Р Е Ш Е Н И Е
25.11.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет
и пети ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 13831 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпила в СГС чрез ЧСИ С.Я., жалба от длъжника И.В.Н., конституиран като длъжник в изпълнението на мястото на починалия първоначален длъжник В.А.Н., подадена чрез пълномощник адв.М.Й., вх.№ 038205/29.08.2019 г. на ЧСИ, срещу отказ на ЧСИ С.Я. от 22.09.2019 г. да прекрати изп.дело № 20128440400703 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на наследодателката В.А.Н., респ. наследниците й. Излагат се доводи, че са били налице основания за прекратяване на изпълнението по посочения текст по отношение на наследодателката Н., починала на 04.07.2018 г., от образуване на изп.дело до смъртта й, починалата не е получавала призовка за доброволно изпълнение и срещу нея не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение; като нито тя, нито нейните наследници са уведомявани за някоя от двете цесии, нито били уведомявани за предприети от ЧСИ Я. изпълнителни действия, и не били предприемани никакви изпълнителни действия срещу В. Н. до нейната кончина, както и след това срещу нейните наследници, доколкото въпреки солидарната отговорност на наследодателката с другия длъжник, извършвани изп.действия спрямо другия длъжник не влияят върху положението на наследодателката му.
Наред с това излага и доводи за наличие на основания за прекратяване на изп.дело поради това, че и срещу главния длъжник Н.Н.В., взискателят също не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист е погасено по давност, поради изтекла 5 годишна давност от последното извършено валидно изпълнително действие.
Моли съда да отмени отказа на ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, и да прекрати изп. производство по делото по отношение на наследниците на В.А.Н..
Последно конституираният взискател по вземането срещу Н.Н.В.и В.А.Н. – „Е.м.“ ЕООд оспорва жалбата с писмен отговор, като счита, че преклузията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК няма относително действие, и за разлика от давността по чл.125 от ЗЗД, изпълняемото право е едно и взискателят не е бездействал, а давността по изп.дело е прекъсвана многократно, независимо спрямо кой от длъжниците са предприемани изп.действия.намира уведомяването/ не за цесията по чл.99 от ЗЗД да не рефлектира върху дължимостта на вземането. Претендира разноски по обжалването за защита от юрисконсулт.
Другите противни страни по жалбата- останалите длъжници, не са взели становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ С.Я. –чрез помощник ЧСИ П.В., счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като след подаване молбата за образуване на изп.дело и посочване на изп.способ-запор върху пенсия -16.07.2014 г. , са били предприемани действия, които са прекъсвали 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно : налагане на запор изх.№30149/ 20.06.2012 г. на трудовото възнаграждение на Н.Н.В., за насрочен опис на движими вещи на същия длъжник съобщение от 16.07.2012 г., наложена възбрана с изх.№ 33975/ 16.07.2012 г. на недвижими имоти собственост на В.А.Н., конституиране на нов взискател по молба от 30.07.2013 г. на основание чл.456 ГПК на "ОББ" АД, наложен запор от 21.01.2014 г. върху банковите сметки в "ОББ“ АД на длъжниците, наложен запор върху трудовото възнаграждение с изх, №003424/ 21.01.2016 г. на длъжника Н.В., от 22.03.2017 г. наложени запори на банковите сметки в "Райфайзенбанк България" ЕАД, замяна на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД в нов -на 16.08.2013 г. с "ОТП Факторинг България ЕАД", и на 10.12.2018 г. с "Е.м." ЕООД, последващи запори на на банковите сметки в "Общинска банка" АД на длъжника Н.В., конституирани 04.07.2019 г. като длъжници наследниците на В.А.Н. - А.В.Н. и И.В.Н., както и постъпващи погасявания на задължението чрез постъпване на ежемесечни плащания по специалната му сметка от длъжниците. Намира, че подаването на молби от взискателя за насочване на изпълнението само върху имуществото на единия от солидарните длъжници е достатъчно за прекъсване на срока, като срокът тече, спира или се прекъсва едновременно за всички страни в производството.Ето защо намира, че не е налице основание за прекратяване на изп.дело на посоченото в жалбата основание. По другите оплаквания в жалбата намира това за погасяване вземането по давност за недопустимо, също и това по конституиране на нов взискател на мястото на началния като неподлежащо на самостоятелно обжалване от длъжника по чл.435, ал.2 от ГПК.
СГС, като разгледа жалбата, отговора по нея, мотивите на ЧСИ , и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20128440400703 ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, намира следното :
Жалбата от взискателя е допустима- подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт - разпореждане от 22.08.2019 г., с което не е уважени искане на длъжника И.Н.за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.спрямо наследниците на В.Н., тъй като спрямо нея –наследодателкакта, не са били предприемани изп.действия повече от 2 години.
Проверката по копието от изп.дело сочи следното: Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на ЧСИ Я.от 22.02.2012 г. по молба от същата дата на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2012 г. издаден по ч.гр. д. № 55299/2011 г. на СРС, с който Н.Н.В. като кредитополучател и В.А.Н. като поръчител са осъдени, в режим на солидарна отговорност, да платят на кредитора посочените в изпълнителния лист суми. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците, упълномощен е съдебният изпълнител с права по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В двугодишния срок от образуване на делото са направени справки за имуществено състояние на длъжниците, изискани са справки от НАП за задълженията на длъжниците, изискани са справки от Служба по вписванията за вписани актове по партидата на длъжниците, от КАТ за регистрирани МПС, от НОИ за трудовите договори, наложена е възбрана на нед.имоти на длъжниците, насрочен опис на дв.вещи на адрес на длъжника Н.В.. В хода на изп.дело периодично са постъпвали плащания от длъжника Н.В. и през 2013 г., и през 2013 г., като това от 30.09.2013 г. поставя нов 2-год.срок. Извършвани са и последваши изп.действия спрямо длъжника Н.В..
По отношение, обаче, на другия длъжник изп.дело- В.А.Н., не са били извършани изпълнителни действия от образуване на изп.дело на 22.02.2012 г., годни да прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, освен налагането на възбрана върху притежавани от нея недв. имоти на 24.07.2012 г. по съобщение до СлВп с искане от ЧСИ Я.с изх.№ 33975/ 16.07.2012 г. Налагането на възбрана е изп.действие, което прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и от него тече нов 2-годишен срок/ така разясненията по т.10 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. До тази дата са правени справки за имущественото състояние на В.Н., които действия обаче не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно горепосоченото Тълкувателно решение. Или новият 2-годишен срок изтича на 24.07.2014 г. В рамките на този нов 2-годищен срок, изтекъл на 24.07.2014 г., спрямо солидарния длъжник В.Н. не са предприемани никакви изпълнителни действия-нито от взискателя, нито от съдебния изпълнител, които да могат да прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази насока СГС намира следното:
В случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т.е. предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото производство единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението. Допълнителен аргумент в случая е, че видно от приложения по делото изпълнителен лист, се касае до поето при условията на пасивна солидарност задължение спрямо тримата длъжници, при което един и същ е предметът на дължимата престация, а множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му -връзки, създадени с единствената цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен. От една страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците. Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността между солидарните длъжници, тези доводи следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление на абсолютното действие на солидарността - арг. чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), поради което, липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него (така напр. и прието с решение № 48/14.07.2016 г. по търг.дело № 404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, и с др. решения на СГС по аналогични случаи: Решение № 2398 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 15081/2016 г. на ГО 1-10 състав на СГС; Решение № 2267 от 11.04.2018 г. по в. гр. д. № 10736/2017 г. на възз. IV-б. състав на СГС; Решение № 3872 от 13.06.2018 г. по в. гр. д. № 14602/2017 г. на възз. IV-б състав на СГС; Решение № 5336 от 07.08.2018 г. по в. гр. д. № 5379/2018 г. на възз. ІV-г състав на СГС; Решение № 180 от 28.01.2019 г. по т. д. № 317/2018 г. на ТО VI-17 състав на СГС). Ето защо СГС не изследва дали са били налице основанията за прекратяване на изпълнението по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК спрямо другия солидарен длъжник Н.В..
Подадената междувременно молба от 16.08.2013 г. за присъединяване на взискател – на „ОББ“ АД не поддържа висящността на изпълнителния процес спрямо длъжника В.Н., тъй като вземането на „ОББ“ АД е само спрямо длъжника Н.В. и искането за конституиране на тази банка е само спрямо този длъжник. Също така искането и конституиране на нов взискател- на „ОТП факторинг България“ ЕАД от 16.08.2013 г. също не поддържа висящността на изпълнителния процес спрямо длъжника В.Н., тъй като този нов взискател, който заменя първоначалния, с молбата си за конституиране не е поискал извършването на никакви изп.действия спрямо длъжника В.Н.. Но дори и да се приеме евентуално, че конституирането на нов взискател е достатъчно да се прекъсне давността, то до 16.08.2015 г. -2 год.след това, също не са били искани нито предприемани никакви изп.действия спрямо длъжника В.Н., годни да прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК преди датата 16.08.2015 г.
По изп.дело има данни за разпореждане от 21.01.2014 г. от ЧСИ-чрез помощник П.В., за налагане на запор върху банкови сметки на дължника в „ОББ“ АД, без посочване кой е длъжника, и без данни запорно съобщение да е връчено на банката, т.е. запорът не се счита наложен според чл.450, ал.3 от ГПК и не прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК според т.10 от горепосоченото ТР № 2/2015 г., дори и хипотетично да се приеме, че това разпореждане се отнася и до двамата длъжници, вкл. и за В.Н.. Много по-късно, едва през 2016 г. спрямо длъжника Н.В., е наложен запор на 27.03.2017 г. по сметките и в „ОББ“АД, което обаче е без значение спрямо другия длъжник В.Н..
Предвид изложеното, СГС намира, че на 24.07.2014 г./ или евентуално на по-късна дата- 16.08.2015 г./ е настъпило по силата на закона основанието чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп.дело спрямо длъжника В.Н.. Всички последващи изпълнителни действия по изп.дело № 20128440400703 ЧСИ С.Я. по конституиране на нейните наследници като длъжници по изп.дело, са се осъществили след тази дата, т.е. след като делото срещу В.Н. вече е било прекратено поради изтичане на законоустановения двугодишен срок, при което обжалваното разпореждане на ЧСИ Я.е неправилно с постановлението. Същият следва да констатира настъпването на перемпцията и прекратяването на изпълнителното дело спрямо наследодателя В.Н. –починала на 04.07.2018 г., респ. и спрямо конституираните с разпореждане на ЧСИ Я.от 05.07.2019 г. нейни наследници И.Н.и Ася Н.. СГС не може да извърши исканото действие вместо съдебния изпълнител в производството по чл.437 от ГПК .
Другите изложени от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прекратяване на изп.дело поради погасяване вземането по давност не могат да се обсъждат от СГС в настоящето производство по чл.435, ал.2 от ГПК, доколкото за тях ГПК предвижда друг ред за защита.
При този изход на спора, противната страна по жалбата „Е.м.“ ЕООд няма право на разноски в настоящето производство, доколкото жалбата се явява основателна. Жалбоподателят не е направил искане за разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ от 22.08.2019 г. на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ да прекрати изп.дело № 20128440400703 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на солидарния длъжник - наследодателката В.А.Н., респ. наследниите й И.В.Н. и А. В. Н..
ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Я. за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.