Разпореждане по дело №144/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 50/08.12.2009 година, постановено по гр.дело № 23/2009 година по описа на Ардинския районен съд, предявеният от М. Ш. М. от с.Б. И., общ. А. против Ф. Ю. К. от с.с. иск за сумата в размер на 2000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от унищожаването на 2 бр. крави, с правно основание чл. 45 ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. Ш. М. от с.Б. И., общ.А., който обжалва посоченото решение като необосновано и незаконосъобразно. Основният извод на съда, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, не бил съобразен с доказателствата по делото и закона; както и бил резултат на неправилна оценка на някои от тези доказателства и на несъобразяване на други налични доказателствени средства. Разпитаните по делото свидетели- М. и А. установявали, че жалбодателят имал две крави и ги предоставил на ответника. Свидетелят Е. М. обяснил, че жалбодателят закупил две крави, и че имало уговорка между него и ответника, последният да се грижи за тях и че били дадени на К.. Било установено, че кравите са унищожени от ответника. При тези доказателства, неправилен бил изводът на съда, че не било установено по безспорен начин кравите да са били предоставени за отглеждане на ответника. Тези доказателства обосновавали претенцията на жалбодателя, основателността и доказаността на иска - причинените вреди. По делото нямало писмен договор за отглеждане на крави, но искът нямал правно основание - договор с причинени вреди. Липсата на ушни марки на кравите, не променяла причинената вреда - унищожаването на две крави, които жалбодателят закупил и оставил за отглеждане на ответника. По това време -2002 година, жалбодателят бил в близки родствени отношения с ответника и поради това не били изготвили някакъв договор и не спазили някои формалности. По изложените съображения, жалбодателят моли съда да уважи жалбата, да реши спора по същество, да отмени изцяло решението и да постанови решение, с което да уважи предявения иск и присъди разноски в негова полза.

Отговор на въззивната жалба от ответника Ф. Ю. К., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил.

В съдебно заседание жалбодателят лично и Ч. представител по пълномощие поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата лично и Ч. представител по пълномощие поддържа жалбата.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен в първоинстанционното производство е иск по чл. 45 ЗЗД, с който ищецът М. Ш. М. от с.Б. И., общ. А.-жалбоподател във въззивното производство, претендира да му бъде заплатена от ответника Ф. Ю. К. от с.с., сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от унищожаването на два броя крави имуществени вреди. Ищецът в исковата молба е индивидуализирал кравите по следния начин: кравата Цонка, порода полужарсе; цвят- червена на бели петна; на пет години /с четирите телета/, петото теле се родило при ответника; закупена от С. А. М. за сумата от 850 лв. Втората крава – Кърмъзъ, порода жарсе; цвят –червен; на девет години; закупена от Ф. М. М. от с.П., общ. К. за сумата от 950 лева.

Във връзка с изложените в исковата молба фактически обстоятелства, по делото са представени и приети като доказателство два броя договори за покупко-продажба на едър рогат добитък /крави/, от които се установява, че на 13.08.2003 година жалбодателят М. закупил от С. А. М. крава на име Цонка, жълто-бяла на цвят, с висок ръст и средно охранена, на 8-9 години, за сумата от 850 лева; както и че на 25.02.2002 година в с.П., общ. К. закупил от Ф. М. М. крава, жълта на цвят, със среден ръст и средно охранена, на 8-9 години, за сумата от 950 лева.

Разпитан като свидетел по делото, продавачът на първата крава – С. А. М. сочи, че през месец август 2003 година продал на М. крава на име Цонка, червена на бели петна, за сумата от 850 лева. Свидетелят твърди, че кравата била регистрирана във Ветеринарно-медицинската служба, като имала ушна марка и билет, който предал на М.. След време, кварталният отговорник на с.Б. И. завел свидетеля в обора на ответника К., където извършил разпознаване на кравата, която твърди, че продал на М..

Показанията на този свидетел от своя страна са опровергани от тези на свидетеля В. Б. А.- кварталният отговорник на с.Б. И., който сочи, че св.М. разпознал като кравата, която продал на М. Ш. крава на име Кърмъзъ, която обаче била друга крава, но не разпознал кравата, която се твърди, че продал на М. Ш., който от своя страна не разпознал нито една от кравите като тези, които закупил. На свидетеля А. не било известно дали двете крави са унищожени. Сочи още, че за разпознатата от св. М. крава, К. представил регистрационен паспорт.

На следващо място, св.Е. М. М.-син на жалбодателя М. Ш. твърди, че баща му закупил от св. М. крава, бяло-жълта на петна, при показания на св.Соколов, че продал на М. Ш. червена крава на бели петна. Другата крава, която закупил баща му, била изцяло жълта и се казвала Кърмъзъ, при твърдения на ищеца, че кравата Кърмъзъ е изцяло червена.

От удостоверение, издадено от ОВС-А. по искане на жалбодателя М. Ш. относно регистрираните говеда на Þмето на К., се установява, че в информационната система на НВС, говедата не се водят по имена, а само по индивидуални ушни марки. Говеда с номера BG-09005678, род. на 01.01.2002 година; BG-09005679, род. на 01.01.2003 година, са маркирани в стадото, собственост на Ф. Ю. К.. Крава с ушен номер BG-09005536, род. на 01.01.2002 година, е маркирана в стадото, собственост на К.. От данните за датите на раждане на тези три броя крави - 01.01.2002 година и 01.01.2003 година, отнесени към датите на закупуване на крави от жалбодателя - 25.05.2002 година и 13.08.2003 година, следва извода, че нито една от тези три крави е била на посочената в договорите за продажба на кравите, респ. исковата молба, възраст от 5- 8-9 години, т.е., нито една от кравите с тези номера не е възможно да е от претендираните от М. Ш..

От писмените доказателства, представени от ответника: декларация за притежаваните животни; констативни протоколи; анкетен формуляр, паспорти за едро преживно животно и ветеринарномедицински здравни книжки за едро животно се установява, че всички отглеждани от К. крави са регистрирани по съответния ред; маркирани с индивидуални ушни марки и притежават необходимите съпътстващи ги документи. От тези доказателства се установява, че в обора на ответника няма други крави, които да не са негова собственост.

От показанията на свидетелите К. и Т. К. се установява, че ответникът по жалбата Ф. К. през 2001 година участвал по програма за отглеждането на животни, като ползвал преференциален инвестиционен кредит. Изискване по програмата било кравите да имат ушни марки, паспорти и пътен лист, както и породата да е българско родопско животно. Докато св. Т. К. и св. Е. М. били още съпрузи, последният придружавал ответника при закупуването на 1-2 крави, но парите за закупуването им били дадени от ответника.

При тези доказателства по делото, предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е неоснователен и недоказан. Предпоставките за уважаването на този иск е наличието на противоправно и виновно поведение на дееца - действие или бездействие, настъпила вреда от имуществен или неимуществен характер, и причинна връзка между такова поведение на причинителя и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, съответно- вината се предполага до доказване на противното. Така, по делото ищецът не е доказал, че закупените по двата броя договори крави, или други закупени от него крави, са оставени в обора на ответника К., като от своя страна ответникът е доказал, че всички крави в неговия обор са регистрирани по съответния ред като негова собственост. Изясненото по делото обстоятелство, че кравите се регистрират единствено по номер, поставен от съответната ВМС и липсата на такива на животните, които ищецът твърди, че е закупил, правят изключително трудно индивидуализирането им и провеждането на успешно доказване във връзка с това основно за спора обстоятелство. Така, доказателствата, представени от ищеца са противоречиви помежду си и взаимно изключващи се. Описанието на кравата в договора за продажба от 13.08.2003 година, не съответства на показанията на продавача на кравата по този договор- св. М. в съдебно заседание, а фактическите обстоятелства, описани в исковата молба, представена от ищеца след оставянето й без движение, не съответстват на описанието на кравите по цвят и възраст в двата договора за продажба- от 25.05.2002 година и 13.08.2003 година. Прави впечатление обстоятелството, че ищецът при завеждане на исковата молба, включително във воденото преди това наказателно производство по повод негова жалба за престъпно обсебване, твърди, че кравите са съответно жълто-бяла на цвят и изцяло жълта, като едва след изслушване на показанията на св. М. в първоинстанционното съдебно следствие, в които сочи, че продадената от него крава е червена на бели петна, и оставяне на исковата молба без движение, ищецът започва да твърди, че кравите са: червена на бели петна на име Цонка и червена, като за първи път сочи, че името й е Кърмъзъ и каквото име липсва посочено в договора за продажба от 25.05.2002 г. Точно такава крава от своя страна, била разпозната в обора на К. от св. М., който пък би следвало да е продал червена крава на бели петна, на име Цонка. Единствено сина на жалбодателя М. Ш. продължава да твърди включително в съдебно заседание, че кравите са съответно жълта и бяло-жълта на петна, но пък тези показания не съответстват на описанието на жив¯тните в поправената искова молба и остават изолирани от другите събрани по делото доказателства. Т.е., от обсъдените доказателства не може да се направи извод закупил ли е ищецът крави, и ако все пак е закупил такива – какви са индивидуализиращите ги белези. На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява, че закупени от ищеца крави са били оставени в обора на ответника, за отглеждането им. В тази връзка, ответникът е доказал, че всички крави, които се намират в неговия обор, са регистрирани и се водят негова собственост. Наред с това, лисват каквито и да е доказателства по делото, че крави, закупени от ищеца, са унищожени от ответника, за времето и начина, по който е станало това. И не на последно място, ищецът не е доказал размерът на претендираните от него имуществени вреди от 2000 лв., като с първоначалната искова молба се твърди, че кравите са съответно 1050 лв. и 950 лв., а в поправената искова молба – 950 лв. и 850 лв., като от своя страна предявеният иск се оспорва от ответника както по основание, така и по размер. Предвид изложеното, съдът счита, че не се установява наличието на която и да е от предпоставките на института на непозволеното увреждане, като от съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът не установи виновно поведение от страна на ответника, от което на ищеца да са причинени вреди от имуществен характер в какъвто и да е размер, чието поправяне да дължи.

По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на М. Ш. М. за неоснователна. Обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/08.12.2009 година, постановено по гр.дело № 23/2009 година по описа на Ардинския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.