Решение по дело №31/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№101

гр. Перник  20.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета  година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 31 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение №1523/23.10.2019г., постановено по гр.д. № 658/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по предявения от „Топлофикация – Перник “ АД,гр. Перник срещу К.Л.И., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 578,33 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2018 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 36,13лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. - 15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на ПРС е издадена Заповед № 5246/22.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 786,07 лв. за главницата и за разликата до пълния предявен размер от 54,20 лв. за законна лихва.

В установения от закона срок Топлофикация – Перник “ АД,гр. Перник е обжалвало решението в частта му, с която искът е отхвърлен, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде уважен. Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността  на ответника.

Въззиваемият оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от 786,07лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. -30.04.2018г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане, както и 54,20лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК няма постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът е признал, че е собственик на процесния имот. Твърди, че не е живял в жилището и не е ползвал топлинна енергия.

Спорният въпрос по делото е относно размера на задължението на ответника. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство е приета и съдебно- техническа експертиза.

Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че искът е частично основателен, тъй като стойността на доставената топлинна енергия за исковия период е по- ниска от претендираната.

Горният извод на съда е формиран, без съдът да съобрази, че приетата съдебно- техническа експертиза е дала заключение за стойността на ползваната топлинна енергия за период, различен от исковия. Ето защо за изясняване на делото от фактическа страна във въззивното производство е приета съдебно техническа експертиза. От заключението на последната се установява, че отоплителните тела в стаите на топлоснабдения имот са демонтирани. Налично е отоплително тяло в дневната, за което обаче не е начисляван служебно разход за топлинна енергия. В банята има монтирана щранг- лира без измервателен уред и за него е начислен разход по изчислителен път. Разходът за топлинна енергия от сградната инсталация е направен също по изчислителен път, като е посочено че той е пропорционален на обема на отоплявания имот. За общите части на сградата не са начислявани разходи поради липса на работещи отоплителни тела в тях. Начислявана е сума за услугата дялово разпределение. Вещото лице е констатирало, че в имота не е монтиран уред за измерване разхода за топла вода и съответно е начислено количество потребена такава според броя на обитателите на имота – 1 лице с дневен разход по 140 литра.

Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2018 г. е 786, 07 лв., за колкото и лева е предявен искът.

Неоснователни са направените оспорвания от страна на ответника, че не дължи горната сума, тъй като живее в чужбина и не е виновен, че не е осигурил достъп до имота.

Безспорно по делото е, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и като такъв има качеството на клиент на топлинна енергия. Последният има задължението, произтичащо от чл. 70, ал.4 и по чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, да осигури достъп за отчет на консумацията. Единствено по този начин може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. Ако не се осигури достъп за отчет, то разходът за топлинна енергия се начислява по правилата на чл. 70, ал.4 и по чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

В конкретния случай обаче на ответника не е начислявана топлинна енергия по норматив за помещението, в което има отоплителен уред - дневна, което е видно от заключението на вещото лице. Начислявана е топлинна енергия само за отоплителното тяло в банята, като разходът за същото се определя по изчислителен път, без значение дали в имота е осигуряван достъп или не. Единствено за потребената топла вода сумата е начислена по норматив, но причината не е в неосигурен достъп, а в това, че в имота не е монтиран уред за измерване на действително потребената топла вода. В такава хипотеза на основание чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се определя  при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – колкото и в случаите, когато не е осигурен достъп за отчитане.

В задължението на ответника е включен и разход за сградна инсталация, като за дължимостта на тази сума районният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от въззивната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Само следва да се акцентира, че задължението за заплащане на тази сума произтича от наличието на собственост в топлоснабдена сграда и не е свързано с осигуряването или не на достъп до топлоснабдения имот.

Предвид горното, съдът намира, че по делото е доказано, че  ответникът като клиент на топлинна енергия дължи на ищеца сумите за ползвана топлинна  енергия за исковия имот в размер, както следва 786,07 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2018 г.  и сумата от 54,20лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. - 15.10.2018 г.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че въззивната жалба е основателна, поради което и решението в частта му, с която искът е отхвърлен следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен.

Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят още 68,53 лв. разноски за производството пред районния съд,20,16 лв. за разноски за заповедното производство и 255 лв. разноски за въззивното производство като последните включват 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 130 лв. възнаграждение за вещото лице и 25 лв. платена държавна такса.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА решение  №1523/23.10.2019г., постановено по гр.д. № 658/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от "Топлофикация Перник" АД, гр. Перник  иск за признаване за установено по отношение на К.Л.И., че същият дължи на "Топлофикация Перник" АД гр.Перник сумата от 207,74 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2018 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,07лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. - 15.10.2018 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по предявения от „Топлофикация – Перник “ АД,гр. Перник срещу К.Л.И. с ЕГН ********** *** , установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 207,74 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2018 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,07 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. - 15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07201/2018 г. по описа на ПРС е издадена Заповед № 5246/22.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Осъжда К.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация – Перник “ АД,гр. Перник сумата от 68,53  лв. разноски за производството пред районния съд; 20,16 лв. разноски за заповедното производство и 255 лв. разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: