Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 05 януари 2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно
заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА П.
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1584 по описа на ДРС за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.Р.И., ЕГН **********,***,
К.Б.И., ЕГН ********** *** и Ж.Б.И., ЕГН **********
*** срещу Д.Г.Г., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН ********** *** иск
за установяване правото на собственост на ищците по отношение на недвижим имот - 83 кв.м., заснети като част
от поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331
по КК на град Добрич, разположени на вътрешната кадастрална граница с
поземлен имот с идентификатор
72624.622.4330 – от ул.”****” на юг до края на имота на ищците и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху имота, както и за отмяна на нотариален акт №31, рег.№1833,
том III, н.д.№ 262/2015 г. на
нотариус с рег.№160 на НК, Акт №148, том VI, н.д.№1107/2015 г. на
СВп гр.Добрич в
частта му за 83 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 72624.622.4330. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Ищците
основават исковата си претенция на твърдения, че са собственици
на дворно място от 395 кв.м. в гр.Добрич, ул "****" №3, ПИ с
идентификатор 72624.622.4330 по КК
на гр.Добрич по наследство и по дарение, както следва: ищецът Ж.Б.И. притежава 293
кв.м., на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт №169, т.I,
н.д.№
1242/1999 г. на нотариус Ю.Димитров, Акт №48, т.ХII,
н.д.№2632/1999 г. СВп гр.Добрич. Останалите 127.00 кв.м.
от парцел Х, имот пл.№257 са придадени по регулация към имота на ищците – нотариален
акт №
41, т.I, н.д.№ 136/1954 г. на Толбухински народен съд,
придадени по регулация от парцел X, имот с пл.№ 275 в кв.82 към имот
XI, имот пл.№255, 256 в кв.82, собственост на
наследодателките К. Е.К.и Г.(Гергина) Е.К.. С
предвижданията на същия план към имота са придадени и 13 кв.м.
от общинско дворно място и се отнемат 3.00 кв.м. През 1962 г. с Протокол
от
28.11.1962 г. от имота на ищците са отнети
и придадени по регулация към имот на праводателите на ответника 35.00
кв.м., затова ищците притежават 395 кв.м. 312 кв.м. от имота им са заснети като имот с
идентификатор 72624.622.4330 по действащата кадастрална
карта на гр.Добрич, а останалите около 83
кв.м. - като част от поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331. Ответникът
държи без основание останалите 83.00 кв. м., които са собственост на
ищците и представляват разликата между придадените по регулация 127.00 кв.м.
към имота на наследодателките Г.(Гергина)
Е.К.и К. Желязкова К. и отнетите пак по регулация 35.00
кв.м., които са заснети като част от ПИ с идентификатор 72624.622.4331. Тези 83 кв.
м. са разположени на границата между поземления имот на ищците с идентификатор 72624.622.4330 и ПИ с
идентификатор 72724.622.4331, заснети по действащата
кадастрална карта като част от ПИ с идентификатор 72624.622.4331 - от
улица "****" към южния край на имота им.
На 25.03.2014г. частният праводател на
ответника - З.Н.Г.се снабдява с констативен нотариален акт за собственост №31, т.III н.д.№262/2015 г. на
нотариус Р.Г., Акт №148, т.VI, н.д.№ 1107/25.03.2015 г. на
СВп гр.Добрич за 86 кв.м. на основание давностно владение и наследство
и на
11.09.2015г. го продава на ответника с
нотариален акт №22, т.VIII, н.д.№ 885/2015 г. на
нотариус Р.Г., Акт №101, т.ХХ, н.д.№ 3741/2015 г. на СВп гр.Добрич.
Праводателят на ответника не е владял собствените на ищците 83.00 кв.м., не е прекъснал или
отблъснал владението им и не е установил владение за себе си, затова той не е
станал собственик на тази част от имота и не е могъл и не е прехвърлил
собствеността им на ответника. Към настоящия момент ответникът държи без
основание собствените на ищците 83 кв.м. от имота им, разположени
на границата между техния ПИ с
идентификатор 72624.622.4330 и закупения от него по време на брака му с ответницата Я.Л.Г. ПИ с
идентификатор 72624.622.4331.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата претенция. Излагат се съображения,
че ответниците са собственици
на поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на
Изп.директор на АГКК с площ от 593 кв.м., ведно с изградените в него сгради. Същият
закупили от З.Н.Г.с нотариален акт №22, т.VIII, н.д.№ 885/2015г. на нотариус Р.Г., Акт № 101, т.ХХ, д.№ 3741/2015г. на СВ-Добрич.
Праводателят на ответниците се е легитимирал като собственик на имота, на
основание следните нотариални актове:
С нотариален акт №151, том V, дело 1521/1961г. на
Толбухински народен съд, П.К.П.и М. П.П.продават на П.Р.П.196 кв.м. и Н.Г.И. - 98 кв.м., в идеални части,
ведно с построената жилищна сграда, от имот с пл.№4284 от парцел XII в кв.80 по
регулационния план на град Толбухин.
С протокол №3 от 28.11.1962г. на комисията
по пар.85
от ППЗПИАМ /отм./ към парцел XII, пл. № 4284, собственост на П.Р.П.и Н.Г.И. от имот с пл. №4285 се придава дворно място
от 35
кв.м. Определената с протокола цена е платена с разписка №107/8 от
18.01.1963г.
С нотариален акт №18, том I, дело 33/1970г. на Толбухински
народен съд, И.Х.Д. продава на П.Р.П.4 кв.м. и Н.Г.И. - 160 кв.м., в идеални части от дворно място, представляващо
част от парцел IX, пл.№4283, 4284, целият с площ от 520 кв.м., в кв.63 на град
Толбухин.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по регулация №111, том 1, дело 180/1995г. на Нотариус при Районен съд град
Добрич, Н.Г.И. и наследници на П.Р.П.са признати за собственици на 49 кв.м. общинско дворно
място, придадено по регулация към собствения им парцел № VIII, пл. № 4331, в кв.105
по рег.план на град Добрич.
С нотариален акт № 108, том II, дело 747/1996г. на Нотариус при
Районен съд град Добрич Н.Г.И. купува от наследниците на П.Р.П.дворно място от 224,5 кв.м. в идеални част от
парцел №
VIII, пл. № 4331, в кв.105 по рег.план на град Добрич, целият имот с
площ от 520
кв.м., ведно с построеното в имота жилище.
С нотариален акт за собственост
по давностно владение и наследство № 31, т.III, н.д. № 262/2015г. на нотариус Р.Г., Акт №148, т.VI, н.д. № 1107/25.03.2015г. на
СВ-Добрич, З.Н.Г.е признат за собственик на 86 кв.м. в идеални части от
Поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на
Изп.директор на АГКК, целият с площ от 593 кв.м.
Видно от описаните нотариални
актове Н.Г.И. е придобил чрез покупка и чрез придаване по регулация общо 524,5 кв.м. в идеални част от
поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331 по КК на град Добрич. С нотариален акт за собственост
по давностно владение и наследство от 25.03.2015г., наследникът на Н.Г.И. е
признат за собственик на още 86 кв.м. в идеални части от същия имот, поради което
ответниците са придобили добросъвестно и от лице, което се е легитимирало
надлежно като собственик, целия поземлен имот.
Ищците не са придобили спорните 83,00 кв.м., заснети като част
от ПИ с № 72624.622.4331 по КК на град Добрич. Доколкото се претендира реална
част от имота, посочената в исковата молба индивидуализация не е достатъчна, за
определяне предмета на иска. Не е посочено на каква част от лицето на имота се
засягат от тези 83 кв.м. и в какво продължение към дълбочината на имота
имат -
права линия или в някакви отстояния от съществуващите сгради. Зачертаването с
розов цвят върху сК.та, приложена към ИМ не представлява такава
индивидуализация.
Ищците твърдят, че посочените 83 кв.м. са придадени по
регулация към имота на наследодателите им съгласно протокол №23/16.07.1953г. на
комисията по чл.67 от ППИНМ и нот.акт №41, т.1, н.д.№136/1954 г. на Толбухински народен съд. В посочените два
документа, обаче е посочено, че към парцел XI, пл.№ 255, 256 в кв.82,
се придава идеални част от парцел X, пл.№ 275 в кв. 82. Притежаваният от ответниците имот никога не е имал
този планоснимачен номер, поради което се оспорва твърдението, че посочените
документи са относими към придобития от тях имот. Дори да са относими,
придадените части са към парцел XI, пл.№ 255 и 256, поради което не може да се приеме, че всички са
придадени към имота на ищците, който към този момент бил с пл. №255.
Оспорва се декларираното от един
от ищците, че посочените в документите имена Г.Е.К. и името Г..А.М. са на едно
и също лице. Това обстоятелство не може да се доказва с едностранна декларация.
Ако се приеме, че с протокол № 23/16.07.1953г. на
комисията по чл.67 от ППИНМ се отнемат части от придобития от ответниците имот
и се придават към имота на ищците, то се
твърди, че дворищно-регулационния план не е приложен, тъй като нито ищците,
нито техните праводатели са владели процесните 83 кв.м. По всички
регулационни планове, преди и след 1953г. границата между съседните имоти винаги е минавала по настоящото си положение,
а именно - по линията на сега съществуващата в имота на ищците
жилищна сграда от лицето на имота и към дъното, по линията на по-старите
сгради, граничещи с имота на ответниците, а в последствие - по линията на построената
в техния имот сграда.
През 1974г. бащата на продавача
на ответниците - Н.Г.И.
е изградил именно на тази граница масивна постройка - гараж /сега посочена под № 2 по сК.та/, която е
използвал за бръснарница. През цялото време от първото придобиване на ид.части
от имота през 1961г. до закупуването му от ответниците през 2015г.,
праводателите им винаги са владяли посочената част от имота, която по всички
регулационни планове е заснета като част от техния имот, а не от този на
ищците. Поради това, регулацията, на която се позовават ищците никога не е била
прилагана и действието й е отпаднало.
Дворищно-регулационният план има
отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти
части, но това действие е условно. Едва със заплащането и завземането на
придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на
регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и
създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване
на следващ кадастрален и регулационен план. Ако до изработването на следващ
регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на
плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за
основа при изработване на новия план.
Ищците и техните наследодатели не
са завзели придадените им по регулация с протокол № 23/16.07.1953г. на
комисията по чл.67 от ППЗПИНМ /отм./ части от недвижимия имот на праводателите
на ответниците, в нито един момент от 53г. и до момента не са упражнявали
фактическа власт върху тях, докато техните
праводатели са владели спорните части от имот с кад.идентификатор № 72624.622.4331 по КК на
град Добрич от 1962г. до продажбата му на ответниците. Същите се владеят и в
момента от ответниците. Границата между двата имота винаги е била на
досегашното си място, както е отразена и по сега действащия план. Поради това е
заявено отделно от изложеното и на самостоятелно основание изявление за изтекла в полза на ответниците
придобивна давност, което представлява самостоятелно основание за правото им на
собственост. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният съд, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение
и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявеният иск
черпи правното си основание от разпоредбите на чл.108 от ЗС. В
случая ищците следва при условията на пълно и пряко
доказване да установят фактическия състав на правното
основание по см. на чл. 77 ЗС от
което черпят правото на собственост по отношение на спорния имот, както и че ответниците
владят или държат имота без
правно основание.
Ищците се
легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 72624.622.4330 по
КК на гр.Добрич с площ от 312 кв.м., както следва: ищецът Ж.Б.И. притежава 293
кв.м. въз основа на договор за дарение от 10.09.1999г., обективиран в
нотариален акт №169, том V, рег.№4807, дело
№1242/1999г. на нотариус с рег.№160 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с
вх.рег.№5056/1999г., акт №48, том ХII, дело
№2632/1999г. С нотариален
акт №
41, т.I, н.д.№ 136/1954 г. на Толбухински народен съд е признато
правото на собственост на К. Е.К./по мъж Ж.К./ и Г.Е.К.върху 127.00 кв.м. от парцел Х, имот пл.№275, кв.82,
придадени по регулация от мястото на М. и П.П. с протокол №23/16.07.1953г. на
комисията по чл.67 от ППЗПИНМ /отм/. Не се установява по делото твърдението, че
ищците са наследници на К. Е.К./по мъж Ж.К./ и Г.Е.К.. По делото са представени
удостоверения за наследници на лица с различни от горепосочените имена -
К. Е.И. и Г.Г.А.М.. Представена е и изходяща от ищеца К.Б.И. декларация за идентичност на лице с
различни имена /Г.Г.А.М.и Г.Е.К./. Идентичност на имената
на едно лице може да се установява, както с издадено от съответната
община удостоверение, така и с всички други допустими по ГПК
доказателствени средства – вкл. с изходящи от страните декларации. В случая обаче ответниците са оспорили представената декларация.
С протокол №3 от 28.11.1962г. на
комисията по пар.85 от ППЗПИНМ /отм./ към парцел XII, пл.№ 4284,
собственост на П.Р.П.и Н.Г.И. от имот с пл.№4285, собственост на К. и Г.Е. К. се придава дворно място от 35 кв.м. Определената с
протокола цена е платена с разписка №107/8 от 18.01.1963г.
С договор за покупко-продажба от 11.09.2015г.,
обективиран в нотариален акт №22, том VIII, рег.№6185, дело №885/2015г. на нотариус с рег.№330 на НК, вписан в СВп
гр.Добрич с вх.рег.№8811/11.09.2015г., акт №101, том ХХ, дело №3741/2015г.,
ответникът Д.Г.Г. по време на брака си с ответницата Я.Л.Г. са придобили
недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”****” №5, представляващ поземлен
имот с идентификатор по КК на гр.Добрич №72624.622.4331 с площ от 593 кв.м.,
ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор
№72624.622.4331.1 с площ 126 кв.м.,
едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор №72624.622.4331.2 с площ 26
кв.м. и едноетажна страда с идентификатор №72624.622.4331.3 с площ 32 кв.м.
Праводателят на ответниците – З.Н.Г.се е легитимирал като
собственик на гореописания недвижим имот, както следва: Въз основа на
нотариален акт №31, том III, рег.№1833, дело №262/2015г. на нотариус с рег.№330 на НК, вписан в СВп
гр.Добрич с вх.рег.№2781/25.03.2015г., акт №148, том VI, дело №1107/2015г., З.Н.Г.е признат за собственик по давностно владение и
наследство на 86 кв.м. в ид.части от поземлен имот с идентификатор
№72624.622.4331, целият с площ от 593 кв.м. Наследодателят на З.Н.Г.– Н.Г.И. се
легитимирал като собственик на имота, както следва: С нотариален акт №151, том V, дело 1521/1961г. на
Толбухински народен съд, П.К.П.и М. П.П.продават на П.Р.П.196 кв.м. и Н.Г.И. - 98 кв.м., в идеални части,
ведно с построената жилищна сграда, от имот с пл.номер 4284 от парцел XII в кв.80 по
регулационния план на град Толбухин. С протокол №3 от 28.11.1962г. на
комисията по пар.85 от ППЗПИНМ /отм./ към парцел XII, пл. № 4284,
собственост на П.Р.П.и Н.Г.И. от имот с пл. №4285 се придава дворно място
от 35
кв.м. С нотариален акт №18, том I, дело 33/1970г. на Толбухински народен съд, И.Х.Д. продава на П.Р.П.4 кв.м. и Н.Г.И. - 160 кв.м., в идеални части от
дворно място, представляващо част от парцел IX, пл. №4283, 4284, целият с
площ от 520 кв.м.,
в кв.63 на град Толбухин. С нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация №111, том 1, дело 180/1995г. на Нотариус при Районен съд град
Добрич, Н.Г.И. и наследници на П.Р.П.са признати за собственици на 49 кв.м. общинско дворно
място, придадено по регулация към собствения им парцел № VIII, пл. № 4331, в кв.105
по рег.план на град Добрич. С нотариален акт № 108, том II, дело 747/1996г. на Нотариус при
Районен съд град Добрич Н.Г.И. купува от наследниците на П.Р.П.дворно място от 224,5 кв.м. в идеални част от
парцел №
VIII, пл. № 4331, в кв.105 по рег.план на град Добрич, целият имот с
площ от 520
кв.м., ведно с построеното в имота жилище.
От
заключенията по СТЕ /първоначално
и допълнително/ се установява, че за процесния имот са действали
следните кадастрални и регулационни планове: Кадастрален и
регулационен план на гр.Толбухин, одобрен със заповед № 2873/15.05.1958 г.; Кадастрален и регулационен план на гр. Добрич, одобрен
със заповед № 1229/05.06.1967 г. ; Кадастрален и регулационен план на гр. Добрич,
одобрен със заповед № РД-02-14-399/15.11.1987г.; ЗРП на гр.Добрич, одобрен със заповед № 592/21.07.1997 г.;
ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич, одобрен с решение № 38-3/31.01.2006 г. на
ОбС гр. Добрич и Частично изменение на ПУП-ПР за УПИ VIII-4330,4331 в кв. 105, одобрено със заповед № 1538/22.12.2015 г.
Първият
кадастрален и регулационен план на гр.Добрич, видно от представената по делото
сК. /л.15/ е одобрен със заповед №1867 и 1868/09.04.1948г.,
съответно за уличната и дворищната регулации. Този план не се съхранява в архива на общината. По
същия план, имот с пл. №255 е с площ от 293.32 кв.м. За имот с пл.№255 е отреден парцел ХI-255, 256 в кв.82 в съсобственост
с площ от 879 кв.м. При действието на плана от 1948 г.
са издадени: Протокол № 23/16.07.1953 г. за оценка на места, които се предават или отчуждават от
отредените им парцели по регулационния план. В протокола е оценено дворно
място, което се предава от двор с пл. № 275 /вместо пл.№257/, парцел X, кв. 82, собственост на М. и П.П.
и И.Д.Д. по ул."****" № 5: 1. Двор от 127 кв.м.+ 60.20 кв.м. х 8 лв. = 1 497.60 лв.; 2. Общинско място 13 кв.м. х 8лв. = 104 лв. Отчуждава се от парцел ХI -255,256 в кв.82 за улица "****" O.K. 219-210 -3 кв.м. х 8 лв. = 24 лв. и Нотариален акт по регулация № 41, том I, дело №134/20.08.1954 г. за
предаващите се 127 кв.м.
При
действието на плана от 1958 г. са отредени парцели, както следва: За имот с пл. № 4285 е
отреден парцел ХIII-4285 в кв. 80; За имот с
пл.№
4284 няма отреден парцел. Парцел XII е отреден за имот с пл. № 4283 в кв. 80. При действието на този план е издаден нотариален акт № 151, том V, дело № 1521/11.10.1961 г. и протокол №3 от 28.11.1962г. на комисията по пар.85 от ППЗПИНМ /отм./. Издаден е и протокол № 215/01.08.1955 г. за
дадена и проверена строителна линия за изграждане на жилищна сграда в парцел
ХШ-4285 кв. 80 по плана на гр. Толбухин от Ж.и К. К. И.. Имотната
граница между пл. № 4284 и пл. № 4285 по плана от 1958 г. съвпада с имотната граница между пл. № 255 и пл. № 257 по плана от 1948 г.
Със
заповед №
1229/05.06.1967 г. е одобрен
кадастрален и регулационен план на гр. Толбухин.
По този план за имот с пл. № 4284 е отреден парцел IX-4283,4284 в
съсобственост в кв. 63, за имот с пл. № 4285 е отреден парцел X в кв. 63. Между двата имота няма
затворена кадастрална граница. При действието на този план е издадена виза за
изграждане на пристройка към съществуваща „пмж" в парцел Х-4285 кв. 63 на 09.11.1973 г.
Със заповед № РД-02-14-399/16.11.1987 г. е
одобрен ЗРП на ЦГЧ гр. Добрич. Имотът
на ищците по делото е с пл. № 4330, а на ответниците - 4331 в кв. 80. За двата имота, както и
за съседните им няма отредени самостоятелни парцели. Същите попадат в парцел I-За обществено жилищно
строителство, магазини и трафопост. Границата между имоти с пл. №№ 4330 и 4331 минава по външните стени
на сградите в имот с пл. № 4330.
Със заповед № 592/21.07.1997 г. е одобрен ЗРП на ЦГЧ гр.
Добрич. По
този план за имот с пл. № 4331 е отреден парцел VIII-4331 в кв. 105, а за имот с пл. № 4330 е
отреден парцел IX-4330 в кв. 105. Границата между двата имота не е променена - минава по външните стени
на сградите в имот с пл. № 4330. Издадена е виза за изграждане на гараж в парцел VIII-4331, кв. 105 на Н.Г.И. и др. по
одобрен регулационен план със заповед № 408/1994 г. И по плана от 1994 г. границата между имоти
с пл. № 4330
и 4331
не е променена.
С решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС
гр. Добрич е одобрен ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич. По този план за имоти с пл. №№ 4330 и 4331 е отреден УПИ VIII-4330,4331 в кв. 105, целият с площ 903 кв.м. Със
заповед №
1538/31.01.2015 г. УПИ VIII-4330,4331 в кв. 105 е разделен на нови два
УПИ: XVII-4331 с площ от 593 кв.м. и УПИ XVIII-4330 с площ от 310 кв. м. По
плана от 2006 г. и по ЧИРП от 2015 г. границата между имот пл.№4330 и пл.№4331 не е променена, минава по
външните стени на постройките в имот 4330.
Границите и площта /312 кв.м./ на имот с пл.№4330 по плановете от 1987г., 1997г. 2006г., 2015г. и по КК от 2005г. съвпадат.
В случая е предявен иск с правно основание
чл.108 от ЗС относно спорно място с площ от 83 кв.м., което ищците твърдят, че
по силата на ДРП от 1958 г. се придава към техния имот с пл.№4285. Спорът в настоящия случай касае основно въпроса дали е
приложена регулацията за процесното
придаваемо място. По
отношение на правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила ДРП от
1958 г., до влизане в сила на ЗТСУ
(отм.) от 1973 г., следва да се прилагат разпоредите на ЗПИНМ (отм.), доколкото
неговите разпоредби са действали към момента на влизането в сила на плана. Към
този момент правоотношенията във връзка с придадени по регулация части от имоти
са се уреждали от разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и следва да
се приложат и по отношение на правоотношенията в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), собствеността на придадените по
дворищнорегулационен план недвижими имоти към парцела на друго лице се
придобива по силата на самия план. Съгласно чл.47, ал.3
от ЗПИНМ, редът и начинът за извършване на оценките, обезщетяването
на собствениците, плащане на дължимо обезщетение, издаване на изпълнителни
листове, заемането на придадените места и издаването на нотариални актове се
установяват с Правилника за
прилагане на ЗПИНМ. Според § 103 от
ППЗПИНМ, оценката на придаваемия имот се извършва по писмено искане
на правоимащите да поискат обезщетение или на лицата, към които се придава
имотът по реда на § 85
- 88 от ППЗПИНМ.
В случая следва да се има предвид и разпоредбата на § 106 ППЗПИНМ,
съгласно която завземането на придадените имоти по дворищно-регулационния план
се извършва след обезщетението на собственика по посочения в същия правилник
ред въз основа на влязла в сила оценка. В конкретния случай е заплатено
дължимото обезщетение, но по делото липсват данни след влизане в
сила на дворищнорегулационния план от 1958 г. собственикът на имот с пл.№4285 да е изпълнил условията за заемане на придаемото дворно място. Следователно от съпоставката на
горевизираните разпоредби следва, че с влизането в сила на
дворищнорегулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемото се място ведно с правото да се заплати неговата стойност по
установения от ППЗПИНМ
ред. Едва след това се придобиват и правомощията да се получи владението и да
се ползува този имот. До същия момент регулацията не се счита приложена. По делото не се установява изпълнение на
изискванията за заемане на придадения имот по смисъла на гореизложеното.
Последното е в тежест на ищцовата страна, която не представи доказателства за
надлежно извършен въвод във владение въз основа издадения нотариален акт за
придобиване по регулация по реда на § 103 от
ППЗПИНМ или пък доказателства за доброволно предаване на имота. За това следва да
се приеме, че процесната придадена част не е била заета по законоустановения
ред от лицата, на които ищците твърдят че са наследници и не е било изпълнено
едно от кумулативно предвидените изисквания за приложение на регулацията към
меродавния момент. Следва да се посочи, че фактическото завземане на имота е
без значение за приложението на регулацията, след като това не е станало по
законоустановения ред. Още повече, че по делото не се събраха и доказателства
за фактическо завземане на придадената по регулация площ. Данни за това не биха
могли да се черпят от свидетелските показания, които излагат възприятията си за
имота за период, различен от релевантния. В показанията си свидетелите
И.Петрова, М.Пенчев и М.Цветкова излагат, че след построяването на къщата в
имота на ищците до границата със съседния имот е останало дворно място със
ширина от около 1м., като двата съседни имота са били отделени с ограда. Но
това са данни за периода 1972г.- 1975г. Отделно от това съгласно заключението
по СТЕ имотната граница между пл. № 4284 и пл. № 4285 по плана
от 1958
г. съвпада с имотната граница между пл. № 255 и пл. № 257 по плана от 1948 г.
В заключение по делото не се установява ищците да са
наследници на К. Е.К./по мъж Ж.К./ и Г.Е.К., както и да е приложена
регулацията по протокол №23/16.07.1953г. При липсата на първата предпоставка от
фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС /собственическата
легитимация на ищците/, изследването на въпроса за наличието на останалите две
предпоставки, вкл.възражението на ответниците за придобиването на имота по
давност, е неотносимо към настоящото гражданско производство. Липсва необходимост да се обсъждат и
останалите доказателства,
доколкото и при това не
би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложените по-горе съображения. Предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ответниците Д.Г.Г. и
Я.Л.Г. се следват сторени по делото разноски в размер на 606,84 лв.
(146,84 лв. – възнаграждение по СТЕ и разноски за банковия му превод - 10 лв. и 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.И.,
ЕГН **********,***, К.Б.И., ЕГН ********** *** и Ж.Б.И., ЕГН **********
*** срещу Д.Г.Г., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН ********** *** иск
за установяване правото на собственост на ищците по отношение на недвижим имот - 83 кв.м., заснети като част
от поземлен имот с идентификатор 72624.622.4331
по КК на град Добрич, разположени на вътрешната кадастрална граница с
поземлен имот с идентификатор
72624.622.4330 – от ул.”****” на юг до края на имота на ищците и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху имота, както и за отмяна на нотариален акт №31, рег.№1833,
том III, н.д.№ 262/2015 г. на
нотариус с рег.№160 на НК, Акт №148, том VI, н.д.№1107/2015 г. на
СВп гр.Добрич в
частта му за 83 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 72624.622.4330.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН **********,***,
К.Б.И., ЕГН ********** *** и Ж.Б.И., ЕГН **********
*** да заплатят на Д.Г.Г., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 606,84 лв.
Решението подлежи на отбелязване при условията на чл.115,
ал.1 от ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: