РЕШЕНИЕ
№…………/06.02.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 951 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:
Образувано е по
искова молба с вх. № 68115/16.05.2018 г., подадена от Х.Ж.Х., в качеството му
на назначен синдик на „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, и М.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***.
Предявени за
разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване са искове, както
следва :
1./ обуславящ иск с
правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относително
недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД /н./ на
договор за продажба на недвижими имоти /магазин и склад/ сключен под формата на
нотариален акт с № 132/11.09.2014 г., с който договор дружеството - „Б.П.“ ЕООД
/н./ е прехвърлило в полза на М.С.Ц. собствеността на притежавани от него
недвижими имоти, съставляващи както следва : 1./ Самостоятелен обект – Магазин
за промишлени стоки с идентификатор – 00878.501.611.1.18., със застроена площ
от 27,40 кв. м., находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на
партерен етаж на жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, състоящ се
от едно помещение, склад и санитарен възел, брой нива на обекта 1, при граници
на този магазин по архитектурен проект : външен зид, външен зид, магазин за
промишлени стоки, стълбище, отдолу - ресторант, отгоре – апартамент № 4 и
апартамент№ 5, и 2./ Самостоятелен обект – Склад № 2, с идентификатор - 00878.501.611.1.14.,
със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево,
ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване,
брой нива на обекта 1, при граници на този склад по архитектурен проект :
външен зид, склад № 3, коридор, склад № 1, отдолу – апартамент № 11, отгоре – покрив; и
2./ обусловен иск с
правно основание по чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника – М.С.Ц. да
върне в масата на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД /н./ фактическата власт
върху прехвърлените с договора за продажба на недвижими имоти /магазин и склад/
сключен под формата на нотариален акт с № 132/11.09.2014 г., недвижими имоти,
съставляващи както следва : 1./ Самостоятелен обект – Магазин за промишлени
стоки с идентификатор – 00878.501.611.1.18., със застроена площ от 27,40 кв.
м., находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на партерен етаж на
жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, състоящ се от едно помещение,
склад и санитарен възел, брой нива на обекта 1, при граници на този магазин по
архитектурен проект : външен зид, външен зид, магазин за промишлени стоки,
стълбище, отдолу - ресторант, отгоре – апартамент № 4 и апартамент№ 5, и 2./
Самостоятелен обект – Склад № 2, с
идентификатор - 00878.501.611.1.14., със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ
се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с
апартаменти за сезонно ползване, брой нива на обекта 1, при граници на този
склад по архитектурен проект : външен зид, склад № 3, коридор, склад № 1,
отдолу – апартамент № 11, отгоре –
покрив.
В исковата молба
ищецът твърди, че с Решение № 625 от 07.04.2016 г., постановено по т.д. №
2316/2015 г. по описа на СГС, ТО, 15 с-в е обявена неплатежоспособността и е
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „Б.П.“
ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г. С решение № 1608
от 16.09.2016 г. на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ производството по
несъстоятелност е било спряно, заради липсата на средства за покриване на
разноските. Впоследствие с решение № 2028 от 27.10.2017 г. на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ производството по делото е било възобновено. Поддържа се, че с
договор за продажба инкорпориран в нотариален акт № 132/11.09.2014 г. първия ответник е
прехвърлил в полза на втория такъв недвижими имоти съставляващи, както следва :
1./ Самостоятелен обект – Магазин за промишлени стоки с идентификатор –
00878.501.611.1.18., със застроена площ от 27,40 кв. м., находящ се в гр.
Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на партерен етаж на жилищна сграда с
апартаменти за сезонно ползване, състоящ се от едно помещение, склад и
санитарен възел, брой нива на обекта 1, при граници на този магазин по
архитектурен проект : външен зид, външен зид, магазин за промишлени стоки, стълбище,
отдолу - ресторант, отгоре – апартамент № 4 и апартамент№ 5, и 2./
Самостоятелен обект – Склад № 2, с
идентификатор - 00878.501.611.1.14., със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ
се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с
апартаменти за сезонно ползване, брой нива на обекта 1, при граници на този
склад по архитектурен проект : външен зид, склад № 3, коридор, склад № 1,
отдолу – апартамент № 11, отгоре – покрив.
Изтъкнато е, че продажната цена по сделката относно цитираните два имота е
уговорена на сумата от 12 856 лв., като към този момент данъчната оценка
на същите е възлизала на сбор от 17 053,50 лв. Акцентирано е върху това,
че описаната продажбена сделка е осъществена към момент предхождащ с пет месеца
преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
/08.04.2015 г./ и след началната дата на неплатежоспособността определена от
съда /31.12.2011 г./, поради което попадала в т.нар. подозрителен период.
Ищецът въвежда твърдение, че така извършената продажба води до увреждане
интересите на кредиторите на несъстоятелността, защото препятства възможността
им да се удовлетворяват за своите вземания, посредством паричния еквивалент на
прехвърлените недвижими имоти. Налице било състояние при което даденото от
продавача по сделката значително надхвърляло полученото от него. Добавя се
това, че към момента на извършване на оспорената сделка дружеството „Б.П.“ ЕООД
е знаело, че има съществуващи и неизпълнени парични задължения към свои
кредитори /НАП и „У.Б.“ АД/, вкл. техните размери и падежи за изпълнение, както
и обстоятелството, че след отчуждаването на имуществото по атакуваната сделка,
същото няма да разполага с активи достатъчни за да покрие задълженията си към
тези кредитори.
На 24.08.2018 г. в
срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от ответника –
физическо лице М.С.Ц., чрез пълномощника й – адв. Г.. С него предявените за
разглеждане искове са оспорени с оглед тяхното основание, като е отречено, че
коментираната сделка осъществила се през 2014 г., по която ответната страна – Ц.
има качеството на купувач отговаря на критериите за обявяването й, като
относително недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на
„Б.П.“ ЕООД /н./. Признава се, че на 11.09.2014 г. между първия и втория
ответник се подписал договор за продажба на упоменатите в исковата молба два
самостоятелни обекта, разположени в гр. Ахтопол, по която сделката втория
първия ответник имал качеството на продавач, а втория на купувач. Съобразно
посочената от страните по сделката продажна цена се установявало тя да възлиза
на сумата от 12 856 лв., която кореспондирала и на данъчната оценка на
двата продавани обекта. Действителната продажна цена на имотите обаче не била
огласена от страните в нотариалния акт, като същите я прикрили, защото имали
своите съображения да го направят. Тази цена възлизала на сумата от 58 667
лв. и е била договорена между страните по продажбеното правоотношение още на
датата - 2911.2009 г., когато по между им се подписал предварителен договор за
строителство и продажба, като именно там бил уговорен действителния размер на
следващата се цена за обектите по сделката. Касаело се за цена от по 700 лв. за
квадратен метър, която била договорена при сключване на сделка на „зелено“, и
дори надхвърляла моментното равнище на цените на имотите в този район. Изпълнението на задължението за заплащане на
тази цена било разсрочено на вноски, като купувача го изпълнил, чрез направата
на последователни плащания, както в брой, така и по банков път и тези плащания
предхождали датата на нотариалното изповядване на сделката – 11.09.2014 г. Ето
защо нямало как да се възприеме за вярно твърдението в ИМ, че при извършване на
атакуваната сделка даденото по нея значително надвишавало полученото.
От ответникът – „Б.П.“
ЕООД /н./ в пределите на предоставения му срок по чл. 367 ГПК не е подаден
писмен отговор.
На основание чл. 372 ГПК съдът е предоставил възможност на ищеца да упражни процесуалното си право
на допълнителна искова молба във връзка с подадения от ответната страна - М.С.Ц.
писмен отговор, но в рамките на законовия 2-седичен срок, а и след това подобно
действие не е предприето по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
предварителен договор от 29.11.2009 г., сключен между М.С.Ц. и „Б.– **П.“ ЕООД,
с който страните са постигнали съгласие за това дружеството да построи жилищна
сграда разположена в поземлен имот, представляващ УПИ VIII в квартал 1 по плана на гр. Ахтопол, като впоследствие,
след построяване на същата, при условията и сроковете на договора да прехвърли
в полза на М.Ц. правото на собственост върху два самостоятелни обекта в
сградата, която е разположена в ПИ с идентификатор
– 00878.501.611, а именно : Магазин от 24,60 кв.м. на кота 0,00 метра /партер/
в сградата, заедно с 3,15627 % от общите части на сградата равняващи се на 6,17
кв.м., както и Склад № 2 от 42,40 кв.м.
на кота 8,85 м. /мансарден етаж/, заедно с 5,44008 % от общите части на
сградата равняващи се на 10,64 кв.м., намиращи се в гр. Ахтопол, община –
Царево, ул. „Алеко Константинов“. Общият размер на уговорената продажна цена за
придобиването на тези имоти е възприет
на сумата от 58 667 лв. Предвидено е тя да бъде изплатена изцяло преди
прехвърлянето на собствеността, както следва : сумата от 10 000 лв. – при
сключването на предварителния договор, за чието получаване същият да служи като
разписка, сумата от 30 000 лв. – в срок от пет работни дни от датата на
писменото уведомление от продавача с приложен Акт за приемане на конструкцията
на сградата, сумата от 10 000 лв. – в срок от пет работни дни от датата на
писменото уведомление от продавача с приложено Удостоверение за въвеждане на
строежа в експлоатация и сумата от 8 667 лв. – в деня на нотариалното
прехвърляне на собствеността.
По делото са
представени две на брой разписки, издадени от Б.Е., управител на „Б.– **П.“
ЕООД, за получаване на сумите съответно от 10 000 лв. и 8 667 лв.,
платени му от М.Ц., като основанието за плащането им е индивидуализирано, като
вноски по предварителен договор за продажба и строителство на недвижими имоти.
Към доказателствата
по делото е приобщен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132 от
11.09.2014 г., т. IV, рег. № 4304, дело № 619/2014 г., по
описа на нотариус М. Е.В., рег. № 370 по Регистъра на НК, вписан в СВ с вх.
рег. № 1788/11.09.2014 г., Акт № 32, т. VI, дело №
721/2014 г. Страни по договора са „Б.– **П.“ ЕООД, в качеството му на продавач,
и М.С.Ц., в качеството й на купувач, като предмет на сделката са двата подробно
описани по-горе недвижими имота. Продажната цена според записаното в
нотариалната сделка възлиза на сумата от 12 856 лв., определена общо за
двата недвижими имота. Относно същата страните са декларирали в нотариалното
производство по съставяне на акта, че е изцяло изплатена от купувача на
продавача по банков път, и преди подписване на нотариалния акт.
Разпитан, свидетелят
К.М., зет на ответницата М.С.Ц., заявява, че се занимава с посредничество при
продажба на недвижими имоти. Посочва, че през 2008 г. именно той е запознал М.
със собственика на ответното дружество – Б.Е., като след началото на
строителството между тях бил сключен предварителен договор за продажба на
зелено на процесните два недвижими имота. Именно в този предварителен договор
били уточнени условията и сроковете за заплащането на продажната цена. Имотите
били капарирани през 2009 г. Свидетелят твърди, че плащанията били извършвани в
брой, като той е придружавал ответницата на всяка от срещите й с продавача,
когато били правени и плащанията. Посочва, че нотариалният акт бил подписан
след построяването на сградата, и едва след като на продавача бил платен пълният
размер на продажната цена, уговорена в предварителния договор. Сигурен е за
това, че продажната цена не е била предоговаряна
между страните в периода, след сключването на предварителния договор.
От заключението на приетата
по делото съдебно-оценителска експертиза се установява, че пазарната стойонст
на оценяваните самостоятелни обекти в сграда – магазин и склад, предвид
квадратура им, местоположението на сградата, в която се намират, и при отчитане
на обстоятелството, че договорената цена е преди започване на строителството, а
въвеждането в експлоатация на оценяваните самостоятелни обекти е осъществено на
25.04.2013 г., възлиза на сумата от 28 800 лв. с ДДС за първия обект –
магазина, и на сумата от 29 520 лв. с ДДС за втория обект – склада. Или общо пазарната цена за двата
оценявани имота е равна на 58 320 лв.
С решение № 625 от
07.04.2016 г., постановено по т.д. № 2316/2015 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, IV – 15-ти състав, е обявена
неплатежоспособността на „Б.П.“ ЕООД, определена е началната ѝ дата –
31.12.2011 г. и по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност.
С решение № 1608 от
16.09.2016 г. на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ е постановено спиране на
производството по несъстоятелност поради липсата на средства за покриване на
разноските.
С решение № 2028 от
27.10.2017 г. след внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по
несъстоятелност е възобновено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По предявения обуславящ иск с правно основание
чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ :
Съдът е сезиран с
конститутивен иск при квалификацията на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от
ищеца Х.Ж.Х., в качеството му на синдик на „Б.П.“ ЕООД /н./, за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за
продажба на два недвижими имота, обективиран в нотариален акт № 132 от
11.09.2014 г., т. IV, рег. № 4304, дело № 619/2014 г., по описа на нотариус М. Е.В.,
рег. № 370 по Регистъра на НК.
Съгласно чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ. бр. 20 от
28.02.2013 г., приложима към всички сделки, които към момента на влизане в сила
на изменението не са били предмет на вече приключило производство по чл. 647 ТЗ,
предвид § 14, ал. 1 вр. с § 9 ЗИД на ТЗ, за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявена възмездна сделка, сключена
след началната дата на неплатежоспособността, и в двугодишен срок преди подаване
на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото. В този смисъл основателността на
поставения за разглеждане отменителен иск предполага в двугодишен срок преди
подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, но не преди началната дата на
неплатежоспособността длъжникът, по отношение на когото е открито
производството по несъстоятелност, да е сключил възмездна сделка, по която
даденото от него значително да надхвърля по стойност полученото.
Между страните не е
спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на
11.09.2014 г. между ответниците – „Б.– **П.“ ЕООД /н./ и М.С.Ц. – е бил сключен
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132 от 11.09.2014 г., т. IV,
рег. № 4304, дело № 619/2014 г., по описа на нотариус М. Е.В., рег. № 370 по Регистъра
на НК, по силата на който търговското дружество, по отношение на което е
открито производството по несъстоятелност, е прехвърлило в полза на М.С.Ц.
правото си на собственост върху два притежавани от него самостоятелни обекта в
сградата, а именно – Магазин за промишлени стоки с идентификатор –
00878.501.611.1.18., със застроена площ от 27,40 кв. м., находящ се в гр.
Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на партерен етаж на жилищна сграда с
апартаменти за сезонно ползване, състоящ се от едно помещение, склад и
санитарен възел, брой нива на обекта 1, при граници на този магазин по
архитектурен проект : външен зид, външен зид, магазин за промишлени стоки,
стълбище, отдолу – ресторант, отгоре – апартамент № 4 и апартамент № 5, както и
Склад № 2, с идентификатор -
00878.501.611.1.14., със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ се в гр. Ахтопол,
община – Царево, ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с апартаменти за
сезонно ползване, брой нива на обекта 1, при граници на този склад по
архитектурен проект: външен зид, склад № 3, коридор, склад № 1, отдолу –
апартамент № 11, отгоре – покрив. Това
означава, че твърдяната в исковата молба възмездна разпоредителна сделка с
имуществено право, чиито титуляр е дружество в положение на открито
производство по несъстоятелност е извършена.
Така сключеният между
ответните страни договор за продажба представлява възмездна разпоредителна
сделка с имущество на несъстоятелния длъжник, извършена след началната дата на
неплатежоспособността и в срок до две години преди датата, на която е подадена
молбата за откриване на производството по несстоятелност. За установяване
съществуването на потестативното право, предявено с отменителния иск по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ, по делото остава да бъде установено, че даденото от
несъстоятелния длъжник в изпълнение на сключения с ответното дружество договор
за продажба, значително надхвърля по стойност полученото от него.
В тази връзка спорен
по делото е въпросът досежно размера на продажната цена, уговорена между
страните по атакуваната разпоредителна сделка, по повод възражението на
ответницата, че действителният размер на продажната цена е различен от този,
посочен в нотариалния акт.
От приобщените в
пределите на проведеното съдебно дирене доказателства се установява, че атакуваният
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132 от 11.09.2014 г., т.
IV, рег. № 4304, дело № 619/2014 г., по описа на нотариус М. Е.В., рег. № 370
по Регистъра на НК, е сключен в изпълнение на права и задължения по предхождащ
го предварителен договор от 29.11.2009 г. Този извод се налага предвид пълното съответствие
между недвижимите имоти, предмет на двата договора, и не се разколебава от
обстоятелството, че нотариалният акт не издава да е изготвен, като сключване на
окончателен договор заради поето задължение по предварителния договор,
доколкото такова препращане не е необходимо за наличието връзка между тях. При
съпоставката на съдържанието на двата договора се констатира разминаване в
размера на продажната цена, уговорена в предварителния договор, възлизаща на сумата от 58 667 лв., и този, посочен в
нотариалния акт – 12 856 лв. Възниква въпросът на какво се дължи посоченото
разминаване – дали размерът на продажната цена, отразен в нотариалния акт, сочи
на постигната впоследствие уговорка между страните, по силата на която е
внесена промяна в първоначално установения размер на продажната цена, респективно
ако такова предоговаряне не е налице, то кой от двата размера би следвало да бъде
възприет като меродавен.
На първо място
заслужава да се отбележи, че доколкото въз основа на договорът за продажба
сключен във формата на нотариалният акт, ответното дружество е прехвърлило правото на
собственост върху процесните недвижими имоти, не съдържа клауза, обективираща
съгласието им за внасяне на промяна в размера на продажната цена.
Обстоятелството, че в съдържанието на нотариалния акт не е уредено препращане
към предварителния договор не позволява да се заключи, че е налице мълчалива
уговорка за промяна на първоначално уговорената цена, какъвто извод би бил
възможен, в случай че подобно препращене бе налице. Изложените съображения изключват
разликата в размера на продажната цена между предварителния и окончателния
договор да се дължи на послеващо съглашение между страните по договора за
продажба за внасяне на промяна в размера на продажната цена. Поставя се
въпросът по отношение на кой от двата алтернативно възможни размера на
продажната цена страните са постигнали действително и сериозно намерение за
облигационно обвързване.
Общият размер на
продажната цена за прехвърляне правото на собственост върху двата процесни
недвижими имот, уговорена в предварителния договор, възлиза на сумата от
58 667 лв., като от разпоредбата на чл. 5 на договора се установява, че
купувачът е платил 10 000 лв. от общия размер на дължимата сума още при
сключването му. От представените по делото разписки за извършени плащания по
предварителния договор се установява, че впоследствие, след сключване на
предварителния договор, М.С.Ц. е извършила още две плащания към ответното
дружество съответно за сумата от 10 000 лв. и за сумата от 8 667 лв. или
общият размер на плащанията, извършени от купувача по предварителния договор
възлиза на сумата от 28 667 лв. Разкритото обстоятелство, че общият размер на
плащанията, за които по делото се установява да са извършени от купувача в
изпълнение на задължението му за заплащане на продажната цена по договора,
надхвърля този, посочен в нотариалния акт, служи като потвърждаващ аргумент, че
вписаната продажна цена в договора за продажба от 2014 г. оформен като
нотариален акт по правната си характеристика представлява симулативна уговорка,
която цели да представи пред неучастващите в сделката лица различна от
действителната им воля за този елемент от съдържанието на продажбеното
правоотношение. Обратно действителната
воля на страните по отношение елемента – продажна цена се извлича от уговорките
постигнати по между им в подписания предварителен договор за продажба от
29.11.2009 г.
Предвид установения
по делото действителен размер на продажната цена, при която е сключен
атакуваният договор за продажба, именно той, а не този, посочен в нотариалния
акт, следва да бъде съобразен при преценката на съда за наличието на значително
разминаване между стойността на престациите на страните по договора във вреда
на купувача, като същият бъде съпоставен със стойността на престацията на
продавача. От приетата по делото експертиза се установява, че пазарната
стойност на двата недвижими имота, предмет на атакуваната разпоредителната
сделка, при отчитане на отложен срок за ползване от датата на предварителния
договор до датата на въвеждане на обекта в експлоатация, относима към датата на
прехвърляне на собствеността, възлиза на сумата от 28 800 лв. с ДДС за
пърия имот и на сумата от 29 520 лв. с ДДС за втория, или общата пазарна
стойност на двата имота възлиза на сумата от 58 320 лв. Тази стойност е по-ниска
от размера на продажната цена, уговорена между страните по атакуваната сделка,
за която стана ясно, че е уговорена на сумата от 58 667 лв. Следователно
разликата в стойността на двете престации е в полза на дружеството-продавач.
Изложените съображения налагат категоричния извод, че при атакувани договор за
продажба, чието обявяване за относително недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, с оглед откриването на възможността за
насочване на изпълнението в производството по несъстоятелност върху вече
отчужденото от страна на несъстоятелния длъжник недвижимо имущество се иска, не
се наблюдава разминаване в насрещните престации на страните, при което даденото
от несъстоятелния длъжник значително надхвърля полученото от него. С оглед на
изложеното предявеният от страна на синдика на „Б.П.“ ЕООД /н./ иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване на атакуваната сделка за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността като
неоснователен следва да се отхвърли.
Наред с отменителния
иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ в производството е предявен и осъдителен иск за
предаване фактическата власт върху недвижимите, имоти, предмет на атакуваната
разпоредителната сделка, с правно основание 649, ал. 2 ТЗ. Предаването на
фактическата власт върху процесните недвижими имоти от страна на купувача, в
полза на когото същите са били прехвърлени от дружеството, по отношение на
което е открито производството по несъстоятелност, в случая е обусловено от
успешното провеждане на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, което би
осигурило непротивопоставимостта на отчуждителната сделка по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Доколкото искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ бе
приет за недоказан, а оттам и на подлежащ на отхвърляне, то обусловената от
успешното му провеждане съдебна защита за предаване на фактическата власт върху
недвижимото имущество, обект на разпоредителната сделка, също следва да бъде
квалифицирана, като недоказана, респективно иска за нейното провеждане да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед крайния
изход на делото и това, че от страна на ответницата – М.С.Ц., е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива
ѝ се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за
провеждане на защитата по делото в размер на сумата от 600 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител – адвокат Г..
Реалното извършване на разноските за адвокат се установява от съдържанието на
представения по делото договор за правна защита и съдействие от м.08.2018 г.,
където е изрично записано, че уговореното възнаграждение е платено, като
отразяването в този договор служи за разписка.
Предвид правилото на
чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледаните два иска не се събира
предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира или от осъдената
страна, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на несъстоятелността
ако искът бъде отхвърлен. В случая извода е за отхвърляне на исковете, поради
което следващата се държавна такса за тяхното разглеждане подлежи на понасяне
от масата на несъстоятелността. Изчисляването на същата трябва да се подчини
при прилагане правилото да се съобрази пазарния размер на имотите, които са
предмет на атакуваната сделка, доколкото при евентуално позитивно решение
именно актив при посочената стойност би бил върнат в масата на
несъстоятелността. Така общия размер на таксата за разгледаните два иска
възлиза на сумата от 1 166,40 лв., като същата следва да се присъди в
полза на бюджета на съда, респективно да се събере от масата на
несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД /н./.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ж.Х., в
качеството му на синдик на „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, и М.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД – в
несъстоятелност на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 11.09.2014
г. между „Б.П.“ ЕООД /н./ и М.С.Ц., обективиран в нотариален акт № 132 от
11.09.2014 г., т. IV, рег. № 4304, дело № 619/2014 г., по описа на нотариус М. Е.В.,
рег. № 370 по Регистъра на НК, по силата на който „Б.П.“ ЕООД е прехвърлило в
полза на М.С.Ц. правото на собственост върху притежавани от него недвижими
имоти, а именно – 1./ Самостоятелен обект – Магазин за промишлени стоки с
идентификатор – 00878.501.611.1.18., със застроена площ от 27,40 кв. м.,
находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на партерен етаж на
жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, състоящ се от едно помещение,
склад и санитарен възел, брой нива на обекта 1, при граници на този магазин по
архитектурен проект: външен зид, външен зид, магазин за промишлени стоки,
стълбище, отдолу – ресторант, отгоре – апартамент № 4 и апартамент№ 5, и 2./
Самостоятелен обект – Склад № 2, с
идентификатор - 00878.501.611.1.14., със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ
се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с
апартаменти за сезонно ползване, брой нива на обекта 1, при граници на този
склад по архитектурен проект: външен зид, склад № 3, коридор, склад № 1, отдолу
– апартамент № 11, отгоре – покрив.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ж.Х., в
качеството му на назначен синдик на „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу М.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответницата да върне в
масата на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД /н./ фактическата власт върху
прехвърлените с договора за продажба на недвижими имоти /магазин и склад/
сключен под формата на нотариален акт с
№ 132/11.09.2014 г., недвижими имоти, съставляващи както следва: 1./ Самостоятелен
обект – Магазин за промишлени стоки с идентификатор – 00878.501.611.1.18., със
застроена площ от 27,40 кв. м., находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево, ул.
„******, на партерен етаж на жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване,
състоящ се от едно помещение, склад и санитарен възел, брой нива на обекта 1,
при граници на този магазин по архитектурен проект : външен зид, външен зид,
магазин за промишлени стоки, стълбище, отдолу - ресторант, отгоре – апартамент
№ 4 и апартамент№ 5, и 2./ Самостоятелен обект – Склад № 2, с идентификатор - 00878.501.611.1.14.,
със застроена площ от 42,40 кв.м., находящ се в гр. Ахтопол, община – Царево,
ул. „******, на етаж 3, в жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване, брой
нива на обекта 1, при граници на този склад по архитектурен проект : външен
зид, склад № 3, коридор, склад № 1, отдолу – апартамент № 11, отгоре – покрив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 620, ал. 7 ТЗ „Б.П.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 600 лв.,
представляваща направени разноски по делото, които следва да се съберат от
масата на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ
„Б.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер
от 1 166,40 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска,
която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на „Б.П.“ ЕООД –
в несъстоятелност.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :