Р Е Ш Е Н И Е
№ 44/5.3.2020г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
първи касационен състав
На двадесети февруари две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ
СТОЯНОВА
Секретар: Стефка Панайотова
Прокурор: Живко Илиев
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 19 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „Инспекция по труда”, Ямбол, чрез старши юрисконсулт Н. К. срещу решение №313 от 19.12.2019г. на ЯРС по анд № 491/2019г., с което е отменено НП № 28-0000768 от 10.04.2019г., издадено от дирекция „Инспекция на труда“, Ямбол, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ и чл. 53 от ЗАНН на ЕТ“ „***“, Тополовград, ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Акцентува на разпоредбата на чл. 232 т. 1 от Закона за горите, според която при извършване на дейности в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват разпоредбите на трудовото законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната следа, както и други специални изисквания определени в нормативен или общ адм акт. Твърди се че от събраните по делото доказателства става ясно, че „К.“ ЕООД е наело „ЕТ“ „***“, Тополовград да извърши извоз на дървесина.
Цитира се разпоредбата на параграф 19 от ЗГ, която урежда понятието „горскостопански дейности“, както и т. 21 от същия параграф, според който добив на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад.
Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ, както и на чл. 1 ал. 2 от КТ, според който отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат като трудови.
Иска се отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, представлява се от ст. юрисконсулт Н. К., редовно упълномощен, поддържа изцяло депозираната жалба по подробно изложените в същата съображения.
Ответната страна, ЕТ“ „***“, Тополовград, редовно и своевременно призована в съдебно заседание се представлява от адвокат Д.Н., редовно упълномощен, който пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е събрал всички необходими доказателства- както писмени, така и гласни, като обосновано е стигнал до извода, че не се установява по безспорен и несъмнен начин вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че се работи само на горска територия, не води до прилагането на закона, свързан с приемането на отношенията за трудово правни. Иска оставяне в сила на решението на РС като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.
Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ЯРС за правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
За да постанови съдебния си акт, ЯРС приема, че АНО не ангажира по безспорен и несъмнен начин доказателства, които да установяват наличието на ТПО между „ЕТ“ „***“, Тополовград и А.Б.А.. ЯРС приема, че АНО не е успял при условията на пълно доказване да установи наличието на ТПО. Според ЯРС АУАН и НП са материално незаконосъобразни. За да е налице трудово правоотношение, то работна сила трябва да се престира за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и заплащане. ЯРС е приел, че в хода на съдебното следствие не е доказано наличие на работно място, определено работно време, определени почивки, предоставяне на работно облекло и помощни средства, с оглед спецификата на извършваната дейност, и работна заплата, така характерни за трудовите правоотношения
В процесния случай се установява, че от А.Б.А. се е изисквало постигането на определен резултат - претоварването на дърва от един камион на друг, за което на проверяващите е бил представен граждански договор № 002/08.02.2019 год. Това се установява и от приложената по делото Декларация по чл.399 вр. чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, където А.А. е посочил, че трудовото му възнаграждение е 50 лв.
От буквалния прочит на чл. 232 т. 1 от ЗГ не може да се приеме, че само защото се извършват в горски територии, дадени правоотношения са трудови. Намира, че чл. 1ал. 2 от КТ дава отговор на въпроса кои отношения са трудови. В този смисъл отменя НП.
ЯАС счита, че решението правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ЯРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като непротиворечиви и потвърждаващи незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление.
Според
разпоредбата на чл. 232 т. 1 от ЗГ при
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както
и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен
акт.
В тази връзка е задължително да се спазва
законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само
когато са налице условията за неговото прилагане.
Изискването за спазване на трудовото законодателство, не означава, че тази разпоредба изключва сключване на граждански договори. В процесния случай такъв договор е сключен с А.Б.А. за свършване на определена работа за деня- претоварването на дърва от един камион на друг.
Липсват белезите на трудовото
правоотношение, както правилно е приел и районния съд, а какви са
характеристиките на последното се регламентира от Кодекса на труда и не може да
се приеме, че са осъществени при всички положения само защото дейността се
осъществява в горска територия.
От друга страна и пред настоящата инстанция касатора не се позовава на доказателства, които безспорно
да установяват наличието на нещо различно от сключен граждански договор за
изпълнение на определена работа, поради което не е осъществен състава на нарушението,
за което с оспореното наказателно постановление е била наложена санкция.
Поради това доводите в касационната жалба не
дават основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната инстанция.
В съответствие с това правилно Ямболския
районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид посоченото съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде
уважена, а решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в
съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. При този изход на спора е основателно направеното от ответника по
касацията искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева. Договореното
адвокатско възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на чл. 18 ал.2 от
Наредбата № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От своя страна разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК
повелява, че при отмяна на акта, (какъвто е и настоящият случай), държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт - в случая НП, като отговорността за разноски следва да се понесе
от ЮЛ- Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, със
седалище гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 3.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313 от 19.12.2019г. на ЯРС по анд № 491/2019г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ , със седалище гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 3 да заплати на ЕТ“ „***“, Тополовград, с ЕИК, представляван от В.Г.В. сумата от 600/шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебно инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2./п/не се чете