Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1687 Година 2020, 05.10.2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав
на 29.07.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 772 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Б.В.Б. *** срещу
Решение №2153-15-48 от 25.02.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане №********** по
Протокол №Р01106/19.12.2019г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с
което на основание чл.75 КСО и чл.30 ал.3 НПОС е възобновена и намалена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.11.2019г.
Недоволен от така издаденото
решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата –
Директор на ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна, поради което
настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в депозирано по делото становище.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че с Експертно решение
№1282/114 от 06.11.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон
Пловдив“ЕООД при преосвидетелстване на жалбоподателя са определени 50 % ТНР/вид
и степен на увреждане с дата на инвалидизиране
24.10.2013г. и срок на инвалидността 01.11.2022г.
В тази връзка и с Разпореждане №********** по Протокол
№Р01106 от 19.12.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив на
основание чл.75 КСО и чл.30 ал.3 НПОС е възобновена и намалена пенсията за
инвалидност поради общо заболяване на Б., считано от крайния срок, за който е
била определена по предходно ЕР на ТЕЛК, а именно 02.11.2019г., като е
определен размер на пенсията, следващ се за 50 % ТНР/вид и степен на увреждане
на основание §7б ал.2 и §7в ПЗР на КСО и ПМС №136/06.06.2019г.,
както следва:
Установени са осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 34г. 03м. 01 дни и осигурителен стаж след
датата на инвалидизиране – 0г. 00м. 07 дни, както и
индивидуален коефициент 2,597, определен от осигурителния доход за времето от
18.03.1992г. до 17.03.1995г. и от 01.01.1997г. до
31.05. 2013г.
Средномесечният осигурителен доход за страната за
периода м.10.2012г. до м.09.2013г./една година до месеца, предхождащ датата на
отпускане на пенсията/ е установен като такъв от 641,29 лева, съответно доходът
за изчисляване размера на пенсията е определен на 1665,43 лева/641,29х2,597/.
Проценти осигурителен стаж по чл.75 ал.1 КСО – 34г. 03м.
х 1,2 = 41,10%.
Проценти осигурителен стаж по чл.75 ал.2 КСО – 06г. 10м.
х 1,2 = 8,20%.
Проценти признат осигурителен стаж в зависимост от
процента ТНР 8,20 х 0,5 = 4,10 %/чл.75 ал.2 т.3 КСО/.
Проценти осигурителен стаж – 45,20 %/41,10+4,10/.
Съгласно чл.75 КСО размерът на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване е определена в размер на 752,77 лева/45,20% от 1665,43/.
Съгласно нормативната уредба след отпускане на пенсията е
извършено преизчисляване и осъвременяване, както следва:
Съгласно чл.100 КСО/2014г. – 752,77 х 1,027 = 773,07 лв.
Съгласно чл.100 КСО/2015г. – 773,07 х 1,019 = 787,78 лв.
Съгласно чл.100 КСО/2016г. – 787,78 х 1,026 = 808,26 лв.
Извършено е увеличение съгласно §7б ал.2 ПЗР на КСО, като
размерът към 30.06.2019г. на пенсията/787,78 лв. – такъв, какъвто би се дължал
при ТНР 50%/ е увеличен с процент 5,7 и по този начин е изчислена пенсия в
размер на 832,42 лв.
Извършено е и преизчисляване на пенсията съгласно §7в ПЗР
на КСО с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, без да е
променян доходът, от който е изчислена пенсията, след което е осъвременена,
преизчислена и индексирана, съобразно нормативната уредба, действаща от датата
на отпускането й до 30.06.2019г. и по този начин е изчислена пенсия в размер на
808,26 лв.
В тази връзка и считано от 02.11.2019г. е определена
пенсия в размер на 832,42 лева, който е приет като по-благоприятен на основание
§7в ал.3 ПЗР на КСО.
Съгласно чл.30 ал.2 НПОС от датата на навършване на
възрастта по чл.68 ал.1 КСО пенсията е посочено, че се счита отпусната
пожизнено.
При осъщественото задължително административно обжалване
пред ответника – Директор на ТП на НОИ – Пловдив не са събирани нови
доказателства и извършената от него повторна преценка по същество не е довела
до изводи, различни от възприетите от долустоящия
пенсионен орган, поради което жалбата на Б. е оставена без уважение.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя
е изслушано и прието, без заявени възражения от страните, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М..
След запознаване с наличните по делото доказателства,
вещото лице е достигнало до заключение, че начинът, по който са зададени
параметрите от жалбоподателя, са неправилни, тъй като, считано от 01.07.2017г.
се увеличава с 1,126% зачетеният осигурителен стаж и направените в жалбата
изчисления, не съвпадат с действащото законодателство. Експертизата е направила
изчисления за размера на пенсията на жалбоподателя, а също така е проверила
изчисленията, направени от пенсионния орган и подробно е обяснила начина, по
който са получени действащите размери на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на жалбоподателя. Посочва се също така, че от 01.07. 2017г.
пенсиите, отпуснати до 31.12.2016г. се преизчисляват с новата тежест за една
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част за месеците
осигурителен стаж/1,126/, но няма да се осъвременят по чл.100 КСО, поради което
и всички посочени в изчисленията на жалбоподателя размери, не са посочени
вярно.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при
разглеждане на спора по същество.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са също така
и допълнително представените от ответника като част от административната
преписка разпореждания с №№********** от 01.07.2015г., 01.07.2016г.,
01.07.2017г., 01.07.2018г. и 01.07.2019г., всички на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-Пловдив, с които е извършено осъвременяване, съответно преизчисляване
пенсията на жалбоподателя.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният
административен акт – решението на Директор на ТП на НОИ–Пловдив е постановено
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Потвърденото
с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен
акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Спазена е установената форма и не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните.
Спорът
е правен и и най-общо се свежда до приложението на материалния закон относно
определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б..
В тази
връзка и с оглед правилното разрешаване на настоящия правен спор, следва преди
всичко да бъде разгледан характерът на процесното
разпореждане, с което, както вече се посочи, е възобновена и намалена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя.
Не е
спорно, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. е
отпусната с Разпореждане №********** от 16.01.2014г. за установени 92% ТНР,
като е определен срок от 24.10.2013г. до 01.11.2014г., съгласно определения с
ЕР на ТЕЛК срок на инвалидизиране.
Тук е
мястото да се посочи, че в зависимост от очакваните промени в състоянието на
неработоспособността, пенсията за инвалидност се отпуска за определен срок или
за неопределено време/пожизнено/. До издаване на процесното
разпореждане, с което пенсията на Б. е отпусната пожизнено, всички останали са
срочни такива. Това е и причината след всяко преосвидетелстване на Б., въз
основа на новоопределените степен на ТНР,
необходимост или не от чужда помощ и нов срок на инвалидизиране,
да се определя нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, като от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив са издавани
съответните разпореждания, за които няма данни да са били оспорени.
С
оспореното в настоящото производство разпореждане от 19.12.2019г. при
определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б.
са взети предвид установените вече осигурителен стаж до и след датата на инвалидизиране, индивидуален коефициент, средномесечен осигурителен доход за страната, както и доход
за изчисляване размера на пенсията. Съобразени са обаче приложимите към 2019г. относими правни норми, регламентиращи по-високи проценти за
осигурителен стаж по чл.75 ал.1 и ал.2 КСО, които за 2019г. вече са 1,2%/а не 1,1%, какъвто е бил
например през 2014г., 1,126% през 2017г. и 1,169% през 2018г./. Съобразено е също така от пенсионния орган и че с преосвидетелстването на
лицето са му били определени 50% ТНР, за които съгласно чл.75 ал.2 КСО, при
определяне на пенсията, признатото време и съответната пропорционална част от
процента за месеците осигурителен стаж са умножени с коефициент 0,5, а не както
е било в предходните години, в които лицето е имало признати 96% ТНР и 92% ТНР,
за които се прилага коефициент 0,9, съответно 82% ТНР, за които е приложен
коефициент 0,7. При това положение, и след определяне на процента осигурителен
стаж 45,20%, е определен и размерът на пенсията – 752,77 лв., която е била
осъвременена на основание чл.100 КСО в приложимите редакции към 2014г., 2015г.
и 2016г.
На
основание §7б ал.2 ПЗР КСО е извършено увеличение на размера на пенсията,
изчислен към 30.06.2019г. като такъв от 787,53 лв. с процент 5,7 и е получена
пенсия в размер от 832,42 лв.
Въпреки,
че не е посочено изрично в разпореждането, е извършено и преизчисление
на пенсията на основание §7в ПЗР КСО, което на практика съвпада с извършеното
определяне на новия размер на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, с оглед преосвидетелстването на лицето от ТЕЛК, който размер към
30.06.2019г. е 808,26 лв. При това положение и на основание §7в ал.3 ПЗР КСО
като по-благоприятен е определен по-високият от двата размера, а именно 832,42
лв.
От
страна на жалбоподателя се оспорва така полученият размер, като се твърди, че
преди да се пристъпи към увеличаване на пенсията с процент 5,7, следва да се преизчисли и с процент 3,8, като обосновава претенциите си
с факта, че използваните от пенсионния орган параметри са тези, валидни за
периода 2018г., т.е. при действието на §53 ПЗР ЗИДКСО.
С оглед
така наведените възражения следва да бъде съобразено, че конкретната хипотеза
не касае общия случай при отпускане, респ. преизчисляване на отпусната вече
пенсия за ОСВ, а се отнася до определяне на нов размер на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, която както вече се посочи по-горе, е
срочна такава – за времето на инвалидизирането,
определено с ЕР на ТЕЛК. В тази връзка и след всяко преосвидетелстване на
лицето и с оглед определените нови степен на ТНР, необходимост или не от чужда
помощ и нов срок на инвалидизиране, се определя нов
размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсионният
орган извършва нова преценка съобразно изискванията на действащото към този
момент законодателство. А към 19.12.2019г., когато е било издадено процесното разпореждане, разпоредбата на §53 ПЗР на ЗИДКСО,
е била отменена и на нейно място са приети две нови разпоредби, а именно §7б и
§7в ПЗР КСО, с които е предвиден нов ред за преизчисляване на пенсиите с
по-висок процент.
При
това положение и за определяне на размера на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Б. приложение следва да намерят именно разпоредбите
на §7б и §7в ПЗР на КСО. Или, определеният въз основа на новото ЕР на ТЕЛК/с
което са определени 50% ТНР/ размер на пенсията към 30.06.2019г. се увеличава с
5,7 на сто на основание §7б ал.2 ПЗР на КСО и се сравнява с преизчисления
размер по реда на §7в ал.1 ПЗР на КСО, като на основание §7в ал.3 ПЗР на КСО,
пенсията се определя в по-високия размер. Това именно е сторено и от пенсионния
орган.
Ето
защо и настоящият съдебен състав намира, че неоснователно жалбоподателят
възразява, че за да се приеме, че определеният размер на пенсията по §7б ал.2
ПЗР на КСО е определен съобразно законовите разпоредби, сумата от 787,53 лв./с
тежест 1,169/ преди да бъде преизчислена с процент 5,7, следва да се преизчисли и с процент 3,8.
Въпреки,
че не е посочено изрично по делото, към 30.06.2019г. пенсията на жалбоподателя,
съобразно по-ниския процент ТНР/50%/ би била такава в размер на 787,53 лв. и
преизчислена по §7б ал.2 ПЗР на КСО е в размер 787,53 лв. х 1,057/5,7%/ = 832,42
лв.
С
оспореното разпореждане пенсионният орган е извършил и преизчисление
на основание §7в ал.1 и ал.2 ПЗР на КСО, която разпоредба предвижда задължение
за служебно преизчисляване на пенсиите, отпуснати с начална дата до
31.12.2018г. от 01.07.2019г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж,
като съгласно ал.2 на §7в ПЗР на КСО, преизчислението
по ал.1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията,
след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането й до 30.06.2019г. включително.
Преизчисляването
и осъвременяването на размера на пенсията е извършено от пенсионния орган като
към 01.07.2019г. личната пенсия е определена в размер на 808,26 лв. Този размер
е определен при следните показатели: осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 34г. 03м. и 01 дни; осигурителен стаж след
датата на инвалидизиране 0г. 00м. и 07 дни;
индивидуален коефициент 2,597; средномесечен
осигурителен доход за страната за м.10.2012г. – м.09.2013г. 641,29 лв.; доход
за изчисляване размера на пенсията – 1665,43 лв.; проценти признат осигурителен
стаж в зависимост от процента намалена работоспособност 4,10%; проценти
осигурителен стаж 45,20%. Така изчисленият размер на пенсията съгласно чл.75 КСО 45,20% от 1665,43 лв. = 752,77 лв. е осъвременен на основание чл.100 КСО.
Предвид
обстоятелството, че преизчислената пенсия по реда на §7в ал.1 и ал.2 ПЗР на КСО
е по-нисък от размера на увеличената пенсия по реда на §7б ал.2 ПЗР на КСО,
съобразно правилото на §7в ал.3 ПЗР на КСО, пенсионният орган правилно и
законосъобразно е определил да се изплаща на жалбоподателя лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.11.2019г. в размер на 832,42
лв./по-благоприятният размер/.
При
така установеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът правилно и
законосъобразно е съобразил приложимите правни норми и е определил правилния
размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б., който
извод се подкрепя и от приетото по делото заключение на ССЕ. Доказателства,
които да оборят тези изводи, не се ангажираха в хода на съдебното
производството.
За
пълнота и в подкрепа на изложените по-горе съображения, следва да се посочи, че
дори и да се преизчисли пенсията с процент 3,8 за
2018г., преизчислявайки пенсията с по-ниската тежест за 2018г. от 1,169% и
съобразявайки по-ниския процент ТНР, а именно 50%, размерът на личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на Б. отново би била в същия размер,
определен от пенсионния орган, в т.ч. еднакви са размерите след увеличението и
след преизчислението.
Все в
тази насока следва да се посочи, че при всяко едно от издадените на Б.
разпореждания за определяне размера на личната му пенсия, е следван основният
модел на изчисления, регламентиран в съответните редакции на чл.75 ал.1 КСО -
доходът, от който се изчислява пенсията, е умножаван със сумата, образувана от:
по процент 1,1 на сто за пенсиите, отпуснати с
началната дата до 31.12.2016г. /така разпореждане от 16.01.2014г., с което е
отпусната пенсията при установена ТНР 92%, както и допълнително постановено
такова за изменение от 13.03.2014г. и разпореждане от 01.12.2014г. при
установена ТНР 82%/; за отпуснатата с начална дата от 01.01.2017г.
до 31.12. 2017г. с 1,126 на сто /така разпореждане от 07.12.2017г./ и за
отпуснатата след 31.12.2018г. - с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж/така
оспореното разпореждане от 19.12.2019г. при установена ТНР 50%/ и съответната
пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.
В
съответствие с разпоредбата на чл.75 ал.2 КСО, тъй като към датата на инвалидизирането Б. е бил на възраст по-ниска от възрастта
по чл.68 ал.1 КСО, разликата между неговата възраст и възрастта по чл.68 ал.1 КСО е призната за осигурителен стаж.
При
определяне на пенсията, признатото време и съответната пропорционална част от
процента за месеците осигурителен стаж са умножени с коефициент, според
степента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане на
лицето, както следва: с разпореждането от 16.01.2014г. за установена 92% ТНР с
0,9; с разпореждането от 01.12.2014г. за установена 82% ТНР с 0,7; с
разпореждането от 07.12.2017г. за установена 96% ТНР с 0,9 и с процесното разпореждане от 19.12.2019г. за установена 50%
ТНР с 0,5.
И
най-сетне, доходът, от който е изчисляван размерът на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване, е определен като средномесечният
осигурителен доход за страната по чл.70 ал.3 КСО/предишна ал.2/ е умножен по
индивидуалния коефициент на лицето. Тук спор между страните, че доходът /1
665,43 лв./ и коефициентът/2,597/ са правилно определени, не се формира. При
това положение процентите осигурителен стаж на Б. са определени както следва: с
разпореждането от 16.01.2014г. – 43,44%; с разпореждането за изменение от
13.03.2014г. – 44,45%; с разпореждането от 01.12.2014г. – 42,94%; с
разпореждането от 07.12.2014г. – 45,49% и с процесното
разпореждане - 45,20%. По този начин са определени и конкретните размери на
получаваната от жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, които периодично на основание чл.100 КСО са били осъвременявани, както
следва: през 2014г. с 1,027 пункта; през 2015г. – с 1,019 и през 2016г. – с
1,026.
За
2017г. и 2018г., съгласно разпоредбата на §53 ал.1 ПЗР на ЗИДКСО не е
предвидено осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 КСО. Вместо него е
предвидено преизчисляване ежегодно от 1 юли на всяка календарна година,
следваща годината на отпускане на пенсията, със съответния процент по чл.70
ал.1, който се определя ежегодно със закона за бюджета на ДОО за съответната
календарна година и който за 2017г. е 1,126 на сто, а за 2018г. – 1,169 на сто.
Или, казано по друг начин за 2017г. и 2018г., пенсиите не е предвидено да бъдат
осъвременявани, но на практика е регламентирана друга възможност за
увеличаване, което увеличаване се реализира посредством увеличения процент на
тежестта на осигурителния стаж, в т.ч. съгласно ал.3 на §53 ПЗР на ЗИДКСО в
редакцията ДВ, бр.99 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.
е предвидено, че когато преизчисленият по реда на ал.2 размер на пенсията е
по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл.70 ал.1
изречение трето, пенсията следва да се определи в по-високия размер.
С
разпореждания от 01.07.2017г. и 01.07.2018г. на основание §53 ПЗР на ЗИД КСО
пенсията на жалбоподателя е била преизчислявана, като за 2017г. е определена
такава в размер на 785,92 лв., а за 2018г. преизчисленият размер на пенсията –
844,36 лв. е установено, че е по-нисък от размера на пенсията преди
преизчисляването й, увеличен с процента по чл.70 ал.1 изречение трето – 844,57
лв., поради което и на основание §53 ал.3 ПЗР на ЗИД КСО като по-благоприятен е
определен размер на пенсията 844,57 лв.
С § 3
т.26 ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019г./обн.ДВ,
бр.102 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ §53 ПЗР на
ЗИДКСО е отменен и са създадени нови §7б и §7в в ПЗР на КСО/така т.25, б.“б“ от
§3 ПЗР на ЗБДОО за 2019г./, с които за 2019г. е предвидено увеличение/с процент
5,7/ и преизчисление/с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж/ на отпуснатите до 31.12.2018г. пенсии/поради непредвидено
осъвременяване на пенсиите и за 2019г./, в т.ч. и възможност за
определяне/получаване/ на по-високия размер от двете получени
пенсии/увеличената и преизчислената/, съгласно разпоредбата на §7в ал.3 ПЗР на
КСО.
В тази
връзка и с разпореждане от 01.07.2019г. единствено и само на основание §7б ал.2
и §7в ПЗР КСО/без да се прилага §53 ПЗР на ЗИДКСО/ е извършено преизчисление на получаваната до този момент пенсия на
жалбоподателя/за установени 96% ТНР/, при която са установени размер на
пенсията след увеличението по §7б – 892,71 лв. и размер на пенсията след преизчислението по §7в – 866,92 лв., поради което и на
основание §7в ал.3 ПЗР КСО като по-благоприятна е определена пенсия в размер на
892,71 лв. А този размер, който очевидно е по-висок от определения такъв с процесното разпореждане, се дължи не на едновременното
прилагане на §53 ПЗР на ЗИДКСО и §7б и §7в ПЗР на КСО, а на по-високия процент
ТНР. В този смисъл и недоказани останаха възраженията на жалбоподателя.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод
за законосъобразност на оспореното решение №2153-15-48 от 25.02.2020г. на
Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №********** по
Протокол №Р01106/19.12.2019г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с
което на основание чл.75 КСО и чл.30 ал.3 НПОС е възобновена и намалена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.11.2019г., поради което жалбата ще следва да бъде
отхвърлена.
По разноските.
При посочения изход на спора на ответника се дължат
извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100
лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база
правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.Б. *** срещу Решение №2153-15-48 от 25.02.2020г. на
Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето
срещу разпореждане №********** по Протокол №Р01106/19.12.2019г. на Ръководителя
на “ПО” при същото поделение, с което на основание чл.75 КСО и чл.30 ал.3 НПОС
е възобновена и намалена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
считано от 02.11.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Б.В.Б. *** да заплати на Национален осигурителен
институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64
сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :