РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100500252 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по повод
подадената въззивна жалба вх.№ 286023/1.12.2020 от Ж. Т. АД., Д. АД. СТ., ИВ. АД. П.,
ИВ. ХР. Г., Ф. ХР. Т. -лично и като пълномощник на К. ХР. ДР. /пълномощно рег.№ 2486/
19.02.2019г на нотариус № 212/ и СТ. СТ. К. срещу решението на ВРС-ХVІІІс-в №
60849/23.10.2020г по гр.д.№ 9570/2019, с което е признато за установено в отношенията
между ищцата Е.А. Т. от една страна и всички ответници /общо 24 на брой/, явяващи се две
групи наследници на починалите Г.Я.К. и на П. Х.а ЙО., че ищцата е собственик на имот
ПИ с идентиф.№ *****.****.*** по КККР на гр.Варна, придобит на осн. §4а ЗСПЗЗ, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата сторените от нея
разноски по делото за първата инстанция в размер на 465.17лв.
Към въззивната жалба са се присъединили и ответниците ХР. АТ. ХР., П. Й. Н.,
ЕК. Й. Г., Д. АТ. П.
Към въззивната жалба не са се присъединили следните ответници и затова
постановеното по отношение на тях първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в законна сила, както следва: ЛЮДМ. Й. М., Д. Д. Д., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш., Д. Н. З.,
1
Г. Ш. Н., ЯНЧ. СТ. ЯНЧ., Д. Г. Г., М. Й. М., КР. Й. Д., П. В. П., Г. АТ. ИЛ., Е.А. Г..
Така въззивната жалба е подадена от всички ответници -наследници на П. Х. ЙО. и
само от отв.СТ. СТ. К. - наследник на Г.Я.К..
Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания:
І Считат постановеното решение за недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск - ищцата не е доказала правен интерес от воденето на настоящото исково
производство.
1/ Доколкото в настоящото производство спорът е с вещноправен характер, то дори и
да се приеме, че ищцата е имала право да упражнява фактическа власт върху имота, то за
1/2ид.ч. и двата иска са недопустими. В тази връзка събраните гласни доказателства сочат,
че ищцата има съпруг, чието име дори не било споменато, а и фактът на брак не се
установява с гласни доказателства.
Според т.12 от ППВС No 2/1977г „когато се касае до спор с вещно-правен характер
относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че
решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Доколкото ищцата твърди по
основния иск - възмездно придобиване на вещта, а по евентуалния - оригинерен способ на
придобиване, то съпругът й се явява необходим другар и е следвало да участва в процеса.
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу
съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл.216 ал.2
ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде
еднакво по отношение на двамата, /в т.см. Решение № 909/22.03.2010г по гр.д.№ 4037/2008г
на ВКС І ГО/.
Поради изложеното считат, че решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо за 1/2ид.ч. от имота.
2/ Съгл.чл.124 ал.1 ГПК всеки има право да предяви иск, за да установи
съществуването на едно свое право, когато има интерес от това. Следователно,
допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Според установената съдебна практика, този
правен интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в ИМ
обстоятелства, /в т.см. Решение № 109/20.06.2019г. по гр.д.№ 2562/2018г., Ir.o. на ВКС/.
Въпреки, че в тежест на ищцата е било това и въпреки наведеното от ответниците
2
възражение в тази насока, ищцовата страна не е обосновала правен интерес от воденето на
настоящото производство.
Последващото подробно изложение в жалбата касае доколко ищцата има защитимо
вещно право на собственост, което да обоснове правния интерес от търсената защита:
а/ имотът, за който ищцата представя КНА за собственост № 46/1995г, признаващ я
като такава на основание трансформирано право на ползване /предоставено по реда на 76
ПМС/1977г/ в право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна м-
ст"Ф.Д.", представляващ ПИ пл.№ 236 с площ 600кв.м., при граници: изток - пл.№ 211,
запад - пл.№ 238, север - път и юг - пл.№ 35, е с некоректно посочени площ и граници,
видно от т.1.1.1. от заключението на СТЕ.
Затова този КНА не може да я легитимира като собственик.
б/ в КНА не е посочено фактическото основание, което да доказва надлежно
предоставено право на ползване върху имота.
В тежест на ищцовата страна е главното и пълно доказване за установяване
наличието на предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ-предоставено право на ползване,
построена до 1.03.1991г сграда, оценка на имота и заплащане на стойността му. Такова
доказване не е било проведено успешно.
Няма представени каквито и да било доказателства, установяващи учреденото в
нейна полза право на ползване.
Не се установява какъвто и да било план, в който ищцата да е била записана като
ползвател и/или собственик.
Не се установява от събраните доказателства същата да е била адресат на адм.актове,
издавани във връзка с провежданите реституционни процедури по отношение на имотите, в
които попада процесният.
По делото е установено, че по ККиКР на гр.Варна, одобрени 14.10.2008г, процесният
имот представлява ПИ ид.№ 10135.2520. 236 в СО"Т." гр.Варна с площ 578кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 5200236, при съседи: 10135.2520.9610,
10135.2520.237, 10135.2520.9507, 10135.2520.235 и 10135.2520.9508.
Не се установява и предпоставката, изискуема по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, да има построена
сграда върху земята до 1.03.1991г и да са заплатили земята на собственика чрез общината
по цени, определени от МС, съгл.чл.Зб ал.2 в 3-месечен срок от влизането в сила на
оценката.
3
ІІ Решението е постановено е при съществени процесуални нарушения-при липса на
съществени доказателства и незаконосъобразно зачитане на недопустими доказателства и в
противоречие с материално-правните норми.
Ответниците - наследници на П. Х.а ЙО. се легитимират като собственици на 346кв.м.
ид.ч. от ПИ 236 м."Т."-гр.Варна, целия с площ 578кв.м., по силата на издадената по реда на
§4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на 14.01.2008г. Заповед № 1085/17.12.2007г на Кмета на
Район „Приморски"-Община Варна /поправена със Заповед № 444/30.07.2008г., влязла в
сила на 18.08.2008г/, оправомощен със Заповед № 2317/15.11.2004г. на Кмета на Община
Варна. Заповедта е издадена на основата на Решение № 1036/ 10.12.2003г на ОбС"ЗГ"-Варна
по преписка вх.№ 49261/ 25.03.1992г.
Ответниците - наследници на Г.Я.К. /също и Калев/ се легитимират като собственици
на 232кв.м. ид.части от ПИ 236 м."Т."-гр.Варна, целия с площ 578кв.м., по силата на
издадената по реда на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на 14.01.2008г Заповед №
1081/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна, оправомощен със Заповед
№ 2317/15.11.2004г. на Кмета на Община Варна.
Заповедта е издадена на основата на Решение № 524/ 22.06.1998г на ПК-Варна по преписка
х.№ 40353/04.02.1992г.
По силата на Заповед № 155/1403.2008г на Кмета на Район „Приморски"-Община
Варна, влязла в сила на 23.06.2008г, е одобрена оценката на подобренията в имота и сумата
е внесена от въззивниците по депозитната сметка на Община Варна на 24.06.2008г.
ІІІ Навеждат се и доводи за неправилност на постановеното решение и неговата
незаконосъобразност.
Без основание ВРС е приел, че на ищцата е било предоставено валидно право на
ползване по реда на някои измежду актовете, посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото
ищцовата страна представи напечатан със словесни, цифрови и графични знаци лист с
посочено означение за вярност и печат на Община Аксаково. Съдът без основание е
кредитирал така представената страница, като надлежно утвърден списък за предоставяне на
право на ползване по акт измежду изброените в §4 аот ПЗР на ЗСПЗЗ. От една страна,
нивите на наследодателите на ответниците не се намират и никога не са се намирали в
землището на Община Аксаково за да заверява Община Аксаково документ, отнасящ се до
имотите им. А от друга страна, представеното не отговаряло на императивните изисквания
на закона за документ. Всеки документ, който може да бъде кредитиран от съда като такъв,
следва по безспорен и категоричен начин да удостоверява, най-малкото авторството ,
автентичността и датата на издаването му. Доколкото в случая е представена само страница
от някакъв списък, при своевременно направеното оспорване от ответната страна, то не се
установява валидно предоставено право на ползване по реда на 76ПМС/1977г. Не списъкът,
4
а актът на държавния орган е необходимото и основополагащо волеизявление, което
учредява съответното право на ползване по актовете, изброени по нелимитативен начин в §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай липсва надлежният официален документ,
установяващ, че оправомощеният държавен орган е одобрил съответен списък за раздаване
на имоти за ползване.
Освен това, в разписната книга към КП от 1987 за имот № 236 е записан К. А., видно
от заключението на СТЕ, неоспорено от ищцовата страна, не е налице дори и индиция, че
ищцата е била надлежен „ползвател".
Ищцата не е била и адресат на издаваните досежно процесния имот заповеди по §4к
ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и заповед по § 31 от 234 ПМС/16.12.1999г, т.е. и от надлежните общински
органи ищцата не е била приемана като ползвател на имота по смисъла на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Според установената практика на ВКС само липсата на доказателство за надлежно
учредено право на ползване е достатъчна да се приеме, че не е налице придобивен способ по
§4а ПЗР ЗСПЗЗ /в т.см. Решение № 240/24.09.2012г по гр.д.№ 217/2011г на ВКС 1 ГО/.
Но дори да било установено надлежно предоставено на ищцата право на ползване по
см.§4 ПЗР ЗСПЗЗ, то същата, чиято е доказателствената тежест по уважения с решението
основен предявен иск, не доказа наличието на материално-правните предпоставки на
фактическия състав на §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съгласно тази императивна норма, само при кумулативното наличие на валидно
предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са
построили сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплатят земята на собственика чрез
общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката.
Ищцата страна, чиято е доказателствената тежест, дори не твърди, а и не установява с
надлежни доказателства, че към релевантната дата 1.03.1991г, а и към приключване на
устните състезания, в имота е съществувала сграда.
По въпроса за съдържанието на понятието „сграда" по смисъла на §4а, обуславящ
извода дали е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост поради
изкупуване на земята от страна на ползвателите, който е релевантен за изхода на спора за
собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на
наследниците на бивш собственик на имота с реституционен акт по ЗСПЗЗ, колебанията
относно понятието „сграда" бяха отстранени.
Противоречивата съдебна практика бе преодоляна с приемането на TP № 2/2011г на
ОСГК на ВКС съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало
5
право да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата,
отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в ал.З ДР
ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на
изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актове.
РС дори не е обсъдил липсата на съществената предпоставка за обосноваване на
заплащане на предоставен за ползване по акт измежду §4 ПЗР ЗСПЗЗ имот, а именно - към
01.03.1991г. в имота да е била налична постройка.
Ищцата дори не твърди някога да е имало постройка в имота, нито представя
доказателства за изграждане на такава към посочения в закона момент.
Поради изложеното счита, че без основание съдът е приел, че този задължителен
елемент на фактическия състав на придобиването на имот по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е бил
наличен.
Дори и да се приемело, че, без каквото и да било положително твърдение на
ищцовата страна, е вярно посоченото в Оценителния протокол, че към момента на оценката
в имота е имало фургон, то тогава ирелевантно за спорния въпрос ще е единствено
приложението на разпоредбата на §1в ал.З ДР ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при
които построеното в такъв терен не представлява сграда.
От изложеното следва, че към 1.03.1991г в имота не е имало постройка по смисъла на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради горното, дори и да бъдело установено надлежно учредяване на право на
ползване за ищцата, то заплащането на имота по предвидения административен ред, се явява
недопустимо.
Единственото основание за твърдяното от ищцата право на собственост по основния
иск е заплащането на имота. Представеното от ищцовата страна банково бордеро, обаче, не
установява извършено плащане на земята именно за процесния имот.
Дори и да се приемело, че плащането касае процесния имот, то ищцата го е заплатила
без фактическо и правно основание и извън установения от закона срок.
Систематичното тълкуване на нормите от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че плащането на
подобренията става след приключване на реституционната процедура, което става с
издаване и влизане в сила на заповед на кмета на общината по реда на §4к ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Съгл.чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед на кмета
6
на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28
ал.4 /т.е. ПНИ/ u документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята и сградата. В
заповедта се описват номерът на имота от ПНИ, местоположението, размерът, границите,
съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за
тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на ГПК и
подлежи на обжалване по реда на АПК.
Заявление за издаване на такава заповед може да бъде издадено едва след влизане в
сила на заповедта на Обл.управител за одобряване на ПНИ за съответното селищно
образувание. В настоящия случай, за процесния имот Заповед № РД-1-7706-20/24.01.2006г, с
която е одобрен ПНИ за СО"Т.", гр.Варна /обявена в ДВ бр.16/21.02.2006г./, влязла в сила на
7.03.2006г поради необжалването й, в т.ч. и от страна на ищцата.
Доколкото цифровият модел на ПНИ на СО"Т.", Варна е интегриран в кадастралната
карта на гр.Варна, то видно от представената от ищцовата страна кадастрална скица на
процесния поземлен имот, в регистрите към КК като собственици са записани двете групи
ответници - наследниците на П. Х.а ЙО. и наследниците на Г.Я.К..
Затова е очевидно, че ищцата и към одобряването на ПНИ - 21.02.2006г и влизането в
сила на заповедта на областния управител на Област Варна - 7.03.2006г/ е била съгласна, че
не е собственик на процесния имот.
От приетите по делото влязло в сила на 7.03.2013г Решение № 2123/10.08.2012г по
адм.д.№ 652/2012г. на Адм.съд-Варна, ХVІІс-в, потвърдено и оставено в сила с Решение №
3246/ 7.03.2013г. на ВАС-ІІотд., се установява, че е отхвърлено като неоснователно
оспорването на ищцата Е. Т. на Заповед № КД-14-03-1553/20.06.2011г на Началник СГКК-
Варна, с която на осн.§4к ал.13 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ и Решение на Комисията по т.4 от Протокол
№ 19/13.10.2010г е отказано изменение на кадастралния регистър за ПИ 10135.2520.236 към
КК на гр.Варна, одобрена през 2008г, за която ищцата е твърдяла, че е била налице грешка
поради това, че не била записана в регистрите като собственик на имот 236.
Предвид изложеното считат, че дори да се приеме за допустимо решението на ВРС,
то същото е неправилно, тъй като е признато право на собственост на ищцата, придобито на
осн.§4а ПЗР ЗСПЗЗ, без да са установени по делото материално-правните предпоставки за
това.
Поради това следва да бъде отменено и предявеният иск да отхвърлен, като
неоснователен, тъй като не е доказан.
ІV В случай, че бъде разгледан предявения в евентуалност иск, основан на
твърдения за придобивна давност, молят за неговото отхвърляне, тъй като не е установено
ищцата да е имала право да упражнява фактическа власт върху имота и затова същата е била
недобросъвестен владелец.
7
Дори да е притежавала право на ползване по см.§4 и сл. на ПЗР ЗСПЗЗ, след влизане в
сила на ЗИД ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.28/1992г, когато се създава новият §4 ПЗР ЗСПЗЗ, това
право на ползване е прекратено и ищцата е била вече само държател на имота. Правото й да
държи имота е произтекло от това, че следва да бъде проведена процедурата по оценка и
плащане на подобренията в имота по реда на §4л ПЗР ЗСПЗЗ от реституираните
собственици.
Систематичното тълкуване на нормите от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че плащането на
подобренията става след приключване на реституционната процедура, което става с
издаване и влизане в сила на заповед на кмета на общината по реда на § 4к ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Съгл.чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, правото
на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед на кмета на
общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28
ал.4 /в случая ПНИ/ и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята и
сградата. В заповедта се описват номерът на имота от ПНИ, местоположението, размерът,
границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по
реда на ГПК и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Заявление за издаване на такава заповед може да бъде издадено едва след влизане в
сила на заповедта на Обл.управител за одобряване на ПНИ за съответното селищно
образувание. В настоящия случай Заповед № РД-1-7706-20/ 24.01.2006г, с която е одобрен
ПНИ за СО"Т."-гр.Варна /обявена в ДВ бр.16/21.02.2006г/ за процесния имот е влязла в сила
на 7.03.2006г поради необжалването й както от страна на ищцата, така и от страна на
реституираните собственици.
Доколкото цифровият модел на ПНИ е интегриран в КК на гр.Варна, то видно от
представената от ищцовата страна кадастрална скица на процесния ПИ, в регистрите към КК
като собственици са записани двете групи ответници - наследниците на П. Х.а ЙО. и
наследниците на Г.Я.К.. Очевидно, ищцата и към одобряването на ПНИ - 21.02.2006г, а
също и влизането в сила на Заповедта на Обл.управител на Варн обл. -07.03.2006г е била
съгласна, че не е собственик на процесния имот.
Началният момент на придобивната давност, предвид разпоредбата на чл.5 ал.2
ЗВСОНИ и задължителната практика на ВКС по прилагането на този текст /в т.см. Решение
627/5.10.2010г по гр.д.№ 1623/2009 на ВКС-I ГО; Решение № 547/12.01.2011г по гр.д.№
660/2010г на ВКС-ІІ ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, а ако
възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент - от момента на
възстановяването. Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
288/18.03.2014г по гр.д.№ 2058/2013г на ВКС-I ГО до завършване на адм.производство по
8
възстановяване на собствеността, давност не тече.
В настоящия случай давност би могла да започне да тече от момента на
възстановяването на собствеността в полза на реституираните собственици със Заповеди
№№ 1081/17.12.2007г и 1085/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна,
изд. на осн.§4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като същият се явява по-късен момент от влизане в сила
на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./. Правилото е, че давност не тече против
този, който не може да защити правото си.
Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви
иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността /Решение №
166/25.06.2013г на ВКС по гр.д.№ 1633/2013г ВКС-I ГО/.
Следователно, след завършване на реституционните процедури за двете групи
ответници - наследници на бивши собственици, е била възстановена собствеността върху
двете реални части от имот № 236 и същите са могли да я упражняват в пълен обем и да я
защитават с всички позволени от закона средства. От този момент нататък следва да бъде
изследвано владението на ищцата.
В случая придобивната давност може да бъде само десетгодишна - в т.см. изрично е
посочено с Решение № 28/ 4.05.2010г по гр.д.№ 844/2009г на ВКС- I ГО., постановено по
реда на чл.290 ГПК и задължително, съгласно т.2 на TP № 1/ 19.02.2010г по тълк.д. №
1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На осн.чл.79 ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Спорните въпроси по алтернативно предявения иск са непрекъснато ли е било
владението на ищцата и спокойно ли е било същото. Установи се от събраните гласни
доказателства, в т.ч. и от разпита на свидетелите на ищцовата страна, че владението е било
прекъсвано ежегодно за поне по шест месеца - от есента до пролетта.
Същевременно, владението на ищцата, ако изобщо е имало такова, предвид
показанията, че имотът е бил самозалесен с храсти и треви, не е било спокойно. Видно от
приетата по делото адм.преписка, ответниците са инициирали, на осн.§4л ПЗР на ЗСПЗЗ
извършване от назначен от районната администрация лицензиран оценител на оглед и
изготвяне на оценка на наличните в имота подобрения. На осн.§4л ПЗР ЗСПЗЗ оценката на
подобренията на земята по § 4а, 46, 4в и 4з е извършена със Заповед № 155/14.03.2008г на
Кмета на Район „Приморски"-Община Варна. Заповедта е обжалвана от ищцата и с Решение
по адм.д.№ 899/2008г на АдмС-Варна е била изменена относно размера на оценката на
подобренията.
На 10.09.2008г е извършен въвод на ответниците във владение на процесния имот,
което е действие на ответниците, нарушаващо владението на ищцата, представляващо
9
реализиране на правата им посредством адм.процедура и надлежния адм.орган.
Видно от приетото по делото влязло в сила на 7.03.2013г. Решение №
2123/10.08.2012г по адм.д.№ 652/2012г на АдмС-Варна, потвърдено и оставено в сила в
Решение № 3246/ 7.03.2013г по к.адм.д.№ 14386/2012г на ВАС-ІІ отд., при участието на
ответниците като заинтересовани страни, е отхвърлено като неоснователно оспорването на
ищцата Е. Т. на Заповед № КД-14-03-1553/20.06.2011г на Н-ка на СГКК-Варна, с която на
осн.§4к ал.13 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ и Решение на комисията по т.4 на Протокол № 19/13.10.2013г е
отказал изменение на КР за имот с идентиф.*****.****.*** към КК на гр.Варна, одобрена
през 2008г, изразяващо се в поискано от Е. Т. заличаване на собствениците на имота и
вписването като собственик на Е.А. Т. с НА № 46/22.06.1995г. Следователно, и към
3.03.2013г ищцата не е считана за собственик на процесния имот, в т.ч. и от ответниците и
от адм.орган и от надлежните съдебни инстанции. Това би следвало да бъде и началната
дата, от която да бъде изследвана придобиваната давност.
Двете групи свидетели дават твърде противоречиви и на места взаимно изключващи
се показания.
Доколкото и двамата свидетели на ищцата - Б. и Ш. са заявили, че нямат постоянен
поглед върху имота, показанията им за непрекъснато упражняване на фактическа власт
върху имота от страна на ищцата не са безсъмнени. Същите не установиха начален момент
на фактическата власт от ищцата върху имота.
Същевременно, от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се
направи категоричен извод, че само Е. Т. е упражнявала явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение върху процесния имот лично или чрез други лица и е придобила
правото на собственост по давност.
Според последователната съдебна практика, фактът на владението може да се
установи със свидетелски показания, които следва да се ценят в съвкупност с останалите
доказателства по делото. При извършването на анализ на свидетелските показания съдът
следва не само да съпоставя казаното от различните свидетели, но и да отчете времевата
последователност при осъществяването на фактите, които свидетелите са възприели и
възпроизвеждат пред съда /в т.см. Решение № 98/4.07.2018г по гр.д.№ 3546/2016г ВКС-І
ГО/.
Действително, фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения, да не са прекъсвани от действия на трети лица /Решение № 17/19.02.2016г по
гр.д.№ 4335/2015г. на на ВКС-ІІ ГО/. Когато едно лице е установило фактическа власт върху
недвижим имот, в момента, в който се установи осъществяване от трето лице на такова
действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява
занапред фактическата власт върху имота, се счита, че това владение е прекъснато /в т.см.
Решение № 330/28.11.2011г по гр.д.№ 1519/2010г на ВКС-ІІ ГО/.
10
Установило се е по делото, че ответниците са участвали активно във водения от
ищцата съдебен спор, протекъл през 2012г и 2013г, като са защитавали срещу ищцата
правото си на собственици. Ответниците периодически са посещавали имота. Разчиствали са
„занемарения и обрасъл с храсти имот", а имот обраства с храсти за период по-дълъг от шест
месеца. Предлагали го за продажба, като водили потенциални купувачи.
Предвид изложеното считат, че ищцата не доказа по категоричен начин фактическия
състав на 10-годишната придобивна давност върху имота и затова и евентуално предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради изложеното молят, ако съдът приема за допустимо постановеното от ВРС
решение, то същото да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено решение за отхвърлянето на предявените в условията на евентуалност
положителни установителни искове за признаване правото на собственост на ищцата върху
процесния имот като недоказани на сочените придобивни основания - по реда на §4а ПЗР
ЗСПЗЗ или изтекла придобивна давност.
Претендират присъждането на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата ЕЛ. АТ. Т. е депозирала писмен отговор вх.№
265243/ 22.01.2021 със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за
потвърждаването постановеното от ВРС решение.
Така предявеният положителен установителен иск за собственост намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата си молба ЕЛ. АТ. Т. , предявена против множеството ответници, твърди,
че е собственик на имот ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР на гр.Варна, с площ
578кв.м. по КККР на гр.Варна, идентичен с имот пл.№ 236 в кв.75 по проекто-кадастрален
план на местност „Ф.Д." /"М."/, землището на кв.В. гр.Варна, идентичен с новообразуван
имот № 5200236 по ПНИ на местност „Т." гр.Варна, придобит на осн.§4а ЗСПЗЗ, а в
условията на евентуалност – по силата на осъществявано давностно владение през
периода от 1995г до подаването на ИМ–19.06.2019г.
Фактическите й основания са следните:
Имотът бил предоставен на ищцата за ползване по реда на ПМС № 76/1977г. След
11
проведена процедура по §4а ЗСПЗЗ с оценка и заплащане цената на земята, правото й на
ползване се било трансформирало в право на собственост върху мястото, за което се
снабдила с НА № 46 т.XV/22.09.1995г, в който имотът е описан като пл.№ 236 в кв.75 от
проекто КП на м-ст“Ф.Д." с площ 600кв.м. и граници: изток-пл.№ 211, запад-пл.№ 238,
север-път, юг-пл.№35.
Излага, че част от горепосочения имот с площ 232кв.м. била възстановена по реда
на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Я.К. с решение 1524/22.06.1998г на ОСЗГ Варна.
Другата част с площ 346кв.м. била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците
на П. Х.а ЙО. с решение № 1036/10.12.2003г на ОСЗГ Варна и Заповед № 1085/17.12.2007г,
поправена със Заповед № 444/30.07.2008г на Кмета на район „Приморски" гр.Варна.
Независимо от постановените реституционни решения, от 1995г. досега
единствено ищцата упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху
имота, като го обработвала и ползвала за отглеждане на земеделска продукция и отдих.
Подала била и декларация в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и
заплащала местен данък и такса.
В КККР имотът бил записан на наследниците на Г.Я.К. и П. Х.а ЙО., на които две
лица настоящите ответници се явяват наследници.
Ищцата поискала от Службата по ГКК да бъде записана като собственик в КР, но й
било отказано поради оспорване правото й на собственост от ответниците в образуваното
административно производство, което обуславяла правния й интерес от предявяване на
настоящия иск.
Поради изложеното моли за уважаването на иска и за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на процесния имот.
Претендира присъждането на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от отв.СТ. СТ. К., която
оспорва иска по основание. Възразява, че ищцата не е упражнявала давностно владение,
тъй като не е имала фактическата власт върху имота, особено в периода от 2007г до
настоящия момент.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждането на
сторените по делото разноски.
В първото редовно проведено с.з. страните са допълнили твърденията си със
12
следното:
Ищцата : че винаги е упражнявала фактическата власт от момента, в който е станала
собственик по силата на §4а през 1995г до настоящия момент. Имотът бил ограден от
ищцата и се заключвал, като ключът се държал от нея. В имота имало плодни дръвчета, на
чиито плодове събирала и се грижела за овошките. Сяла и домати, тиквички, краставици,
люти чушки, зеленчуци. Оспорва някой друг да бил влизал и отнемал владението, както и че
никой не бил чистил имота през посочения период, освен нея.
Ответниците са възразили, че от приключване на реституцията и за двете групи
наследници в началото на 2007г ищцата не осъществява фактическа власт върху имота, а от
ответниците след влизането в сила на заповедите под № 1085 и 1081 от 17.12.2007г, като по
няколко пъти в годината почиствали имота и водели непрекъснато брокери от агенции за
недвижими имоти и кандидати купувачи на имота. Имотът бил ограден, но не заключен.
Почистването било извършвано от И.Г., И.П. и членовете на техните семейства, както и от
С.К..
Отделно били водени не малко дела, свързани с имота, между ищцата и ответниците
или от ищцата срещу административни органи, като ищцата е била уведомявана от
съответните административни органи за предприеманите от ответниците действия за
завършване на реституционната процедура. Отделно ищцата е получила цената на
подобренията и насаждения.
Ответниците били въведени във владение на имота.
В хода по същество ищецът моли за уважаване на исковете, а ответната страна за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема от фактическа страна:
По правата на ищцата
Същата представя КНА № 46/22.12.1995г /л.5-I/ за собственост върху недвижим имот,
придобит по реда на §4а ал.1 ЗСПЗЗ, върху място от 600кв.м., представляващо ПИ 236 в
кв.75 от проекто КП на м-ст“Фратико дере“ при следните граници/съседи/ на имота: на
изток - пл.№211; на запад - пл.№238; на север - път; и на юг - пл.№...не се чете; с оценка на
имота 53 872лв. В КНА е посочено, че правата са придобити поради закупуването на имота
по реда на §4а ЗСПЗЗ.
От представените писмени доказателства от ищцата се установява, че в нейна полза е
13
бил издаден оценителен протокол № 1931/21.03.1994г, според който оценката на ползвания
от нея имот в м-ст“Фратико дере“ от 600кв.м. бил оценен за 28800лв /л.123-4-I /. В него е
отбелязано, че в имота имало построена сграда от 10,50кв.м.
Представена е вноската бележка от 22.08.1999г за преведена по сметката на Община Врана
сума от 28 800лв /л.136, идент с л.235 -I/
Представеният от ищцата писмено доказателство на л.135-I, чрез който цели да
установи предоставеното й право на ползване, представлява само една страница, от чието
съдържание е видно, че под т.490 е записано името на Е.А. Т. –„Ф.Д.“-И.Д. Х.Б., път – лозе -
……/т.е.липсва площ/. Върху посочената страница горе ръкописно е изписан текст „Списък
на лицата, получили места по ПМС № 76/1977г АПК Кичево“..
За установяване твърдяното от ищцата предоставено право на ползване ищцовата
страна е представила косвени писмени доказателства, касаещи посочените за съседи на
Ел.Т. лица, на които са им били предоставени земи за ползване. Така в копие на Протокол №
22/24.12.1987г за проведено заседание на ИК на ОНС-Варна е обективирано Решение № 381-
4-10 за Одобряване на лицата, включени в приложения списък № 1, на които да се издадат
документи по ПМС № 26 – 156 души /л.239-241-I/. От приложения към него списък е видно,
че на лицето Х.И.Б. под № 105 са предоставени 0,6дка в м-ст“Ст.извор“, и са посочени за
съседи : Цв.И. и Ел.Т..
В Протокол № 23/25.07.1989г е обективирано Решение № 382-4-10 за одобряване
лицата, включени в приложения списък № 2, на които да се отнемат и на лицата, на които да
се предоставят местата по 26-то ПМС – 25 души /л.242-245-I/. В списъка под № 141 е
записано лицето П.Р.Д. - 0,8дка в м-ст “Дъбрава“ със съседи: Ел.Т., Й.Теофилова
По правата на ответниците.
Не е спорно, че ответниците се явяват две групи наследници на починалите две лица :
П. Х.а ЙО. и Г.Я.К., видно от приложените по делото у-я за наследници /л.30-33; 34-38-I/
На наследниците на П. Х.а ЙО. с Решение № 1036/10.12.2003г на ОСЗГ-Варна и
Заповед № 1085/17.12.2007г /л.178, същата и на л.183-I/, поправена със Заповед № 444/
30.07.2008г по §4к ал.7 ЗСПЗЗ /л.180-I/ е била възстановена собствеността върху
346кв.м.ид.ч. от имот № 236 по ПНИ с площ от 578кв.м./л.л.7,8,9-I/. В Заповед № 1085/2007
е посочено, че имотът е в съсобственост с на н-ци на Г.Я.К. за 232кв.м.
Със Заповед № 155/14.03.2008г /л.126-I/, издадена на осн.§31 ал.3 ПМС №
234/16.12.1999 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, и Заповед № 2165/21.08.2003г на
Кмета на Община Варна, предвид, че н-ците на П. Хр.ЙО. са собственици на имот с пл.№
236 от ПНИ на СО“Т.“ , на осн.чл.4в ПЗР ЗСПЗЗ и във вр.чл.72 ЗС, дължат сума, с която се е
14
увеличила стойността на имота за подобренията, извършени от К. А. Т., опредЕ. в размер на
120лв, която следва да бъде заплатена в 3-месечен срок от влизането на заповедта в сила.
Оценката на подобренията е изменена от 120лв на 490лв с Решението на Адм.съд-
Варна от 2008 по адм.д.№ 899/2008 по повод жалбата, подадена от К. А. Т. и Е.А. Т. /л.133-
I/. Затова заповедта е влязла в сила на 23.06.2008, видно от поставения печат върху същата
/л.196-I/. Цялата преписка, изискана от Община Варна е приложена по делото на л.л.202-220.
С Протокол № 36-ТР/10.09.2008г /л.127 и на л.176-I/, издаден от Община Варна, въз
основа на влязъл в сила ПНИ, н-ците на П. Хр.ЙО. са въведени във владение в имот пл.№
236 за техните 346кв.м. от на новообразувания имот с площ от 520кв.м.
По повод направеното от ищцовата страна оспорване на този документ, е било открито
производство по оспорването му по реда на чл.193 ГПК. Същото не е надлежно проведено и
затова оспореният документ не следва да бъде изключван от доказателствения материал.
На наследниците на Г.Я.К. с Решение № 524/22.06.1998г на ОСЗГ Варна, им е било
признато правото на собственост върху описаните имоти е възстановена собствеността
върху 231кв.м.ид.ч. от имот № 236 по ПНИ, целият с площ от 578кв.м.
Към решението е приложена скица от 2008г /л.72-I/, в която е описан
новообразуваният имот под № 236, и като собственици са записани наследниците на Г.Я.К.
за 232кв.м.ид.ч.и на П. Х.а ЙО. – за 346кв.м.ид.ч.
Впоследствие в тяхна полза е била издадена и Заповед № 1081/17.12.2007г по §4к ал.7
от ЗСПЗЗ, за 232кв.м.ид.ч./л.л.73-76-I/.
По делото са представени влязлото в сила решения на Адм.съд-Варна под №
2123/10.08.2012 по адм.д.№ 652/2012, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на
Е.А. Т. срещу Заповед № КД-14-03-1553/20.06.2011 на Н-ка на СГКК-Варна, с която на
осн.§4к ал.13 т.2 от ПЗР ЗСПЗЗ и Решение на Комисията по т.4 на Протокол № 19/13.10.2010
е отказано изменение в КР на ПИ № *****.****.*** към КК на гр.Варна, одобрена през
2008г. Същото е потвърдено с Решението на ВАС № 3246/7.03.2013 по адм.д.14387/ 2012
/л.127-132-I/
По делото е прието заключението на в.л.Ж.Б. по допуснатата СТЕ, от което е
установена идентичност между процесния имот с идентификатор *****.****.*** с площ от
578кв.м., включващ части от реституираните на двете групи наследници имоти в обема на
правата им, както следва: за н-ците на П. Хр.ЙО. – 345кв.м. ид.ч. и за н-ците на Г.Я.К. -
232кв.м. ид.ч.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на
15
ищцовата страна А.Н. Б. и Г.С. Ш. и на ответната страна И.Д. И. и Ж. Н. Т. /л.257-260-I/
Свид.А.Н. Б. излага, че също била ползвател и познавала ищцата, защото била съседка
по място. Свидетелката имала мястото от ок.30 години, но от 20год. живеели там. По –
нататък казва, че в имота си от миналата година не била ходила. Не знае дали за процесния
имот имало спорове. Толкова близка не била с ищцата.
Била виждала Е. още от началото, както и съпруга й. Те от ранна пролет до късна есен
били там, защото имали постройка. На пролет ищцата и съпругът й идвали по-често, за да го
обработват. Лятото на седмицата поне 5 дни идвали понеже го ползвали и за разходка, тъй
като били възрастни хора, а и използвали надолу бил плажът на КК„Дружба"/сега КК“Св.св.
Константин и Е.“/, ходели на море и така съчетавали нещата. Мястото било на около 3км от
морето.
По-нататък излага, че ищцата вече идвала сама понеже се грижела основно за съпруга
си и предполага, че затова по-рядко я виждала. Преди седмица се видяла с ищцата. От нея
разбрала, че съпругът й не бил добре от тази зима. Тя не го била виждала и у тях не била
ходила, но „тя няма да ме лъже жената“.Свидетелката не знае как се казва съпругът на
ищцата. Мисли, че е К.К..
Ползвали мястото, защото първо имало плодни дървета плодни /кайсия, слива/, бадем,
орех; сеели ягоди и зеленчуци, вкл. лапад и домати. Имало и една хубава роза имаше;
спомня си понеже ищцата й била давала рози, за да си прави сладко. Всичко се виждало
понеже оградата била метална - от колове и мрежа; имало и порта, която се заключвала с
катинарче. Свидетелката не била влизала в имота, а си говорели през тЕ.та ограда.
Същевременно казва, че тази година не била ходила на кафе при съседката си, за да види
дали нещо били засадили. Миналата година имало домати. Имало лапад, но не знае дали са
го сели, защото в нейния имот той бил саморасъл и имало много. Имотът на свидетелката
бил разположен точно срещу този на ищцата. За тази година не знае какво било засято в
имота на Е..
Излага още, че нямало период, в който да са оставяли мястото необработено. Не била
виждала някой друг да е ходил в имота, т.е. чужди хора да са идвали и да са почиствали
мястото или да са брали нещо нито някой да е разбивал катинари.
Сега продавали мястото и разбутали оградата и сега нямало роза. Вода имало, според
нея от водопровод; за кладенец не е сигурна и не била обръщала внимание.
Свид.Г.С. Ш. казва, че със С. се запознал около 2007г и казал, че си търси парцел във
„В."; така се запознал с родителите на С. - майка й Е. и баща й К.. Оттогава бил ходил
няколко пъти да гледа за имот там. Още 2007г мястото му харесало много. Тогава Е. и
съпругът й копаели домати. Е. постоянно сеела нещо – чушки, домати, краставици.
Впоследствие в продължение на 2 години бил ходил 4-5 пъти зимата и лятото. Всеки път се
16
виждал с тях. Те пак садяли нещо. Уточнява, че предимно бил ходел лятото, защото зимата
било по-недостъпно. Казали му, че съседното място се продавало. Зарадвал се понеже там
имало къща и купил съседния двор през 2011г и оттогава живеел там.
Когато отишъл през 2007г и после през 2011г в мястото на Е. нямало къща; сега също
нямало.
След 2011г по цяло лято били заедно. Отрязали оградата и им помагал често. През
лятото Е. и мъжът й били почти през ден там, когато било топло, защото през зимата било
недостъпно. Имало ограда и паянтова порта с катинар, който много лесно можело да се
махне. Те го заключвали и си го слагали в найлон.
Никога не бил влизал някой в имота, докато преди 2-3 месеца видял там жена със сина
й, които ровели нещо и търсели. Понеже ги помислил за крадци, ги попитал какво правят, а
жената гордо му казала, че са собствениците и си идвали често и си садяли. Попитал ги защо
тогава не ги бил виждал; ядосал се и им казал да напуснат и да се махат. Тя се смутила и
излязла със сина си. Те били разбили пантите. Гледали и търсели водомерът къде е.
Свидетелят знаел къде се намира, защото бил помагал. Водомерът бил в средата на двора и
разбрал, че го търсят, защото ровели и гледали дупката. Те били вътре в имота, а свидетелят
си копаел доматите, когато чул шума.
Преди това не е било имало други влизания от други хора в имота. От 2008 - също. Яд
го било, че нямал камери на къщата, защото това било пълен абсурд. Свидетелят казал на
непознатите лица, че с тези хора /има предвид ищцата/ комуникирал и тези, а тях бил
виждал за първи път. Тя /Е./ си сеела и копаела доматите, краставиците и др. винаги на едни
и същи места.
В мястото имало различни дървета - слива, кайсия, бадем и орех; големи дървета.
Отделно имало праскови, дюли. Свидетелят помагал да си правят ракия в бидони.Подрязвал
бил всичките дървета; бадема - преди месец и половина защото пречел на сателитната
чиния.
Районът бил електрифициран, но не знае кога бил прекаран ток. Имало ток, понеже
свидетелят отдавна имал ток за неговата къща. Не знае дали имотът имал партида в
„Енергото“. В мястото имало два стълба с ел.кабели, бетонени - единият в горната страна и
от другата страна - пак в техния двор. В други дворове нямало такива стълбове. Това било
заварено положение; тези стълбове си били там и преди.
Свидетелят излага още, че живеел там, но понеже ходел на работа не бил в наблюдение
на имота на Е. по цял ден.
Тази година имало засадени чушки, домати и краставици, за които той давал разсад.
До тази година съпругът на Е. идвал, но вече трудно се движел и затова седял на пейката, а
тя копаела.
17
Свид.И.Д. И., син на Фотинка Хр.Т. /една от ответниците/ излага, че имотът е в м-
ст"Ф.Д.", в землището на кв.„В.", собственост на неговата пра-пра баба, върнат по
реституция преди повече от 10 години. След като им възстановили имота, лично ходил да го
почиства; последно - тази година пролетта, а преди това минимум преди 7-8 години. Имотът
е ок.600кв.м., правоъгълен е, като по двете му дълги страни минават улици. Нямал никаква
представа кои са съседите. От двете страни имало къщи. Насреща имало една едноетажна
къща от горната страна. Не познавал съседите.
Веднъж когато ходил единият от съседите /от дясната страна, където имало оранжерии/
му направил забележка, че бил в имота; това било през 2014-2015г. Мъжът бил висок, слаб,
видимо около 40-50 годишен, но физиономията не помня. Тогава свидетелят бил заедно с
негови братовчеди, за да почистят мястото.
Мястото е оградено с мрежа. Портата е дървена, единия път била заключена с катинар,
който бил разбиван. Свидетелят пак го слагал и пак го разбивали. Не бил правил лично
ограждането. Имали въвод във владение. Лично той с колата си докарал комисията за
въвода във владението на имота. При въвода не му дали ключ, а може би на майка му;
тогава бил зает със комисията.
Единия път била заключена вратата; два пъти я връзвал.
В имота нямало нито ток, нито вода и партида за ток няма. Дървета, доколкото си
спомня, има - една слива, две череши, може би и една вишна и една ябълка, на която отрязал
двата клона, за да може да се влезе, понеже било обрасло. Храсти имало, но никога не било
сято нещо там. Почистил портата и храсталаците около нея, за да могат да влязат хората да
го видят. Имало потенциални клиенти и искали да го огледат. Почистил храсталаците около
портата, но цялото място не го бил почиствал. Около портата бил ходил да почиства повече
от 10 пъти. Всичките пъти са били във връзка с клиенти. Единият път бил с неговата леля
понеже получили сигнал, че някакви хора били влезли там, за да облагородяват имота. Това
било последно; два пъти се случвало.
Последно тази пролет леля му се обадила, че някаква нейна приятелка забелязала, че в
мястото им има хора. Той отишъл на следващия ден и видял, че било влизано; портата била
отворена и катинарът пак го нямало. Пояснява, че дървената порта се захващала с катинар за
бетонни блокчета. Тя нямала панти, захваната била с тел; абсолютно хвърчаща била.
Признава,че имало дървета - слива, понеже бил ял зелени сливи; имало вишна;
Мислел, че имало ябълка, но може и да е било кайсия понеже не познавал добре дърветата.
Големи дървета имало в горния край на парцела, които са с повече от 4м височина. Другите
дръвчета били дребни, като едното било малко по-високо от него. Подрязвал клоните на
дърветата до портата, които били начупени, вероятно от вятъра. А навътре било обрасло
като джунгла.
18
Ел. стълб нямало в имота.
Свид.Ж. Н. Т. /без дела и родство/. Пояснява, че мъжът на Фотинка е братовчед на
баща й. Мястото било обявено за продажба, тъй като работи във фирма за недвижими
имоти. Било обявено за продажба от И.Г. през 2018г с документите, които й представили.
Водила клиент в началото на м.май 2018г. След това също водила и в съседни парцели до
тях, които се продавали чрез фирмата-посредник. През 2018г парцелът изглеждал като
хавра, заграден с тЕ. мрежа; имало катинар на портата, която била дървена ок.1,50м. Ключ
от този катинар не била искала, защото вътре не можело да се влезе, било змиярник. Храсти
имало и един орех. На два пъти се опитвали да влязат, защото било „ужас“. Клиентката я
било страх да влезе. Като уведомила И.Г., тя казала, че ще го почисти, но оттогава
свидетелката не била ходила повече, което последно било през 2019г. По-нататък пояснява,
че клиенти на парцели водят обикновено след март до септември; през зимата не водят
клиенти.
С.К. и още няколко човека започнали да си вадят документите за въвод във владение и
трябвало да водят оценители и затова го почистили. След като бил почистен, имотът
изглеждал като поляна и дървета. Орех със сигурност имало. Плодни дръвчета не си спомня
дали имало. Не била виждала нещо да било сято там. Ключ за катинара не искала понеже,
когато клиентът реши, че парцелът му харесва, тогава се обаждали на собственика, за да
даде ключ. Купувачката била от Германия и с адвокатката идвала да го огледат. Тогава
оглеждали две ниви - едната на И.Г., а другата - на С.К.. Спомня си, че едните си вадели
документи за владения, а другите имали. Тогава не влизали вътре.
Уточнява, че още преди 2018г имотът бил обявен за продаване.
Постройка и партида за ток и вода нямало. Доколкото си спомня имало ел.стълб от
горната страна на парцела. Мястото било с лека денивелация и гледка към морето от горната
страна. От горната страна имало нещо като баирче. От двете страни на парцела имало
съседи. Не може да кажа с точност дали в тях имало къщи. На отсрещната страна имало
вила, която и спомня бегло, тъй като една от жените била чистила, за да осигури достъп за
оценителите.
Когато била водила клиенти, не била заварвала никого там; виждала едни хора само
по-надолу и ги попитала как са с водата, но други хора не била виждала.
По делото са приети като доказателство фактури, издадени от „ВиК Варна" ООД - 7
бр., установяващи заплащането на вода от К. Т. за м-ст„Малкою“ /погрешно изписана като
„Млако Ю“/л.246-252-I/.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
19
По делото е предявен положителен установителен с правно основание чл.124 ал.1
ГПК за собственост върху имот ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР на гр.Варна,
като основното основание за придобиване правото на собственост на ищцата се сочи –
трансформирано право на ползване в право на собственост, на осн.§4а ЗСПЗЗ и в
евентуалност–по силата на оригинерно придобивно такова давностно владение,
осъществявано през периода от 1995г до подаването на ИМ–19.06.2019г..
По първото придобивно основание - трансформирано право на ползване в право
на собственост.
В тежест на ищцата е да установи както правния интерес от търсената защита - че има
защитимо право, оспорвано от ответниците, както и придобивното си основание чрез главно
и пълно доказване.
За да направи изводите си, че ищцата е доказала придобиване правото на собственост
чрез трансформацията на правото на ползване при условията на §4а ЗСПЗЗ, РС се е позовал
само на ТР № 11/2012 за доказателствената сила на КНА, с какъвто ищцата се е снабдила
през 1995г, без да бъдат анализирани в тяхната съвкупност всички останали събрани по
делото доказателства. Горните правни изводи не се споделят от въззивната инстанция, което
налага да изложи собствени такива.
На първо място
Ищцата представя КНА от 1995.
В настоящия случай ответниците - наследници на Г.Я.К. са представили
реституционното решение на ПК-Варна от 1998г с приложена към него скица.
Представеното от ответниците-наследници на П. Х.а решение на ПК е постановено през
2003г и към което е издадена Заповед по § 4к ЗСПЗЗ от 2008г .
Съобразно трайната съдебна практика, решенията на ПК по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ преди
приемането на §4к ЗСПЗЗ и при действието на редакцията от ДВ бр.98/28.10.1997г имат
конститутивно действие и възстановяват правото на собственост /така в решение № 588 по
гр.д.№ 1350/2009г на ВКС-II ГО/. Правомощията на ПК са ограничени с изменението на
ЗСПЗЗ ДВ бр.68/30.07.1999г само до признаване на правото на собственост чрез
постановяване на решение, в което се описват размерът и местността, където се намират
земите, а собствеността се придобива на основание заповедта на кмета по §4к ал.7 ЗСПЗЗ.
Следователно, до 30.07.1999г решението на ПК, с което се произнася по възстановяване на
право на собственост върху земеделски земи има конститутивно действие ако имотът, върху
който се възстановява собствеността е описан по начин, който позволява неговата
индивидуализация /така в Решение № 61/17.07.2017г по гр.д.№ 3273/2016г на ВКС-I ГО,
20
постановено по реда на чл.290 ГПК/
От това следва, че решението на ПК от 1998г има конститутивно действие и подобно
на нот.акт легитимира лицата като собственици. Другата група наследници въз основа на
проведеното двуфазно производство също се легитимират като собственици. При това, тези
факти се признават и не са оспорени от ищцовата страна още с изложението в
обстоятелствената част на ИМ.
Изхождайки от задължителните указания, дадени с ТР № 11/2012г на ВКС, в мотивите
на което е посочено, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални
актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по
общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на придобивното основание. С оглед на това в тежест на всяка от
страните е да докаже фактите, от които черпи правата си, съобразено и с основния принцип
в гражданското производство, че всеки следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за
себе си права.
Така в тежест на ищцата е да установи визираните в §4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставки, при
наличието на които правото й на ползване се е трансформирало в право на собственост в
хипотезата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Както е прието в мотивите на ТР № 9/7.11.2012 по тълк.д № 9/2012г на ОСГК на
ВКС принцип както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е имотите да се
възстановяват на лицата, от които са били отнети, заложен както в чл.3 ал.1 ЗВСОНИ, така и
в чл.1 чл.2 и чл.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ, според който се
възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС. Целта на ЗСПЗЗ е да
възстанови собствеността върху земеделските земи. Правото на ползване на трети лица
върху тези земи, учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерския съвет, се прекратява съгл. §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по
съображения за социална справедливост, в §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена
възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени условия,
размери и срокове. Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има
противопоставимо на бившия собственик право върху конкретния имот, което може да
брани в един исков процес. Затова от дадените задължителни указания, че ответникът по иск
за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права
по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /,
от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права-че
собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или
§4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове, може да се направи извод, че и в
хипотезата на предявен от ползвателя срещу реституирания собственик установителен иск
21
за собственост в негова тежест е установяването на същите обстоятелства. Да се мисли
противното би предпоставило различен подход при разрешаването на един и същи
материално-правен спор, възникнали между реститут и ползвател, обусловени от това в
какво процесуално качество се явяват - дали като ищец или ответник.
В тази връзка представеното от ищцата писмено доказателство на л.135-I няма
качеството на писмен документ, след като не се установява авторството му–не става ясно от
какъв документ представлява извадка, липсват данни кой е неговият издател чрез поставен
подпис и печат.
Ищцата е представила косвени писмени доказателства - копия от решения на ИК на
ОНС, подробно описани по-горе, установяващи правата на лицата, посочени като съседи на
настоящата ищца по представената от нея извадка от списък, коментирана по-горе /л.135-
I/.На посочените за съседи на ищцата: Х.И.Б. са били предоставени 0,6дка в м-ст“Студен
извор“, а на П.Р.Д. - 0,8дка в м-ст “Дъбрава“. Тези две местности не са идентични и отстоят
от м-стите“Ф.Д.“ и “М.“, където попада процесния имот. От това може да се направи извод,
че дори да е било предоставено право на ползване на ищцата, то то е било за имот в
местност, различна от процесните „Ф.Д.“/„М.“.
На този извод навежда и обяснението, дадено от вещото лице Ж.Б., което по повод т.1
от заключението си е призовано пред въззивния съд да даде допълнителни разяснения. В
забележка към т.1 от заключителната част /л.142-I/ е посочено, че описаният в НА №
46/1995 имот като място с площ от 600кв.м. в землището на кв.“В.“, представляващо пл.№
236 в кв.75 от проекто-КП на м-стта „Ф.Д.“ при следните граници: изток - пл.№ 211, запад-
пл.238, север–път, бил с некоректно описани граници/съседи и площ, но бил идентичен по
местоположение и граници на пл.№ 236 по КП от 1987г. По този повод в с.з. на 20.04.2021
излага следното: “имот пл.№ 236 по плана от 1987г съм посочил, че не е с коректно описани
граници, но отговаря на този имот. Гледам как са границите и имот пл.№ 236 по плана от
1987г, като гледам едновременно и имот пл.№ 238, посочен като граница, че е през един
имот. От източната страна няма имот пл.№ 211; само номерът на имот пл.№ 236 отговаря.
По това време, когато е бил създаден актът, не е действал проекто-регулационният план,
както е записано, а е действал планът от 1987г, макар и неодобрен. Имотът по НА
съответства на скицата само като пл.№ 236. По т.1.1.2 б.“а“ от заключението : м-ст ,,М.“ и м-
ст ,,Фатрико“ са съседни, но никой не знае как точно граничат. Процесните имоти са в м-ст
,,М.“. Нямат граници двете местности. Двете местности най-вероятно преливат, защото там
няма граници, никоя местност няма точно опредЕ. граница. Никой не може да каже, че двете
местности граничат точно; м-ст,,Ф.Д.“ е много разчленена, там е и м-ст,,М.“. Имот ПИ №
10930 е далече от процесната зона; Имот ПИ № 10293 е посочен на скицата и се виждат,
както и съседния имот ПИ № 10329“.
Всичко изложено налага извод, че по делото липсват убедителни доказателства,
установяващи на ищцата да е било надлежно предоставено право на ползване върху
22
процесния имот.
На следващо място.
По делото липсват данни към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота да е имало
сграда, трайно прикрепена към земята, за която която да са приложими задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2011 по тълк.д.№ 2/2011: “В полза на ползвателите възниква
правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на
изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в ал.3 ДР ППЗСПЗЗ да е
трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията
на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове.
В представения оценителен протокол е записано, че сградата е с площ от 10кв.м., което
очевидно не сочи на сграда по смисъла на §1в ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. По-вероятното е да се
мисли, че се касае за сезонните постройки, разрешавани да бъдат поставени в земеделските
земи съобразно действащите към него момент нормативни разпоредби.
В подкрепа на тези разсъждения са и данните от всички скици по делото : тези към
заключението на в.лице, изготвената от АГКК /л.21-I/, скицата от 2006г /л.72-I/. Във всички
тях липса обозначение за намираща се в имота постройка, която да има характеристиките на
сграда по смисъла на §1в ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. В тази насока са и събраните гласни
доказателства.
Липсват твърдения такава да е имало към датата на влизане в сила на закона, но
впоследствие да е била премахната.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не се доказва трансформация на
правото на ползване в право на собственост по силата на §4а ЗСПЗЗ. Затова главният иск
като недоказан поради липсата на материално-правна легитимация на ищцата подлежи на
отхвърляне на това основание.
При това положение съдът следва да вземе отношение по наведеното в евентуалност
твърдение за придобиване по давност на имота от 1995г до подаването на исковата
молба -19.06.2019.
На първо място. По отношение на настоящите въззивници в качеството им на
наследници на П. Хр.ЙО. от данните по делото се установи, че реституционната процедура
по отношение на тях е била двуфазна /рестит.решение е от 2003г/, приключила с издаването
на Заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ от 2007г, поправена със Заповед от 2008г, като част от
реституирания им имот с площ от 346кв.м. попада в новообразувания имот по ПНИ, като
планът е влязъл в сила през 2008г, с идентиф.№ 10135.2520.236, целият с площ от 578кв.м.
При това положение по отношение на тях, съобразно трайно установената практика,
23
началото на давностенето може да бъде едва от 2008г.
От данните по делото се установи, че с Протокол от 10.09.2008г н-ците на П. Хр.ЙО.
са били въведени във владение в имот пл.№ 236 за техните 346кв.м. от новообразувания
имот, целият с площ от 520кв.м. Както е посочено по-горе оспорването на документа не бе
проведено успешно и затова въз основа на него следва да се приеме, че ответниците са
получили фактическата власт върху собствения си имот.
От съвкупния анализ на двете групи свидетелски показания се налага извод, че не се
доказва по убедителен и категоричен начин от ищцовата страна намерението за своене на
имота да е било манифестирано спрямо действителните собственици на същия- ответниците
по делото. Фактът на постановените и влезли в сила решения на ОСЗ-Варна не се оспорва.
Индиция за липсата на анимус е обстоятелството, че със Заповед № 155/ 14.03.2008г
/л.126-I/ е била опредЕ. сумата от 120лв, дължима от наследниците на П. Хр.ЙО., с която се
е увеличила стойността на имота за подобренията, извършени от К. А. Т., която оценка е
била обжалвана от същия и от съпругата му Е.А. Т. и затова с Решение на Адм.съд-Варна от
2008 е била изменена на 490лв.
Затова дори да се приеме, че ищцата и съпругът й са осъществявали фактическата
власт върху имота след 2008г, то това е било в качеството им на държатели на вещта за
друг, т.е. за действителните собственици. По-убедителни са данните за началото на
фактическата власт от 2011г по думите на свид.Г.Ш., който тогава бил закупил имота в
съседство с построена в него къща. За времето преди това намира показанията на свид.Ш. за
неубедителни, тъй като впечатленията му са спорадични. Изложеното от свид.Б. се
възприема като неубедително поради съдържащото се вътрешно логическо противоречие в
изложението. Така до подаването на исковата молба в полза на ищцата не са изтекли
изискуемите 10 години.
На следващо място. Свид.показания на ответната страна сочат, че ответниците са
предприемали действия, с които са прекъсвали течението на давностния срок /свид.И., който
ходел многократно да почиства имота и говори за катинара на врата, който някой постоянно
махал/, а също и за изоставянето на имота от самата ищца за период по-дълъг от шест
месеца /свид.Т., по чиито думи още преди 2018г, но особено през 2018 и 2019г имотът бил
предлаган за продажба, и когато е водела клиенти, не смеели да влязат навътре в мястото
понеже било доста обрасло като джунгла, било като „змиярник“/.
Крайният извод е за недоказаност правото на собственост на ищцата и на соченото
оригинерно придобивно основание.Затова предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Достигането до правни изводи, несъвпадащи с тези на РС, предпоставят отмяна на
решението и постановяване на друго за отхвърлянето на предявения положителен
установителен иск за собственост.
24
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, ищцата
следва да заплати на въззивниците сторените от тях разноски за двете инстанции, както
следва : за първата – 1300лв за заплатен адв.хонорар+5лв разноски /видно от списъка и
приложениет към него доказателства на л.253 и 253-I/ ; за въззивната - 780лв за заплатено
адв.възнаграждение + 80,09лв - държ.такса или общо 2165,09лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХVІІІс-в № 60849/23.10.2020г по гр.д.№ 9570/2019, с
което е признато за установено в отношенията между ищцата Е.А. Т. от една страна и
ответниците Ж. Т. АД., Д. АД. СТ., ИВ. АД. П., ИВ. ХР. Г., Ф. ХР. Т.-лично и като
пълномощник на К. ХР. ДР. /пълномощно рег.№ 2486/ 19.02.2019г на нотариус № 212/ и СТ.
СТ. К., както и ХР. АТ. ХР., П. Й. Н., ЕК. Й. Г., Д. АТ. П., че ищцата е собственик на имот
ПИ с идентиф.№ *****.****.*** по КККР на гр.Варна, придобит на осн. §4а ЗСПЗЗ, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата сторените от нея
разноски по делото за първата инстанция в размер на 465,17лв, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.А. Т. срещу ответниците Ж. Т. АД., Д. АД. СТ., ИВ. АД. П.,
ИВ. ХР. Г., Ф. ХР. Т.-лично и като пълномощник на К. ХР. ДР. /пълномощно рег.№ 2486/
19.02.2019г на нотариус № 212/ и, както и ХР. АТ. ХР., П. Й. Н., ЕК. Й. Г., Д. АТ. П., всички
явяващи се наследници на П. Х.а ЙО., и срещу СТ. СТ. К. – наследник на Г.Я.К., че ищцата
Е.А. Т. е собственик на имот ПИ с идентиф.№ *****.****.*** по КККР на гр.Варна по
силата на трансформирано право на ползване в право на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ,
а в евентуалност - по силата на давностно владение за периода от 1995г до 2019г , на
осн.чл.124 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Е.А. Т. ЕГН **********, гр.Варна ул."К.Б. I" № 24 ет.2 ап.4, да заплати на
Д. АД. СТ. ЕГН ********** гр.Варна ж.к.„М." бл.127А вх.4 ет.5 ап.8, сумата от 2165,09лв
/две хиляди сто шестдесет и пет лева и 9ст/, представляваща сторени по делото разноски за
двете инстанции, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
По отношение на ответниците ЛЮДМ. Й. М., Д. Д. Д., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш., Д. Н. З., Г.
Ш. Н., ЯНЧ. СТ. ЯНЧ., Д. Г. Г., М. Й. М., КР. Й. Д., П. В. П., Г. АТ. ИЛ., ЕМ. АТ. Г., всички
явяващи се наследници на Г.Я.К. , първоинстнационното решение не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26