№ 36348
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110149787 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на ф, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу С. Г. И. за сумата в размер на 20 000 лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем от 12.05.2021 г., сумата в размер на 9918,72 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 12.05.2021 г. до 10.08.2022 г., сумата в размер на
117,89 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима при забава за плащане на
погасителна вноска с повече от три дни от падежа на погасителната вноска до 10.08.2022 г.,
сумата в размер на 40 лева – неплатени разходи за събиране по чл. 17, ал. 2 от Договора,
сумата в размер на 4645,07 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
които вземания е учредена в полза на заявителя ипотека върху описания недвижим имот в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 189 от 12.05.2021 г, том IV, рег. №
1960, дело № 128 от 2021 г.
Съгласно нотариалния акт и представения договор за паричен заем страните са
уговорили заявителят да предостави на длъжника заем в размер на 20 00 лева със срок на
издължаване 60 месеца при годишен лихвен процент 40,08 %, която ведно с уговорената
възнаградителна лихва възлиза на сумата в общ размер на 29 897,60 лева. Уговорено е, че в
20-дневен срок от предаване на заемната сума заемателят се задължава да предостави на
заемодателя обезпечение физическо лице – солидарен длъжник, като при неизпълнение на
посоченото задължение заемателят дължи неустойка в размер на 21 142 лева, като е
уговорено същата да бъде платена разсрочено като част от вноските по кредита. В чл. 17, ал.
2 от договора е уговорено в случай на забава заплащане на погасителна вноска с повече от
три дни, заемателят дължи на заемодателя разходи за събиране, изразяващи се в изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори
съгласно Тарифа за дължими такси. В договора за заем са уговорени и други неустойки,
които заявителят поддържа да са му заплатени от длъжника.
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
Като документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК нотариалният акт за учредяване на
договорна ипотека е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него
1
задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на
определена вещ. Само по изключение – при предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК тази
преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за
доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Съдът намира, че в разглеждания случай представеният документ по чл. 417, т. 3 ГПК
не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Претенциите на
заявителя се основават на договор за заем, при който заемодателят предоставя на
заемополучателя определена парична сума, която последният се задължава да върне – арг.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, т. е. касае се за реален договор и за да породи той действие, не е
достатъчно между страните да е постигнато съгласие за предаване на определена парична
сума. Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, т. е. в
настоящия случай с плащането на уговорената сума в общ размер на 20 000 лева. Това
обстоятелство обаче не е удостоверено в представения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, нито в представения договор за паричен заем, нито е представен
документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК. В чл. 6 от договора за заем, към който препраща
и нотариалният акт, е уговорен начин за плащане на заетата сума, а именно: сумата в размер
на 1867,60 лева, представляваща задължение на заемателя към с, да бъде преведена от
заемодателя на посоченото дружество в деня на учредяване на договорната ипотека, като
след прихващане на разноските за учредяване на договорната ипотека и тези за сключване
на застрахователна полица за имота с част от заетата сума, остатъкът от сумата по договора
за заем да бъде предаден на заемателя с банков превод в срок от 2 работни дни, след като
бъде учредена и вписана ипотеката върху недвижимия имот и след представяне на
удостоверение за тежести, от което да е видно, че учредената в полза на заемателя ипотека е
първа по ред. По делото не са ангажирани надлежни доказателства, при съвкупната
преценка на които да се установява изпълнение на задължението на заемодателя за
предаване на заетата сума, включително по начина уговорен между страните. Ето защо, този
нотариален акт, макар и попадащ сред документите по 417, т. 3 ГПК, не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а доколкото не е възникнало главното
задължение за връщане на заетата сума, липсва основание за възникване и изискуемост и на
останалите акцесорни вземания.
При това положение съдът следва да откаже издаването на заповед за незабавно
изпълнение за заявените вземания.
В допълнение на изложеното следва да бъде отбелязано, че в разглеждания случай
процесното заемно правоотношение, на което се позовава заявителят, има характеристиката
на договор за потребителски кредит, поради което приложение намират и специалните
правила на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
2
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по
делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от ф, ЕИК ,, срещу С. Г. И., с ЕГН **********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3