№ 4018
гр. С, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110139813 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с предявен от М. Д. С. срещу „ф-ма“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 133,18 лева, получена от него без основание, ведно със
законната лихва от 25.07.2022год. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 10.06.2017 г. е сключил с ответника договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата от 150 лева, преведена му чрез „ф-ма“
АД. За да погаси размера на кредита ищецът заплатил сумата от 288,15 лева, като съгласно
приложения към договора погасителен план е следвало да заплати само сумата от 155,13лева
– 150 лева главница и 5,13 лева лихва по чл. 1.3.3 от договора, при лихвен процент в размер
на 41 %. Поддържа, че в договора, както и в общите условия към него липсва клауза, която
да го задължава да заплати сумата от 133,18 лева повече. Отделно сочи, че договорът за
кредит е нищожен поради липса на подпис върху същия. Твърди, че предвиденият в
договора годишен процент на разходите е в размер на 49,71 %, като в случая ищецът е
заплатил четири пъти повече от допустимото съгласно договора и ЗПК.
В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. Оспорва твърденията за
недействителност на договора, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа,
че страните са уговорили клауза за неустойка, като начисляването й произтича от
неизпълнението от страна на кредитополучателя да уреди и/или представи надлежно
обезпечение по кредита. Твърди, че клаузата за неустойка е валидна и не влиза в
1
противоречие със законовите изисквания, както и че същата не следва да се включва към
годишния процент на разходите. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора,
като е заплатил на ответника сумата от 285,15 лева, а сумата от 3,16 лева е удържана от „ф-
ма“ АД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от исковата молба М. Д. С. не оспорва, че след разменена имейл
кореспонденция с „ф-ма“ АД, последното му е отпуснало кредит в размер на 150лв., като
във връзка с отпуснатия кредит му били изпратени Общи условия, Договор за кредит от
10.06.2017 г. , Погасителен план и Стандартен европейски формуляр, които е приложил към
исковата молба. Не се оспорва и, че на 10.06.2017 г. сумата от 150лв. му е предадена
посредством платежната система на „ф-ма“ АД, като представя и разписка. Въпреки това М.
Д. С. счита, че Договор за кредит от 10.06.2017 г. е нищожен доколкото не носи негов
подпис.
От твърдението на ищеца за сключване на договора чрез имейл кореспонденция и
доколкото в т.1.1. от Общите условия, приложими за договора е записано, че договорът се
сключва в съответствие с условията и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, следва да се приеме, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба, договор сключен от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от страните твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
(в действащата редакция към м. 10.2015 г., като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В
настоящия случай, ищецът не оспорва, че е получил Договор за кредит от 10.06.2017 г., ОУ
и Стандартен европейски формуляр, нито че е получил сумата. Не твърди да е изразил
2
несъгласие с условията на договора.
В ОУ е посочено, че договарянето между страните се осъществява чрез средствата за
комуникация от разстояние по инициатива на кредитополучателя, който попълва заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на „ф-ма“ АД, където предоставя пълни и верни
данни за своята самоличност, след това получава ПИН код под формата на СМС на
посочения от него телефон, потвърждава заявката си като активира линка и въвежда ПИН
кода в сайта на „ф-ма“ АД, след което натиска бутон „Потвърди“. След одобряване,
кредитора уведомява потребителя отново със СМС, след което договора, ОУ и стандартен
европейски формуляр се изпращат на електронната поща на потребителя, който в 24 часов
срок трябва да потвърди, че е съгласен с условията. Договорът за кредит се счита за сключен
след изпращане от клиента на кредитополучателя на съгласие за сключване на Договора.
Такова съгласие не е представено от нито една от страните. Следователно не е
завършен фактическия състав на сключване на договора именно във вида, предоставен и от
двете страни. Договор за заем е сключен между страните, с оглед изричното твърдение на М.
Д. С., че е получил в заем от „ф-ма“ АД сума в размер на 150лв., като е следвало да я върне
заедно с договорна лихва в размер на 5,13лв., но следва да се приеме, че само това са
условията, приети от заемателя. Не се доказва сключване на договор именно със
съдържанието и условията на писмения договор, представен от страните.
От неоспорена от страните Разписка №03000611921609 от 24.07.2017г. се установява,
че М. Д. С. е превел в полза на „ф-ма“ АД сума в размер на 285,15лв.
Доколкото се установи, че М. Д. С. е дължал в полза на „ф-ма“ АД сума в размер на
155,13лв., то останалата сума до пълния заплатен размер от 285,15лв., а именно 130,02лв. се
явява платена без основание, доколкото не се установява М. Д. С. да е приел клауза на
договор, която да въвежда основание за дължимост на сумата.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД всеки който е получил нещо без основание дължи
неговото връщане. За основателност на претенцията ищецът следва да установи постъпване
на сума в патримониума на ответника. С Разписка №03000611921609 от 24.07.2017г. е
преведена сума в размер на 288,31лв., но от тази сума в патримониума на „ф-ма“ АД е
постъпила сума в размер на 285,15лв. Останалата сума в размер на 3,16лв. представлява
такса, заплатена за финансовата услуга в полза на „ф-ма“ АД и не е постъпвала в
патримониума на ответника, поради което и не дължи нейното връщане.
Вземането на платилата без основание страна, възниква към момента на
разместването на благата – 24.07.2017г. и се погасява с изтичането на общия 5 годишен
давностен срок. От ищеца е представена товарителница /на стр.95 от делото/, която е
идентична като номер с тази, придружаваща исковата молба при постъпването й в СРС. От
товарителницата, представена от М. Д. С. обаче е видно, че датата на която исковата молба е
предадена на куриер е 22.07.2022г., т.е преди изтичане на давностния срок. Съгласно чл.62,
ал.2 ГПК срока не се счита за пропуснат ако молбата е изпратена по пощата. Поради
изложеното направеното от „ф-ма“ АД възражение за погасяване на задължението за
връщане на получената без основание сума от 130,02лв. е неоснователно.
3
Предявения иск следва да се уважи за сумата от 130,02лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на
341,70лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.“С“
№16, бл.П Л О Ц, ет.8, да заплати на М. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ж.к.“М 1А“,
бл.523, вх.3, ет.8, ап.65, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 130,02 лева, платена без
основание по Договор за заем, сключен между страните на 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 25.07.2022год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 130,02лв. до пълния предявен размер от 133,18 лева
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.“С“
№16, бл.П Л О Ц, ет.8, да заплати на М. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ж.к.“М 1А“,
бл.523, вх.3, ет.8, ап.65, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото съдебни
разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 341,70лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4