№ 295
гр. Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106768 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу В. Ф. К., ЕГН
**********, *************** за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 2030,63 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит № ********** г.,
сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател - ответникът
(Договора), ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 234,50 лева представляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.08.2021 г. и 1043,84 лева, представляваща
обезщетение за забава считано от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд – 29.08.2024 г., БЕЗ ПЕРИОДА от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които
суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
5211/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
Приложение 1 от **********, подписано към рамков договор за прехвърляне на
вземания от **********, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и него. Пояснява, че по
силата на договор, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“
ЕООД се е задължило солидарно с кредитополучателя да обезпечи вземането по
Договора. Твърди, че поради забава на ответника, „Ай тръст“ ЕООД е погасило
задължението по Договора изцяло като в негова полза е възникнало регресно вземане,
предмет на договора за цесия.
Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за
съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и
1
приложенията към нея.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор, с който ответникът счита предявените искове за
недопустими и неоснователни.
Оспорва да е страна по Договора с твърдението, че такъв договор не е
подписван от него, вкл. общи условия и договора за предоставяне на поръчителство.
Оспорва да е получавал кредит по Договора, както и да е договарял с
„Кредисимо“ ЕАД.
Оспорва цедента да е изплатил задължението по Договора в полза на
кредитодателят.
Оспорва да е уведомяван за предсрочна изискуемост.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Счита за недействителен и Договора, тъй като не били спазени изискванията на
чл. 11 ЗПК – не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен
процент, не били представени общите условия и не били подписани на всяка страница,
липсвал посочен конкретен лихвен процент, не бил посочен срока на договора, общия
размер по кредита и др. Не били включени допълнителните разходи е ГПР, не ставало
ясно как и кога е усвоен кредита.
Подробно аргументира, на цели две страници, че не е обявена надлежно
предсрочна изискуемост, макар и такова твърдение да не е правено от ищеца.
Оспорва дължимостта на претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение
за забава с посочените в исковата молба периоди.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище
като поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява и поддържа защитната си теза.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията пълно и главно
доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина,
предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на
срока на договора, респективно валидна уговорена възможност за обявяване на
договора за предсрочно изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване
на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчителство, вкл. изпълнение на
неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на
вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество поръчител и уведомяването на длъжника за
настъпилата промяна в кредиторите; 7). че дружеството поръчител е заплатило
2
претендираните суми на кредитора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други
правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
По делото са представени договорите, на които ищецът основава своята
претенция и се легитимира като носител на материалното право. Същевременно нито
един от тях не носи подпис на ответника. Изрично е оспорено наличието на валидна
облигационна връзка и в тази връзка на ищеца е разпределена доказателствена тежест,
но същият не е счел за необходимо да изпълни указанията на съда, като единствено е
заявил с молбата си от 14.03.2025 г., че ответникът следва да докаже, че не е сключвал
договорите.
Съдът не споделя правните аргументи на ищеца относно чия е
доказателствената тежест за установяване на твърдяната, респективно липсата,
облигационна връзка. Ето защо съдът приема, че липсата на подпис води до
недействителност на Договорът, Общите условия към него и Договорът за
предоставяне на поръчителство поради липса на съгласие.
Съгласно специалното правило на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тук
посочената норма не се прави разграничение между недействителност по общите
правила, уредени в ЗЗД и специалните по ЗПК, поради което съдът приема, че чл. 23
ЗПК намира приложение винаги, когато договор за потребителски кредит е признат за
недействителен.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че ответникът е финансиран със сумата от 1315,56 лева с
3
цел погасяване на задължения по стар заем, като му е изплатена сума от 984,44 лева
или общо 2300,00 лева, която подлежи на връщане.
От представения по делото договор за поръчителство от ********** се
установява, че между "Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е сключено
упоменатото съглашение, като поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД отговаря пред
кредитора – „Кредисимо" ЕАД за задълженията на Потребителя – ответника (чл. 3), до
пълното погасяване на задълженията. В чл. 5 е регламентирано, че Кредисимо има
право да изисква плащане от Поръчителя. Чл. 7, ал. 1 предвижда, че Поръчителят
има право да изпълни задълженията на Потребителя, след настъпване на
изискуемостта, като (ал. 2)- преди плащането по чл. 1 да получи информация за
актуалния размер на задължението. Чл. 8 – Поръчителят е длъжен да плати на
Кредисимо….
От представените по делото доказателства се установява, че между
"Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД от една страна и "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД на ********** е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). Този договор не е представен в цялост – налице е само първа и
последна страница, но доколкото същият е рамково споразумение то не носи и
конкретни данни. Те се съдържат в Приложение № 1 от **********, съставляващо
негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото
фигурират вземанията по Договора за кредит. В това приложение като праводател
(цедент) е посочено "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което се е суброгирало в правата на
кредитора.
Представени са пълномощни от "Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с
които упълномощават "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
Уведомителното писмо, изпратено до ответника е върнато в цялост като
непотърсено.
Във връзка с конкретно оспорване от страна на ответника и указания на съда с
доклада по делото, ищецът не е взел становище относно начина, по който цедента е
придобил вземането, което му е цедирал.
На вещото лице не са представени първични документи, удостоверяващи
плащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на задълженията към "Кредисимо" ЕАД, а са налице
единствено прихващания по насрещни разчети между двете дружества, отразени в
„Забележка“ към счетоводна справка.
Вещото лице е достигнало до извод, че е „извършено плащане“ от "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД в полза на "Кредисимо" ЕАД във връзка с Договора, но в част ССЕ и изводът
на вещото лице не се споделя от съда.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето
за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
В конкретния случай съдът намира обаче, че соченият цедент - АЙ ТРЪСТ"
4
ЕООД (по правилото на чл. 6 ГПК съдът разглежда единствено изложените от
страната твърдения) не е станал титуляр на прехвърленото вземане. Този извод е
верен, тъй като във връзка с разпределената му доказателствена тежест ищецът не
установява изпълнение от страна на поръчителя (цедент) в полза на кредитора – едно
от основните възражения на ответника. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който
е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Така в Решение № 229 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о., ГК се
приема, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора
да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря
за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко,
което е платил със законната лихва от деня на плащането. В конкретния случай ищецът
изрично е заявил, че плащане от поръчител на кредитор не е извършвано. Законът
(чл. 143, ал. 1 ЗЗД) борави с термина „изпълнил“. Възможни са формите на
изпълнение и различни от плащане като даване вместо изпълнение, прихващане и
подновяване, но те също не се установяват. Твърди се единствено прихващания по
насрещни разчети между дружествата кредитор и поръчител (установено от ВЛ). По
своето естество тези документи имат характер на Регистър, който по смисъла на чл. 4,
ал. 4 ЗСч е носител на хронологично систематизирана информация за стопански
операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Този Регистър, по
правилото на чл. 55, ал. 1 ТЗ би се ползвал производна доказателствена сила (ако
счетоводството се води редовно и не е оспорено), но само между конкретните
търговци. Тази доказателствена сила първо е непротивопоставима на трети лица,
второ е изрично оспорена от ответника. При оспорване е необходимо да се представят
първичните документи (евентуално споразумение за прихващане, с оглед конкретните
твърдения), но такива по делото ищецът не е представил въпреки изричните указания
в тази насока. В този смисъл е и Решение № 88 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4559/2014 г., IV г. о., в което се приема, че счетоводните книги не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в
тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на
всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй
като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по
чл. 6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или
за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ.
Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на
осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната,
позоваваща се на тях.
Предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД са: да съществуват действителни насрещни
вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента
на изявлението за прихващане, активното вземане на кредитора, който прихваща, да е
изискуемо и ликвидно, а пасивното вземане да е изпълняемо (не е необходимо да е
изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане
се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице елементите
на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, като ефектът настъпва след като изявлението е
достигнало до насрещната страна. В конкретния случай нямаме данни за изявление,
липсват такива и за пасивното вземане.
Важно е да се посочи също, че за погасяването на задължението на поръчителя
към кредитора (абсолютна предпоставка за суброгиране в правата му) в конкретния
случай следва да се докаже плащане, тъй като в чл. 5, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от договор за
5
поръчителство се борави именно с този термин. Всяка друга уговорка, ако такава е
налице, изменяща начина на изпълнение, следва да е също в писмена форма за
доказване и разбира се представена по делото при конкретно оспорване.
При тези обективни данни и правни изводи съдът намира предявените искове за
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят изцяло. Това е така, защото по
делото не се установи, че АЙ ТРЪСТ" ЕООД се е суброгирало в правата на
кредитодателя. При липса на суброгация, поръчителят не е притежавал правата,
които се твърди, че е цедирал на ищеца.
При този извод, че ищецът не е придобил права по Договора, безпредметно е да
се обсъждат останалите възражения на ответника.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
Ответникът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Представен е списък и
договор за правна помощ, съгласно който претендираното възнаграждение за
процесуално представителство е заплатено. То следва да се присъди изцяло в
доказания размер от 500,00 лева. В заповедното производство ответникът е сторил
разноски в размер на 200,00 лева, които също следва да бъдат присъдено.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно. С
поведението си той е станал причина за образуване на делото, като исковете са счетени
за неоснователни. Процесуалният представител е участвал в производството, вкл.
явявайки се в открито съдебно заседание. Взел е отношение по всички твърдения на
ищеца и е правил относими възражения.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете с правно основание 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Ф. К.,
ЕГН **********, *************** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 в качеството му на цесионер по
договор за цесия, сключен между него и АЙ ТРЪСТ" ЕООД за суми в размер на
2030,63 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит №
********** г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 234,50 лева представляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.08.2021 г. и 1043,84 лева, представляваща
обезщетение за забава считано от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд – 29.08.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5211/2024
г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД да заплати на В. Ф. К. 700,00 лева – разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
6
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7