№ 23836
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110161591 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ФИРМА” ЕАД
срещу В. В. В. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата за заплащане суми, както следва - 34,08 лЕ. (тридесет и
четири лЕ. и 08 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 9,12 лЕ. (девет лЕ. и 12 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г. По така
подаденото заявление било образувано гр.дело № 29220/2023 г. по описа на
СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата не била открита на
установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените
факти и като поддържа, че ответницата, като потребител на топлинна енергия
на топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС /при очевидна фактическа
грешка в заповедта с посочен адрес - АДРЕС/, аб.№ /////////////, е потребявала
топлинна енергия в периода м.09.2019г. до м.10.2019г., която не е заплатила,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същата дължи заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. АДРЕС, аб.№ /////////////, ведно с дължимите лихви за
забава по издадената заповед от 07.06.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по
1
ч.гр.д. № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като
доказателства се иска. Поискано е допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи,
както и искане за конституиране на трето лице – помагач, а именно
дружеството топлинен счетоводител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. В. В., чрез особения
представител адвокат Ж. е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва количеството и качеството
на доставената топлинна енергия. Не оспорва приложената фактура за
начислената ТЕ и изготвената от ищеца счетоводна справка. Адвокат Ж. иска
увеличение на възнаграждението от 200 лв. на 400 лв.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на имот, който през
процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и
количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от
предявяване на установителен иск, ищецът следва да докаже и че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Съдът
указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже основанието, на което
претендира сумите и техния размер, ползването на топлоенергията от
ответника през процесния период в количество, съответстващо на
начислените суми - за БГВ, ползването на топлоенергия и размера на
задължението за сградна инсталация и за общите части на сградата и размера
на задължението за такса мощност, периода и размера на обезщетението за
забава. При направени от ответника възражения, касаещи отрицателни факти,
в тежест на ищеца е да докаже съществуването на онези от тях, от които
извлича благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи
права.
2
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответницата на количеството
и качеството на доставената топлинна енергия и на приложената фактура за
начислената ТЕ и изготвената от ищеца счетоводна справка, искането на
ищеца за привличане на трето лице – помагач и за изслушване на СТЕ и ССЕ
съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е искането на адвокат Ж. иска увеличение на
възнаграждението от 200 лв. на 400 лв., тъй като възнаграждението е
определено по реда на чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК, т.е. ½ от възнаграждението
по чл. 36, ал. 2 от ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи под опис.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане на трето
лице – помагач и за изслушване на СТЕ и ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ж. иска увеличение
на възнаграждението от 200 лв. на 400 лв.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.10.2024 г. от 09.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение. Препис от писмения отговор да се изпрати на
ищеца.
3
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4