Присъда по дело №452/2019 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 452 / 2019 г.

по описа на РС – Варна,

постановена на 02. 04. 2019 г.

 

Подс. О.Д.И., ЕГН : **********,***, български гражданин, основно образование, женен, работи, осъждан, е предаден на съд с обвинение по :

чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 от НК, затова, че на 25. 03. 2017 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - голям черен текстилен сак, дърворезба с кандило, професионален фотоапарат за подводни снимки „Никонос“, професионален огледално - рефлексен фотоапарат „Шинон“, фотоапарат „Екзакта“, механичен дамски ръчен часовник марка „Пират“, мъжки ръчен часовник с хронометър марка „Сейко“, стара рисувана икона 200-годишна, стари копчета за ръкавели от войната, щик с ножница, икона на „Св. Богородица“ от XVIII в. рисувана на дърво, офицерска сабя с метална ножница, турски ятаган, сандъче, 10 бр. ордени, 30 бр. стари монети от Цар Борис - сребърни, всичко на обща стойност 10 077. 50 /десет хиляди седемдесет и седем лв. и петдесет ст./, от владението на М.С.Х. и С.Н.Х., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението, за запазване на владението над откраднатите вещи, употребил сила спрямо М.Х., като я блъснал и съборил на земята, в резултат на което причинил болка и страдание.

Представителят на РП – Варна в ход по същество поддържа така възведеното обвинение като счита, че същото се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Моли съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“, при приложение на чл. 54 от НК, ориентирано към минималния размер, чието изпълнение да бъде отложено с максимален срок.

Подсъдимият, по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, даде съгласие да не се разпитват свид. С.Н.Х., свид. М.С.А., свид. С.Н.И., свид. Д.Б. Никчов, в. л. Д.Й.Й., в. л. С.К.М., в. л. С.Г.П., а само свид. М.С.Х., свид. К.Д.Н., свид. В.К.И. и в. л. И.Д.Р., респективно съдът с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното съгласие и доколкото съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

Защитата изразява становище, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен начин да подкрепят предявеното обвинение, като моли съда да признае подзащния й за невиновен. Подсъдимият моли съда за оправдателна присъда.

 

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

 

На 25. 03. 2017 г. подс. О.Д.И. влязъл в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, обитаван от свид. М.С.Х. и свид. С.Н.Х.. Първоначално влязъл в двора, впоследствие през незаключена входна врата в къщата, а накрая с помощта на неустановено техническо средство нарушил целостта на затварящите и заключващи механизми на входните врати на две тавански помещения, прониквайки по този начин в тях. От вътрешността им взел дърворезба с кандило,  професионален фотоапарат за подводни снимки „Никонос“, професионален огледално - рефлексен фотоапарат „Шинон“, фотоапарат „Екзакта“, механичен дамски ръчен часовник марка „Пират“, мъжки ръчен часовник с хронометър марка „Сейко“, стара рисувана икона 200-годишна, стари копчета за ръкавели от войната, щик с ножница, икона на „Св. Богородица“ от XVIII в. рисувана на дърво, офицерска сабя с метална ножница, турски ятаган, сандъче, 10 бр. ордени, 30 бр. стари монети от Цар Борис – сребърни, като поставил всички вещи в намерен на място черен текстилен сак.

При напускането на имота подс. О.Д.И. срещнал свид. М.С.Х., която в този момент се връщала в дома си. Същата разпознала сака, поради което го хванала с ръка. Подсъдимият рязко се завъртял и я блъснал с ръка, вследствие на което свидетеля загубил равновесие и паднал на прилежащата земна повърхност. Подсъдимият от своя страна предприел бързо отдалечаване от мястото. Непосредствен очевидец на случващото се бил свид. К.Д.Н., който последвал подс. О.Д.И., но не могъл да го настигне.

По време на отдалечаването си подс. О.Д.И. бил настигнат от негов познат – свид. Д.Б.Н.. Двамата отишли в жилището на подсъдимия, където свидетелят видял в сака част от отнетите движими вещи.

По случая било образувано наказателно производство, като след оперативно – издирвателни действия извършителят бил установен.

Заключение на изготвени по делото експертизи :

Съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза : резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че не се изключва възможността, на горепосочените фотокопия да е заснето едно и също лице, посочено като О.Д.И., ЕГН : **********.

Съдебно – медицинска експертиза : на 25. 03. 2017 г. М.С.Х. е получила травма на лявото стъпало. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, би могло да бъде получено при падане и удар в прилежаща повърхност. Обусловило е чувство на болка и страдание.

Съдебно – оценителна експертиза : пазарната оценка на дърворезба с кандило,  професионален фотоапарат за подводни снимки „Никонос“, професионален огледално - рефлексен фотоапарат „Шинон“, фотоапарат „Екзакта“, механичен дамски ръчен часовник марка „Пират“, мъжки ръчен часовник с хронометър марка „Сейко“ е в размер на 995. 00 лв. /деветстотин деветдесет и пет лв./.

Съдебно – оценителна експертиза: пазарната оценка на стара рисувана икона 200 - годишна, стари копчета за ръкавели от войната, щик с ножница, икона на „Св. Богородица“ от XVIII в. рисувана на дърво, офицерска сабя с метална ножница, турски ятаган, 10 бр. ордени, 30 бр. стари монети от Цар Борис – сребърни е в размер на 9 039. 00 лв. /девет хиляди и тридесет и девет лв./.

Допълнителта съдебно – оценителна експертиза : пазарната оценка на 30 бр. стари монети от Цар Борис – сребърни е в размер на 120. 00 лв. /сто и двадесет лв./.

Съдебно – оценителна експертиза : пазарната оценка на сандък и сак е в размер на 42. 50 лв. /четиридесет и два лв. и петдесет ст./.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на показанията на свид. М.С.Х., свид. К.Д.Н., съдебно  - оценителни експертизи /изготвени от в. л. И.Д.Р./, както и тези, надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. С.Н.Х., свид. Д.Б.Н., съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза, съдебно – медицинска експертиза, съдебно – оценителни експертизи /изготвени от в. л. Д.Й.Й. и в. л. С.Г.П./, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, справки. Същевременно съдът не кредитира обясненията на подс. О.Д.И. и показанията на свид. В. К.И..

Показанията на свидетелите /с изкл. на свид. В.К.И./ съдът възприе и им даде вяра като прецени, че са последователни, взаимно допълващи се, безпристрастни и кореспондиращи с останалите кредитирани доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на извършване.

Изготвените и приети по делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват авторство, стойност на отнетото, травматично увреждане. Следва да се акцентира на изключителните професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с кредитираните доказателства по делото.

Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава от обективна и субективна страна.

Съдът не кредитира обясненията на подс. О.Д.И. и показанията на свид. В.К.И., доколкото същите са алогични и съпоставени с останалия доказателствен материал противоречиви, което следва да бъде отдадено на желанието на двамата /които са съпрузи/ да формират защитна версия, оневиняваща извършителя.

 

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

 

Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подс. О.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно се установи, че подс. О.Д.И. чрез своите действия е отнел чужди движими вещи - голям черен текстилен сак, дърворезба с кандило, професионален фотоапарат за подводни снимки „Никонос“, професионален огледално - рефлексен фотоапарат „Шинон“, фотоапарат „Екзакта“, механичен дамски ръчен часовник марка „Пират“, мъжки ръчен часовник с хронометър марка „Сейко“, стара рисувана икона 200-годишна, стари копчета за ръкавели от войната, щик с ножница, икона на „Св. Богородица“ от XVIII в. рисувана на дърво, офицерска сабя с метална ножница, турски ятаган, сандъче, 10 бр. ордени, 30 бр. стари монети от Цар Борис – сребърни, собственост на свид. М.С.Х. и свид. С.Н.Х.. По този начин е прекъснал владението на посочените свидетели върху същите, установявайки трайна фактическа власт върху тях. Същевременно заварен на мястото на престъплението, за да запази владението над откраднатите вещи, употребил сила спрямо свид. М.С.Х., влагайки краткотрайно, но чувствително физическо усилие, изразяващо се в блъскане с ръка и рязко завъртане, причинили събаряне на прилежаща земна повърхност. Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така възведеното му обвинение. С оглед стойността на отнетите вещи и вредните последици, които са не само имуществените, а и тези които се причиняват на обществото съдът счита, че в случая не може да се приеме, че деянието не е причинило и не е било в състояние да причини сериозни вреди. Освен стойността на вещите следва да се вземе предвид и упоритостта при извършването, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност на деянието. Не подлежи на съмнение и авторството на подсъдимия по така възведеното обвинение. Горното съдът прие въз основа на кредитирания доказателствен материал.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Относно вида и размера на наложеното :

 

За престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете установени трудови навици, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, сравнително млада възраст, като отегчаващи такива упоритост при извършване. В обобщение на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително ниска степен на обществена опасност на деец и деяние.

Тези обстоятелства мотивираха съда да му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватно на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението наказание, което пък от своя страна ще въздейства предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи на подс. О.Д.И. наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение с оглед личността на дееца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Съдът счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното престъпрение. Същото дава възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Съдът прецени, че наказание в този размер би се оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът намира, че същото ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното.

Подс. О.Д.И. беше осъден да заплати в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 708. 42 лв. /седемстотин и осем лв. и четиридесет и две ст./ и в полза на РС – Варна сумата от 100. 00 лв. /сто лв./, представляващи направени по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :