Р
Е Ш Е
Н И Е № 441
гр.Хасково, 04.08.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на тридесети юли
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1930 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, против И. Р.И.,***, иск с
правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. №
657/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова
на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № 820770/01.03.2012 год. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като заемодател и ответника И.Р.И. като
заемател. С подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверявал,
че е получил реално сумата по договора, както и е поел задължението да
заплаща точно и навременно определените
съгласно погасителния план месечни вноски. Основанието, на което заявлението и
настоящата искова молба се подавали, бил сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 20.01.2014 г., на основание чл.99 от ЗЗД между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, по силата на който вземането било прехвърлено изцяло в полза на ищца по настоящото дело, с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем
в размер от 4889,60 лв.,с краен срок за погасяване 21.02.2016
год., с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът се задължил да
ползва и върне заемната сума в размер, в който се включвали 4000 лева-главница,
400 лева комисионна и 489,60 лева- застрахователна премия.Осен това бил
договорен годишен лихвен процент от
16,508% и годишен процент на разходите в размер на 23,56 %.По този начин се
формирал размера на дълга общо от 6712,80 лева. Погасителните вноски следвало
да стават на равни месечни 48 вноски, всяка от която в размер на 139,85 лв.,платими на 21-во число на съответния месец, считано
от 21.03.2012 год. до 21.02.2016 год. Кредитополучателят платил 14 пълни
погасителни вноски, последната от които
на падежната дата - 21.04.2013 год. и една частична от 138,52 лв.
Внесена била и сумата от 8,60 лева, представляваща начислена сума за просрочие.
По този начин бил погасен частично
кредита в размер на 2105,02 лв.,след което ответникът престанал да изпълнява
задължението си по цитирания договор. Ищецът твърди още, че към днешна дата е
изтекъл срокът на договора, поради което остатъкът е изцяло изискуем. Ищецът
заявява още, че с подписан Договор за цесия между него и първоначалния кредитор
е бил упълномощен от същия да уведоми длъжника за извършената цесия, по силата
на която вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо ответника са
прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения, лихви и други. Твърди,
че длъжникът-ответник в производството е бил уведомен надлежно за извършената
цесия и това уведомление е стигнало до знанието му. В случай, че съдът не
приеме уведомяването за редовно, то моли съда да счете, че връчването на исковата молба съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, като
извършеното прехвърляне на вземането поражда действие спрямо длъжника и на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следва да се съобрази от съда, тъй като е факт с
правно значение за спорното право. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и
било образувано Ч.гр.д. № 657/2019г. по описа на РС-Хасково, по което била
издадена заповед за изпълнение за посочените в исковата молба суми - сумата
4019,82 лева-главница; 18,15 лева- лихва за периода от 01.03.2012 год. до
20.01.2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.03.2019 год. до окончателното изплащане на главницата. Заповедта била
оспорена от длъжника в срок,поради което съдът указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумите, както следва: 4019.82 лева – главница; 18.15
лева – договорна лихва по договора за
заем за периода от 01.03.2012 год. до 20.01.2014
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 год.,които суми са присъдени в
заповедното производство по Ч.гр.д. № 657/2019 г. по описа на Районен
съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба, като
взема становище, че предявеният иск е неоснователен. На основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност както по
отношение на главницата, така и за вземанията за договорна лихва и законната
такава.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 657/2019г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника И.Р.И. за сумата 4019.82
лева – главница и 18.15 лева – лихва за периода от 01.03.2012г. до 20.01.2014г.
по договор за потребителски кредит № 820770, сключен на 01.03.2012г. с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено съгласно
договор за цесия от 20.01.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата
от 21.03.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 80.76 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по
делото. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 302/22.03.2019г.,
срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет
на заповедта.
На 01.03.2012г. ответникът
е сключил с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за отпускане
на потребителски паричен кредит № 820770, който наред с Общите условия за отпускане на потребителски паричен кредит, Погасителен план за
потребителски кредит № 820770, са представени по делото и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2014г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на дружеството ищец свои вземания, като към договора е
представено и Приложение № 1.
С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник
на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е уведомил ответника за
извършената цесия, като е посочил, че от датата на получаване на уведомлението
всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат насочвани по сметка
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Според представената обратна разписка
към известието за доставяне писмото, изпратено на адрес – гр.*******************,
получателят е непознат на посочения адрес, като отбелязването е с дата 03.02.2014г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за подадено
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество искът е неоснователен, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че
между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит.
Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № 820770/01.03.2012г. и Общите условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит. Тези документи са подписани и от ответника,
като автентичността им не е оспорена от
него. Ето защо, следва да се приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а
именно дружеството му е отпуснало кредит, който е трябвало да се погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо
място според съда безспорно е, че ответникът не е погасил всички свои
задължения съобразно уговореното. По делото не се твърди, а и не са ангажирани
доказателства от същия за изплащането им.
За прехвърляне на вземането по
договора от кредитора на ищеца по делото се представи Договор за цесия помежду
им от 20.01.2014 г., сключен във връзка с друг техен Рамков договор от
05.12.2013 г., какъвто обаче не бе представен по делото. Като предмет на
договора се сочат - прехвърлянето и продажбата, съгласно чл.2.1. от Рамковия
договор, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180
дни просрочие, съгласно чл.2.2 от същия, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица /чл.1.1./, описани в Приложение № 1, отнасящо се към 20.01.2014г.
/чл.1.2./. В настоящото производство обаче не може да се направи категоричен
извод, че процесният договор попада в посочения обхват на предмета на цесията,
респ. че отговаря на визираните критерии. Това е така, т.к., както вече бе
посочено, не се представи от ищеца Рамковия договор, за да е възможно
обсъждането на цитираните клаузи от същия към настоящия случай. Следва
да се отбележи още, че в Приложение № 1 към договора за цесия, фигурира ответникът
в настоящото производство с посочени на реда срещу името му суми в лева – 4019.82
– 18.15 – 4037.97 – 820770, като това какво конкретно представляват те – са
посочени на чужд език. В този смисъл, не може да се направи категоричен извод,
че с този договор и приложението към него в полза на ищеца кредиторът е
прехвърлил именно вземанията си по процесния договор с ответника. Това е
достатъчно основание да се приеме, че възоснова на процесния договор за цесия
ищецът не може да се легитимира като носител на претендираното материално
право.
На
следващо място, съдът намира, че в случая липсва възможност за кредитора по
договора да прехвърля вземането си по него по реда на чл.99 от ЗЗД. Процесният договор за кредит от 01.03.2012г.
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, в сила от
12.05.2010г. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила
срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13 т. 12 от ДР на
ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право
- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Общата потребителска закрила по чл.146, ал.1 от
ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика /включително и
при финансова услуга/, от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. В конкретния случай съдът счита, че
клаузите от процесния договор не са били индивидуално уговорени с
кредитополучателя. По делото не се установи ответникът да е получил подробна
преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита и
неговите условия, в т.ч. относно правото на кредитора да прехвърли вземането си
по реда на чл.99 от ЗЗД. Цитираното право обаче е залегнало като клаузи в ОУ,
съдърщажи се в договора за кредит, които съдът счита за неравноправни, по
силата на чл.143, т.9 от ЗЗП /ред. ДВ. бр.57
от 28.07.2015 г./, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Според нормата на чл.99,
ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, само ако законът,
договорът или естеството на същото позволяват това, а според чл.26, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност. Според чл.143, т.15 от ЗЗП /в посочената ред./,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорката, която
дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и настоящият случай. В
процесните ОУ към договора се сочи, че кредиторът може по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трети лица, заедно с дължими лихви, такси,
комисионни и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, съгласно
закона /чл.16, ал.5/, както и че предварително потребителят е дал изричното си
съгласие кредиторът да прехвърля правата си по договора на трети лица /чл.16,
ал.6 от ОУ/. Тези клаузи са неравноправни по смисъла
на горпосочената разпоредба, защото дават възможност на кредитора да прехвърли
през време на действието на договора, без да иска съгласието на ответника,
правата си по него на всяко трето лице, което избере. Това несъмнено може да
доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за него като длъжник не
е без значение дали негов кредитор е избраната в случая от него финансова
институция „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В същото време в договора не е
предвидена реципрочна /равноправна/ възможност/клауза, в която кредиторът да е
дал още при подписването му предварителното си съгласие всяко трето
лице, по избор на ответника, да може да го замести в задълженията му по същия
договор по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Така налице е значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по този договор, което обуславя извод за
неравноправност на цитираните клаузи. Както се посочи, по делото няма данни
тези неравноправни клаузи да са уговорени индивидуално, респективно да не са
били изготвени предварително от кредитора и поради това ответникът да е имал
възможност да влияе върху съдържанието им /чл.146, ал. 2 от ЗЗП/, за да е
приложимо спрямо тях изключението по чл.146, ал.1 от ЗЗП. При служебна проверка
от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски
договор, съгласно Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о.,
търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е
ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало
търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на
чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече
изложените съображения ответникът не е разполагал с такъв избор. В изложения
смисъл е и съдебната практика по Решение № 98/ 25.07.2017г. по т.д. №
535/2016г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения, клаузите от
процесния договор относно правото на кредитора да прехвърли вземането си по
реда на чл.99 от ЗЗД на трето лице - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 15 -
ред. ДВ. бр.57 от 28.07.2015 г., вр. чл.26
ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. чл.24 и чл.26 от ЗПК/. Ето защо, кредиторът не е имал
възможността валидно да прехвърли на ищеца с договора за цесия процесните
вземания против ответника и този договор по отношение на ответника не е
произвел присъщите му правни последици. Така ищецът не се легитимира като
титуляр на тези вземания, търсени в настоящото производство и не е активно материалноправно легитимиран да иска плащането им
от ответника с предявения иск.
Съдът,
като прие горната фактическа обстановка и възоснова на същата направи своя
извод за неоснователност на предявения иск, счита, че не следва да излага
мотиви относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните вземания.
Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и съдът следва да го отхвърли изцяло. При този изход
на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му
бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, против И.Р.И.,
ЕГН **********,****, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване
по отношение на И.Р.И., че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумите: 4019.82 лева – главница; 18.15 лева – лихва за периода от 01.03.2012г. до 20.01.2014г. по Договор
за потребителски кредит № 820770, сключен на 01.03.2012г. с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено съгласно приложение № 1 към
договор за цесия от 20.01.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата
от 21.03.2019г. до изплащане на вземането, по Заповед № 302/22.03.2019г., издадена по Ч.гр.д. № 657/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.