Р Е Ш Е Н И Е
№ 260292
гр.Пловдив, 23.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети февруари, две хиляди,
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7515/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000621 от
28.10.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – с.Давидково, обл.Смолян, представлявана от В.
К. Г., на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/ за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В жалбата се поддържа, че описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка е неясна и объркваща, фактическата
обстановка е неизяснена, жалбоподателя не може да разбере административното
нарушение. На следващо място поддържа, че не става ясно кога е извършено
твърдяното нарушение, както и че не е възможно същото да бъде извършено в
среднощен час – 00:01 часа, а също и че в АУАН не е посочена датата на
настъпилата промяна в обстоятелствата, сочи се два в наказателното
постановление. Още посочва, че не съществува Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., като съществува такава
наредба, но тя има сила на нормативен акт едва след обнародване в Държавен
вестник, което е станало в бр.104 от 27.12.11г.. Също поддържа, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е за първи
път, не са настъпили вредни последици, нарушението не засяга съществено
установения ред на държавно управление, както и че наказващият орган не е
изложил мотиви за липсата или наличието предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и
да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив не
изпраща представител, в писмено становище предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че
нарушението е установено по безспорен начин, АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление отговарят на законовите изисквания, още случая
не може да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.11.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 20.11.2020г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Във връзка с подадено Заявление за промяна в обстоятелствата с
рег.№ 42-03-23-1224/02.10.2020г. по описа на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, свидетелят Х.Й.Ч. – в качеството му на *** в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив установил, че при настъпила на 21.09.2020г. промяна в
обстоятелствата относно документ по чл.18, ал.1, т.5, б.„б“, предл. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, а именно – Удостоверение за допълнително обучение с рег.№
1614 от 21.09.2020г., издадено на В. К. Г. с ЕГН:********** – *** с Разрешение
№ 1224 от 02.10.2017г. от III-та категория, дружеството жалбоподател „ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК:********* не е уведомило в седем дневен срок, а именно – до 28.09.2020г. ИА
„Автомобилна администрация“ за същото.
С оглед на горното, на 05.10.2020г.
свидетелят Ч. съставил АУАН с бланков номер 277346 от 05.10.2020г. срещу
дружеството жалбоподател „ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение
на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който
АУАН бил съставен в присъствието на *** на дружеството, коqто го подписал, като посочил възражения. Въз
основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Х.Й.Ч.,
който помни случая, описва извършената проверка и сторените при същата
констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показания на
свидетеля Ч. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – копие от Удостоверение за допълнително обучение
с рег.№ 1614 от 21.09.2020г., от което се установява факта и момента на
издаване същото, Заявление за промяна в
обстоятелствата с рег.№ 42-03-23-1224/02.10.2020г. по описа на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив – от което се установява момента на подаване същото.
При това не се установява горната фактическа обстановка да е
спорна между страните, като описаните в АУАН и наказателното постановление
факти по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в
хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ВАЛТЕМ КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК:********* е нарушил разпоредбата на
чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията – за това, че на
29.09.2020г., при промяна относно документ по чл.18,
ал.1, т.5, б.„б“, предл. 2 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, а именно – Удостоверение
за допълнително обучение с рег.№ 1614 от 21.09.2020г., издадено на В. К. Г. с
ЕГН:********** – *** с Разрешение № 1224 от 02.10.2017г. от III-та категория, дружеството жалбоподател
„ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:********* не е уведомило в седем дневен срок, а
именно – до 28.09.2020г. ИА „Автомобилна администрация“ за същото.
В този смисъл правилно като дата на нарушение с посочена
21.09.2020г., доколкото дружеството жалбоподател е следвало да изпълни
задължението си не по-късно от 28.09.2020г. - включително или нарушението е
факт на 29.09.2020г.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка е неясна и
объркваща, фактическата обстановка е неизяснена, жалбоподателя не може да
разбере административното нарушение. Същото възражение е бланкетно и не може да
бъде коментирано от съда. Следва да се посочи, че какво в АУАН, така и в
наказателното постановление е посочено съвсем ясно в какво се изразява
нарушението, както и фактите по същото.
На следващо място неоснователно е и становището, че не става ясно
кога е извършено твърдяното нарушение, както и че не е възможно същото да бъде
извършено в среднощен час – 00:01 часа. Датата на извършване на нарушението
29.09.2020г. е ясно посочена както в АУАН, така и в наказателното
постановление. Що се отнася до час на нарушението – при деяние, изразяващо се в
бездействие след изтичане на определен брой дни, посочване на подобен час не е
необходим. В този смисъл посочването на час 00:01 часа на 29.09.2020г. е израз
на едно твърде голямо формализиране от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган, което действително не фактически погрешно - доколкото безспорно
29.09.2020г. започва в 00:01 часа, но последното се явява по същество излишно.
Въпреки това очевидно е, че посочване и час на нарушението тогава, когато това
не е необходимо трудно би могло да обоснове извод за съществено процесуално
нарушение, накърнило правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място съдът намери за неоснователно и твърдението за
съществено процесуално нарушение във връзка с това, че в АУАН не е посочена
датата на настъпилата промяна в обстоятелствата, сочи се два в наказателното
постановление. Отново следва да се посочи, че както в АУАН, така и в
наказателното постановление ясно и точно е посочена датат на нарушението, а
именно – 29.09.2020г., както и в какво се изразява твърдяното нарушение.
Действително в АУАН не е налице цялата фактология, налична в издаденото
наказателно постановление, но допълване същата по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и
чл.53, ал.2 от ЗАНН е законосъобразно и необходимо тогава, когато не се
променят съставомерните факти по нарушението, включително време, място и
неговата квалификация - както е в конкретния случай, поради което и не може да
се сподели становище за нарушение правото на защита.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не съществува
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., като
съществува такава наредба, но тя има сила на нормативен акт едва след
обнародване в Държавен вестник, което е станало в бр.104 от 27.12.11г..
Безспорно е, че Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. съществува в правния
мир, а момента на нейното влизане в сила касае единствено дискусията относно
това, дали е била действащо право към момента на нарушението, което в случая се
установява извън всякакво съмнение. В този смисъл трудно би могло да се сподели
виждането, че ако изрично не бъде посочен момента на влизане в сила на един
нормативен акт, то напълно неясно остава кой е този акт, той не съществува и
т.н..
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.34,
т.2, пр.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта. Процесното нарушение е такива на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Посочения от жалбоподателя факт, че се касае за първо
нарушение е такъв, който по-скоро следва да се съобрази при индивидуализация на
наказанието, но сам по себе си не съставлява достатъчно основание за прилагане
реда на чл.28 от ЗАНН. Още предвид посочения формален характер на нарушението,
неотносими остават твърденията, че не са настъпили вредни последици,
нарушението не засяга съществено установения ред на държавно управление и т.н.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
с тежестта на нарушението, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 000 лева. В случая законодателят е предвидил наказание,
без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000621 от 28.10.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на „ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – с.Давидково, обл.Смолян, представлявана от В. К. Г., на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.