дело №601/1968г. Н. и Л. К. са продали на Я.Г.Я.
притежаваните от тях втори етаж от къща, находяща се
на ул.”Д.С.” №4, в гр.Варна, заедно с 49/208 кв.м. ид.части
от двора.
С НА №136, том VII, д.№163/1957г. Н. С.
Х. е прехвърлил на Н. П. Ж. и М.Й. Ж.а собствените си 24.50/208 кв.м.ид.ч. от дворното място, като за разликата до 52/208 кв.м.ид.ч. сделката не е породила ефект, тъй като както бе
посочено по горе Х. С. Х. и Р. С.а Х.а
вече са били отчуждили правото си на собственост върху дворното място.
В последствие инициирайки
производството по гр.д.№972/1961г. на Варненски народен съд Н. и Л. К. са
демонстрирали ясно недвусмислено, че считат за своя собственост цялата площ от
дворното място описано в НА №33, т.V, д.№961/1956г., т.е. демонстрирали за
намерение за своене на всичките 73.50кв.м. ид.ч.
Както бе посочено по горе с обективирана в НА №161, том 2, дело №601/1968г., сделка Н.
и Л. К. са прехвърлили на Я.Г.Я. собствеността върху 73.50кв.м. ид.ч. от дворното място, който от своя страна дарява тази
площ на ответницата Г.С., за което е съставен НА №8, том 26, дело 9164/75г.
Събраните по делото гасни доказателства от една страна установиха, че след придобИ.е на имота ответницата Г.С. е стопанисвала, т.в.
владяла е за себе си процесното дворно място, като от
друга страна не установиха упражняване на владение от страна на ищците.
Намерението на ответницата Ганка С. за своене на
имота е демонстрирано и чрез декларирането на имота като собствен пред
общинската администрация и заплащане на данъци, за което се представиха многобройни
писмени доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответницата Г.С. е придобила процесните си 24.50/208
кв.м.ид.ч. от дворното място,по силата на давностно владение започнато през 1962г. от нейните праводатели и продължило до предявяване на иска. Ето защо
се налага извода, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на ревандикационният
иск:
За бъде основателен искът с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността за предаване на владението върху
недвижим имот, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: ищеца да е собственик на претендирания
имот, а ответника да се намира във владение на същия, без да има правно
основание за това.
В титулите за собственост легитимиращи
ищците като собственици на първия етаж от процесната
жилищна сграда липсва описание на помощно помещение в пространството
разположено под стълбището за втория етаж. Гласните доказателства не установиха
твърденията на ищците, че това помещение е било тоалетна предоставена на
собственика на втория етаж от сградата, поради липсата на собствената такава.
Напротив показанията на свидетелите Янакиева и Капрелов
установяват, че към момента на закупуване на втория етаж от сградата,
ответницата С. е разполагала с функционираща тоалетна, както и че помощното
помещение в подстълбищното пространство винаги се е
ползвало като склад и се е владяло от собственика на втория етаж. Назначената
по делото тричленна СТЕ също не установи процесното
помощно помещение да се е ползвало като тоалетна. В резултат, от което съдът
намира, че иска за осъждане на ответницата
Г.С. да предаде на ищците владението върху обслужващото помещение-тоалетна, находяща се на първия етаж под стълбището, процесната жилищна сграда, е неоснователен.
По разноските:
Предвид данните поделото за
поведението на ответниците, съдът намира, че същите
не са станали причина за завеждане на установителният
иск за собственост на първия етаж от процесната
жилищна сграда, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.72 от ГПК. Ето защо и въпреки основателността на посочената претенция в полза на
ищците не следва да се присъждат разноски.
С оглед изхода на делото по останалите
претенции и на основание чл.**, ал.3 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ответниците следва да
се присъдят деловодни разноски съобразно представените доказателства за
извършването им, а именно 380лв. в полза на ответницата С. и 300лв. за ответниците Костадинови.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за
установено по отношение на Г.Г.С., с ЕГН **********, К.И.К., с ЕГН ********** и Г.И.К., с
ЕГН **********, че П.К.П., с ЕГН **********,
Я.Д.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.С., с ЕГН **********, са собственици на Жилище, с административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.”
№4-А, ет.1, представляващо самостоятелен обект в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.813.1, с административен адрес:
гр.Варна, ул.”Д.С.” №4-А, изградена в ПИ с идентификатор №10135.1501.813 по
актуалната кадастрална карта на гр.Варна, представляващ идеална част от УПИ №
ХI-2.17, в кв.317 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна, което жилище е
разположено на първия етаж от тази сграда, със застроена площ от 50кв.м. по
кадастрална скица, а по документи за собственост от 49.85кв.м., състоящо се от две стаи, салон и
тоалетна, ведно с ½ ид. част от прилежащото
избено помещение.
ОТХЪРЛЯ иска
на П.К.П., с ЕГН **********, Я.Д.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.С., с ЕГН **********, за приемане
на установено по отношение на Г.Г.С., с ЕГН **********,
К.И.К., с ЕГН ********** и Г.И.К., с ЕГН **********, че ищците са собственици на 24.50/208
ид. части от дворно място, с по документи за
собственост от 208кв.м., а площ от 222кв.м. по кадастрална скица, съставляващо
ПИ №10135.1501.812 и ПИ №10135.1501.813, с общи граници ПИ №10135.1501.811, ПИ
№10135.1501.810, ПИ №10135.1501.814, ПИ №10135.1501.1188, ПИ №10135.1501.1220 и
ПИ №10135.1501.818 /ул.”Д.С.”/, идентично с УПИ ХI-2.17 в кв. 317 по плана на
9-ти микрорайон на гр.Варна, като неоснователен.
ОТХЪРЛЯ иска
на П.К.П., с ЕГН **********, Я.Д.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.С., с ЕГН **********, за осъждане на Г.Г.С.,
с ЕГН ********** да им предаде
владението върху обслужващото помещение-тоалетна, находящо
се на първия етаж под стълбището за втория етаж на жилищна сграда, с
административен адрес: гр.Варна, ул.”Д.С.” №4-А, ет.1, изградена в ПИ с
идентификатор №10135.1501.813 по актуалната кадастрална карта на гр.Варна, представляващ
идеална част от УПИ №ХI-2.17, в кв.317 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********, Я.Д.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.С.,
с ЕГН ********** да заплати на Г.Г.С., с ЕГН
**********, сумата от 380лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********, Я.Д.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.С.,
с ЕГН ********** да заплати на К.И.К., с ЕГН ********** и Г.И.К., с ЕГН **********,
сумата от 300лв., представляваща деловодни разноски
Решението подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: